Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Русе, 02.12.2010 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенският
районен съд , VI - ти
граждански състав в публично заседание на втори ноември, две хиляди и десета
година в състав:
Председател:
Елена Балджиева
при секретаря Г.Г.,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 857 по описа за 2010 год., за
да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът „УниКредит Булбанк” АД твърди, че на 14.05.2004г. е сключил договор за
банков кредит с ответника Н.С.К. - длъжник и Т.Й.Й.- поръчител, по силата на
който е предоставил на длъжника кредит в размер от 7 000 лева. Твърди, че кредитополучателя
се е задължил да издължава отпуснатата сума на равни месечни погасителни
вноски, всяка от които е с падеж 15 число на месеца, като крайната дата на
погасяването е 15.05.2009г. Съгласно чл.16 от договора Й. се задължава да
отговаря изцяло и солидарно за изпълнението на задължението на
кредитополучателя за сумата до размера на ползвания кредит, ведно с лихвите и
разноските и при условията на подписания договор. Съгласно разпоредбата на
чл.16, ал.3 от договора , при неизпълнение на задълженията по договора от
страна на кредитополучателя, поръчителя се задължава при първа покана от страна
на банката, доброволно да внесе неиздължените суми по
кредита, заедно с лихвите и разноските. В изпълнение на задълженията, поети с
чл.1, ал.1 от договора за банков кредит , бенката е предоставила на
кредитополучателя парична сума в уговорения размер, като на 14.05.2004г. същата
е преведена по открита за целта банкова сметка №**********, банков код
80077271, с титуляр Н.С.К.. Видно от
приложената дневна ведомост на извършените счетоводни операции, индикираща входящи и изходящи трансфери по посочената банкова сметка, ***натия кредит.
Твърди, че ответникът не изпълнил основното си
задължение, регламентирано в чл.15 от договора, а именно да заплаща в срок
погасителните анюитетни вноски и да издължи изцяло
кредита на банката, ведно с начисляваните лихви, такси и разноски. Счита, че от
приложените Извлечение от банкова сметка ***.01.2007г. до 05.02.2010г.,
счетоводно отразяват обстоятелството, че същия не е заплатил изискуемите
вноски, дължими за периода от м.септември 2005г. до крайния срок на погасяване
на задължението.
Твърди, че ответниците не погасили задължението си и
Банката подала заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК на 28.08.2009г. по описа на РРС,
на основание извлечение от счетоводните книги по банков кредит №24364101 и се
снабдила с изпълнителен лист по ч.гр.д.№5243/2009г. срещу двамата. Твърди още,
че по делото в законоустановения срок е постъпило възражение от ответниците –
длъжник и съдлъжник, срещу издадената Заповед за
изпълнение по чл.417,т.2 от ГПК и изпълнителен лист, като с получено от него
разпореждане съда им е предоставил 1-месечен срок съгласно чл.415 ГПК за
предявяване на вземането си срещу ответника.
Моли съда да признае по отношение на ответниците,
съществуването на вземането на „УниКредит Булбанк” АД на сумата 5823.76лв. – главница, просрочени
лихви 4764.39лв. за периода от 10.04.2007г. до 27.08.2009г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 28.08.2009г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски
в размер на 211.76лв. държавна такса и 554.11 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Претендира и направените разноски по делото.
В законоустановеният срок ответника Н.С.К.,
чрез назначения на основание чл.47, ал.6 от ГПК ос.представител адв.Т.В. оспорва предявения иск.
Ответницата Т.Й.Й., чрез проц.представител
адв.Д.Колева оспорва иска и прави възражение за
изтекла давност по чл.147 от ЗЗД
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
От представения по
делото договор за банков кредит от 14.05.2004г.;
Общи условия на „Банка Хеброс” АД за предоставяне на кредити за текущо
потребление е видно, че ищецът предоставил на Н.С.К. кредит в размер на 7 000
лева при условия, посочени в договора. В контракта, като поръчител е посочен Т.Й.Й.. С подписването на договора последния
се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за плащането на всички
дължими на банката суми по договора и последващо сключените анекси към него,
включително главница, лихва, комисионни, такси, евентуална наказателна лихва и
разноски. Видно от договора, крайния срок на издължаването му е 15.05.2009г.
С писмо обратна
разписка от 11.09.2006г. „Банка Хеброс” АД е съобщила на Т.Й.Й. за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита поради неплащане редовните месечни вноски и го е поканила в срок
до 25.09.2006г. да плати формирания към банката дълг по кредита. Съобщението е
получено лично от ответницата Й. на 12.09.2006г.
С решение
№33/27.04.2007г. по ф.д.№2010/1990г. по
описа на СГС е вписано прекратяване без ликвидация на „Банка Хеброс”АД поради преминаване на цялото
имущество върху „Булбанк” АД и е вписана промяна в
наименованието на „Булбанк” АД в „УниКредит
Булбанк”АД.
На 28.08.2009г. ищецът депозирал в Русенски районен
съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК,
регистрирано под №39969/28.08.2009г. и
извлечение от счетоводните книги на „УниКредит Булбанк” АД. Съдът издал изпълнителен лист, въз основа на
заповед от 01.09.2009г. и разпореждане от 01.09.2009г. по гражданско дело №5243/2009г.
По молба на взискателя ЧСИ Иван Хаджииванов
с район на действие Окръжен съд – Русе, вписан под №832 в Камарата на ЧСИ
образувал изпълнително дело.
От заключението на приетата и неоспорена
по делото съдебно-икономическа експертиза е видно, че размерът на неиздължената главница по представения договор за кредит е 5823,76
лева; лихва до 27.08.2009г. – 4764,39 лева; и разноските по настоящото дело – 1210,88
лева. Вещото лице е констатирало размерът на главниците, лихвите и разноските
съответстват на извлечението от счетоводните книги на ищеца, представено със
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
От наведените в исковата молба обстоятелства и петитум, както и от приетите по делото доказателства съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен
иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответниците дължат сумите:
5823.76лв. – главница по договор за банков кредит от 14.05.2004г., просрочени
лихви в размер на 4764.39лв. за периода от 10.04.2007г. до 27.08.2009г.,
предмет на заповед за изпълнение от 01.09.2009г. на РРС.
След извършена
служебна проверка съдът констатира, че на 21.12.2009г. ответника Т.Й.Й. е депозирал
възражение, с което оспорва дължимостта на сумите,
визирани в заповед за изпълнение от 01.09.2009г. С разпореждане от 22.12.2009г.,
получено от ищеца на 07.01.2010г. Русенски районен съд уведомил заявителя за
постъпилото възражение и указал възможността да предяви иск относно вземането
си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. При така
установеното съдът намира, предявения иск за допустим, тъй като е предявен от взискателя в законоустановения срок - на 08.02.2010г.
Разгледана по същество,
претенцията се явява основателна.
В хода на
производството в тежест на ищеца е да докаже, че спорното право е възникнало, а
на ответниците - фактите, които го погасяват, изключват или унищожават. В
случая „УниКредит Булбанк”АД
следва да установи основанието за дължимостта на
сумата, предмет на заповед за изпълнение от 01.09.2009г. на РРС и издадения въз
основа на нея изпълнителен лист. От приложените по делото договор за банков
кредит от 14.05.2004г. и извлечение от сметката на длъжника е видно че ищецът
предоставил, а Н.С.К. – усвоил кредит в размер на 7 000 лева при
уговорените в договора условия. В контракта, като солидарен длъжник е посочен Т.Й.Й..
С подписването на договора последния се е задължил да отговаря солидарно с
кредитополучателя за плащането на всички дължими на банката суми по договора,
включително главница, лихва, комисионни, такси, евентуална наказателна лихва и
разноски. След м.01.2006г. кредитополучателят преустановил плащането на
вноските, поради което и на основание чл.18 от договора за банков кредит в
национална валута на Банка „Хеброс” АД, дължимите суми по последния са обявени
за предсрочно изискуеми и незабавно платими.
Ответникът Й. твърди, че като поръчител се е освободил
поради бездействие на кредитора в течение на шест месеца по отношение на
главния длъжник, настъпило от момента на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. Съобразно уговореното в
договора предсрочната изискуемост на задължението е
обусловена освен от наличието обективно на неплащане
на две месечни вноски, но и от упражняване правото на банката да направи
кредита изискуем. Правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем
е упражнено с едностранно волеизявление, каквото в случая е налице към
11.09.2006 г. /л.13 и л.14 от приложеното ч.гр.д.№5243/09г. по описа на
РРС/, поради което и е налице
бездействие на банката - кредитор по смисъла на разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД, което води до прекратяване на поръчителството.
По делото не се ангажираха никакви доказателства
от ответниците за изпълнение на задължението им към ищеца.
С оглед на горното съдът намира, че
искът за установяване вземането на ищеца е основателен и доказан, и като такъв
ще следва да бъде уважен за сумата от 5823.76 лева главница, съобразно
заключението на вещото лице и сумата от 4764.39 лева просрочена лихва,
съобразно петутима на исковата молба.
По отношение на ответницата Й. искът
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Изложените
съображения дават основание на съда да приеме за установено, че за ответника К.
съществува задължение за плащане на претендираните
суми към „УниКредит Булбанк”АД,
поради което искът като основателен следва да бъде уважен.
Съдът не следва да се
произнася относно съществуване на задължение на ответника за разноски по
заповедното производство, защото такова задължение не e и не може да бъде предмет на установителния
иск по чл.415, ал.1 във вр. чл.422, ал.1 от ГПК.
Доколкото същият се уважава тези разноски се дължат по силата на съдебните
актове по заповедното производство, като не е необходимо в настоящото
производство съдът да се произнася относно съществуването/несъществуването
му.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в
тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО съществуване вземането на „УниКредит Булбанк”АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление – гр.София, район”Възраждане”пл.Света
Неделя, №7, по отношение на Н.С.К., ЕГН ********** *** в размер на: 5823.76лв. – главница по договор за
банков кредит от 14.05.2004г., 4764.39лв.
- просрочени лихви в за периода от 10.04.2007г.
до 27.08.2009г., предмет на заповед за изпълнение от 01.09.2009г. по ч.гражданско
дело №5243/2009г. по описа на РРС и ОТХВЪРЛЯ
иска срещу Т.Й.Й., ЕГН:**********,***.
Прекратява производството по искането на „УниКредит
Булбанк”АД, ЕИК ********* срещу Н.С.К., ЕГН ********** *** и Т.Й.Й., ЕГН:**********,*** за установяване дължимостта
на разноските в размер на 765,87 лв.,
присъдени с издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 5243/09 г. по описа на Русенски районен съд.
ОСЪЖДА
Н.С.К., ЕГН ********** *** да заплати на
„УниКредит Булбанк”АД, ЕИК *********,
сумата 1210.88 лева – разноски в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: