Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260914 / 28.7.2021г. 28.07.2021г. Град
П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На дванадесети юли Година 2021
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Лили Добрева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №06664 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.108 ЗС.
С исковата молба, както и с уточнения в о.с.з. на ПРС от 10.05.2021г., е предявен иск от М.А.Х., с ЕГН:********** и адрес:г***, и М.С.С., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу Л.А.Й., с ЕГН:********** и адрес:г***, и Л.А.Й., с ЕГН:********** и адрес:г***, с правно основание чл.108 ЗС, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание давностно владение на следния недвижим имот:1/ 2 идеална част от дворно място, находящо се в гр.П.,ул.“***, цялото с площ от 259 кв.м.,представляващо имот пл.№ 1820 в квартал *** по отменения план на гр.П., при граници: В. Х.,Н.М.и от две страни улици, а по сега действащия регулационен план на гр.П. съставляващ 1/ 2 идеална част от УПИ ***в квартал ***по плана на гр.П.-***, с площ от 287 кв.м., заедно с реална част от находящата се в същия ПИ сграда, представляваща северната част от сградата, състояща се от две стаи, кухня,коридор и мазе, при граници по скица: от две страни-улици , парцел ***и парцел ***по плана на гр.П. и който имот съгласно КККР на гр.П. одобрена със Заповед № ***. на Изпълнителния директор на АГКК- гр.С. представлява 1/ 2 идеална част от Поземлен имот с идентификатор ***с площ от 287 кв.м. с административен адрес: гр.П.,ул.“***,трайно предназначение на територията-урбанизирана,начин на ползване-ниско застрояване / до 10 м./,номер по предходен план- ***, при съседи на поземления имот: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, заедно с реална част от находящата се в същия ПИ сграда с идентификатор ***, включваща северната част от сградата, състояща се от две стаи, кухня,коридор и мазе, както и осъждане на ответниците да предадат владението на имота на ищците. На основание чл.537, ал.2 от ГПК се иска отмяна на нотариален акт по обстоятелствена проверка относно недвижим имот № ***дело № ***г. от 17.07.2019г на Нотариус М.М.с район на действие ПРС, до размера на притежавания от ищците недвижим имот.
Ищците твърдят, че владеят имота още от 1972г., като в него е живяло цялото семейство на С.Х., а след неговата смърт- неговите наследници. Ищците твърдят, че процесният имот е бил предмет на дело за делба по гр.д.№***. на ПРС. С влязло в сила решение на 21.04.2009г., постановено по същото дело, процесният имот е бил изнесен на публична продан. Същото решение обаче не е било изпълнено, като ищците са продължили да владеят процесния имот до месец август 2019г., когато са установили, че жилищната сграда е заключена с катинар, от който ищците нямат ключ. Ищците твърдят, че са владели процесният имот в периода 22.04.2009г.- 21.04.2019г., поради което и са го придобили по давност на 21.04.2019г.
В законоустановения срок ответниците Л.А.Й. и Л.А.Й. са подали отговор, с който са оспорили иска и обстоятелствата, на които същият се основава, поради което се иска отхвърлянето му като неоснователен. Ответниците твърдят, че от 2006г. до настоящия момент само ответниците владеят процесния имот и сграда, като са отстранили от имота всички останали съсобственици. Поради това и ответниците са се снабдили с Нотариален акт № ***дело № ***г. от ***г на Нотариус М.М., с който са били признати за собственици на процесния имот по давност.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявения иск е допустим и следва да се произнесе по съществото на делото.
От фактическа страна:
Видно от заключението по съдебно- техническата експертиза на в.л.Р. Н. *** по действащия план на гр. П. - ***, одобрен със заповед № ***. е идентичен с поземлен имот с идентификатор ***по КККР на гр. П. одобрена със заповед № ***. и с имот пл.№ ***по отменения план на гр. П..
В имота са построени две сгради - полумасивна жилищна сграда, построена на северната регулационна линия с „Г'-образна форма, тухлена, върху каменни основи, гредоред и масивна баня-тоалетна в западната част на имота. В северната част на сградата е оформено самостоятелно жилище състоящо се състои от две стаи, кухня, антре с отделен вход и мазе под помещенията. В южната част на сградата е оформено самостоятелно жилище състоящо се състои от две стаи и кухня (антре) с отделен вход.
Моментното състояние на северната част на сградата не е подходящо за нормално ползване за жилищни нужди.
Видно от допълнителното заключение по съдебно- техническата експертиза на в.л.Р. Н. двата дяла на сградата са отговаряли на изискванията за самостоятелно жилище към момента на изграждането им. Видно от същото заключение поземленият имот е разделен с вътрешна ограда на две части.
Видно от решение по гр.д.№***. на ПРС, влязло в сила на 21.04.2009г., процесният имот е бил предмет на дело за делба, като е бил изнесен на публична продан. С влязло в сила решение по първата фаза на същото дело, делбата е допусната между 11 съделители, като е постановено, че ищците притежават делбена квота от по 1/ 30 идеална част за всеки от тях, а ответниците- делбена квота от по 3/ 30 идеални части за всеки от тях. Със същото решение са оставени без уважение възлагателните претенции на ищеца М.Х. и ответника Л.Й. по отношение на процесните имоти.
Не се спори по делото, че процесният имот не е бил изнасян на публична продан. Видно от показанията на всички разпитани по делото свидетели, след 21.04.2009г., от всички съделители само страните по делото са продължили да владеят процесния имот. Същият имот е бил разделен на две части, като ищците са ползвали северната част от сградата, състояща се от две стаи, кухня,коридор и мазе, а ответниците южната част от сградата. Поземленият имот също е бил разделен на две части между, които е имало ограда, като всяка част има самостоятелен вход.
Видно от
показанията на свидетелите В.А.Х., С.Г.С., Л.А.В., Г.С.А., М.Х.И. и Е.Х.И., че
ищецът М.Х. е ползвала северната част от къщата до земетресението през 2012г., след
което е отишла да живее в апартамента на дъщеря си. Видно от същите показания в последните десет
години ищецът М.С. живее и работи в чужбина, като периодично се е прибирал в
страната и е посещавал процесния имот. При едно такова посещение през август
2020г. ищецът С. установила, че северната част на сградата е заключена с
катинар от ответниците.
Видно от Нотариален акт № ***дело № ***на нотариус М.М.ответниците са признати за собственици на процесния имот по давност.
От правна страна:
Предявеният иск
е с правно основание чл.108 от ЗС. За уважаването на този иск е необходимо
наличието на три кумулативно предвидени предпоставки:
- ищецът да е собственик на вещта
- ответникът да я владее
- владението да е без правно основание
Съгласно Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на
ВКС при оспорване на признатото с нотариален акт право на собственост тежестта
за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на
чл. 193 ГПК. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права,
противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на
фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че
признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на
акта.
В
настоящия случай ответниците основават правото си на собственост на констативен
нотариален акт за изтекла в тяхна полза придобивна давност и наследство.
Съдът
намира, че към 21.04.2009г., когато е влязло в сила решение по гр.д.№***. на
ПРС, процесният имот е бил предмет на дело за делба, като е бил изнесен на
публична продан. Разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК очертава субективните и
обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение:
решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото
основание. Поради това и съдът намира, че същото решение се ползва със сила на
пресъдено нещо относно квотите в съсобствеността към 21.04.2009г., като ищците
притежават делбена квота от по 1/ 30 идеална част за всеки от тях, а
ответниците- делбена квота от по 3/ 30 идеални части за всеки от тях.
Не
се спори по делото, че горепосоченото решение не е било изпълнено. След 21.04.2009г.
от всички съделители само страните по делото са продължили да ползват процесния
имот, като ищците са ползвали северната част от сградата, състояща се от две
стаи, кухня,коридор и мазе, както и част от дворното място, а ответниците
южната част от сградата, ведно с друга част от дворното място.
Константната
съдебна практика е последователна, че вещните права не се погасяват по давност
и се изгубват съгласно чл. 99 ЗС само ако друг ги придобие или собственикът се
откаже от тях. В този смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение № 1 от
4.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2011 г., ОСГК. Съдебната практика е
последователна, че правото на собственост може да се придобие на оригинерно
основание- придобивна давност чрез постоянно, явно, необезпокоявано упражняване
на фактическа власт върху определен имот с намерението да се присвои в продължение
на 10 години.
Фактическият
състав на придобивната давност изисква наличие на владение, което да е явно /да
не е установено и поддържано чрез насилие или скрит начин/ и непрекъснато.
Самото владение е установено фактическо господство върху определена вещ с
намерението да се свои. Държането от друга страна също съставлява фактическа
власт върху определена вещ, но упражнявана за другиго.
Съгласно
Решение №109/21.01.2021 по дело №337/2020г. на ВКС независимо от това дали
съсобствеността произтича от наследяване или от друг юридически факт,
презумпцията по чл.69 ЗС се прилага в отношенията между съсобствениците, но
следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена
фактическата власт показва съвладение. В случай че се позовава на придобивна
давност за чуждата идеална част обаче, съсобственикът трябва да докаже при
спор, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.
Действията по промяна на намерението следва да са доведени до знанието на
останалите съсобственици. Завладяването на частите им поначало трябва да се
манифестира пред тях и да се осъществи чрез действия, отблъскващи владението им
и установяващи своене на вещта.
Предвид
гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че ищците не са доказали, че
са осъществявали постоянно, явно и необезпокоявано владение върху процесните
имоти в периода 22.04.2009г.- 21.04.2019г. Действията, с които съсобственикът
превръща държането на чуждите идеални части във владение за себе си, могат да
бъдат различни, но във всеки отделен случай обстоятелствата, установяващи
завладяването на чуждите идеални части, следва да бъдат доказани конкретно. В
настоящата хипотеза не се установява извършването на действия от ищците, чрез
които да е демонстрирано завладяването на правата на останалите съсобственици,
включително ответниците от процесния имот, което да е продължило десет години. Съдът
намира, че от гласните доказателства е видно, че до земетресението през август
2012г. ищците са ползвали процесната северна част от сградата, както и част от
дворното място. След този момент обаче същите са престанали да обитават
сградата, да я поддържат и да се интересуват от нея. Същите не са упражнявали
фактическа власт и върху дворното място. Тези изводи на съда се подкрепят както
от показанията на свидетелите М. и Е. И., които реално са извършвали действия
по поддръжка на дворното място по възлагане на ответниците, така и от и заключението по СТЕ, видно от което моментното
състояние на северната част на сградата не е подходящо за нормално ползване за
жилищни нужди. От външния изглед на процесния имот не може да се направи извод
за това, че ответниците го поддържат и владеят. Периодичните посещения до имота
не могат да бъдат приравнени на упражняване владение върху същия.
Съдът
намира, че извън неупражняване на фактическа власт върху процесните имоти
ищците не са доказали и други действия, свидетелстващи за намерението им да
своят имота, като недопускане до или отстраняване от имота на трети лица. Нещо
повече от показанията на свидетелите М.
и Е. И. е видно, че същите косят и поддържат дворното място по възлагане на
ответниците.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че ищците не са доказали да са придобили правото
на собственост върху процесните имоти на основание давностно владение в периода
22.04.2009г.- 21.04.2019г. В съответствие с диспозитивното начало и доколкото е
предявен положителен установителен иск с придобивно основание- давност, то
съдът намира за ненужно да обсъжда наличието на различни придобивни основания
за част от процесния период, както и дали са налице предпоставките за
придобиване на процесните имоти от ответниците. Същите факти и обстоятелства
биха били релевантни при различно предявени искове.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищците не са
доказали, че притежават правото на собственост върху процесния имот на
основание придобивна давност, поради което и искът, с който се иска да бъде
признато за установено, че ищците са собственици на процесния имот на основание
придобивна давност следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Доколкото ищците не са доказали правото си на
собственост, то следва да бъде отхвърлен и иска за осъждане на ответниците да
предадат на ищците владението върху процесния имот.
Съдът намира, че отмяната на процесния нотариален акт на
основание чл.537, ал.2 от ГПК е правна последица на уважен иск, поради което и
не следва с изричен диспозитив да отхвърля това искане.
По
разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800,00лв.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ИСКА, предявен от М.А.Х., с ЕГН:********** и адрес:г***, и М.С.С., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу Л.А.Й., с ЕГН:********** и адрес:г***, и Л.А.Й., с ЕГН:********** и адрес:г***, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание давностно владение на следния недвижим имот:1/ 2 идеална част от дворно място, находящо се в гр.П.,ул.“***, цялото с площ от 259 кв.м.,представляващо имот пл.№ ***по отменения план на гр.П., при граници: В. Х.,Н.М.и от две страни улици, а по сега действащия регулационен план на гр.П. съставляващ 1/ 2 идеална част от УПИ ***в квартал ***по плана на гр.П.-***, с площ от 287 кв.м., заедно с реална част от находящата се в същия ПИ сграда, представляваща северната част от сградата, състояща се от две стаи, кухня,коридор и мазе, при граници по скица: от две страни-улици , парцел ***и парцел ***по плана на гр.П. и който имот съгласно КККР на гр.П. одобрена със Заповед № ***. на Изпълнителния директор на АГКК- гр.С. представлява 1/ 2 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***с площ от 287 кв.м. с административен адрес: гр.П.,ул.“***,трайно предназначение на територията-урбанизирана,начин на ползване-ниско застрояване / до 10 м./,номер по предходен план- ***, при съседи на поземления имот: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, заедно с реална част от находящата се в същия ПИ сграда с идентификатор ***, включваща северната част от сградата, състояща се от две стаи, кухня,коридор и мазе.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ИСКА, предявен от М.А.Х., с ЕГН:********** и адрес:г***, и М.С.С., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу Л.А.Й., с ЕГН:********** и адрес:г***, и Л.А.Й., с ЕГН:********** и адрес:г***, с който се иска ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищците владението върху следния поземлен имот: 1/ 2 идеална част от дворно място, находящо се в гр.П.,ул.“***, цялото с площ от 259 кв.м.,представляващо имот пл.№ ***по отменения план на гр.П., при граници: В. Х.,Н.М.и от две страни улици, а по сега действащия регулационен план на гр.П. съставляващ 1/ 2 идеална част от УПИ ***в квартал ***по плана на гр.П.-***, с площ от 287 кв.м., заедно с реална част от находящата се в същия ПИ сграда, представляваща северната част от сградата, състояща се от две стаи, кухня,коридор и мазе, при граници по скица: от две страни-улици , парцел ***и парцел ***по плана на гр.П. и който имот съгласно КККР на гр.П. одобрена със Заповед № ***. на Изпълнителния директор на АГКК- гр.С. представлява 1/ 2 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***с площ от 287 кв.м. с административен адрес: гр.П.,ул.“***,трайно предназначение на територията-урбанизирана,начин на ползване-ниско застрояване / до 10 м./,номер по предходен план- ***, при съседи на поземления имот: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, заедно с реална част от находящата се в същия ПИ сграда с идентификатор ***, включваща северната част от сградата, състояща се от две стаи, кухня,коридор и мазе.
ОСЪЖДА М.А.Х., с ЕГН:********** и адрес:г***, и М.С.С., с ЕГН:********** и адрес:г***, да заплатят на Л.А.Й., с ЕГН:********** и адрес:г***, и Л.А.Й., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от 800,00лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: