ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 38
гр. Бургас, 26.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и
шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20222000500023 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е частна жалба от Г. Д. Н. ЕГН **********, от гр. Б., ул. “А.“
№ **, срещу определение № 1955/10.12.2021 год. по гр.д.№ 2129/2021 год. по
описа на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на
Г. Д. Н. ЕГН **********, от гр. Б., ул. “А.“ №**, със съдебен адрес: гр. Б., ул.
“У.“ № *, адв.А.С., за освобождаване на същия от заплащане на такси и
разноски за съдебното производство.
В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно
като постановено при съществени нарушения на материалния закон и е
необосновано. Жалбоподателят сочи, че е в предпенсионна възраст- на **
години и не работи от две години въпреки, че не е с влошено здраве, защото
никой не наема лица на неговата възраст. Относно търговските дружества
визирани в определението е посочено, две от тях са без дейност от 2018 год. и
без приходи, а като ликвидатор на отдавна прекратени други две дружества,
които би следвало да са заличени, той не е получавал и не получава никакви
парични средства. Твърди, че в декларацията си по чл.83, ал.2 от ГПК е
изложил твърдения за всички значими обстоятелства, като от тях се
установява, че няма доходи, които да му позволяват да заплати дължимата по
предявения иск държавна такса. Направено е искане да бъда отменено
обжалваното определение.
1
Като взе предвид сезиращата настоящия съд частна жалба и
събраните по делото доказателства, Бургаският апелативен съд намира
следното:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, отговаря на
изискванията на процесуалния закон за редовност и е ДОПУСТИМА.
Съгласно чл.278, ал.4 от ГПК, вр. чл.269 от ГПК въззивният съд следва
да извърши служебна проверка за валидността и допустимостта на
обжалваното определение. Обжалваното определение е постановено от
компетентен съд в рамките на правомощията му и е валидно, но същото се
явява частично недопустимо, тъй като част от него е постановена извън
направеното от страната искане.
Видно от молбата на Г. Д. Н. приложена на л.64 от делото, той е
поискал от съда пред който е висящо делото по предявения от него иск срещу
Община- Бургас за сумата от 80 000 лв., като част от сумата от 2 000000 лв. –
извършени подобрения в качеството му на добросъвестен владелец на
собствен на ответника имот, да бъде освободен от такси в производството.
Доколкото в хипотезата на чл.83, ал.2 от ГПК съдът няма служебни
правомощия за освобождаване, той е обвързан от конкретното искане на
страната. В случая в молбата по чл.83 от ГПК ищецът изрично е посочил, че
иска освобождаване от такси по делото. Молителят не е направил искане за
освобождаване от разноски по делото. Прилагането на принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес изисква произнасяне на съда
само по направеното искане. Ето защо, като се е произнесъл и за
освобождаване от разноски по делото, Бургаският окръжен съд е постановил
недопустимо определение в тази част – постановено извън направеното
искане с което е сезиран, поради което в тази част определението следва
да бъде обезсилено от настоящия съд. /в този смисъл е Определение № 335
от 30.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2838/2018 г., III г. о., ГК/
В останалата част, с което е оставено без уважение искането на ищеца
за освобождаване от задължение за заплащане на държавни такси,
обжалваното определение е допустимо, но неправилно.
Съгласно чл.83, ал.2 от ГПК, след направено искане, въз основа на
посочените в закона критерии – доходи на лицето и неговото семейство,
2
имущественото му състояние установено с декларация, семейно положение,
здравословно състояние, трудова заетост, възраст и други констатирани
обстоятелства, съдът следва да извърши конкретна преценка дали лицето има
достатъчно средства за внасяне на дължимата държавна такса.
В случая дължимата държавна такса по предявения от Г.Н. срещу
Община-Бургас частичен иск с цена 80 000 лв., е в значителен размер – 3200
лв. Към молбата е приложена декларация, с която Н. под страх от наказателна
отговорност е декларирал, че семейството му е едночленно, не разполага с
абсолютно никакви средства, няма доходи нито от трудово правоотношение,
нито от наеми, няма и средства в банки, няма участие в търговски дружества
от които да получава дивиденти, няма акции, облигации и държавни ценни
книжа, не притежава недвижими имоти и МПС. В молбата за освобождаване
от такси е посочено, че с финансови средства му помагат негови роднини -
сестра и племенници, но и техните възможности са ограничени.
За да отхвърли молбата за освобождаване от такси окръжният съд е
приел, че липсват пречки ищецът като пълнолетно работоспособно лице, за
което няма данни да има здравословни проблеми, да реализира доходи, а от
данните в търговския регистър се установяват регистрирани търговски
дружества с участие на ищеца, което прави вероятно, че той реализира или че
може да реализира доходи.
Във връзка с изводите на окръжният съд, настоящия съд от една страна
взе предвид приетото с Определение № 282 от 24.06.2019 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 2192/2019 г., III г. о., ГК и цитираната в него практика на ВКС по други
дела, че съдът не може да откаже освобождаване от внасяне на такса,
мотивирайки отказа си с наличието на евентуални предположения за доходи.
/опр. № 206/17.03.13 по ч. г. д. № 2434/13, ІІ ГО, опр. № 40/1.02.12 по ч. г. д.
№ 22/12, II ГО и др./. От друга страна, при извършена служебна справка в
имотния регистър са установява, че след проведено спрямо молителя
производството по чл.108 от ЗС – описано в исковата молба, той не
притежава недвижими имоти. Липсват данни за скорошни разпореждания на
молителя със собствени имоти в полза на трети лица. От справка в търговския
регистър се установява, че две от дружествата в които молителят е имал
участие – „НН“ООД и „Старт-ВНД“АД са прекратени още през 2000 година,
към който момент той е бил назначен за техен ликвидатор, но не се
3
установяват получени доходи от тази му дейност, които да сочат сегашни
финансови възможности, повече от 21 години след прекратяването на
дружествата. Видно както от представените с частната жалба годишни
финансови отчети, така и от служебна справка в търговския регистър,
дружествата „Бургас-инвест 2016“ЕООД и „Телеконсултинг“ЕООД , които са
съответно с капитал от 20 лв. и от 5000 лв. - еднолична собственост на
молителя, не са развивали дейност от 2018 год. и нямат реализирани приходи,
поради което декларираното от молителя неполучаване на дивиденти от
участие в търговски дружества се потвърждава от извършената справка.
Предвид горното съдът намира за установена по делото невъзможността
на ищеца за заплащане на дължимата държавна такса от 3200 лв. Не са
установени негови приходи и доходи. Поради липса на движимо и недвижимо
имущество, не би могъл да го осребри или да има доходи от такова, а предвид
предпенсионната му възраст силно е ограничена възможността му за
намиране на работа. Семейството на ищеца е едночленно, поради което не би
могъл да получи и такава помощ. Горното обосновава основателността на
искането за освобождаване на молителя от задължението за внасяне на
държавна такса по делото, поради което същото следва да бъде уважено.
Като е стигнал до различни правни изводи, Бургаският окръжен съд е
постановил неправилно определение в частта, с която е оставена без уважение
молбата на Н. за освобождаване от задължение за заплащане на държавни
такси по делото – необосновано предвид установените обстоятелства, поради
което в тази част определението следва да бъде отменено, а спорът –
решен по същество с освобождаване на молителя от задължението за
внасяне на държавни такси по делото.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА определение № 1955/10.12.2021 год. по гр.д.№2129/2021
год. по описа на Бургаския окръжен съд, В ЧАСТТА с която е оставена без
уважение молбата на Г. Д. Н. ЕГН **********, от гр. Б., ул. “А.“ № **, със
съдебен адрес: гр. Б., ул. “У.“ № *, адв. А. С., за освобождаване на същия от
заплащане на разноски за съдебното производство.
4
ОТМЕНЯ определение № 1955/10.12.2021 год. по гр.д.№2129/2021 год.
по описа на Бургаския окръжен съд, В ЧАСТТА с която е оставена без
уважение молбата на Г. Д. Н. ЕГН **********, от гр. Б., ул. “А.“ № **, със
съдебен адрес: гр. Б., ул. “У.“ № *, адв. А. С., за освобождаване на същия от
заплащане на такси за съдебното производство, КАТО ВМЕСТО
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО В ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА Г. Д. Н. ЕГН **********, от гр. Б., ул. “А.“ № ** от
задължението за заплащане на държавни такси за съдебното производство по
гр. д. № 2129/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд.
В частта, с която обжалваното определение е частично обезсилено то
подлежи на обжалване с частна въззивна жалба, пред Върховния касационен
съд, в едноседмичен срок от връчването на препис от него на страната. В
останалата част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5