Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 21.09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в публично заседание на 07.08.2020год., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело № 7215 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото
е образувано въз основа на депозирана
искова молба от *** С. А., *** рег.№ ***, чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б. ЕИК: ***,
вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес
на управление:***, ***, ***, представлявано от *** - Заместник управител, чрез
юрисконсулт Н.А.М., против А.Е.К., ЕГН: **********, Адрес: ***, в която се
твърди следното : с Договор за потребителски заем е номер *** от 26.01.2018, ***
С.А., *** рег.№***, чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б. е отпуснало паричен кредит в размер
на 2711.92лв.
Сумата,
предмет на горепосочения договор е изплатена от кредитора по начина, уговорен в
чл.1 от договора, с което *** С.А., *** рег.№ ***, чрез *** С. А., клон
България е изпълнил задължението си по него. Усвояването на посочената сума А.Е.К.
е удостоверил с полагането на подписа си в поле "Удостоверение на
изпълнението". Въз основа на чл.1 от същия, за ответника възниква
задължението да погаси заемана 12 месечни вноски - всяка по 247.68 лв. /ДВЕСТА
ЧЕТИРИДЕСЕТИ СЕДЕМ ЛЕВА и 68 СТОТИНКИ/, които вноски съставляват изплащане на
главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на
разходите - 19,36% и годишния лихвен процент - 17,83%, посочени в параметрите
по договора.
Длъжникът
А.Е.К. е преустановил плащането на вноските по кредит номер *** на 20.07.2018,
като към тази дата са погасени 5 месечни вноски. На основание чл.З от договора
вземането на *** С.А., *** рег.№***, чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б. става изискуемо в
пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората пропусната месечни /а вноска. По този
начин ответникът следваше да изплати остатъка по заема в размер на 1733.76 лв.
/ХИЛЯДА СЕДЕМСТОТИН ТРИДЕСЕТ И ТРИ ЛЕВА и 76 СТОТИНКИ /, представляващ
оставащите 7.00 броя погасителни вноски към 20.08.2018, към която дата е станал
изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска,
кредитополучателят не е изпълнил задължението си.
Алтернативно считат се всички претенции за
дължими, на основание изтичането и падежирането на последната погасителна
вноска по съставения между страните погасителен план, която е била на
20.01.2019 г., Т.е. към датата на депозиране на заявлението по чл.4Ю от ГПК,по
кредита е изтекла и последната падежна дата, въз основа на което считам
вземането за исикуемо на посоченото основание.
А.Е.К. дължи и обезщетение за забава в размер
на законната лихва в размер на 148.21 лв. /СТО ЧЕТИРИДЕСЕТИ ОСЕМ ЛЕВА и 21
СТОТИНКИ/ за периода от настъпване на изискуемостта на кредита - 20.08.2018 до
11.07.2019.
Към настоящия момент ответникът дължи на
дружеството следните суми:
1. Главница- 1635.14
2. Възнаградителна лихва - 98.62
3. Законна лихва за забава - 148.21
ОБЩО: 1881.97
***
С.А., *** per.№***, чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б. е подало Заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК към Районен съд - гр. Плевен. По
гражданско дело № 5025/2019 г., с-в е издадена Заповед за изпълнение и тъй като
тя е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК,са последвали
указания заявителя да предяви иск относно вземането си . На основание чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК. *** С.А., *** per.№***, чрез *** С.А.. клон България
предявява иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.
Съдът е
сезиран с искане да постанови решение, по силата на което да установи,
че е налице вземане от страна на *** С.А., *** per.№ ***, чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б.
от А.Е.К. в размер на: 1635.14 лв., представляваща главница по кредита, 98.62
лв., представляваща възнаградителна лихва по договора, 148.21 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 20.08.2018 до 11.07.2019,
на основания чл.79 и чл.86 от ЗЗД, ведно със законната лихва от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират
се разноски.
В срока
по чл.131 от ГПК е депозиран писмен
отговор от назначения особен
представител на ответника - адв. В.Д. ***, служ. адрес: ***, с който
претенцията на ищеца се оспорва и се
твърди следното : оспорва се съществуването на облигационно
правоотношение между страните по делото. Страните не са сключвали посочените в
ИМ договор за потребителски заем с номер *** от 26.01.2018г.
Съгласно
разпоредбата на чл.240, ал.1 от ЗЗД, договора за заем е реален договор и
предаването на дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на сделката
- договорът се смята за сключен от момента на предаването на заемната сума. Ищецът
не е представил доказателства за предаване на заемната сума и предвид това се
оспорва да е имало предаване на
ответника на заемната сума. По делото не се установява заплащане на заемната
сума. Оспорва се подписа на ответника в посочения договор за заем и
съпътстващите към него документи и се прави искане за откриване на производство
по оспорване на договор за потребителски заем с номер *** от 26.01.2018г. и
съпътстващите към него документи на основание чл.193 от ГПК. Твърди се, че
претенцията за главница в размер на 223,92лв. се явява неоснователна и предвид
факта, че тази сума се касае претенция за непогасена главница за застраховка. В
договора за заем е посочено, че сумата от 223,92лева представлява премия по
застраховка „Сигурност на плащането“. Тази сума е включена в месечната
погасителна вноска по кредита. В тази част претенцията е неоснователна, т.к.
това задължение е към трето лице, различно от ищеца и същия няма качеството на
кредитор в спрямо ответника.
Не
следва да се дължи възнаградителна лихва на ищеца. В исковата молба не е
посочен период, за който се претендира тази лихва, посочена е само сума в
размер на 98,62лева.Няма яснота как е формирана тази сума.
По
отношение на законовата лихва няма ясното върху коя главница е изчислявана,
дали се включвала и сумата за „сигурност на плащането“.
В о.с.з. ищецът не се
представлява. Депозирани са писмени
молби с изразено становище.
В о.с.з. ответната страна се представлява чрез особения представител адв.В.Д., която поддържа отговора и навежда доводи в о.с.з.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна :
От
приетото като доказателство по делото ч.гр.д.№ 5025/2019год. по описа на
ПлРС се установява, че същото е образувано въз основа на депозирано на 25.07.2019год.
заявление за издаване на заповед за изпълнение от ищеца против ответника, като е
издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК, за сумите, както следва : 1635,14 лева главница, 98,62 лева възнаградителна
лихва за периода 20.07.2018г. – 20.01.2019г., 148,21 лева мораторна лихва за
периода от 20.08.2018г. до 11.07.2019г., законна лихва от датата на постъпване
на заявлението в съда – 25.07.2019г. до изплащане на вземането, както и
направените разноски в размер на 37,64 лева за държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение. В заповедта е отразено, че вземането произтича от задължение по
договор за потребителски заем с номер ***. Запове4дта за изпълнение е връчена
на длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК, поради което ищецът с оглед дадените от
заповедния съд указания е депозирал искова молба за установяване на
съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство, която е
подадена в срок и искът се явява
допустим. По
същество – същият е частично основателен и доказан.
Като доказателство по делото е приет Договор за потребителски кредит с №***/ 26.01.2018 г., сключен между страните по делото за сумата от 2711,92 лева, платими от длъжника на 12 броя месечни погасителни вноски в размер от 247,68 лева. В договора е посочено, че се сключва при фиксиран лихвен процент от 17,83 % и ГПР от 19,36%. Погасителният план е обективиран в договора за кредит. От представените по делото декларация за предоставяне на лични данни и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит се установява, че на ответника е предоставена преддоговорна информация, свързана с процесния договор за кредит. От приетия касов бон/л.22 от делото/ се установява , че на 26.01.2018го. ответникът е закупил стоки в размер на 2488лв., за които е отпуснат потребителския кредит.
Установява се от представения по делото Сертификат за застраховка №*** факта на сключването на застраховка със застрахователя Кардиф Животозастраховане. В случая, размерът на застрахователната премия е сумата от 223,92 лева - посочена в процесния договор за кредит. Приобщени като доказателство по делото са и ОУ на застрахователна програма, от които се установява какви общи условия са действали по отношение на договора за застраховка.
В хода на производството е изслушано заключението по назначената съдебно-графическа експертиза от ВЛ Ц.Ц., от чието заключение се установява ,че всички документи, съдържащи си в кредитното досие на ответника са подписани от него, поради което направеното оспорване на подписите му от страна на особения представител се явява неуспешно. От приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от ВЛ В.В., които съдът прие, като неоспорено от страните, се установява, че стойността на закупените от ответника стоки, за които му е отпуснат процесния кредит възлиза на сумата 2488лв.; кредитът е усвоен на 26.01.2018год. Установява се, че в месечната вноска е включена сума и за процесната застраховка в общ размер 223,92лв. Установява се, че ответникът е извършил плащания на общо пет месечни вноски или е заплатил сумата от 1238,40лв.
Ищецът основава претенцията си въз основа на сключен Договор за потребителски кредит с № *** от 26.01.2018год., сключен между страните по делото за сумата от 2711,92 лева, която сума ответникът се е задължил да върне по установения между тях начин - чрез равни месечни погасителни вноски, всяка една с падеж и размер, определени в погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорена е била както възнаградителна лихва по кредита, така и дължимата лихва за просрочие.
Установи се също, съобразно отразеното в договора, че на кредитополучателя е предоставена своевременно на хартиен носител и на български език, необходимата информация, под формата на Стандартен европейски формуляр, с което съдът приема, че такъв е предоставен на ответника преди подписване на договора.
Трайно установената съдебна практика на ВКС приема, че съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; е относимо е до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/; е налице противоречие с добрите нрави / решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т.3 от ТР №1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС/ е налице неравноправна клауза, както и някои други особени от правна или фактическа страна хипотези, но всички свързани с охраняването на блага от специфичен обществен порядък, които преодоляват поради изключителната си значимост основния принцип на диспозитивността в гражданското съдопроизводство.
Съдът приема, че в случая се касае за вземане, което произтича от договор, сключен с потребител, представен от заявителя, заедно с приложенията към него. След преглед на договора и приложенията му - съгласие за обработка на лични данни сертификати на застраховки, общи условия, условия за обработка на лични данни, СЕФ, съдът констатира, че те в своята цялост не отговарят на изискванията на чл.10 ал.1 от ЗПК, изискващ всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт на двете страни по договора. Отделните елементи в случая са с различен шрифт, размерът на сертификата за застраховка, който е част и съдържа условията на договора в частта за застраховката, са видимо с различен размер на шрифта, в самите документи са използване различни по размер шрифтове. При неспазване изискването на чл.10 ал.1, договорът е недействителен съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, а в този случай потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита - чл.23 от ЗПК. В случая по делото се доказва, че ответникът е получил процесната сума, както и, че договорът е с изтекъл срок, поради което и същият не следва да бъде уведомяван за настъпилата изискуемост.Общата стойност на закупените от ответника стоки възлиза на сумата 2488лв. Същият е заплатил пет вноски, или общо сумата от 1238,40лв., които обаче включват е сума за застраховка, разпределена във всяка отделна вноска, или това е сума в размер 18,66лв. В тази сума, допълнена до размера от 247,68лв. е включена и съответно начислена лихва, която, както и сумата за застраховка, се явяват недължимо платени от ответника и следва да се приспаднат от дължимата сума за главница. Чистата стойност на главницата, която следва да се върне е в размер 1451,38лв. От тази сума следва да се приспадне сумата от общо 201,70лв./ надвнесената сума по заплатените 5 вноски от ответника/, или сумата, която следва да се присъди като дължима от ищеца е в размер на 1249,68лв. За горницата над сумата от 1249,68 лева - главница до сумата, претендирана от ищеца – 1635,14лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Искът за договорна лихва и мораторна такава също следва да бъде отхвърлен на посочените по - горе основания.
По отношение разноските по делото: с оглед установеното по размер по-малко вземане, на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното производство, както следва : 25лв. държавна такса и 50лв. юркс. възнаграждение, или разноски в общ размер 75лв. За исковото производство следва да се присъдят разноски съразмерно установения по-малък размер на вземането, съобразно отхвърлителната част, а именно – 319,10лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД, че А.Е.К., ЕГН: **********, Адрес: ***, представляван по делото от особен представител адв.В.Д. от ПлАК ДЪЛЖИ на *** С. А., *** рег.№ ***, чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б. ЕИК: ***, вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление:***, ***, ***, представлявано от *** - Заместник управител, чрез юрисконсулт Н.А.М., сумата от 1249,68лв., представляваща главница по Договор за потребителски заем е номер *** от 26.01.2018год., ведно със законната лихва върху главницата считано от 25.07.2019год. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №5025/2019год. по описа на Плевенски РС, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата от присъдената сума 1249,68лв. до претендираната 1635,14лв., както и за претендираната възнаградителна лихва в размер 98,62лв. и лихва за забава в размер 148,21лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК А.Е.К., ЕГН: **********, Адрес: ***, представляван по делото от особен представител адв.В.Д. от ПлАК ДА ЗАПЛАТИ на *** С. А., *** рег.№ ***, чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б. ЕИК: *** сумата от 75лв., представляваща направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №5025/2019год. по описа на Плевенски районен съд, ккато и сумата от 319,10лв. - разноски , направени в настоящото исково производство.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: