№ 543
гр. София, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20241110211280 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба на Д. И. П. Наказателно постановление № КПК-НП-
231/10.07.2024г. на Председател на КПК, с което на основание чл. 115, ал.1 от ЗПК за
извършено нарушение на чл. 52, ал.1, т. 1, вр. чл. 49, ал.1, т. 2 от КПК е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото
постановление. Твърди се, че нито в АУАН, нито в НП са изложени аргументи какво
качество е прието, че притежава, за да се направи извод дали е адресат на посочените норми
и е допуснала вмененото нарушение. Посочва, че ЦСРИ, на който е управител, не е нито
юридическо лице, нито общинско предприятия, за да се приеме, че отговаря на визираните в
разпоредбата на чл. 6, т. 50 от ЗКП хипотези. Излага доводи, че същата е служител в центъра
и не разполага с ръководни функции, нито такива по управление, доколкото същите са
прерогатив на кмета на общината и общинския съвет. Намира, че същата покрива
изискванията на §2, ал.1, т. 1 от ЗПК. Излага подробни съображения, че въпреки
изпратените писма до КПК и Министъра на труда и социалната политика, не е получен
категоричен отговор дали същата се явява задължено лице, въпреки че е направено изрични
запитване в тази насока. Едва на 17.01.2024г., при съставяне на АУАН същата е разбрала, че
според КПК се явява задължено лице. Релевира доводи, че липсва субективната страна на
нарушението, както и липса на обществена опасност. Излага доводи за приложимост на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Позовава се и на обстоятелството, че наложената
санкция се явява непропорционална и несъобразна с нейното социално положение и
здравословно състояние. Представя копие от ЕР на ТЕЛК за 75 % процента определена
нетрудоспособност. Моли за съдебен акт в тази насока.
1
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призована, не се явява, не се представлява. По
делото е постъпило становище, че не възразява делото да бъде разгледано в нейно
отсъствие.
Въззиваемата страна, редовно призована се представляват от юрк. Алипиева, която оспорва
жалбата и пледира атакувания акт да бъде потвърден изцяло като правилен и
законосъобразен. Излага пространствени съображения, че въззивнкът е задължено лице, като
се позовава на справи в интернет страниците на ЦСРП и община Ямбол Посочва, че
обществената опасност е отчетена при налагане на санкция в минимален размер.
Претендира юриконсултско възнаграждение.
Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Считано от 07.01.2020г. жалбоподателя Д. И. П. била назначена на длъжност
управител на „Център за социална рехабилитация и интеграция“ , общ. Ямбол.
На 06.10.2023 г. влязъл в сила Закон за противодействие на корупцията /ЗПК/. В така
приетия нормативен акт бил разширен обхвата на лицата, заемащи публични длъжности по
чл. 6, ал.1 от ЗПК, които са задължени да подават декларации за имущество и интереси по
чл. 49, ал.1, т.2 и т. 4 от ЗПК пред КПК.
В тази връзка, с писмо изх. № КПК-ПР-146/24.10.2023г. Председателя на КПК
изискал от кметовете на всички общини и райони в Република България да представят в
КПК списък на лицата и заеманите от тях длъжности към 06.10.2023г. Посочено, че лицата,
за които било възникнало такова задължение, следвало да подадат декларация в срок до
06.11.2023г. пред КПК.
С писмо рег. № 2801/23054/25.0.2023г. кмета на Община Ямбол уведомил
задължените лица, като в писмото не била посочена жалбоподателката П..
С писмо рег. № 2801-01234/17.01.2024г. до КПК бил изпратен списък на лицата, за
които било възникнало задължение да подадат декларация пред КПК, като със същото
писмо било изискано становище по отношение на общо 8 лица, заемащи различни
длъжности в общински предприятия предоставящи социални услуги, измежду които и
жалбоподателката П., .
Отговор на писмото не бил получен и КПК не изложили становище.
На 06.02.2024г. св. В. З. на длъжност главен инспектор в дирекция "Публичен
регистър" на КПК, извършил проверка на получените и вписани в регистрационните
дневници декларации за имущество и интереси на лицата, задължени по ЗПК да подават
декларации за имущество и интереси. Констатирал, че жалбоподателката П. не била подала
встъпителна декларация по образец на основание чл. 52, ал. 1, т. 1 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК в
едномесечен срок от влизане на ЗПК в сила - до 06.11.2023 г.
Поради това до постоянния адрес на П. било изпратено писмо изх. № КПК
2149/06.02.2024г., с което била поканена да се яви в сградата на КПК за съставяне на АУАН
2
на 12.02.2024г.
На 08.02.2024г. П. подала декларация за имущество и интереси по чл. 49, ал.1, т. 2 от
ЗПК.
На 12.02.2024г. св. З. провел и телефонен разговор с жалбоподателката, за който
съставил констативен протокол, при който П. изявила желание АУАН да бъде съставен в
нейно отсъствие и да й бъде изпратен за връчване чрез общинската администрация.
Св. З. приел, че са налице предпоставките на чл. 40, ал. 2 ЗАНН и в присъствието на
двама свидетели, съставил АУАН № КПК-АУАН-ПР-671/12.02.2024г., в който приел, че в
качеството на задължено лице на основание чл. 6, ал. 1, т. 50 ЗПК, като не е подала
встъпителна декларация за имуществото и интересите си в КПК в срок до 06.11.2023 г., с
което на 07.11.2023 г. в гр. София П. е нарушила разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 1 вр. чл. 49,
ал. 1, т. 2 ЗПК.
АУАН бил изпратен за връчване чрез кмета на община Ямбол и бил връчен на
нарушителя на 23.02.2024г., видно от инкорпорираната в него разписка.
В срока по чл. 44 от ЗАНН постъпили писмени възражения срещу така съставения
АУАН.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично
фактическо описание на нарушението и при дадена му аналогична правна квалификация
съобразно разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 1 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК, наказващият орган
издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 115, ал. 1
ЗПК наложил на жалбоподателката П. глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, надлежно
приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
По делото не са налице противоречиви доказателства, поради което е безпредметно
обсъждането на отделните доказателствени източници.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
3
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност.
Актът за установяване на административно нарушение и последвалото наказателно
постановление са съставени в предвидените в чл.34 ЗАНН срокове.
Съдът намира, че и в АУАН и в НП липсва описание на нарушението, доколкото бланкетно е
посочено, че П. попада в обхвата на чл. 6, ал.1, т. 50 от КПК, без обаче да е посочени
конкретно дали се приема, че същата е член на управителните органи на икономически
обособените лица и структурни единици по чл. 13, ал. 4 от Закона за публичните финанси,
дали е управител или член на органите на управление или контрол на общински или
държавни предприятия и ръководителите на техните териториални поделения, както и на
други юридически лица, които са бюджетни организации по смисъла на § 1, т. 5 от
допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси. Доразвиването на тези
аргументи в хода на съдебните прения е недопустимо, тъй като до този момент за наказаното
лице е било неясно срещу какви факти се защитава, с оглед правото му на защита.
Недопустимо е и позоваване на източници и доказателства, които не се намират в кориците
на делото. Това обстоятелство е изводимо и от депозираната жалба срещу наказателното
постановление, в която са изложени доводи за всяка една от посочените хипотези.
Допуснатото нарушение при описанието на нарушението препятства и съда да извърши
проверка за приложението на материалния закон, доколкото следва да разсъждава
алтернативно за всяка една от посочените в нормата хипотези и дали те евентуални
покриват заеманата от жалбоподателя длъжност. Изискването за описание на нарушението
не е самоцел и фактите по твърдяното нарушение следва да са ясно посочени, а не са бъдат
извличани по пътя на формалната логика.
АНО не е изпълнил и задължението си подробно да обсъди и да даде отговор на
направените от страна на жалбоподателя възражения, като се е задоволил бланкетно и
немотивирано да ги отхвърли, което е довело до издаването на един незаконосъобразен акт.
По приложението на материалния закон:
Настоящият съдебен състав намира, че атакуваното НП е незаконосъобразно от
материалноправна гледна точка.
По делото няма спор, че с приемането на ЗПК на 06.11.2023г. е бил разширен обхватът на
задължените да подават декларации за имущество и интереси лица пред КПК.
Категорично по делото е установено, че жалбоподателката П. е заемала посочената
длъжност „управител“ на Център за социална рехабилитация и интеграция – гр. Ямбол още
от 07.01.2020г., ерго, тя не е встъпила след влизане в сила на закона, а е заварено положение.
Настоящият съдебен състав намира, че П. категорично не е адресат на посочената норма по
две различни съображения. На първо място неправилно АНО е приел, че е налице
хипотезата на чл. 6, ал.1, т. 50 от КПК. Центърът за социална рехабилитация и интеграция
4
категорично не е нито общинско, нито държавно предприятия, още по – малко е
самостоятелно юридическо лице, съгласно разпоредбите на ТЗ, за да се разсъждава дали е
бюджетна организация. При внимателен прочит и анализ на представените по делото
документи се установяват посочените факти, както и че същият е създаден за изпълнение на
целите на Закона за социалните услуги. От своя страна бюджетът му се одобрява от Община
Ямбол, която е и работодател на жалбоподателя П.. Именно, поради всички изброени
неясноти Община Ямбол изрично е отправила запитване до КПК, които като надзорен орган
по спазването и приложението на ЗКП не са изпълнили задължението си да внесат
съответните разяснения, а са решили въпроса, че ангажирането на
административнонаказателната отговорност на различни лица. Не е за пренебрегване и
фактът, че писмото до кметовете на общини е било изпратено 18 дни след приемане на
закона и реално 12 дни преди изтичане на срока визиран в него за подаване на декларациите.
При наличие на нови разпоредби, чието тълкуване би довело до редица забавяния подобно
забавяне е в ущърб на задължените лица и е следвало да бъде съобразено от АНО.
На следващо място П. е заемала посочената длъжност много преди влизането в сила на ЗПК
и за нея не е възникнало задължение по чл. 52, ал. 1, т. 1 ЗПК.
Подаването на декларация по чл. 52, ал. 1, т. 1 ЗПК е дължимо в едномесечен срок от
заемането на съответната публична длъжност, а не от влизане в сила на ЗПК по отношение
на лицата, заемащи такива длъжности от предходен момент. Предвид това нарушение по чл.
52, ал. 1, т. 1 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК в случая не е извършено от жалбоподателката П. от
обективна, респективно от субективна страна.
Ноторно известно е, че законовите норми имат действие за напред, освен ако изрично не им
е придадено обратно такова. Тълкуването на закона от актосъставителя и АНО, че има
такова нещо като „новозадължени лица“ не намира опора в закона. Такова задължение не е
предвидено и в ПЗР на ЗПК. Напротив, § 4 ПЗР на ЗПК предвижда, че "задължените лица,
подали встъпителни декларации по реда на отменените разпоредби на Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, не
подават нови встъпителни декларации след влизането в сила на този закон. Те подават
декларации при условията и по реда на този закон в сроковете по чл. 52".
Предвид това настоящият съдебен състав прие, че материалният закон е приложен
неправилно от актосъставителя и наказващия орган, което се явява основание за отмяна на
наказателното постановление като незаконосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № КПК-НП-231/10.07.2024г. на Председател на
КПК, с което на основание чл. 115, ал.1 от ЗПК за извършено нарушение на чл. 52, ал.1, т. 1,
вр. чл. 49, ал.1, т. 2 от КПК е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
5
1000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6