Решение по КНАХД №1090/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба подадена от П. Б. Г., чрез адв. Л., против Решение № 303/24.07.2025 г., постановено по АНД № 20255220200504 по описа за 2025 г. на Районен съд – Пазарджик, с което е потвърдено Наказателно постановление № 2024-1818-05-133/01.11.2024 г. на Началник Сектор „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Пазарджик, с което на П. Г. е наложена глоба в размер на 200 лева на основание чл. 218б, вр. с чл. 194, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Твърди се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Моли се решението да бъде отменено като незаконосъобразно и евентуално делото да бъде върнато за решаване от друг състав на съда.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призована, не се явява, не се представлява. Касационната жалба се поддържа с Молба вх. № 8796/23.09.2025 г. от адв. Л..

Ответникът - Началник сектор „Охранителна полиция“ в РУ Пазарджик при ОДМВР – Пазарджик – редовно призован, не се явява, не се представлява. Не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът при Окръжна прокуратура – Пазарджик излага становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че следва да се потвърди решението на РС – Пазарджик.

Административен съд – Пазарджик, като взе предвид доводите на страните, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съдът, като извърши служебна проверка, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК на обжалваното решение, счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, постановено е по отношение на акт, подлежащ на съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му.

Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката, на които са възприети мотивирани правни изводи. Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила.

С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 2024-1818-05-133/01.11.2024 г. на Началник Сектор „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Пазарджик, с което на П. Г. е наложена глоба в размер на 200 лева на основание чл. 218б, вр. с чл. 194, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК. За да потвърди обжалваното НП, районният съд е приел, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на процесното административно нарушение, включително като е обсъдил и възраженията на жалбоподателя изложени в хода на съдебното производство. Приел е също така, че при издаване на НП и АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Решението е правилно.

В хода на делото, от съда е била дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани тези, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка и въз основа на събраните по делото доказателства е изградил мотивите на съдебния акт. Първоинстанционният съд е обсъдил доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена аналитична преценка относно приложението на закона. При надлежно установената фактическа обстановка районният съд е извел правилния и логичен извод за неоснователност на подадената жалба, като и е потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция споделя фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи на районния съд. Неоснователни са и твърденията в касационната жалба за допуснати съдопроизводствени нарушения и нарушения на материалния закон.

Районният съд е извел своите правни изводи при правилно установена фактическа обстановка, а именно, че от 05.07.2024 г. касационния жалбоподател П. Б. Г. започнала работа в магазина на Т. У. като продавач-консултант. Известно време след това У. и В. Б., с която живеели на семейни начала и работила в магазина, забелязали, че от оборота на магазина започват да изчезват пари.

Усъмнили се в П. Г.. Б. решила да бележи пари на 11.10.2024 г., за да се провери у кого биха се оказали. Парите от оборота прибирали в торба в помещение - склад към магазина. Достъп до тях имали У., Б., П. Г. и друга служителка - продавач З. Б.. Последната работила повече от една година в магазина и в процесния ден – 11.10. 2024 г. не била на работа.

Парите от оборота били белязани с черен маркер по определен начин и сложени в торба. Към обяд Б. и У. излезли от магазина, като там останала само П. Г.. Около 15:00 часа У. и Б. се върнали в магазина и веднага проверили торбата с парите в склада. Установили, че липсвали пари и незабавно У. отишъл в полицейския участък в селото и сигнализирал за станалото полицейските служители К. Н. и И. Д.. С П. Г. била проведена незабавна беседа в участъка, като пред полицейските служители тя признала, че била взела 410 лева от оборота на магазина на У.. По приложеното към делото на районния съд Бързо производство № 999/11.10.2024 г. са налични и обясненията на П. Г., л. 5, в които заявява, че взела общо 410 лева, като се излъгала и смятала, че нямало да разберат. С протокол за доброволно предаване (л. 8 от приобщеното бързо производство) тя предала на полицейските служители намиращите се в нея банкноти с различен номинал, като за тях собственоръчно написала в протокола: „Гореописани пари съм ги откраднала от магазина, в който работя в с. Лесичово, собственост на фирма ЕТ „Пуфи 50“. Част от парите били маркирани по начина, по който описала Б.. По случая е било образувано посоченото Бързо производство (БП).

С постановление от 21.10.2024 г. наблюдаващият прокурор при Районна прокуратура Пазарджик приел, че се касае за маловажен случай на кражба и следва да се приложи разпоредбата на чл. 218б от НК, след което е прекратил производството и е изпратил материалите на РУ на МВР Пазарджик за налагане на административно наказание на П. Г.. Въз основа на това е издадено и атакуваното в настоящото производство наказателно постановление.

При тази фактическа обстановка, районният съд е приел, че HП е издадено от териториално и материално компетентен за това орган. Съдът е приел също, че санкционният акт съдържа ясно и достатъчни по обем факти досежно вмененото нарушение, което е получило и своята правилна правна квалификация. Спазени са били процедурите по съставяне, предявяване и връчване на НП, а самото нарушение е прието за доказано по същество. Поради това и съдът е потвърдил оспореното НП.

Правилно районния съд е приел, че в случая е доказано извършеното нарушение и са налице основания за ангажиране отговорността на санкционираното лице.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че П. Г. е работила в магазин в с. Лесичово от месец юли 2024 г., стопанисван от „Пуфи – 50“ ЕООД, управляван от Т. У.. Като лице полагащо труд в магазина като продавач-консултант касационния жалбоподател е имала достъп до парични средства, с които се оперира в търговския обект. След като част от парите са белязни от У. и В. Б. и са прибрани на място, извън касата на търговския обект е установено, че част от тях липсват. След подаден сигнал в МВР и след снемане на обяснения на Г. е установено, че тя е взела, без правно основание за това, сума в размер на 410 лева от паричните средства, с които оперира търговския обект. По случая било образувано бързо производство с правно основание чл. 194 от НК – кражба, което е прекратено поради маловажност на случая.

Нормата на чл. 218б от НК предвижда, че за деяния по чл. 194, ал. 3, чл. 195, ал. 4, чл. 204, буква "а", чл. 206, ал. 1 и 5 и чл. 207 от НК и за вещно укривателство във връзка с тях, когато стойността на предмета е до размера на две минимални работни заплати за страната, установени към датата на извършване на деянието, наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред, ако предметът на престъплението е възстановен или заместен. В случая отнетата сума е в размер на 410 лева, което е под две минимални работни заплати за 2024 г., като парите са върнати на собственика на магазина с нарочен приемо-предавателен протокол. Поради това и правилно районния съд е приел, че са налице основания за ангажирането на административнонаказателна отговорност на П. Г. с оглед разпоредбата на чл. 218б от НК.

Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за неправилност на оспореното съдебно решение, поради необсъждане на длъжностната характеристика на жалбоподателя. Безспорно е установено, че лицето е нямало правно основание да взема и задържа сумата от оборотните средства на търговския обект - торбата с пари в склада. Такова право нямат продавачите – консултанти или касиерите. Освен това и в случая е налице изрично писмено признание от санкционираното лице, че е взело парите противозаконно с намерение да ги присвои. Това признание не може да се опровергае или отмени от последващото твърдение в съдебно заседание от жалбоподателя, че не е вземала пари от торбата, включително в контекста на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства.

Не на последно място настоящата инстанция намира за правилни и обосновани мотивите на районния съд по отношение на определения размер на наказанието, доколкото в случая са налице и отегчаващи вината обстоятелства предвид установеното от свидетелите У. и Б., че общата сума на липсващи пари е в по-голям размер от сумата, която е предадена доброволно от жалбоподателя в процесния ден.

Ето защо, настоящата касационна инстанция намира, че като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото на ответника биха се следвали разноски, но тъй като съдът не е сезиран с такова искане, не дължи произнасяне по този въпрос.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 303/24.07.2025 г., постановено по АНД № 20255220200504 по описа за 2025 г. на Районен съд – Пазарджик.

Решението е окончателно.