O П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е КЪМ АКТ № 613 / 2019 Г.
16.01.2020 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд – Монтана,
четвърти състав в закрито заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Мария Ницова
като
разгледа молба вх.№ 55/08.01.2020 г., постъпила по адм. дело № 437/2019 г. по
описа на Административен съд Монтана, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
248, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК.
На 08.01.2020 г. по адм.д. № 437/2019
г., е постъпила молба от Н.А.Н., с искане да бъде изменено решение № 613/06.12.2019
г., постановено по адм. д. № 437/2019 г. по описа на съда, с което жалбата му е
уважена, но съдът неправилно е приел и се е произнесъл по направеното искане за
присъждане на сторените в производството
разноски, относно претендираните разноски по чл.2, ал.2 от Договора за
правна помощ , сключен с пълномощника адв.А*** ..
Ответникът, уведомен по реда на чл.
248, ал. 2 ГПК за постъпилото искане,
изразява становище за неоснователност на това искане.
Съдът като съобрази представената
молба и данните по делото, намира за установено следното:
Производството по делото е по реда
на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс/АПК/ във вр. с чл. 215,
ал.1 във връзка с чл.210 ЗУТ, образувано по жалба от Н.А.Н..
След като е разгледал спора по
същество, въз основа на събраните по надлежния ред доказателства с решение № 613/06.12.2019
г. съдът е уважил жалбата и изменил по жалба от Н.А.Н..***, решение от
30.04.2019 г. на комисия по чл. 210 ЗУТ, назначена със заповед № 22 от
22.02.2019 г. на кмета на община М*** , като УВЕЛИЧАВА определеното парично
обезщетение за сервитутното право, ограничаващо ползването на поземлен имот с
идентификатор 62222.572.20, в землището на с. Р*** , собственост на Н.А.Н., с
обща сервитутна площ 2.328 дка, засегнат от изграждането на обект „Разширяване
на газопреносна инфраструктура на “Б*** “ ЕАД паралелно на
северния/магистрален/ газопровод до българо-сръбската граница, етап“Линейна
част“, от 1544 /хиляда петстотин
четиридесет и четири/ лева на 2 123.69/ две хиляди сто двадесет и три лева и
шестдесет и девет стотинки/лева. Във
връзка със своевременно заявеното искане от пълномощника на жалбоподателя за
присъждане на направените в производството разноски, за заплащането на които по
делото са представени доказателства, като съдът се е произнесъл, но е приел, че
за сумата от 180 лева не са представени надлежни доказателства.
При тези данни съдът намира, че
искането като подадено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК и от надлежна
страна е процесуално допустимо. Съобщението за
постановения съдебен акт е връчено на страната на 23.12.2019 г., молбата е
депозирана на 06.01.2020 г., / печат на пощенски плик на л.120 от делото/, т.е.
подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Разгледано по същество е основателно по
следните съображения:
Основанията да се иска изменение на
постановеното решение, в частта относно разноските са молителят да е заявил
искането си за присъждане на разноските по делото по време на производството,
такова е било направено и изходът на делото да е благоприятен за направилия
искането. Като за направените разноски следва да са представени надлежни
доказателства. Тези условия в случая са налице, т.к. по делото своевременно е
представен списък на разноските по чл.80 ГПК
и са приложени писмени доказателства – разписки за платени суми,
съгласно чл.2, ал.2 от подписания договор за правна помощ, подписани от
пълномощника адв.А*** . .
Съгласно разпоредбата на чл. 143,
ал. 1 от АПК “ Когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.“ След
като съдът се е произнесъл по направеното в срок искане за присъждане на
разноски и го е уважил частично, при наличие на доказателства за реално
заплатени разноски приложение следва да намери разпоредбата на чл. 248, ал. 1
от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, съгласно която по искане на страните, в срока
на обжалване на съдебния акт, съдът може да измени постановеното решение, в
частта му за разноските.
В настоящия случай като основание
за направеното искане за присъждане на разноски молителят се позовава на
заявено в срок искане и приложени по
делото документи, установяващи извършеното плащане по делото на разноски по чл.2, ал.2 от договор за правна помощ в размер на 180
лева, като по делото към списъка с разноски са приложени две разписки от 29.10.
2019 г. и 26.11.2019 г., издадени от адвоката за платени от жалбоподателя Н.
разноски за пътуване и процесуално представителство по адм.д. № 437/2019 г., за което съдът е пропуснал
да приеме като доказани. Предвид което съдът намира, че отговорността за
разноски е обективна и цели репариране на разноските, направени по делото и
възнаграждението на един адвокат, като в обхвата й попадат сторените от страната разходи в
производството, още повече, че същите са договорени изрично в договора за
правна помощ и за същите са представени писмени доказателства, че са платени.
Така посочената сума следва да
бъдат присъдена и решението изменено като ответникът бъде осъден да заплати на жалбоподателя
Н.А.Н..***,
допълнително сумата от 180/сто и
осемдесет/ лева разноски в производството.
Предвид горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК
и чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд Монтана
О
П Р Е Д Е Л И:
Изменя решение № 613/06.12.2019 г., постановено по
адм. д. № 437/2019 г. по описа на съда в частта му за разноските, като
ОСЪЖДА община М*** да заплати на Н.А.Н. ***,
сумата 880 /осемстотин и осемдесет/ лева, разноски по делото.
Определението може да се обжалва с
частна жалба пред Върховен административен съд на Р България в 7-дневен срок от
уведомяването на страните за неговото изготвяне с връчване на преписи.
Административен съдия: