№ 321
гр. Ботевград, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VIII-МИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светослав Ив. Иванов
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Гражданско дело №
20251810100860 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по редовна и допустима молба на Д. И. Д., ЕГН: **********, АДРЕС
чрез адв. Л. Б., АДРЕС, срещу „№“ ЕАД, ЕИК: №, АДРЕС, с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10; чл. 19, ал. 4, във вр.
с чл. 22 и 23 ЗПК и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В исковата молба (ИМ) на Д. И. Д. се твърди, че между него като кредитополучател
и ответното дружество като кредитодател бил сключен Договор за потребителски кредит
(ПК) № 720031211064/08.02.2022 г., който бил нищожен поради наличието на неравноправни
клаузи. По силата на ПК търговското дружество предоставило на физическото лице (ФЛ)
сумата от 2 300 лв. при ГЛП от 41.12 % и ГПР от 48.17 %, дължим на 48 ежемесечни вноски
от по 98.33 лв. Договорът бил нищожен поради нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК; ГЛП
бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. С оглед на твърдяната нищожност на
основание чл. 22 ЗПК ищецът/длъжникът трябвало да върне само чистата стойност на
кредита, а след като той бил платил вече на ЕАД сумата от 3 441.55 лв., при главница от
2 300 лв., то ФЛ имало вземане от неоснователно обогатяване срещу ЕАД за сумата от
1 144.55 лв. Вследствие на това ищецът моли БРС да приеме за установено, че договорът за
ПК е нищожен (чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 10; чл. 19, ал. 4, във вр. с чл. 22 и 23 ЗПК) и да осъди ответното дружество да му
плати сумата от 1 144.55 лв. (чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Претендират се и съдебно-деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
В отговора на исковата молба (ОИМ) на „№“ ЕАД се релевират доводи за
неоснователност на предявените искове. ГПР в случая бил 48.17 %, при което не били
налице нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 10 ЗПК. ГПР било ясно изчислено по формула,
посочена в договора за ПК. ЕАД признава, че е получило плащания от ФЛ в общ размер на
3 479.35 лв. Моли БРС да остави без уважение предявените искове; претендират се и
разноски. – Претендират се и разноски.
След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните
доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Ботевградският районен съд намира за
1
установено от фактическа и правна страна следното:
По фактите:
На 08.02.2022 г. в с. Новачене между Николай Георгиев Спасов като
кредитополучател и „№“ ЕАД като кредитодател бил сключен Договор за ПК №
720031211064/08.02.2022 г., силата на който търговското дружество предоставило на ФЛ
сумата от 2 300 лв. при – посочени в договора – ГЛП от 41.12 % и ГПР от 48.17 %
Длъжникът трябвало да върне получената сума на 48 ежемесечни вноски от по 98.33 лв., или
всичко 4 720.16 лв. Към настоящия момент длъжникът бил платил общо сумата от 3 479.35
лв.
По правото:
БРС намира, че е сезиран както с установителен иск (УИ) на Д. И. Д., с който се иска
да бъде прието за установено по отношение на „№“ ЕАД, че Договорът за ПК №
720031211064/08.02.2022 г., сключен между тях, по който Д. И. Д. е кредитополучател, а „№“
ЕАД – кредитодател, е нищожен на основание чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 7-12,
9 и. т. 20, ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 9, чл. 19, ал. 1, 2 и 4, чл. 29, ал. 4 ЗПК, във вр. с чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД; така и с ОИ, с който Д. И. Д. иска „№“ ЕАД да бъде осъдено да му плати сумата от
1 144.55 лв., която е била платена от него без основание по нищожния договор. Ответното
дружество оспорва иска като неоснователен.
Съдът намира, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени
изцяло. Съображенията му за това са следните:
С Решение на СЕС в Люксембург от 21.03.2024 г. бе прието, че неточното обявяване
на ГПР в договора за потребителски кредит, без да са включени всички разходи, води до
нищожност на договора, при което длъжникът връща само главницата по заема, без лихви и
разноски. Решението касае т. нар. „допълнителни услуги“, които кредиторите предлагат на
длъжниците – например за бързо разглеждане и за потенциално отсрочване и разсрочване.
Задължителното тълкуване на съда в Люксембург е, че ако клаузите за приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на заем и за възможност за разсрочване са част от
конструкция за прикриване на действителните разходи по кредита или са задължителни за
получаването му, те следва да са включени в ГПР: „Член 3, буква ж) от Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
трябва да се тълкува в смисъл, ч е разходите за допълнителни услуги, които са уговорени
към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител
приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните
вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи
по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен
процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на
посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те
представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този
кредит“.
Така, с оглед даденото от СЕС тълкуване, когато разходите за тези допълнителни
услуги не са били включени в ГПР, т.е. той е посочен неточно в договора за кредит, това
следва да се санкционира, като длъжникът върне само главницата по кредита, без да плаща
лихви и разноски: „В конкретния случай с оглед на съществения характер на посочването на
ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се
запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на
този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва
да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава
потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин
както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на
кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва
всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер“.
2
На основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличие на неравноправни
клаузи в него. В чл. 11, ал. 1, т. 1-27 ЗПК е уредено съдържанието на договора за
потребителски кредит. Чл. 22 от ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК задължителна част от
съдържанието на договора е посочването на годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му, като се
отразят взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл. 19, ал. 1 от ЗПК е предвидено, че
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за 3
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Според § 1, т. 1 от ПЗР на ЗПК общи разходи по кредита са всички разходи, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. За да
отговаря на императивното изискване на чл. 10, ал. 1 ЗПК за формулиране по ясен и
разбираем начин, клаузата, която предвижда размера на ГПР трябва да съдържа конкретно
посочване на видовете разходи по кредита, които са включени при изчислението на ГПР. В
процесния договор е отразено само процентното изражение на ГПР, без да са посочени
разходите, които са взети предвид при изчисляването му. Затова за потребителя не е налице
необходимата яснота относно начина на формиране на ГПР. Отсъствието на яснота в
договора за начина на формиране на годишния процент на разходите представлява
неизпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което по силата на чл. 22 от ЗПК
има за последица недействителност на целия договор за потребителски кредит.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР на един договор за ПК не може да превишава
петкратно размерът на законната лихва, която в у нас е 10 % на година; следователно,
уговарянето на ГПР над 50 % в договор за ПК е недействително. В настоящия случай ГПР е
в размер на 2 420.16 лв., при главница от 2 300 лв., а това означава, че ГПР е 51.27 %. Това
представлява и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посоченият в договора за ПК
ГПР е неправилен: 48.17 %, вместо действителния: 51.27 %. При това нарушение съгласно
чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК целият договор за ПК е нищожен (чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД) и УИ следва да бъде уважен (чл. 126, ал. 1 ГПК). От всичко това следва по силата на
чл. 23 ЗПК, че длъжникът трябва да върне само чистата стойност на ПК, която възлиза на
главницата: 2 300 лв. Тъй като в случая ищецът/кредитополучателят е платил, както се
признава от ответното дружество/кредитодателя, общо сумата от 3 479.35 лв., то за
разликата над 2 300 лв., а именно: 1 179.35 лв., длъжникът/ищецът разполага с претенция за
неоснователно обогатяване срещу ответното дружество/кредитодателя: чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД. Но, поради това че ищецът/длъжникът претендира връщане на по-малка сума: 1 144.55
лв., то ОИ следва да бъде уважен за нея (арг. от чл. 6, ал. 2 ГПК).
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ищеца срещу ответника (чл. 78, ал. 1
ГПК) в размер на 235 лв. за държавна такса, а на адв. Л. Б. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв в размер на по 400 лв. за всеки от
исковете, или общо 800 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, Ботевградският районен
съд
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 126, ал. 1 ГПК на Д. И.
Д., ЕГН: **********, АДРЕС срещу „№“ ЕАД, ЕИК: №, АДРЕС, че сключеният между тях
Договор за потребителски кредит № 720031211064 от 08.02.2022 г., по който Д. И. Д. е
кредитополучател, а „№“ ЕАД – кредитодател, е нищожен на основание чл. 22, във вр. с чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „№“ ЕАД да плати на Д. И. Д. сумата от 1 144 (хиляда сто четиридесет и
четири) лева 55 ст., която е била платена от Д. И. Д. на „№“ ЕАД без основание: чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, по признатия за нищожен Договор за потребителски кредит № 720031211064 от
08.02.2022 г.
ОСЪЖДА „№“ ЕАД да плати на Д. И. Д. сумата от 235 (двеста тридесет и пет) лева
за държавна такса в първоинстанционното производство: чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА„№“ ЕАД да плати на адв. Л. К. Б., ЕГН: **********, АДРЕС: чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗАдв. сумата от 800 (осемстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок
от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
4