№ 19868
гр. С., 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110164576 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК вр. чл. 439 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Й. Р. И. и С. Д. И., чрез адв. А., срещу
„ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с която са предявени активно субективно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че всеки от ищците не дължи на ответника чрез принудително
изпълнение следните суми: 1/ по изп.д. № 107/2013 г. – 5911,15 лв. – главница, ведно със
законна лихва от 14.11.2012 г. до окончателното й изплащане; 1412,13 лв. – лихва, както и
417,46 лв. – съдебни разноски; 2/ по изп.д. № 106/2020 г. - 8110,90 лв. – главница, ведно със
законната лихва от 23.11.2012 г. до окончателното плащане; 3523,74 лв. – лихви, както и
457,46 лв. – съдебни разноски, за които суми са издадени изпълнителни листа по гр.д. №
54203/2012 г. по описа на СРС, 64 състав и гр.д. № 55767/2012 г. по описа на СРС, ГО, 70
състав, за събирането на които са образувани изп.д. № 107/2013 г. и изп.д. № 106/2020 г. по
описа на ЧСИ Г.Д., поради погасяването на вземанията по давност.
Ищците извеждат съдебно предявените субективни права при твърденията, че срещу Д.
Р. И., починал на 13.09.2015 г., бил издаден изпълнителен лист по гр.д. № 54203/2012 г. по
описа на СРС, 64 състав, за следните суми: 11 822,30 лв. – главница, ведно със законна лихва
от 14.11.2012 г. до окончателното й изплащане; 2824,27 лв. – лихва, както и 834,93 лв. –
съдебни разноски и 497 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Поддържат, че Й. Р. И. е
бивша съпруга на починалия Д. И., а С. Д. И. е негова дъщеря и единствен законен
наследник. На 20.09.2017 г. ответникът подал молба по вече образуваното изп.д. № 107/2013
г. по описа на ЧСИ Г.Д., по силата на която твърдял, че вземането му било цедирано.
Изпълнителното дело било образувано на 24.01.2013 г., като твърдят, че до встъпването на
1
ответника като взискател по изпълнителното дело била настъпила перемпция по смисъла на
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. На следващо място твърдят, че по описа на ЧСИ Г.Д. било
образувано на 13.12.2019 г. друго изпълнително дело № 106/2020 г. въз основа на
изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 55 767/2012 г. по описа на СРС, ГО, 70 състав, по
силата на който Й. И. и Д. И. били осъдени да заплатят на ответника следните суми: 6883,17
лв. – главница, ведно със законната лихва от 23.11.2012 г. до окончателното плащане; 1688,53
лв. – лихви, както и 568,43 лв. – съдебни разноски и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Поддържат, че това изпълнително дело било образувано седем години след
издаване на изпълнителния лист, което обуславяло настъпването на погасителна давност. С
уточнителна молба от 12.12.2023 г. твърдят, че съгласно издадено удостоверение от ЧСИ Д.
по изп.д. № 106/2020 г., общо претендираната от ответниците сума била в размер на 16
222,81 лв., която била формирана от главница, ведно със законна лихва, считано от
23.11.2012 г. до окончателното изплащане, натрупана лихва в размер на 7047,49 лв., както и
съдебни разноски в размер на 914,92 лв. По изпълнително дело № 107/2013 г. била събрана
принудително сума в размер на 3071,47 лв. към 19.04.2023 г., а по изпълнително дело №
106/2020 г. нямало постъпили суми. Поддържат, че по изп.д. № 106/2020 г. вземането на
ответника било погасено по давност в периода от 19.12.2012 г. до 19.12.2017 г., а по изп.д. №
107/2013 г. давността започнала да тече от 03.09.2015 г. и до 03.09.2017 г. бил изтекъл срок,
обуславящ приложението на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. По отношение на С. И. била настъпила
погасителна давност и на друго основание в периода от 17.02.2020 г. до 17.02.2022 г. Ето
защо с уточнителна молба от 13.02.2024 г. молят съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че всеки от ищците не дължи на ответника следните суми: 1/ по
изп.д. № 107/2013 г. – 5911,15 лв. – главница, ведно със законна лихва от 14.11.2012 г. до
окончателното й изплащане; 1412,13 лв. – лихва, както и 417,46 лв. – съдебни разноски, а по
изп.д. № 106/2020 г. - 8110,90 лв. – главница, ведно със законната лихва от 23.11.2012 г. до
окончателното плащане; 3523,74 лв. – лихви, както и 457,46 лв. – съдебни разноски, за които
суми са издадени изпълнителни листа по гр.д. № 54203/2012 г. по описа на СРС, 64 състав и
гр.д. № 55 767/2012 г. по описа на СРС, ГО, 70 състав, за събирането на които са образувани
изп.д. № 107/2013 г. и изп.д. № 106/2020 г. по описа на ЧСИ Г.Д., поради погасяването на
вземанията по давност. Претендират направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. К., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове по подробно изложени съображения. Поддържа, че след
образуване на процесните изп. дела били предприети изпълнителни действия, прекъсващи
давността. Ето защо моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа страна:
По изпълнително дело № 20137810400107:
Не е спорно между страните, а и от събраните писмени доказателства по делото се
установява, че на 22.11.2012 г. в полза на „Райфайзенбанк България” ЕАД е бил издаден
2
изпълнителен лист срещу Й. Р. И. и Д. Р. И. (наследодател на С. Д. И.) въз основа на заповед
за изпълнение от 22.11.2012 г. на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр.
дело № 54203/2012 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 64 състав, за заплащане на
следните суми: 11 822,30 лв. – главница по договор за кредит от 02.04.2008 г., ведно със
законната лихва от 14.11.2012 г. до окончателното плащане; 2032,12 лв. – лихва за периода от
15.08.2010 г. до 19.09.2012 г., 792,15 лв. – наказателна лихва за периода от 15.09.2010 г. до
13.11.2012 г., както и 834,93 лв. – съдебни разноски.
Въз основа на издадения изпълнителен лист кредиторът е подал на 24.01.2013 г. молба
до частен съдебен изпълнител Г.Д., с рег. № 781 на КЧСИ за образуване на изпълнително
производство. С молбата, взискателят е възложил по чл. 18 ЗЧСИ извършване на действия
по принудително събиране на вземанията. Въз основа на подадената молба било образувано
изпълнително дело под № 20137810400107, като със съобщения от 31.01.2013г. били
изпратени покани за доброволно изпълнение до длъжниците Й. Р. И. и Д. Р. И., които били
връчени по реда на чл. 47 ГПК.
На 31.01.2013 г. от частния съдебен изпълнител били изпратени запорни съобщения до
„Райфайзенбанк България” ЕАД за налагане на запор върху евентуално съществуващи
сметки на длъжниците, като със съобщения от 06.02.2013 г. „Райфайзенбанк България” ЕАД
уведомила ЧСИ Д., че длъжниците имали открити сметки в системата на банката и запорът
бил наложен, но към тази дата длъжниците нямали наличност за изпълнение на запора и не
ползвали банкови сейфове.
На 01.02.2013 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено и запорно съобщение
до „ДИВАС 33“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Й.
Р. И., което е било получено на 12.02.2013 г.
На 15.05.2013 г. от частния съдебен изпълнител били изпратени и запорни съобщения
до множество банки за налагане на запор върху евентуално съществуващи сметки на
длъжниците.
На 11.10.2013 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено и запорно съобщение
до „ГОСПОДИНОВ СТРОЙМАРКЕТ“ ООД за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника Д. Р. И., което е било получено на 01.11.2013 г.
На 15.01.2015 г. от частния съдебен изпълнител отново били изпратени запорни
съобщения до множество банки за налагане на запор върху евентуално съществуващи
сметки на длъжниците.
На 20.03.2015 г., 28.04.2015 г. и 07.05.2015 г. от частния съдебен изпълнител били
изпратени запорни съобщения до „А И Г ФЛОРА 2013“ ЕООД за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника Д. Р. И., последното от които било получено на
13.05.2015 г.
На 09.07.2015 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено и запорно съобщение
до „МИКРИ 9902“ ООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника
Й. Р. И..
3
На 03.09.2015 г. взискателят „Райфайзенбанк България” ЕАД уведомил ЧСИ Д., че с
договор за цесия прехвърлил на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД вземанията си към длъжниците Й.
Р. И. и Д. Р. И..
На 04.09.2015 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено съобщение до Й. Р. И.,
в което било посочено, че с резолюция от 04.09.2015 г. ЧСИ конституирал „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД като взискател по горепосоченото изпълнително дело.
На 05.11.2015 г. ЧСИ Г.Д. спрял изпълнителните действия, на основание чл. 229, ал. 1,
т. 2 ГПК, спрямо длъжника Д. Р. И., поради настъпилата му смърт, за което взискателят бил
уведомен на 20.11.2015 г.
На 13.02.2017 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено съобщение до Й. Р. И.,
в което било посочено, че ще пристъпи към принудително изпълнение по процесното изп.
дело, чрез извършване на опис на движимите вещи в дома й.
На 14.02.2018 г. „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез юрк. Т., подало молба до ЧСИ Д. за
конституиране на дружеството като взискател по делото на основание чл. 429 ГПК с оглед
сключения между него и „Райфайзенбанк България” ЕАД договор за цесия от 22.05.2015 г.,
имащ за предмет и процесните принудително изпълнявани вземания по горепосочения
изпълнителен лист. Със същата молба „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез юрк. Т., поискало
постъпилите и постъпващите суми да бъдат превеждани по посочена сметка. Към молбата
бил приложен договорът за цесия, потвърждение от цедента и пълномощно от цедента, по
силата на което се упълномощава цесионера да уведоми длъжника.
На 10.02.2020 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено съобщение до
Столична община, район „Възраждане“, с което на основание чл. 431 ГПК поискал да бъде
уведомен за наследниците на Д. Р. И., чрез изпращане на удостоверение за наследници с
посочени три имена, ЕГН и адреси.
От представеното по делото удостоверение за наследници от 13.02.2020 г. се
установява, че Д. Р. И. е починал на 13.09.2015 г., като е оставил за наследник по закон
своята дъщеря С. Д. И..
На 18.02.2020 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено съобщение до Й. Р. И.,
в което било посочено, че ще пристъпи към принудително изпълнение по процесното изп.
дело, чрез извършване на опис на движимите вещи в дома й.
На 04.11.2020 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено и запорно съобщение
до „КарсФорю“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника
Й. Р. И..
На 25.01.2021 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение до
„БАНКА ДСК” АД за налагане на запор върху евентуално съществуващи сметки на
длъжника Й. Р. И..
На 21.10.2021 г. „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез юрк. Й., подало молба до ЧСИ Д. за
извършване на справка в регистъра на банковите сметки и сейфовете към БНБ на името на
Й. Р. И. и С. Д. И. и при установяване наличието на банкови сметки взискателят поискал да
4
бъдат наложени запори.
На 26.08.2022 г. от частния съдебен изпълнител била изпратена покана за доброволно
изпълнение до длъжника С. Д. И. (като наследник на Д. Р. И.), чрез работодателя
„АДДОНОМИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, която била връчена на управителя на дружеството на
30.08.2022 г.
На 03.10.2022 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено и запорно съобщение
до „АДДОНОМИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника С. Д. И..
На 26.06.2023 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение до
„ФУУД ХОСПИТАЛС“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника Й. Р. И..
По изпълнително дело № 20137810400341 и изпълнително дело № 202078110400106:
Не е спорно между страните, а и от събраните писмени доказателства по делото се
установява, че на 19.12.2012 г. в полза на „Райфайзенбанк България” ЕАД е бил издаден
изпълнителен лист срещу Й. Р. И. и Д. Р. И. (наследодател на С. Д. И.) въз основа на заповед
за изпълнение от 19.12.2012 г. на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр.
дело № 55767/2012 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 70 състав, за заплащане на
следните суми: 6883,17 лв. – главница по договор за кредит от 11.06.2008 г., ведно със
законната лихва от 23.11.2012 г. до окончателното плащане; 1210,45 лв. – лихва за периода от
15.09.2010 г. до 19.09.2012 г., 478,08 лв. – наказателна лихва за периода от 15.10.2010 г. до
22.11.2012 г., както и 568,43 лв. – съдебни разноски.
Въз основа на издадения изпълнителен лист кредиторът е подал на 29.03.2013 г. молба
до частен съдебен изпълнител Г.Д., с рег. № 781 на КЧСИ за образуване на изпълнително
производство. С молбата, взискателят е възложил по чл. 18 ЗЧСИ извършване на действия
по принудително събиране на вземанията. Въз основа на подадената молба било образувано
изпълнително дело под № 20137810400341, като със съобщения от 04.04.2013г. били
изпратени покани за доброволно изпълнение до длъжниците Й. Р. И. и Д. Р. И., като Д. Р. И.
е бил уведомен лично на 12.04.2013 г., а по отношение на Й. Р. И. било залепено
уведомление по чл. 47 ГПК.
На 17.08.2015 г. „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез юрк. Русева, подало молба до ЧСИ Д.
за конституиране на дружеството като взискател по делото на основание чл. 429 ГПК с оглед
сключения между него и „Райфайзенбанк България” ЕАД договор за цесия от 17.06.2015 г.,
имащ за предмет и процесните принудително изпълнявани вземания по горепосочения
изпълнителен лист. Със същата молба „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез юрк. Русева, поискало
постъпилите и постъпващите суми да бъдат превеждани по посочена сметка. Към молбата
бил приложен договорът за цесия, потвърждение от цедента и пълномощно от цедента, по
силата на което се упълномощава цесионера да уведоми длъжника.
На 05.11.2015 г. ЧСИ Г.Д. спрял изпълнителните действия, на основание чл. 229, ал. 1,
т. 2 ГПК, спрямо длъжника Д. Р. И., поради настъпилата му смърт, за което разпоредил да се
5
уведоми взискателят.
На 19.05.2017 г. „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез юрк. В., подало молба до ЧСИ Д. за
извършване на обща справка в ТД на НАП на името на длъжника Й. Р. И. за съществуването
на регистрирани и непрекратени трудови договори, както и дали същата има декларирано
движимо и недвижимо имущество, притежавани дружествени дялове в търговски дружества
и банкови сметки, като при наличието на такива било поискано да бъдат наложени запори
и/или възбрани с цел обезпечаване на вземането.
На 05.09.2017 г. „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез юрк. В., подало молба до ЧСИ Д. за
извършване на справка в регистъра на банковите сметки и сейфовете към БНБ на името на
Й. Р. И. и Д. Р. И. и при установяване наличието на банкова сметка взискателят поискал да
бъде наложен запор.
С молба от 07.02.2020 г., подадена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез юрк. Т., до ЧСИ
Д., взискателят поискал прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т.
2 ГПК и връщане на изпълнителния лист срещу задължените лица.
С постановление от 10.02.2020 г. на ЧСИ Д. изпълнителното производство по изп.д. №
20137810400341 било прекратено.
Въз основа на върнатия оригинал на изпълнителен лист „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД
подало на 10.02.2020 г. молба до частен съдебен изпълнител Г.Д. за образуване на ново
изпълнително производство, като с молбата взискателят да бъдат наложени запори върху
банковите сметки на длъжниците. Въз основа на подадената молба е било образувано
изпълнително дело под № 202078110400106.
На 12.11.2020 г. „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез юрк. Й., подало молба до ЧСИ Д. за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение, получавано от длъжника Й. Р. И..
На 15.10.2021 г. „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез юрк. Й., подало молба до ЧСИ Д. за
извършване на справка в регистъра на банковите сметки и сейфовете към БНБ на името на
Й. Р. И. и С. Д. И. и при установяване наличието на банкови сметки взискателят поискал да
бъдат наложени запори.
На 26.08.2022 г. от частния съдебен изпълнител била изпратена покана за доброволно
изпълнение до длъжника С. Д. И. (като наследник на Д. Р. И.), чрез работодателя
„АДДОНОМИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, която била връчена на управителя на дружеството на
30.08.2022 г.
На 21.09.2022 г. „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез юрк. Й., подало молба до ЧСИ Д. за
налагане на запори върху банковите сметки на длъжниците Й. Р. И. и С. Д. И..
На 26.09.2022 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение до
„БАНКА ДСК” АД за налагане на запор върху евентуално съществуващи сметки на
длъжника Й. Р. И..
На 21.06.2023 г. „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез юрк. Й., подало молба до ЧСИ Д. за
извършване на справка в регистъра на банковите сметки и сейфовете към БНБ на името на
Й. Р. И. и С. Д. И. и при установяване наличието на банкови сметки взискателят поискал да
6
бъдат наложени запори.
На 04.04.2024 г. „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез юрк. Й., подало молба до ЧСИ Д. за
извършване на справка в регистъра на банковите сметки и сейфовете към БНБ на името на
Й. Р. И. и С. Д. И. и при установяване наличието на банкови сметки взискателят поискал да
бъдат наложени запори.
На 08.04.2024 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение до
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД за налагане на запор върху евентуално
съществуващи сметки на длъжника Й. Р. И..
На 08.04.2024 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение до
„ФУУД ХОСПИТАЛС“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника Й. Р. И..
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото
производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202
ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че по изп.д. № 341/2013 г. и изп.д. №
106/2020 г. не са постъпвали суми от длъжниците, а по изп.д. № 107/2013 г. е постъпила сума
в общ размер на 5 180,69 лв., с които са погасени 4 542,20 лв. – договорна лихва,
наказателна лихва, съдебни разноски, авансови такси, 300,49 лв. – лихва за забава, 318,00 лв.
– пропорционални такси, 20,00 лв. – банкови такси, като оставащият размер на
задълженията по това дело е в общ размер на 28 384,02 лв., от които: 11 822,30 лв. –
главница, 14 102,55 лв. – законна лихва за периода от 14.11.2012 г. до 18.06.2024 г., 327,00 лв.
– неолихвяеми суми (договорна лихва, наказателна лихва, разноски, авансови такси), както
и 2 132,17 лв. – пропорционални такси по ТТРЗЧСИ.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна
страна:
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който
съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Настоящият съдебен състав приема, че длъжникът има правен интерес от установяване,
че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително
основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, в случаите, в които има
образувано и висящо изпълнително производство, както и в случаите, в които
изпълнителното производство е прекратено при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да
инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да
иска установяване несъществуването на право на принудително изпълнение поради изтекла
погасителна давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното
изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и
съдебният изпълнител не може да я зачете.
Предмет на производството по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е съществуването на
7
изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не
законосъобразността на провежданото изпълнение. Изпълняемото материално право
обхваща вземанията, така както са посочени в изпълнителния титул, а защитата може да се
основава единствено на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, в което е издадено изпълняваното решение, тъй като за фактите към този
момент се формира силата му на пресъдено нещо, респективно след срока по чл. 414, ал. 2
от ГПК в заповедното производство, тъй като към датата неговото изтичане настъпва
преклудиращото действие за сочене на възражения.
Първият спорен въпрос в настоящото производство е свързан с това дали липсата на
уведомяване на длъжниците от кредитора за извършената цесия, съгласно изискването на
чл. 99, ал. 3 ЗЗД, води до извода, че „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД не е надлежен кредитор на
длъжниците.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи
на длъжника прехвърлянето на вземането и да предаде на новия кредитор документите,
които се намират при него, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и длъжника от
деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор (чл. 99, ал. 4 ЗЗД).
Неоснователни са доводите на ищците, че ответникът не е надлежен носител на
вземането по изпълнителните листове спрямо длъжниците, тъй като не били уведомени за
цесията. Уведомяването на длъжника за извършената цесия по чл. 99, ал. 4 ЗЗД не е елемент
от фактическия състав на цесията, а е от значение за валидното изпълнение по отношение на
цедента. Целта на посочената разпоредба е длъжникът да бъде предпазен от ненадлежно
изпълнение на задължението му, т. е. от изпълнение на лице, което не е носител на
вземането. Качеството на взискател в изпълнителното производство (като частен
правоприемник на „Райфайзенбанк България” ЕАД) цесионерът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е
придобил с конституирането му с резолюция от 04.09.2015 г. на основание чл. 429, ал. 1 ГПК
от ЧСИ Д., след като ЧСИ е извършил преценка на материалноправните предпоставки за
това въз основа на представените към молбата от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД доказателства за
частно правоприемство.
Следващият спорен въпрос в настоящото производство касае значението на
перемпцията за прекъсването на давността.
В разглеждания случай ищците основават отрицателните си установителни искове на
петгодишна погасителна давност, текла от 19.12.2012 г. до 19.12.2017 г. – по изп.д. №
341/2013 г., респ. № 106/2020 г., а по изп.д. № 107/2013 г. поддържат, че давността започнала
да тече от 03.09.2015 г. и до 03.09.2017 г. бил изтекъл срок, обуславящ приложението на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. Т. е. претенциите са основани на новонастъпили факти, което съответно
обуславя наличието на правен интерес за ищците да претендират по исков ред установяване
на несъществуването на изпълняемите права.
Предвид това, че са предявени от ищците отрицателни установителни искове, при
разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК, в тежест на ответника е
8
да докаже, че разполага с вземания в претендираните размери, които подлежат на
принудително изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на
течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
Настоящият съдебен състав приема, че при осъществяването на принудително
изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е
облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът служебно издава изпълнителен лист.
С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен
на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу
дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са
преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за
съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години.
Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни
последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД – целта на
регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали
претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с
конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на
длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора – виж например
Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 131 от
23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК. По изложените съображения съдът
приема, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД следва да намери приложение и по отношение на
вземане, за което е налице влязла в сила заповед за изпълнение поради неподаване на
възражение от страна на длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК (в този смисъл са Решение
№ 1057 от 13.02.2019 г., постановено по в. гр. д. № 5532/2018 г. по описа на СГС, ГО, II –
„Е“ въззивен състав; Решение № 2532 от 23.04.2020 г. постановено по в. гр. д. № 10580/2019
г. по описа на СГС, ГО, III – „Б“ въззивен състав, Решение № 791 от 24.04.2013 г.,
постановено по в.гр.д. № 3948/2012 г. по описа на САС, недопуснато до касационно
обжалване с определение № 310 от 27.02.2014 г. по гр.д. № 6240/2013 г. по описа на ВКС, III
г.о.; Решение № 3857 от 12.06.2018 г., постановено по в. гр. д. № 2731/2018 г. по описа на
СГС, ГО, IV – „А“ въззивен състав; Решение № 577 от 26.01.2018 г., постановено по в. гр. д.
№ 5723/2017 г. по описа на СГС, ГО, II – „В“ въззивен състав; Решение № 5*** от
14.07.2017 г. по гр. д. № 2532 / 2017 г. по описа на СГС, ГО, II – „Е“ въззивен състав и др.).
Съгласно чл. 116, б. "в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането, т.е. по изричната разпоредба на закона давността
се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Съгласно
задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по
9
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ), като
примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността. С
подаването на молба за образуване на изпълнително дело, съдържаща искане за прилагане
на определен изпълнителен способ или наличие на възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, т.е. редовна
молба, давността се счита за прекъсната на основание чл. 116, б. "в" от ЗЗД. В този смисъл
са и мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в които е
посочено, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и в
хипотезата на възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва многократно в изпълнителния процес - с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. В тази връзка следва да се посочи, че за прекъсването
на давността с отправено от взискателя искане за прилагане на конкретен изпълнителен
способ, е без значение дали съдебният изпълнител е предприел или не е предприел
конкретни действия във връзка с това искане, тъй като от значение за развитието на
изпълнителния процес е дали кредиторът действа. Взискателят има задължение със свои
действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни
действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът може
да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по
право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а не конститутивен
характер.
Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с т. 3 от Тълкувателно
решение № 2/04.07.2024 г. по тълк. дело № 2/23 г. на ОСГТК на ВКС, и с Тълкувателно
решение № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/20 г. на ОСГТК на ВКС, за делата, образувани
за принудително събиране на вземания преди датата – 26.06.2015 г., не е текла погасителна
давност до обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/13 г. на
ОСГТК на ВКС. Разяснено е, че давността за тези вземания е започнала да тече от
26.06.2015 г., тъй като до тази дата давността е спряла да тече на основание чл. 115, ал. 1, б.
"ж" ЗЗД при наличието на двете кумулативно посочени в ППВС № 3/80 г. предпоставки: да е
направено пред държавен орган надлежно волеизявление за принудително осъществяване на
вземане, "което изявление е с не по – малко значение на предявяване на иск или на
възражение в исковия процес", и изпълнителното производство да е висящо. Когато преди
датата – 26.06.2015 г. е отпаднало второто от посочените условия, новата давност започва да
10
тече от деня на прекратяване на изпълнителното дело. Посочено е също така, че след
отмяната на ППВС № 3/80 г. висящността на изпълнителния процес не е определяща за
давността, а прекратяването на изпълнителния процес поначало няма отношение към
прекъсването на погасителната давност. В заключение е посочено, че погасителната давност
се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция.
В случая, по образуваните изп.д. № 107/2013 г. и изп.д. № 341/2013 г. погасителна
давност не е текла за периода до 26.06.2015 г., през който изпълнителните дела са били
висящи, а след това, считано от 26.06.2015 г. е започнала да тече 5 – годишната давност по
чл. 117, ал. 2 ЗЗД, която е била многократно прекъсвана с предприемането на изпълнителни
действия – запори върху трудовите възнаграждения и банковите сметки на длъжниците (в
периода от 09.07.2015 г. до 26.06.2023 г.). С молбата за образуване на новото изпълнително
дело № 106/2020 г. от 10.02.2020 г., давността отново е била прекъсната, доколкото в нея е
обективирано искане за прилагане на изпълнителен способ. След това давността отново е
била многократно прекъсвана с исканията за предприемане на изпълнителни действия по
второто изпълнително дело № 106/2020 г. по описа на ЧСИ Г.Д. – запори върху банкови
сметки и трудови възнаграждения на длъжниците (в периода от 10.02.2020 г. до 08.04.2024
г.). Отделно от гореизложеното, на 13.09.2015 г. длъжникът Д. Р. И. е починал и от този
момент изпълнителните дела № 107/2013 г. и № 341/2013 г. спрямо него са били спрени по
силата на закона, съобразно чл. 432, ал. 1, т. 3 вр. чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК (независимо от
това, че спиране на изпълнителните дела спрямо посочения длъжник е било постановено от
частния съдебен изпълнител на 05.11.2015 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1, т. 3 от
ГПК изпълнителното производство се спира в случаите по чл. 229, ал. 1, т. 2 (смърт на някоя
от страните). Както и по отношение на перемпцията, така и досежно спирането на
изпълнителното производство, не е нужен нарочен акт за това на съдебния изпълнител, тъй
като и прекратяването и спирането в тези случаи настъпва по силата на закона при
осъществяване на съответните правно релевантни факти (изтичането на две години от
последното поискано от взискателя изпълнително действие или извършено такова от
съдебния изпълнител, респ. при смърт на някоя от страните), а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, респ. спиране на
изпълнителното производство (т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС). Докато
производствата спрямо посочения длъжник са били спрени на това основание и до
издирването на наследниците е било обективно невъзможно изпълнението да продължи,
поради липсата на правен субект, срещу когото да се изпълнява, като тази невъзможност
обхваща всички изпълнителни действия (така Решение № 1588 от 4.07.2022 г. на СГС по в.
гр. д. № 3355/2022 г.). В този смисъл погасителната давност спира да тече с настъпване
смъртта на длъжника, тъй като до конституирането на неговите наследници, не могат да
бъдат извършвани никакви процесуални действия, а и както е отбелязано в т. 10 на
посоченото вече Тълкувателно решение, ако кредиторът няма правна възможност да
действа, давност не тече. Тоест от датата на смъртта на длъжника Д. Р. И. на 13.09.2015 г.
давност не е текла – в този смисъл са Решение № 1384 от 13.06.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
11
8279/2021 г., Решение № 2446 от 14.09.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 10242/2021 г., Решение
№ 3870 от 19.12.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 9256/2021 г., Решение № 234 от 9.02.2022 г. на
СГС по в. гр. д. № 1060/2022 г., Решение № 862 от 20.12.2021 г. на СГС по в. гр. д. №
14233/2021 г., Решение № 262424 от 13.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 831/2021 г. и др. От
данните по изпълнителните дела не се установява частният съдебен изпълнител да е дал
указания на взискателя да посочи наследниците на починалия длъжник и техните адреси в
шестмесечния срок по чл. 230, ал. 2 ГПК, респ. не се установява наследникът на починалия
длъжник да е бил конституиран с нарочен акт на частния съдебен изпълнител. Независимо
от това, при спряно по силата на закона изпълнително производство, до възобновяването и
конституирането по реда на чл. 429 ГПК на правоприемника на починалия длъжник са
спрели да текат процесуалните срокове, вкл. двегодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (в
този смисъл е Решение № 262424 от 13.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 831/2021 г.).
Предвид гореизложеното, следва да се приеме, че не е изтекъл изискуемият срок по
чл. 117, ал. 2 ЗЗД, поради което и процесните вземания, за които на 22.11.2012 г. и 19.12.2012
г. са издадени изпълнителни листове въз основа на влезли в сила заповеди за изпълнение по
чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 54203/2012 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 64
състав, и ч. гр. дело № 55767/2012 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 70 състав, не са
погасени по давност.
Ето защо предявените отрицателни установителни искове са неоснователни и
подлежат на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ответникът. На основание
чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, на ответника следва да бъдат
присъдени разноски за претендираното юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 100 лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Й. Р. И., ЕГН **********, и С. Д. И., ЕГН **********,
двете с адрес: гр. С., ж.к. „К.П.“, бл. ***, вх. „Г“, ет. 7, ап. 90, срещу „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М.Д.“, ул. „Р.П.К.
№ 4-6, активно субективно съединени отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 439, ал. 1 вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че всеки от
ищците - Й. Р. И. и С. Д. И. не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД чрез принудително
изпълнение следните суми: 1/ по изп.д. № 107/2013 г. – 5911,15 лв. – главница, ведно със
законна лихва от 14.11.2012 г. до окончателното й изплащане; 1412,13 лв. – лихва, както и
417,46 лв. – съдебни разноски; 2/ по изп.д. № 106/2020 г. - 8110,90 лв. – главница, ведно със
законната лихва от 23.11.2012 г. до окончателното плащане; 3523,74 лв. – лихви, както и
457,46 лв. – съдебни разноски, за които суми са издадени изпълнителни листове по гр.д. №
12
54203/2012 г. по описа на СРС, 64 състав и гр.д. № 55767/2012 г. по описа на СРС, ГО, 70
състав, за събирането на които са образувани изп.д. № 107/2013 г. и изп.д. № 106/2020 г. по
описа на ЧСИ Г.Д., поради погасяването на вземанията по давност.
ОСЪЖДА Й. Р. И., ЕГН **********, и С. Д. И., ЕГН **********, двете с адрес: гр.
С., ж.к. „К.П.“, бл. ***, вх. „Г“, ет. 7, ап. 90, да заплатят на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М.Д.“, ул. „Р.П.К. № 4-6, на
основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК, сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение за производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13