№ 200
гр. Кюстендил, 12.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на трети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Хр. Костадинова
при участието на секретаря Симона Р. Цикова
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Гражданско дело №
20211500100274 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на постъпили в съда искова
молба и молба- уточнение към нея, подадени от В. И. К., ЕГН **********, с адрес:
област Кюстендил, общ. ***, м. „***“, семеен хотел „***“, М. И. К., ЕГН ***, със
адрес: област Кюстендил, общ. ***, м. „***“, семеен хотел „***“, Д. И. К. - М., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. „***“, № 191, ап. 9 и В. Н. К., ЕГН **********, със
адрес: гр. София, ул. „***“ №3, всичките със съдебен адрес: гр. София, бул.“***“ № 84
- 86, ет. 8, офис 43, чрез адв. Р. Т. от САК срещу Рилската света обител - Рилски
манастир, с адрес: област Кюстендил, община ***, населено място Рилски манастир за
заплащане на сумата 276 000 лв., представляваща увеличената стойност на недвижим
имот: почивна станция „*** - Рилски манастир“, застроена върху 141 кв.м., масивна, с
дървен гредоред, състояща се от два етажа /приземен и етаж над него/, с разгърната
площ от 284 кв.м., заедно с дворното място, в което е построена сградата, с площ от
620 кв.м., който имот се намира в землището на Рилски манастир, м. „***“, с
идентификатор на сградата - 62685.57.4.1 и идентификатор на поземления имот -
62685.57.4 по КККР, одобрени със Заповед № 18-350-14.01.2016 г. на началника на
СГКК- Кюстендил, вследствие на подобренията, извършени в този имот от ищците,
която сума се претендира съобразно притежаваните от ищците дялове в имота, а
именно: 92 000 лв. за В. Н. Х. и по 61 333.33 лв. за останалите ищци В. И. К., М. И. К.
и Д. И. К. - М., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата. При условията на евентуалност в случай, че се
приеме, че ищците са недобросъвестни владелци е предявен иск за сумата 261 000 лв.,
представляваща по- малката сума измежду направените разноски за подобренията и
сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие направените
подобрения, която сума се претендира съобразно притежаваните от ищците дялове в
имота, а именно: 87 000 лв. за В. Н. Х. и по 58 000 лв. за останалите ищци В. И. К., М.
И. К. и Д. И. К. - М., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се съдебно-деловодните
разноски в производството. Прави се искане с правно основание чл. 72, ал. 3 ЗС за
1
признаване правото им на задържане върху процесния имот.
В исковата молба се твърди, че с нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот В. К., Д. К. и М. К. са закупили от В. К. 2/3 идеални части от почивна
станция „*** - Рилски манастир", застроена на площ от 141 кв.м., масивна, с дървен
гредоред, състояща се от два етажа /приземен и етаж над него/, разгъната застроена
площ 284 кв.м. пространство, заедно с 2/3 идеални части от дворното място, върху
което е построена сградата, с площ 620 кв.м., който имот се намира в землището на
Рилски манастир, местността „***", като всеки един от купувачите е получил по 1/3 от
закупения недвижим имот. Сочи се, че ищецът В. К. от своя страна е придобил
процесния имот по силата на възлагане от публична продан в производство по
несъстоятелност, за което е издадено възлагателно постановление, а по- късно се е
снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
покупко[1]продажба чрез публична продан. Заявяват, че от датата на придобиване на
имота всеки един от ищците го владее като свой. Изтъква се, че с окончателно
решение на ВКС е признато за установено по отношение на ищците, че Рилска Света
обител - Рилски манастир е собственик на описания по- горе недвижим имот и че към
настоящия момент собственик на недвижимия имот е ответникът по дело. Заявява се,
че в периода от закупуването на част от имота от първите трима ищци до
постановяване на решението на ВКС, четиримата съсобственици са извършили в
имота със собствени средства множество подобрения, тъй като сградата и дворното
място били в лошо състояние, Извършените подобрения били на обща стойност 261
000 лева като подробно се изброяват извършените дейности. Според ищците
вследствие направените подобрения стойността на процесния имот се е увеличила с
276 000 лева. Акцентира се върху това, че ищците са добросъвестни владелци на
процесния недвижим имот, поради което имат правото да претендират от ответника
сумата, с която се е увеличила стойността на вещта, вследствие на извършените
подобрения, към момента на постановяване на съдебното решение. Твърди се, че
описаните в исковата молба подобрения са извършени със знанието и без
противопоставянето от страна на ответника- явно и видимо и по време на
извършването им представители на ответника са посещавали имота, както и че са били
очевидни за всеки и са се виждали както от водещия към Рилския манастир и
преминаващ до имота път, така и от съседните манастирски имоти. В условие на
евентуалност, в случай, че съдът приеме, че ищците са недобросъвестни владелци, то
се счита, че им се дължи по- малката сума измежду направените разноски за
подобренията и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие
направените подобрения, а именно 261 000 лева.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В него се
твърди, че доколкото с решението на ВКСт е признато за установено по отношение на
ищците, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот, то от датата на
предявяване на установителния иск пред Окръжен съд- Кюстендил владението на
ищеца В. К. е смутено и той е придобил качество „държател“. С оглед придобиване на
собствеността върху имота от ищците М., В. и Д. К. през 1999 г., от несобственик и
при наличие на вписана искова молба, то същите притежават качеството на
недобросъвестни подобрители. Прави се възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на претендираните подобрения. Оспорват се изцяло като неоснователни
предявените при условията на евентуалност искове по основание и размер, както и
твърденията, че ищците са добросъвестни владелци. Оспорват се като несъстоятелни
твърденията, че тъй като ответникът не бил възразил срещу подобренията, които се
2
извършват в собствения му имот, то те имали характер на такива извършени от
добросъвестен владелец, както се и сочи, че твърдението за съгласие от страна на
ответника с извършване на подобренията е невярно. Прави се възражение срещу
характера на извършените подобрения.
Кюстендилският окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и при условията на чл. 12 от ГПК,
приема за установено следното:
С Постановление за възлагане на недвижим имот от публична продан в
производство по несъстоятелност постановено по гр.д. № 565/93 г. на Окръжен съд-
Кюстендил от 10.04.1996 г. на В. Н. К. е възложена сграда, представляваща почивна
станция „***- Рилски манастир“, със застроена площ от 141 кв.м., масивна сграда, с
дървен гредоред, състояща се от приземен етаж и етаж, с разгърната площ от 284
кв.м., ведно с дворно място с обща площ от 284 кв.м.
С Нотариален акт за собственост № 147, том І, дело № *** г. ищецът В. К. е
признат за собственик на посочения по- горе имот.
Видно от Нотариален акт № 70, том III, рег. № 4960, дело № *** г. е, че В. Н. К.
е продал на останалите ищци 2/3 ид.ч. от процесната сграда, заедно с 2/3 ид.ч. от
дворното място върху което е построената сградата, цялото с площ 620 кв.м., който
имот се намира в землището на Рилски манастир, м. „***“ като всеки от купувачите
получава по 1/3 ид.ч. от описания недвижим имот.
С влязло в сила съдебно решение №93 от 05.07.2016 г., постановено по гр.д. №
192 по описа за 2016 г. на ВКС, II г.о. е признато за установено по отношение на
ищците, че ответникът е собственик н процесния недвижим имот. Исковата молба е
била изготвена на 20.09.1996 г.
По делото е представено Разрешение за строеж № 31/04.07.2000 г. за
префасониране на съществуващ ограден зид съгласно изискванията на НИДК на
почивна станция „***- Рилски манастир“. Във връзка с реконструкцията на оградния
зид на процесния имот са представени: архитектурен проект, писма изх. №
7907/31.05.2000 г. и № 7907/14.03.2000 г.на НИПК за съгласуване на представения
проект, а видно от Констативен протокол от 31.08.2000 г. служители към Общинска
администрация при Община *** са констатирали, че дейностите са изпълнени на
място и отговарят на одобрения архитектурен проект.
Видно от писмо изх. № 03-06-46/12.10.2006 г. на Община *** е, че комисия
назначена от кмета на общината е констатирала, че частично северната част от
покривната конструкция на процесната сграда е паднала и се е наклонила, поради
което е дала предписание сградата да се ползва след ремонт на покривната
конструкция. В тази връзка е бил изготвен инвестиционен проект, който е съгласуван и
одобрен на 08.11.2006 г., както с Разрешение за строеж № 18 от 16.11.2006 г. е дадено
разрешение за възстановяване и подмяна на покривна конструкция, противопожарно
осигурявани с евакуационна стълба и конструктивно укрепване на сградата на почивна
станция „***“. Видно от акт за уточняване и съгласуване на строителен терен с
одобрения инвестиционен проект от 06.12.2006 г. е, че строителните и монтажни
работи по фундаментите на посочения по- горе строеж са завършени и строежът
съответства на издадените строителни книжа.
По делото е представен и инвестиционен проект за строеж преустройство на
помещения от партерен етаж на съществуваща сграда- почивна станция „***“ в
ресторант от 2001 г. Приложено е Разрешение за ползване № СН-37 от 08.04.2002 г.,
3
издадено от РДНСК гр. Кюстендил, по силата на което е разрешено ползването на
строеж „Ресторант „***“ (преустройство на помещения от партерния етаж на
съществуваща 2МС).
Видно от Удостоверение №8/26.07.2004 г. на гл. архитект на Община *** е, че
почивна станция „***“ е въведена в експлоатация.
Във връзка с твърдението на ответника, че е възразил срещу подобренията са
представени молба изх. № 35/23.02.2007 г. подадена от Адрианополския епископ
Евлогий- игумен на Рилска света обител (Рилски манастир) до началника на РДНСК
гр. Кюстендил, касаеща извършващия се строеж в м. „***“ и жалба изх.
№24/01.02.2008 г. адресирана от директора на ДНСК и до главния прокурор, в която е
поставен и въпроса с надстрояването на покрива на ресторант „***“.
Видно от писмо изх. № III-1831-09-876/о6.12.2000 г. на ДНСК гр. София, е, че
при извършени проверки по отношение законността на реализирано строителство на
територията на парк „***“ са установени незаконни строежи в т.ч. и почивна станция
„***“ в м. „***“, които са реализирани преди 30.06.1998 г., както е заявено, че
дирекцията поддържа становище за премахване на незаконни строежи в т.ч. и на
бетонова ограда на почивна станция „***“.
Приложен е Констативен протокол № 342 от 15.11.2006 г., от който е видно, че е
била извършена контролна проверка на представители на ответника и служители на
Община *** по отношение на строежи на територията на Рилската Света Обител, в т.ч.
и по отношение на ресторант „***“, като са били представени документи, касаещи
съответните строежи.
По делото са разпитани свидетели. В показанията си свид. Н. Г. сочи, че когато
ищците са придобили имота, сградата е била в много лошо състояние, дворът също.
Описва състоянието на имота към онзи момент, както и извършените от ищците
дейности, които са подобрили имота..
Свид. К. Б. твърди, че познава ищците Д., М. и В., които са купили имота в края
на 90-те години. Сочи, че през 2002- 2003 г. ищците правили ремонт на сградата.
Посочва дейностите, които са извършени през този период, както на сградата, така и в
дворното място..
Свид. А. М. също свидетелства за лошото състояние на сградата, като според
него. След като описва извършените дейности заключава, че ищците са направили
цялостен ремонт на сградата.
В заключението на съдебно- техническата експертиза, изпълнена от вещото лице
А. Д. Н., извършените СМР са класифицирани по вид съгласно ЗУТ, описани са
представените актове на компетентен орган за разрешаване/приемане на съответните
видове СМР по години и актовете по Наредба №3/31.07.2003 г. за изпълнени СМР по
разрешение за строеж № 18/16.11.2006 г., посочено е, че районът, в който се намира
процесният имот попада в „Буферна зона Б“ на паметниците на културата по
протежението на поклонническия път ***- Рилски манастир, съгласно списък на
обявените паметници на културата на територията на Рилската света обител, издаден
от министерство на културата. Сочи, че за претендираните от ищците изпълнени
видове работи, които не представляват текущ ремонт има издадени съответните
документи. Посочени са стойностите на всяка една от извършените работи, както и
общата стойност- 268 133.08 лв.
В заключението на допълнителната съдебно- техническа експертиза вещото
лице е посочило, че за някои от дейностите няма строителни книжа, но изпълнените
4
СМР представляват текущ ремонт и не е необходимо издаването на такива.
Доколкото единичната експертиза е оспорена, по делото е изслушана и тройна
съдебно- техническа експертиза изпълнена от вещите лица инж. Е. Л., инж. В. Ц. и
инж. Д. В.. В заключението на същото, посочените в уточняващата молба дейности са
разграничени като текущ ремонт и основен ремонт съгласно изискванията на ЗУТ,
както са описани издадените документи въз основа на които са извършени, когато това
е било необходимо. Посочено е, че процесният имот има статут на земеделска земя
върху която има забрана за строителство и че попада в охранителната зона на Рилски
манастир, който е паметник на културата от национално значение. Вещите лица са
изготвили количествено- стойностна сметка на извършените СМР, като са посочили
стойностите към датата на експертизата и към датата на извършването им, които
съответно са: 259 194.39 лв. и 45 131.32 лв.
При така установените обстоятелства, съдът от правна страна приема следното:
По отношение на иска с правно основание чл. 72 от ЗС и твърдението, че
ищците са добросъвестни владелци, съдът намира следното:
Основателността на иска по чл.72, ал.1 от ЗС се определя от кумулативните
изисквания на текста: подобренията да са осъществени от добросъвестния владелец на
имота и съответно тези подобрения да съществуват към момента на предявяване на
вземането. Установяването на тези предпоставки при условията на пълно и главно
доказване е в тежест на ищеца – по арг. от чл.154 от ГПК. Размерът на обезщетението е
законово определен и представлява увеличената стойност на имота.
Следва да се има предвид, че претенцията за присъждане на вземане за стойност
от извършени подобрения в чужд имот се основава на забраната за неоснователно
обогатяване като общ принцип на облигационното право, като негови проявления са
нормите на чл.72, чл. 74 ЗС, чл.60- 62 ЗЗД и чл.59 ЗЗД.
Съдебната практика приема, че разпоредбите на чл.72 и чл.74 от ЗС регулират
правоотношения, породени от неоснователното обогатяване на собственика на вещта с
подобренията, извършени само от владелеца на същата.
Съгласно чл.70, ал.1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на
правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не
е собственик, а в разпоредбата на чл.70, ал.2 ЗС е установена презумпцията за
добросъвестност, като е достатъчно тя да е съществувала при възникване на правното
основание – чл.70, ал.1, изр.2-ро ЗС.
В настоящия случай ищецът В. Н. К. е придобил процесния имот на 10.04.1996
г., като юридическото основание въз основа на което установил владение върху имота
е закупуването му при проведената в производството по несъстоятелност публична
продан по гр.д. № 585/1993 г. по описа на КОС.
В съдебната практика- Решение № 127 от 17.08.2011 г. по гр.д. 2014/2009 г. на I
г.о., Решение № 131 от 10.07.2013 г. по гр. д. № 913/2012 г. на I г. о., Решение № 35 от
25.02.2013 г. по гр. д. № 669/2012 г. на II г. о. и др. се приема, че с предявяване на иск
(установителен или ревандикационен) от действителния собственик за връщане на
имота владелецът престава да се счита за добросъвестен, превръща се в
недобросъвестен. За да се прекъсне добросъвестното владение, изявлението на
собственика следва да стане известно или да се счита известно на владелеца, като бъде
взето предвид конкретното узнаване за предявената претенция за връщане на вещта. В
настоящия случай няма спор, че между страните е бил налице спор за собственост
5
върху процесния имот, приключил с влязло в сила съдебно решение на ВКС, по силата
на което е признато за установено по отношение на ищците, че ответникът е
собственик н процесния недвижим имот. Не са представени доказателства, от които да
се установява, кога ищците, (ответници в производството по иска за собственост) са
узнали за заведеното дело. Ответникът е представил искова молба изх. № 22 от
24.09.1996 г., от която е видно, че Рилската света обител- Рилски манастир е предявила
срещу ищеца В. Н. К. иск за собственост върху процесния имот. Действително върху
същата не е положен печат на съда, удостоверяващ дата на постъпването й. Няма и
данни кога са били конституирани и останалите ищци в производството за
собственост, които се придобили идеална част от имота през 1999 г. по силата на
покупко- продажба, но в проведеното на 16.10.2023 г. съдебно заседание
процесуалните представители на страните са заявили, че някъде в периода от 1996 г.-
2006 г. се води производството за собственост. От посоченото следва извода, че най-
късно до 2006 г. са били връчени съдебните книжа на ответниците, сега ищци в
производството, т.е. не са узнали за предявения иск за собственост, поради което те са
се превърнали в недобросъвестни владелци, предвид на което от този момент те вече
не разполагат с правата по чл. чл.72 от ЗС, в т.ч. и със заявеното от тях право на
задържане.
Съгласно т.6 от Постановление № 6/1974 г. на ВС подобрение на един имот е
налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на
стойността му, като увеличението се заплаща, доколкото съществува към деня на
постановяване на решението за заплащането му. Изхождайки от разясненията дадени в
посоченото по- горе постановление следва да се има предвид, че стойността на
подобренията се определя не като сбор от стойности на действително направените
разходи за тях към момента на извършването им, а като сумата, с която се е увеличила
стойността на имота, вследствие на тези подобрения, опредЕ. към деня на
постановяване на съдебното решение (към момента на приключване на съдебното
дирене). Правилното разрешение изисква да се изследва разликата между стойностите
на имота без подобренията и с подобренията (наличните). От тази сума и съгласно т.8
от Постановление № 6/1974 г. на ВС следва да се извади стойността на движимостите,
които могат да бъдат отделени без съществено увреждане на имота, които не подлежат
на заплащане, тъй като не представляват подобрение.
Съгласно чл.74, ал.1 от ЗС, недобросъвестният владелец може да иска за
подобренията, които е направил, само по- малката сума измежду сумата на
направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота
вследствие на тези подобрения. Съгласно ал.2 на същия текст от закона, когато
собственикът е знаел, че се правят подобрения върху имота му и не се е
противопоставил, правата на владелеца се уреждат съгласно чл.72 ЗС.
В настоящия случай в отговора на исковата молба се твърди, че ответникът се е
противопоставил за извършването на подобренията в процесния имот и в тази връзка
са представени молба и жалба подадени от игумена на Рилската света обител от 2007
и 2008 г. адресирани до РДНК гр. Кюстендил и до ДНСК, от които е видно, че
ответникът не е бил съглА. с извършваните в имота строителни дейности, поради
което е сезирал компетентните държавни органи за предприемане на съответните
действия. Предвид изложеното, доколкото по делото се установява противопоставяне
на собственика относно извършваните в имота строителни дейности, то съдът счита,
че на основание чл. 74 от ЗС на ищците като недобросъвестни владелци се дължи по-
малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е
6
увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения Видно от заключението
на тройната съдебно- техническа експертиза тя е в размер на 45 131.32 лв.
По отношение възражението за погасяване по давност на претенциите:
Възражението за погасяване на исковите претенции е направено от ответника в
отговора на исковата молба по чл.131 ГПК. Доколкото искът по чл. 74, ал.1 от ЗС е
основателен, то следва да се разгледа и това материалноправно възражение.
В т. 13 от Постановление № 6/1974 г. на ВС е прието, че вземането на владелеца,
извършил подобрения върху чужд имот, става изискуемо и погасителната давност за
него започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в
държане със съгласието на собственика или най-късно от деня, когато владението бъде
смутено от собственика по исков ред обикновено чрез предявяване на иск за
собственост. В този смисъл Решение № 229 от 2.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 524/2010
г., I г. о. В случаите, когато е предявен установителен или осъдителен иск за
собственост, началният момент на погасителната давност за вземането на владелеца за
подобрения започва да тече от датата на узнаване за предявяването на иска, тъй като
считано от тогава вземането на владелеца за подобрения става изискуемо по смисъла
на чл.114 ЗЗД. Според посочената норма давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, а при срочните задължения давността тече от деня на
падежа. От посоченото следва, че общата 5 - годишна давност за вземанията за
подобрения в имота, започвала да тече след датата на узнаване за предявяването на
иска за собственост, а в настоящия случай, както беше посочено по- горе, съдът
приема, че ищците за узнали за предявения срещу тях иск за собственост най- късно
2006 г. От този момент е започнала да тече погасителна давност за вземанията за
необходими разноски и подобрения на ищците към ответника, която към 30.06.2021 г.-
датата на подаването на исковата молба в съда, е била изтекла. Следователно исковите
претенции са погА.и по давност, поради което следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото в тежест на ищците ще бъдат възложени направените
от ответника разноски за водене на делото в общ размер на 18 350 лева, от които 5 150
лв. възнаграждения за вещи лица и 13 200 лева за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПРЕДЯВЕНИТЕ от В. И. К., ЕГН **********, с адрес: област Кюстендил, общ.
***, м. „***“, семеен хотел „***“, М. И. К., ЕГН ***, със адрес: област Кюстендил,
общ. ***, м. „***“, семеен хотел „***“, Д. И. К. - М., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. „***“, № 191, ап. 9 и В. Н. К., ЕГН **********, със адрес: гр. София, ул.
„***“ №3, всичките със съдебен адрес: гр. София, бул.“***“ № 84 - 86, ет. 8, офис 43,
чрез адв. Р. Т. от САК искове срещу Рилската света обител - Рилски манастир, с адрес:
област Кюстендил, община ***, населено място Рилски манастир за заплащане на
сумата 276000 лв., представляваща увеличената стойност на недвижим имот: почивна
станция „*** - Рилски манастир“, застроена върху 141 кв.м., масивна, с дървен
гредоред, състояща се от два етажа /приземен и етаж над него/, с разгърната площ от
284 кв.м., заедно с дворното място, в което е построена сградата, с площ от 620 кв.м.,
който имот се намира в землището на Рилски манастир, м. „***“, с идентификатор на
сградата - 62685.57.4.1 и идентификатор на поземления имот - 62685.57.4 по КККР,
одобрени със Заповед № 18-350-14.01.2016 г. на началника на СГКК- Кюстендил,
7
вследствие на подобренията, извършени в този имот от ищците, която сума се
претендира съобразно притежаваните от ищците дялове в имота, а именно: 92 000 лв.
за В. Н. Х. и по 61 333.33 лв. за останалите ищци В. И. К., М. И. К. и Д. И. К. - М.,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата и при условията на евентуалност за заплащане на
сумата 261 000 лв., представляваща по- малката сума измежду направените разноски
за подобренията и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие
направените подобрения, която сума се претендира съобразно притежаваните от
ищците дялове в имота, а именно: 87 000 лв. за В. Н. Х. и по 58 000 лв. за останалите
ищци В. И. К., М. И. К. и Д. И. К. - М., ведно със законната лихва, считано от
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и
искането с правно основание чл. 72, ал. 3 ЗС за признаване правото им на задържане
върху процесния имот ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА В. И. К., ЕГН **********, с адрес: област Кюстендил, общ. ***, м.
„***“, семеен хотел „***“, М. И. К., ЕГН ***, със адрес: област Кюстендил, общ. ***,
м. „***“, семеен хотел „***“, Д. И. К. - М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
„***“, № 191, ап. 9 и В. Н. К., ЕГН **********, със адрес: гр. София, ул. „***“ №3 да
заплатят на Рилската света обител - Рилски манастир, с адрес: област Кюстендил,
община ***, населено място Рилски манастир сумата 18 350 лева /осемнадесет хиляди
триста и петдесет лв./, представляваща сторени разноски по делото пред настоящата
инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
8