Р Е Ш Е Н И Е
№ 14
гр.
Русе, 23.04.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд, II състав, в публичното заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Съдия: Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като
разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА
административно дело № 570 по
описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава деветнадесета от ДОПК, във връзка с чл. 24ж, ал. 6 от Закона за акцизите
и данъчните складове (ЗАДС).
Образувано е по жалба на „Каолин“ ЕАД,
със седалище: гр. Сеново, обл. Русе, представлявано от И.
М. Т. и Д. А. А.
– изпълнителни членове на управителния съвет и законни представители,
депозирана чрез адвокат-пълномощник С.Й. ***, против
Решение за възстановяване на акциз № BG004000-ИВ-24-2-6-РВ39
от 06.07.2020
г. на Директора на Териториална дирекция (ТД) „Дунавска“, потвърдено с Решение № Р-463 от 15.09.2020 г. на директора на Агенция
„Митници“,
в частта, с която е отказано да се възстанови акциз в размер на 79 870.40 лева за използвана през 2019
г. електрическа енергия в количество 39 935.201 MWh, за
осъществяване на производствени процеси по производство на обогатен каолин,
силициев и кварцов пясък, продукти от доломит и варовик, натриев фелдшпат във
фабриките на дружеството, находящи се в гр. Сеново, гр. Ветово, гр. Каолиново,
с. Игнатиево и с. Устрем, за които дейности е прието, че не представляват
минералогични процеси по смисъла на чл. 4, т. 33 от ЗАДС.
В
жалбата се излагат подробни съображения за противоречие на акта в оспорената му
част с материалноправни разпоредби. Тези съображения са доразвити и в приложените
писмени бележки.
Претенцията
е за отмяна на решението в оспорената му част и връщане на преписката на
компетентния административен орган за постановяване на решение за
възстановяване на акциза, по отношение на който е постановен отказ. Претендира
се и присъждане на направените в производството разноски.
Ответната в производството страна, чрез процесуален
представител, оспорва основателността на подадената жалба, като излага подробни
съображения в приложените писмени бележки. Претендира присъждане на направените
в производството разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като съобрази становищата на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално
допустима – подадена е в срок, от надлежно легитимирана страна и е насочена
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административното производство е започнало
въз основа на искане рег. № ИВ-24-1-9/32-119130 от 23.04.2020 г. по
описа на ТД „Дунавска“, заявено от „Каолин" ЕАД, със седалище гр. Сеново,
община Ветово, за възстановяване на акциз на основание чл. 24ж, ал. 1, т. 1 от ЗАДС, заплатен за електрическа енергия,
използвана за минералогични процеси. Размерът на искания за възстановяване
акциз е бил 91 388.92 лв. за общо 45694.460 MWh
електрическа енергия с код по КН 2716 00 00, потребена през 2019 г. Искането е
изготвено съгласно чл. 21а, ал. 1 от ППЗАДС според утвърдения в Приложение № 3б
към тази норма, образец и съдържа изискуемата информация (л.41, л.115-116,
л.231-232 сив класьор том 1). Приложени са и документи съгласно чл. 21а, ал. 2
от ППЗАДС (л.117-225 сив класьор том 1).
Съгласно представена от дружеството справка
продуктите, получени при процесите, за които се иска възстановяване на акциз за
използваната електрическа енергия са каолин, кварцов пясък, шамот и калциниран
каолин, варовик, доломит и фелдшпат, произвеждани във фабрики „Вятово“,
„Сеново“, „Каолиново“, „Игнатиево“ и „Устрем“.
Във
връзка с подаденото искане
служители на ТД „Дунавска“ са извършили проверка, за резултатите от която е
съставен Протокол за възстановяване на акциз № BG004000-ИВ-24-2-6-ПП38 от 03.07.2020 г. (л. л. 57 - 113 сив класьор том 1). В хода на проверката са изискани и представени от
проверяваното лице по реда на чл. 37 ал. 2 и ал. 3, чл. 53 и чл. 56 ал. 1 ДОПК
заверени копия на документи, справки и писмени обяснения, изготвени са искания
до трети лица за представяне на данни, сведения и други доказателства, приобщени
са документи от проведена кореспонденция с Националния статистически институт и
Министерство на енергетиката. Направен е и подробен анализ на събраните в хода
на проверката доказателства, въз основа на който е изготвена таблица с
процесите/дейностите, осъществявани от проверяваното лице, които са предмет на
искането. В таблицата проверяващите са посочили и кодовете съгласно Приложение NACE
Rev 1.1 (Обща статистическа класификация на икономическите
дейности в Европейската общност) от Регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета от 9
октомври 1990 г. относно статистическата класификация на икономическата дейност
в Европейската общност, на които според тях отговарят съответните
процеси/дейности. В заключение, на базата на тази класификация, е направен
извод, че процесите/дейностите по получаване на продуктите калциниран каолин и
шамот (вкл.смлени) от обогатен каолин се класифицират в код 26.82 „Производство
на други продукти от нерудни минерали н.д“ от подраздел ГИ 26 „Производство на
продукти от нерудни минерали“ от NACE Rev 1.1, следователно представляват „минералогични процеси“ по
смисъла на чл. 4 т. 33 от ЗАДС и за същите е изпълнено изискването на чл.24ж
ал. 1 т. 1 ЗАДС за възстановяване на акциз за електрическа енергия, използвана
в миниралогични процеси.
По отношение на останалите процеси/дейности,
класифицирани с код 14.21, код 14.22 и код 14.50 от NACE
Rev 1.1 проверяващите са приели, че същите не попадат в обхвата
на миниралогични процеси по смисъла на чл. 4 т. 33 ЗАДС и за същите не е
изпълнено изискването на чл. 24ж ал. 1 т. 1 ЗАДС за възстановяване на акциз за
електрическа енергия, използвана в миниралогични процеси.
Въз
основа на тези
констатации на проверяващите,
директорът на ТД „Дунавска“ приел, че на дружеството-жалбоподател следва да
бъде възстановен акциз единствено за използваната електроенергия само за
производството на калциниран каолин и шамот (вкл. млени) от обогатен каолин,
тъй като извършваните процеси/дейности в това производство представляват
„минералогични процеси“ по смисъла на чл.4, т. 33 от ЗАДС. Размерът на акциза,
за който с Решение № BG004000-ИВ-24-2-6-РВ39 от 06.07.2020 г. е постановено
възстановяване, е 11 518.52 лв. за 5 759.259 MWh електрическа
енергия. По отношение на останалата част от искания за възстановяване акциз
директорът на ТД „Дунавска“, съобразно изводите на служителите, извършили
проверката, приел, че не са налице основанията по чл. 24ж, ал. 1, т. 1 от ЗАДС,
тъй като процесите/дейностите, извършвани при производството на каолин
(различни марки), кварцов пясък, доломит, варовик и фелдшпат, не представляват
минералогични процеси по смисъла на ЗАДС. С оглед на това с решението, в
оспорената му в настоящото производство част, е постановен отказ за
възстановяване на акциз в размер на 79 870.40
лв. за 39 935.201 MWh електрическа
енергия, използвана през 2019
г. за дейности, които не представляват минералогични процеси по смисъла на чл.
4, т. 33 от ЗАДС.
За
да постанови отказа за възстановяване на акциз за електроенергия директорът на
ТД „Дунавска“ приел, че производствата на каолин (различни марки), кварцов
пясък, доломит, варовик и фелдшпат не попадат в минералогичните процеси по
подраздел DI 26 „Производство на продукти от други неметални минерални
суровини" от НКИД – 2003 (Национална класификация на икономическите
дейности – версия 2003) – подклас 26.82 „Производство на продукти от други
неметални минерали, некласифицирани другаде”, съответстващ на подраздел ГИ 26
„Производство на продукти от други нерудни материали” от Приложение NACE
Rev.1.1. В решението е направен обстоен анализ както на Приложение
NACE Rev.1.1 и и на установеното с Регламент
(ЕО) 1893/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г.
за установяване на статистическа класификация на икономическите дейности NACE
Rev. 2 и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета,
както и на някои ЕО регламенти относно специфичните статистически области, в
сила от 01.01.2018 г., Приложение NACE Rev. 2 Обща
статистическа класификация на икономическите дейности към Регламент (ЕО)
1893/2006 г. Посочено е, че съгласно
писмо от Националния статистически институт,
утвърдените със заповеди на председателя на НСИ, Национална класификация на икономическите дейности – версия 2003
(НКИД-2003) и Класификацията на икономическите дейности – версия 2008
(КИД-2008) осигуряват прякото приложение на Приложение
NACE Rev.1.1 и Приложение NACE
Rev 2 в практиката на Р България, като терминологията,
използвана в НКИД – 2003, която следва структурата и логиката на NACE
Rev.1.1, както и методологическите и обяснителни бележки към
НКИД – 2003, са относими и следва да се вземат под внимание при класифициране
на дейностите, съгласно класификацията NACE
Rev.1.1, за целите на определянето им като „минералогични
процеси“ по смисъла на чл. 4 т.33 от ЗАДС.
Крайния си извод административният орган обосновал с анализ на представените от дружеството технологии на производство,
спецификации на продукти и въз основа на текстовете и обяснителните бележки
към сектори на НКИД – 2003. Според този анализ процесите по обогатяване, извършвани във фабриките във
Ветово, Каолиново, Сеново и Устрем, предвид характеристиките на преработваните
кварц-каолинова суровина, кварц-фелдшпатова суровина и калиево –натриев
фелдшпат, представлявали процеси, при които по смисъла на класификацията
(където е посочено, че обогатяването на руди и други минерали се класифицират в
Раздел В „Минно дело и експлоатация на кариери“/ сектор D „Преработваща промишленост“), се „добиват“ каолин и кварцов пясък, фелдшпат,
т.е. получените продукти били продукти на Раздел В „Минно дело и експлоатация
на кариери“/сектор С „Добивна промишленост“ – неметални материали и суровини
(нерудни минерали). Технологичните процеси и операции, на които в последствие
се подлагали вече добитите/ изцвлечени минерални продукти при гореописаните
операции по обогатяване – каолин, пясък, фелдшпат, както и закупените от трети
лица суровини – доломит и варовик, от своя страна също попадали в обхвата на
допълнителните операции от Раздел В „Минно дело и експлоатация на
кариери“/сектор С „Добивна промишленост“, а именно - раздробяване,
смилане, промиване (флотация), сушене, сортиране. При тези процеси не се извършвала трансформация на минералните продукти,
които се преработват - каолин, пясък, фелдшпат, доломит и варовик, при която
получените продукти губят естествения си природен минерален произход, напротив
– получените продукти запазвали същността си на минерални продукти, които
представлявали неметални минерални суровини (нерудни минерали). В тази връзка
прилаганите технологии при обогатяването и другите допълнителни операции с цел
получаване на различните разновидности на продуктите (продукти с различна
зърнометрия, влага, съдържание на примеси, едрина), предназначени за различни
приложения, не били свързани с получаването на продукти, различни от природни
минерални продукти.
Според административният орган съгласно представените от
дружеството спецификации на получените продукти, същите се идентифицират като
минерални продукти и са предназначени за използване като суровини в дейностите
от секторите на преработващата промишленост и строителството, в т.ч. Подраздел
ГИ 26 „Производство на продукти от други нерудни минерали“ в NACE
Rev.1.1, съответно DI 26 „Производство на
продукти от други нерудни минерали“ в НКИД – 2003.
Именно в секторите от преработващата промишленост се извършвали процесите по
преработка, свързани с трансформацията на горните природни неметални минерални
продукти, при които се получавали „други неметални минерални продукти“ – стъкло,
керамика, цимент, гипс. В тази връзка в решението е посочено, че при съпоставка
на данните от представената от дружеството детайлна „Справка за произведената
продукция през 2019 г., по видове крайни продукти, за която е използвана
електрическа енергия, за която се иска възстановяване на акциз“ с представените технологии за производство,
описания, спецификации и справки за продукти, се установявало несъответствие –
голяма част от продуктите, за процесите по получоаването на които от Каолин ЕАД
се иска възстановяване на акциз (обогатен каолин, кварцов пясък, варовик,
доломит и фелдшпат) представлявали продукти, за които, за дейностите по
производството им, от дружеството са определени и декларирани кодове по
КИД-2008, на които съответстват икономически дейности, които не попадали в
обхвата на дейностите, класифицирани според NACE Rev.1.1 в подраздел ГИ 26 „Производство на продукти от други нерудни минерали“,
т.е същите не представлявали минералогични процеси по смисъла на ЗАДС. Направен
е извод, че дружеството декларира пред НСИ дейности/процеси по преработка на
добити от него и закупени от трети лица суровини – полезни изкопаеми като
добивни дейности съгласно КИД – 2008, респективно NACE Rev 2, а за целите на възстановяване на акциз декларира тези дейности като
такива от преработващата промишленост съгласно NACE Rev.1.1, респективно НКИД – 2003.
Крайният извод на директора на ТД „Дунавска“
бил, че производството по получаване на продуктите каолин (без калциниран
каолин) и кварцов пясък, доломит, варовик и фелдшпат не се класифицират в
подраздел ГИ 26 ”Производство на продукти от други нерудни минерали” по
Приложение NACE Rev.1.1 от Регламент (ЕИО) № 3037/90 и следователно не
представляват „минералогични процеси” по смисъла на чл. 4, т. 33 от ЗАДС,
поради което не са налице условията на чл.24ж, ал. 1, т. 1, предл. последно от
същия закон за възстановяване на заплатения акциз за използваната в тези
производства електрическа енергия (л. л. 42-55 сив класьор том 1).
Към преписката и по делото са представени писмени
доказателства – технологични схеми и документация с описания на
производствените процеси и са приети заключение на съдебно-техническа
експертиза и съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, при установяване на релевантните за правния спор
факти, възприема изцяло заключенията на вещите лица с оглед притежаваните от
тях специални знания и съответствието им със събраните по делото писмени
доказателства. Направеното оспорване от ответната страна на заключението по
съдебно-техническата експертиза настоящият състав намира за неоснователно.
Изложените от процесуалния представител съображения не почиват на конкретни
данни, които да обосновават извода за „необективно и пристрастно“ заключение.
Приложените документи, които обективират част от научната и трудова кариера на
вещото лице И.Н., не сочат на обвързаност на същия с дружеството –
жалбоподател, която би могла да окаже влияние на неговата обективност и
безпристрастност придаван на професионално заключение. Същевременно доводи,
които да сочат на непълно и неясно заключение или небоснованост и неправилност
на същото, не са изложени. Поради тези съображения съдът изцяло кредитира
заключението на д-р И.Н. по назначената съдебно-техническа експертиза.
В изложението на вещото лице е направено кратко, но
изключително достъпно и научно обосновано представяне на основните неметални
природни минерални суровини, които се преработват във фабриките на „Каолин“ ЕАД
– кварц-каолинови пясъци, варовик, доломит и албитизирани гранити, за които е
посочено, че са нерудни минерални полезни изкопаеми и не могат да се използват
директно в съответната промишленост. Поради тази причина се подлагат на
преработка със съответните минералогични процеси, при които се получават
неметални минерални продукти с необходимите качества и свойства за приложение в
различните отрасли. В тази връзка е уточнено, че обогатяването (преработката)
на минерални полезни изкопаеми е съвкупност от минералогични процеси, обособени
в съответната технология, с цел разделяне на минералите, в зависимост от
техните свойства, и получаване на крайни продукти с нови качествени
характеристики, коренно различни от тези на суровината.
Конкретно за производствените процеси по производство на
обогатен каолин, кварцов пясък, производството на продукти от варовик за
керамичната, стъкларската, химическата и фуражната промишленост, производството
на продукти от доломит за керамичната и стъкларската промишленост,
производството на фелдшпат, извършвани във фабриките в Сеново, Ветово,
Каолиново, Игнатиево и Устрем, вещото лице е категорично, че представляват дейности
и процеси по производство на неметални минерални продукти, обособени в
съответните технологии. Произведените продукти като резултат от тези дейности
представляват неметални минерални продукти с нови свойства, качествено различни
от влаганата в производствения процес суровина. Във всички обогатителни фабрики
на „Каолин“ ЕАД (Сеново, Ветово, Каолиново, Игнатиево и Устрем) се прилагат
различни минералогични процеси при обогатяването на нерудни минерални
изкопаеми. След прилагането на различни минералогични процеси се получават
крайни продукти – неметални минерални продукти с различни качествени
характеристики, съобразени с приложението им в различни отрасли. От природната
суровина се произвеждат нови продукти с коренно различни качествени показатели
от суровината. Дейностите на „Каолин” АД по производство на неметални минерални
продукти (различни марки обогатен каолин; различни марки кварцов пясък,
продукти от варовик за керамичната, стъкларската, химическата и фуражната
промишленост, продукти от доломит за керамичната и стъкларската промишленост,
различни марки фелдшпат) са обособени технологично, производствено и
териториално като самостоятелни дейности от дейността по добив на нерудни
минерални изкопаеми (добив на кварц-каолинови пясъци). Нерудните минерални
полезни изкопаеми (варовик, доломит и пегматит), които се преработват в
обогатителните фабрики в Игнатиево и Устрем не са продукт от добивната дейност
на жалбоподателя, а са добити и закупени от трети лица. В тази връзка вещото
лице прави категорично разграничение между термините „добив на нерудни
минерални изкопаеми“ и „производство на неметални минерални продукти“, като
подчертава, че са различни и самостоятелни технологични и икономически дейности
по принцип. Добивът на нерудни минерални изкопаеми се реализира в подземни и
открити рудници и кариери, с цел извличане на полезните изкопаеми от земните
недра. След добива им нерудните минерални изкопаеми се преработват в
обогатителните фабрики, като се прилагат различни минералогични процеси. С
оглед на това разграничение експертът подчертава, че във фабриките на „Каолин
ЕАД не се извършват и не могат да се извършват дейности по добив на полезни
изкопаеми – добивът се реализира в рудници и кариери, а в обогатителните
фабрики се извършват дейности по преработка на вече добити и закупени суровини,
като от тях се произвеждат продукти с различно предназначение. Не се извършват
и дейности по добив на неметални минерали, както и допълнителни операции, като
съпътстващи операции на добива, когато е необходимо за да се извърши
натоварване и транспорт при евентуална продажба на суровините в непреработен
вид или те да бъдат транспортирани до производствените съоръжения за тяхната
последваща преработка. В „Каолин“ ЕАД не се добива каолин и кварцов пясък.
Добива се природната суровина кварц-каолинови пясъци, от която след преработка
се получават нови принципно различни неметални минерални продукти – различни
марки каолин и кварцов пясък с нови характеристики и качества.
По отношение на поставените въпроси от ответната страна,
касаещи класифицирането на дейностите, извършвани от Каолин“ ЕАД по КИД – 2008,
вещото лице е посочило, че не следва да вземе отношение, тъй като не разполага
със съответните правни знания. Същевременно е напревил уточнение, че според
бележките към глава В от КИД – 2008 – Добивна промишленост, в който е включен и
Раздел 08, в обхвата на добивната промишленост за нуждите на КИД -2008 се
включват първични операции по добив, като раздробяване, смилане и сушене,
сортиране и др., но само ако тези операции са предназначени за подготовката за
транспортирането или продажбата на суровината на пазара. В този раздел не се
включват операциите по преработка на суровината след добива й. Според бележките
към глава В, последващите операции по преработка се отнасят м глава С –
преработваща промишленост. В тази връзка е посочено, че дейностите, извършвани
във фабриките на „Каолин“ ЕААД не са първични операции и не представляват
добив, а са последващи преработващи дейности, включени в обхвата на
преработващата промишленост съгласно описаното (л. л. 78 - 88 от делото).
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза
(СЧЕ) дейностите по добива на кварц – каолиновата суровина и дейностите по
производството на неметалните минерални продукти (каолинови и кварцови пясъци,
каолини и шамоти и др.) се отчитат отделно в счетоводството на дружеството.
Организирано е синтетично и аналитично отчитане на кариери – за добива по
фабрики и цехове – за производството на готовата продукция (л. л. 102-117 от
делото).
Съдът, при така установените релевантни за правния спор
факти, прави следните правни изводи:
Обжалваният индивидуален административен акт – решение за
отказ за възстановяване на акциз за използвана електрическа енергия за
минералогични процеси, е издаден от компетентен орган по чл. 24ж, ал. 5 от ЗАДС – Директора на ТД ‚Дунавска“. Актът е в
изискуемата писмена форма, с излагане на фактически и правни основания. Актът е
издаден при спазване на процесуалните правила, но неправилно е приложен
материалният закон.
При
проверката относно наличието на основания за възстановяване на платения акциз
за електрическа енергия следва да бъдат съобразени материалноправните
предпоставки за това, регламентирани в чл. 24ж, ал. 1, т. 1 от ЗАДС.
Посочената разпоредба предвижда правото на възстановяване на платеният акциз за
електрическа енергия на лицата – потребители на електрическа енергия,
използвана за химическа редукция или в електролитни, металургични или
минералогични процеси. Това означава, че възстановяване на акциз за
електроенергия се допуска единствено в изчерпателно изброените четири хипотези,
една от които е използването на електроенергията за минералогични процеси.
Понятието
„минералогични процеси" е легално понятие, което има точно определено
съдържание. Законът за акцизите и данъчните складове в чл. 4, т. 33 съдържа легална дефиниция
на понятието „минералогични процеси". Според последното определение „минералогични процеси" са процесите,
класифицирани според NACE Rev. 1.1 с
код ГИ 26 "Производство на продукти
от други нерудни минерали".
Разпоредбите
на чл. 24ж, ал. 1, т. 1 и чл. 4, т. 33 от ЗАДС са в съответствие с нормата на
чл. 2, § 1, б. (б) от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 г.
относно преструктуриране на правната рамка на Общността за данъчно облагане на
енергийните продукти и електроенергията („Директива 2003/96/ЕО" или
„Директивата"). Последната норма изключва от обхвата на прилагане на
облагането по Директивата енергийните продукти и електроенергията, използвани
за минералогични процеси. В същото време понятието „минералогични процеси"
има своето определение в разпоредбата на чл. 2, § 4, б. (б), пето тире от
Директивата. Според същото определение за минералогични процеси се считат,
процесите класифицирани според номенклатурата NACE с
код DI 26 „Производство на други неметални
минерални продукти" в Регламент (ЕИО) № 3037 на Съвета от 9 октомври
1990г. относно статистическата класификация на икономическите дейности в
Европейската общност („Регламент № 3037/90"). И двата нормативни акта (и
ЗАДС и Директива 2003/96/ЕО) определят минералогичните процеси еднозначно като
процеси класифицирани с код ГИ (DI) 26 от NACE Rev. 1.1 към Регламент №
3037/90.
От
анализа на раздел ГИ 26 "Производство на продукти от други нерудни
минерали" в Регламент № 3037/90 е видно, че същият раздел съдържа код
26.82 – производство на други продукти от нерудни минерали, некласифицирани
другаде, т.е. производството на други нерудни (неметални) продукти (от каквото
естество е производството на търговското дружество), следва да бъде
класифицирано като минералогични процеси.
Спорът
между страните по делото е дали производството на каолин, кварцов пясък,
доломит, варовик и фелдшпат попадат в понятието "минералогични
процеси".
В
оспореното решение директорът на ТД „Дунавска“ приема, че следва на
"Каолин" ЕАД да се възстанови платения акциз за електрическа енергия
при производството на калциниран каолин и шамот от обогатен каолин предвид, тъй като според
него те представляват минералогични процеси. Същевременно с
оспорваното решение е отказано на дружеството възстановяване на платения акциз
за електрическа енергия при производството на обогатен каолин, кварцов пясък,
доломит, варовик и фелдшпат, като митническият орган е приел, че производството
им не представлява минералогични процеси по смисъла на ЗАДС. Този
извод е обоснован с обяснителните бележки към сектори от Националната
класификация на икономическите дейности – версия 2003 (НКИД – 2003), както и с експертно становище от Министерство на енергетиката, като се
посочва, че дейностите , извършвани от „Каолин“ ЕАД по получаване
на продуктите обогатен каолин, кварцов пясък, варовик, доломит и фелдшпат, не
попадат в нито една конкретна позиция от обхвата на Подраздел
ГИ 26 ”Производство на продукти от други нерудни минерали” по Приложение NACE
Rev.1.1 , съответно не попадат в обхвата на детайлно изброените
позиции в подсектор DI "Производство
на продукти от други неминерални суровини" от НКИД – 2003.
Директорът на ТД „Дунавска“ е приел, че производствените процеси на дружеството, за които е поискано възстановяване на акциз, отговарят на дейности от Раздел В „Минно и експлоатация на кариери“,
подраздел ВБ „Добиване на минерали от мини и кариери, с изключение на материалите,
генериращи енергия“, по-конкретно в раздел 14 „Други минни работи и
експлоатиране на кариери „ от NACE Rev.1.1.
Използваната
от митническия орган национална статистическа класификация не следва да се
прилага при изясняване на съдържанието на понятието „минералогични
процеси", предвид на обстоятелството, че същото понятие има строго
определена легална дефиниция. Формалното класифициране на даден
процес/дейност с изброени в статистическа класификация кодове на икономически
дейности, без да се вникне в конкретиката на съответната дейност, води до
необоснованост на административния акт. Като е направил
констатациите си въз основа на неотносим нормативен документ и без да изследва
конкретно дали извършваните в дружеството производствени процеси представляват
минералогични процеси по смисъла на код 26.82 от раздел ГИ 26 "Производство
на продукти от други нерудни минерали", директорът на ТД „Дунавска“ е
постановил решението си в тази част в нарушение на разпоредбите на чл. 24ж, ал.
1, т. 1 от ЗАДС, във връзка с чл. 4, т. 33 от ЗАДС.
Понятието
„минералогични процеси", както вече се посочи, представлява собствено
понятие на правото на ЕС, чието съдържание произтича от разпоредбата на чл. 2,
§ 4, б. (б), пето тире от Директивата във връзка с раздел ГИ 26 от NACE Rev.1.1 от Регламент № 3037/90, представляващ
действащ акт на правото на ЕС. Административният орган е следвало да изясни
съдържанието на това понятие именно като анализира текстовете, включени в
раздел ГИ от европейската класификация по
Регламент № 3037/90. Митническият орган не е направил анализ на позициите,
включени в Регламент № 3037/90. Вместо това, той се е позовал на неотносим
национален статистически документ, който няма отношение към същността на това
понятие.
Липсата
на анализ на приложимите нормативни актове относно понятието „минералогични
процеси" е довело до необосновано заключение на митническият орган за естеството
на извършваните във фабриките на дружеството производствени дейности. Органът
не е взел предвид обстоятелството, че както освобождаването, така и
възстановяването на акциз съгласно ЗАДС се предоставят именно за
процеси, отнасящи се до производство на други неметални минерални
продукти.
Според
приложимото законодателство правото на възстановяване на акциз за използвана
електрическа енергия се предоставя за конкретни
процеси, имащи характер на минералогични процеси, а не на
предприятия, имащи определен статистически код на основна дейност или за
продукти, представляващи резултат от основната дейност, поради което,
за да се прецени дали даден производствен процес е минералогичен е необходимо
да се вземе предвид техническия смисъл на това понятие. Поради това преценката за наличие на минералогичен процес следва да
се извършва въз основа на технически анализ на съответните процеси, при които
да се установи видът на прилагания процес и дали в резултат на този процес се
стига до производство на неметални продукти. В този смисъл е и константната
практика на ВАС - Решение № 3455/16.03.2009 г. по адм.д. № 11463/2008 г.,
Решение № 348/11.01.2010 г. по адм.д. № 10903/2009 г., Решение №
6706/22.05.2009 г. по адм.д. № 1461/2009г. Съдебни решения по въпроса, свързан
с класификацията на производствените процеси като минералогични по смисъла на
чл. 4, т. 33 от ЗАДС, са постановени (както сочи жалбоподателят) и между
страните по настоящия спор досежно процесните производства в обогатителните
фабрики на дружеството по повод освобождаване от акциз за други енергийни
продукти (Решение № 2084 от 17.02.2021 г. на ВАС по
адм. д. № 9237/2020 г., I о., Решение № 14476 от
29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7064/2019 г., I о. и др.)
В
решенията си по тези дела ВАС е приел, че за извършване на преценката относно
наличието на „минералогичен процес" са необходими специални знания и
съответно вещо лице, което да се произнесе в какво се изразяват дейностите по
добив и последваща преработка на суровината, дали представляват един или
различни процеси, какви са конкретните процеси на които се подлага суровината и
дали получените след преработката продукти представляват неметални минерални
продукти.
Следователно
правното понятие „минералогичен процес" не предвижда непременно промяна на
химично ниво, нито драстично изменение в суровините, използвани в
производството. От съществено значение е само обстоятелството, дали въпросните
процеси съставляват процеси на производство на неметални минерални продукти. От
събраните по делото доказателства безспорно се доказва, че извършваните от
дружеството технологични процеси по производството на обагатен каолин,
кварцов пясък, варовик, доломит и фелдшпат представляват
минералогични процеси, както и че продуктите, които са получени в резултат на
използването на тези минералогични процеси представляват продукти от нерудни
минерали.
В
заключението на приетата СТЕ се посочва, че прилаганите от дружеството
технологични процеси към кварц-каолинована суровина, както и природните
суровини доломит, албитизирани гранити и варовик представляват комбинация от
различни минералогични процеси, в резултат на които се произвеждат различни
продукти – различни марки обогатен каолин, различни марки кварцов пясък,
продукти от варовик за керамичната, стъкларската, химическата и фуражната
промишленост, продукти от доломит за керамичната и стъкларската промишленост и
различни марки фелдшпат. Новите продукти, получени в процеса на технологичното
преработване на суровината, са с коренно различни от нея качествени показатели,
както и с коренно различен химичен, минерален и зърнометричен състав от
суровината. Новите продукти притежават и различни от суровината химични,
физични и физикомеханични качества и свойства, поради което намират широко
приложение в различни промишлености. Новите продукти са получени в резултат на
производство, което включва прилагането на комбинация от различни минералогични
процеси, за да бъдат получени. Новите продукти имат характер на продукти,
получени от нерудни минерали и съответно попадат под код 26.82 „Производство на
други продукти от нерудни минерали" от подраздел „ГИ" от Приложение
NACE Rev.1.1. към
Регламент 3037/90.
На следващо
място, директорът на ТД „Дунавска“ необосновано е приел, че извършваните от
дружеството процеси по производство на продуктите от нерудни минерали
представляват добивни процеси. Този извод в решението е направен без анализ на
икономическите дейности на дружеството и без да се вземе предвид, че
производствените дейности на дружеството са различни от добивната му дейност,
още повече, че за част от произвежданите продукти дружеството въобще не
извършва добив, а ги закупува от други добиващи предприятия. В тази връзка необосновано е позоваването от страна
на ответника в писмените бележки, на разпоредби от Закона за подземните богатства и по-конкретно
§ 1 т.23 от ДР, даващ разяснение на понятието „първична преработка“ на добитите
подземни богатсва.
Понятието "минералогични процеси" има собствено легално съдържание,
произтичащо от чл. 4, т. 33 ЗАДС и чл. 2, параграф 4, б. "б"
от Директива 2003/96/ЕО във връзка с Регламент № 3037/90. Това съдържание няма
отношение към понятията, използвани в Закона за подземните богатства, доколкото се касае за
приложение на различни материални закони, с различен обхват и цели. Освен това,
както и вещото лице посочва в СТЕ, следва да се прави разграничение между
първичните операции по добив, като раздробяване, смилане, сушене, сортиране и
др. и операциите по преработка на суровината след добива й. В първият случай
тези операции са предназначени за подготовка за транспортиране или продажба на
суровината на пазара, а във втория – това са последващи преработващи дейности,
включени в обхвата на преработващата промишленост.
От
събраните по делото доказателства безспорно се доказва, че при дружеството има
ясно разделение между добивната и производствените дейности. В заключенията и
на двете експертизи (СТЕ и ССЕ) се посочва, че производствените дейности са
обособени териториално, технологично, икономически и счетоводно в отделни
производствени подразделения, а именно – фабриките в Сеново, Ветово, Каолиново,
Игнатиево и Устрем. Същите производствени дейности се извършват самостоятелно в
отделни производствени мощности и не представляват част от добивната дейност на
дружеството. Добивната дейност на дружеството, от своя страна, се извършва в
специализирани кариери, като операциите по добив и първично трошене на добитите
полезни изкопаеми представляват самостоятелни операции, извършвани по различно
време и на различно място спрямо производствената дейност на дружеството.
В
приетите по делото заключения вещите лица подробно са описали конкретните
аспекти на извършването и въведената отчетност за различни дейности, които
показват установената от дружеството обособеност на добивната и
производствената дейност на дружеството по добив на кварц-каолинова суровина и
процесите на производство от тази суровина и от закупени от трети лица други
нерудни минерални суровини на нови неметални продукти. В техническата
експертиза се посочва, че добивът на суровината се извършва в кариерите, а
суровината се подлага на минералогични процеси, които се извършват в
обогатителните фабрики. От заключението на съдебно-счетоводна експертиза е
видно, че в дружеството е налице обособяване на дейностите на добив на суровина
и тези на производство на неметални продукти, като има ясно разграничение между
различните фази от добива до последващо производство на продукти.
Предвид
изложените съображения и липсата на доводи за наличие на други несъответствия
на подаденото искане за възстановяване на акциз, съдът приема, че са били
налице всички предпоставки – процесуални и материални за възстановяване
платения от „Каолин" ЕАД акциз за използваната електрическа енергия през
2019 г. при производството на продукти от
нерудни минерали. Като е постановил процесното решение, в
частта, с която е отказано възстановяване на платен акциз за използвана
електрическа енергия при извършване на минералогични процеси,
директора на ТД „Дунавска“ се е произнесъл в
нарушение на разпоредбата на чл. 24ж, ал. 1 ,т. 1, във връзка с чл. 4, т. 33 от ЗАДС.
Оспореното решение в частта на отказа,
потвърдено от горестоящия административен орган, е незаконосъобразно и следва
да бъде отменено в тази част. Естеството на искания от молителя акт не
позволява решаването на спора по същество. Ето защо след отмяната на отказа,
преписката следва да се върне на компетентния орган, който следва да постанови решение за
възстановяване на акциз.
При тази изход от делото и
съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 изр. І-во от ДОПК, ответникът дължи на жалбоподателя
заплащане на разноските по делото
и възнаграждението за един адвокат. В настоящия случай се
претендират разноски по представен списък (л.162 от делото) в общ размер
на 4 374.63 лв. – 50 лв. държавна
такса, 700 лв. първоначален депозит за вещи лица и 3 624.63 лв. адвокатски
хонорар по приложени фактури № **********/30.09.2020 г. и №
**********/30.11.2020 г.(л.163-164 от делото), както и платежни нареждания към
тях (л.165-166). Допълнително от жалбоподателя са заплатени на 29.03.2021 г. и
100.00 лв. – допълнителен депозит за възнаграждение на вещо лице, или общо
разноски в размер на 4 474.63 лв. Действително по представените фактури и
платежни нареждания сумите за адвокатско възнаграждение са посочени с ДДС, но
доколкото с представения списък по чл. 80 ГПК са поискани сумите без ДДС, съдът
следва да се произнесе до размера на поисканата сума за адвокатско
възнаграждение в размер на 3 624.63 лв.
Основателно се
явява възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК при направено възражение
за прекомерност на дължимото възнаграждение за адвокат, съобразно фактическата
и правна сложност на делото, съдът може да присъди по-нисък размер на
разноските, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно ал. 2 на
цитираната разпоредба, този размер не може да бъде по-нисък от предвидения в
наредба на Висшия адвокатски съвет размер. В случая делото е с материален
интерес и той възлиза на 79 870.40 лв. Съобразно него, при определяне на възнаграждението
е приложима разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните възнаграждения, в ред. на разпоредбата към бр. 84 от 2016 г. на ДВ
и възнаграждението в приложимата хипотеза е 2 926.11 лв. Разноските за процесуално
представителство, претендирани и сторени от жалбоподателя са 3624.63 лв., т.е. с около
700лв. над
този размер, като е налице основание за редуцирането им. Действително в случая
е налице активно процесуално поведение от страна на процесуалните представители
на жалбоподателя, назначавани по искане на страната СТЕ и ССЕ, значителен по
обем доказателствен материал, който е следвало да бъде съобразяван от съда при
решаване на спора, но при определяне на размера на адвокатското възнаграждение,
който следва да бъде присъден, трябва да бъдат съобразени данните за налични
предходни аналогични спорове между същите страни, решени с влезли в сила
съдебни актове. В тази връзка на съда е служебно известно изхода по адм. дело № 462/2018 г. и адм.д. №
678/2019 г. и двете по описа на АдмС – Русе. Решението по адм. дело №
462/2018 г. по описа на АдмС – Русе е оставено в сила с Решение №
14476/29.10.2019 г. по адм. дело № 7064/2019 г. на ВАС, I о, а Решението по адм. дело № 678/2019 г. по описа на АдмС –
Русе е оставено в сила с Решение
№ 2084 от 17.02.2021 г. по адм. д. № 9237/2020 г. на ВАС, I о. Тези данни дават
основание на съда да приеме, че в настоящия случай адвокатското възнаграждение,
което следва да бъде присъдено, следва да бъде редуцирано до размер на 3 000
лева.
На основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, приложим по силата на чл. 24ж, ал. 6 от ЗАДС, на жалбоподателя следва да се присъдят
разноските по делото в общ размер от 3 850.00 лв., от които: 50 лева – държавна такса за образуване
на производство, 800.00
лева - разноски за двете назначени по делото експертизи и 3 000 лв. –
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.
Мотивиран така и
на основание чл. 160, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
на "Каолин" ЕАД, със седалище гр. Сеново, общ. Ветово, Решение за възстановяване на акциз № BG004000-ИВ-24-2-6-РВ39
от 06.07.2020
г. на Директора на Териториална дирекция (ТД) „Дунавска“, потвърдено с Решение № Р-463 от 15.09.2020 г. на директора на Агенция
„Митници“,
в частта, с която е отказано да се възстанови акциз в размер на 79 870.40 лева за използвана през 2019
г. електрическа енергия в количество 39 935.201 MWh, за
осъществяване на производствени процеси по производство на обогатен каолин,
силициев и кварцов пясък, продукти от доломит и варовик, натриев фелдшпат във
фабриките на дружеството, находящи се в гр. Сеново, гр. Ветово, гр. Каолиново,
с. Игнатиево и с. Устрем, за които дейности е прието, че не представляват
минералогични процеси по смисъла на чл. 4, т. 33 от ЗАДС.
ВРЪЩА преписката на Директора на Териториална дирекция
"Дунавска" при Агенция "Митници", гр. София за ново
произнасяне по искане за възстановяване на акциз за електрическа енергия на
"Каолин" ЕАД с рег. № ИВ-24-1-9/32-119130 от 23.04.2020 г. по описа на ТД
"Дунавска", в частта му за възстановяване на акциза, заплатен за 39 935.201 MWh електрическа енергия,
използвана през 2019
г. от дружеството при извършване на минералогични процеси, съгласно дадените
задължителни указания в мотивите на настоящото съдебно решение по тълкуване и
прилагане на закона.
ОСЪЖДА Агенция "Митници", гр. София да заплати на
"Каолин" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Сеново, община Ветово, област Русе, ул. "Дъбрава" № 8, сумата от 3850.00 (три
хиляди осемстотин и петдесет)
лева - разноски по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: