РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Исперих , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, I СЪСТАВ в публично заседание на пети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлияна В. Цонева Йорданова
при участието на секретаря Детелина В. Янкова
като разгледа докладваното от Юлияна В. Цонева Йорданова Гражданско
дело № 20213310100259 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.1 във
вр. с ал.4 от ГПК.
Постъпила е искова молба вх.№ 314/07.04.2021г., уточнена с молба вх.№
517/05.05.2021г., от „Мюсюлманско изповедание“, ЕИК/Код по БУЛСТАТ:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Братя
Миладинови” № 27, представлявано от главен мюфтия Мустафа Алиш
Хаджи, действащ чрез упълномощен адв.А.И., АК-гр.София, като моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника «Уником» ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с.Владимировци, обл.Разградска, ул.“Тунджа“ № 17,
представлявано от управител Ш. С. Ч., че вземането по издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 57/2021г. по описа на РС-гр.Исперих, представляващо
задължение на ответника за плащане на наемна цена по договор за наем за
стопанската 2019/2020г. в размер на 16 606.23 (шестнадесет хиляди
шестстотин и шест лева и 23 ст) лева съществува и е дължима от ответника
в полза на ищеца. Претендира за присъждане на направените деловодни
разноски.
1
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът «Уником» ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с.Владимировци, обл.Разградска, ул.“Тунджа“ № 17,
представлявано от управител Ш. С. Ч., представя такъв. По същество не
оспорва претендираното от ищеца вземане - нито по основание, нито по
размер. Признава, че обработва земите на ищеца в землището на
с.Владимировци, съгласно сключен между тях Договор за аренда. За
стопанските 2019/2020г. и 2020/2021г. ответникът забавил плащанията на
арендните вноски, тъй като годините били лоши, а и предвид усложнената
епидемиологична обстановка. По този повод провели разговори с
представители на ищеца и районното мюфтийство в гр.Разград, като
ответникът поел ангажимент да погаси задължението си при първа
възможност, след реализиране на първата продукция през м.юни-м.юли 2021г.
Въпреки това, ищецът инициирал заповедни производства за паричните
задължения от двете стопански години. След получаване на заповедите,
отново били проведени разговори, съобразно които и дадените указания
ответникът подал Писмо-искане за отсрочване на плащането, като изразил
готовност веднага да заплити сума от 10 000.00 лева за двете стопански
години, а остатъка – на две вноски през м.юли и м.август 2021г. Поради това
и във възражението срещу иездадената заповед е посочено, че са в процес на
доброволно уреждане на спора. Вместо това последвало образуване на
настоящото дело, вместо постигане на спогодба. Ответникът счита, че до
приключване на делото ще изтече по-дълъг срок спрямо този по отправеното
предложение, като счита, че е налице злоупотреба с процесуални права, за да
бъде натоварен със съдебни разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца/заявител по заповедното
производство.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: Не се спори между страните, че са
в договорно правоотношение по сключен помежду им Договор за аренда от
18.05.2017г., който е сключен в писмена форма (представен по делото), но е
без нотариално удостоверяване на подписите на страните и не е вписан в
съответната Служба по вписвания.
2
По силата на този договор, ищецът „Мюсюлманско изповедание“-
гр.София, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: *********, предоставило собствените си
земеделски имоти, находящи се в землището на с.Владимировци,
обл.Разградска, съответно имот № 032015 с площ от 44.402 дка и имот №
049021 с площ от 100.00 дка, или общо 144.402 дка, за временно и възмездно
ползване от ответника «Уником» ЕООД с.Владимировци, обл.Разградска,
ЕИК *********, за срок от 5 стопански години – от 01.10.2017г. до
30.09.2022г. (чл.5.1.1 от Договора). За ползването на земята арендаторът-
ответник се задължил да извършва годишно плащане на наем от по 16 606.23
лева за всяка стопанска година, която сума за процесната стопанска 2019/2020
година е с уговорен падеж на плащане – до 01.05.2019г. (чл.4.1 от Договора).
Плащането е следвало да се извърши с платежно нареждане по съответната
банкова сметка на арендодателя, посочена в договора (чл.4.2). Ищецът
твърди, че ответникът е изплатил задълженията си за предходните стопански
години, но изпаднал в забава относно дължимото плащане за стопанската
2019/2020г. Поради тази причини ищецът предприел постъпки и със
Заявление вх.№ 260326/25.01.2021г. сезирал заповедно производство по
ч.гр.д.№ 57/2021г. по описа на РС-гр.Исперих, по което и по реда на чл.410 от
ГПК се снабдява със Заповед от 25.01.2021г. за изпълнение на парично
задължение, за дължимото годишно плащане от 16 606.23 (шестнадесет
хиляди шестстотин и шест лева и 23 ст) лева – главница, представляваща
неплатеното арендно плащане за стопанската 2019/2020 година по процесния
Договор, както и направените по заповедното производство разноски –
заплатена ДТ в размер на 332.12 (триста тридесет и два лева и 12 ст) лева и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 746.00 (седемстотин
четиридесет и шест) лева. Поради депозирано в срок възражение вх.№
260780/23.02.2021г. по чл.414 от ГПК на длъжника «Уником» ЕООД
с.Владимировци, обл.Разградска, ЕИК ********* срещу заповедта за
изпълнение и по указание на съда, дадено по реда на чл.415, ал.1, т.1 във вр. с
ал.3 и ал.4 от ГПК (с Разпореждане от 23.02.2021г.), ищецът депозира в срок
настоящия иск за установяване на вземането си.
В хода на делото и до приключване на съдебното дирене, ответникът не
представя пред съда доказателства за извършено плащане на задължението,
което по същество не оспорва.
3
В производството по делото, вкл. и по заповедното производство по ч.гр.д.
№ 57/2021г. на РС-гр.Исперих, ищецът е направил съдебни и деловодни
разноски в общ размер на 2 440.25 лева, от които: 664.25 лева – дължима ДТ
при завеждане на иска (332.12 лева - заплатени в заповедното производство, а
разликата от 332.13 лева - при завеждане на установителния иск, като
ищцовата страна е надвнесла недължими 1.76 лева); 746.00 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие, серия
А, № 898191/11.01.2021г. по заповедното производство и 1 030.00 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и
съдействие серия А, № 0938759 от 22.04.2021г. по исковото производство.
Представя Списък за разноска по чл.80 от ГПК за 1 302.04 лева – само за
исковото производство, като заплатената ДТ е претендирана до размера от
272.04 лева. Ответната страна не доказва направени деловодни разноски.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: Предявеният иск за установяване на парично
вземане е допустим и намира правното си основание в разпоредбата на чл.422
във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК. Същият е предявен в срока по чл.415, ал.4
от ГПК в спазване указанието на РС-гр.Исперих по Разпореждането от
23.02.2021г. по ч.гр.д.№ 57/2021г. по описа на съда, дадено към заявителя и
ищец в настоящото производство „Мюсюлманско изповедание“-гр.София,
ЕИК/Код по БУЛСТАТ: *********,. При условията на чл.422, ал.1 от ГПК
искът се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 25.01.2021г.
Разгледан по същество – искът е основателен. Установените по делото
фактически обстоятелства сочат на възникнало между страните договорно
правоотношение по сключен между тях Договор от 18.05.2017г., който, макар
и именуван като Договор за аренда, поради неспазване на специалната форма
(арг. от чл.3, ал.1 и ал.2 от Закона за арендата в земеделието) е с
характеристиките на обикновен Договор за наем на земеделски земи. Този
договор, като консенсуален по характера си, е произвел действие от момента,
в който страните са изразили съгласието си относно неговите клаузи. На
заявената ищцова претенция за неизпълнение на договора относно
дължимото годишно плащане за ползване на имотите на ищеца през
стопанската 2019/2020 година, ответникът не противопоставя възражение, че
4
е заплатил претендирания като неизплатен наем за исковия период, т.е.
признава неплащането му от своя страна. По делото не се спори, че
процесните земи за ползвани от ответика през същата стопанска година,
което е продило и задължението му по чл.4.1 от Договора да плати
уговорената наемна цена. Ответникът «Уником» ЕООД с.Владимировци,
обл.Разградска, ЕИК *********, не доказва изпълнение на договорното си
задължение да е заплатил същата на своя наемодател – ищец по делото, в
уговорения срок – до 01.05.2019г. и до настоящия момент, поради което е
неизправна страна по договора и носи отговорност за неизпълнение на
задължението си.
По отношение на размера на задължението - безспорно установената
наемна цена, уговорена между страните по сключения договор, е определена
като годишно наемно плащане в точно фиксиран размер от 16 606.23 лева за
всяка стопанска година поотделно, вкл. и за процесната 2019/2020 стопанска
година. Неизпълнението в срок на горното задължение, предвид характера му
на парично такава, поражда и задължението на ответника за заплащане на
обезщетение за забава, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, но ищецът не е заявил
претенция за заплащане на такова.
Претендираното от ищеца парично вземане е изцяло доказано по основание
и размер, поради което и предявеният установителен иск следва да бъде
уважен изцяло, като основателен и доказан.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищцовата страна претендираните от нея съдебни и деловодни
разноски, вкл. и тези по заповедното производство – арг. от ТР № 4/2013 от
18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12), съразмерно на
уважената част от иска. Преди определянето им, съдът следва да се произнесе
по направеното възражение от ответника за прекомерност на заплатените от
ищеца адвокатски възнаграждения по заповедното и по настоящото исково
производство. Това възражение има своето правно основание в разпоредбата
на чл.78, ал.5 от ГПК и по същество е частично основателно. Минималното
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие по гражданско дело с определен материален интерес, каквото е
процесното дело, е 1 028.19 лева, определено върху цената на предявения иск
(16 606.23 лева), съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
5
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Реално изплатеното
от ищеца адвокатско възнаграждение по исковото производство от 1 030.00
лева, очевидно е определено към минималния обсъден горе размер, като го
надвишава незначително. Респ., дължимото адвокатско възнаграждение по
заповедното производство при същия материален интерес, на базата на
половината от стойността на претендираното вземане, съгласно чл.7, ал.7 от
същата Наредба, е в размер на 514.10 лева, при реално изплатено такова от
ищеца/заявител по заповаеядното производство от 746.00 лева. Това
възнаграждение следва да бъде намалено, на база направеното възражение, до
минимално дължимото от 514.10 лева, което съдът счита, че е съответно на
фактическата и правна сложност на делото.
Въз основа на горното, съразмерно на уважената част от иска, ищцовата
претенция за разноски, следва да бъде уважена до размера от 2 208.35 лева,
от които 846.22 лева са разноските по заповедното производство по ч.г.д.№
57/2021г. на РС-гр.Исперих и 1 362.13 лева са дължимите разноски по
исковото производство.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1,
т.1 във вр. с ал.4 от ГПК, по отношение на ответника «Уником» ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с.Владимировци,
обл.Разградска, ул.“Тунджа“ № 17, представлявано от управител Ш. С. Ч., че
вземането по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 57/2021г. по описа
на РС-гр.Исперих, представляващо задължение на ответника за плащане на
наемна цена по Договор за наем от 18.05.2017г. за стопанската 2019/2020г. в
размер на 16 606.23 (шестнадесет хиляди шестстотин и шест лева и 23 ст)
лева съществува и е дължима от ответника в полза на ищеца „Мюсюлманско
изповедание“, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Братя Миладинови” № 27, представлявано от
главен мюфтия Мустафа Алиш Хаджи.
6
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, «Уником» ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с.Владимировци,
обл.Разградска, ул.“Тунджа“ № 17, представлявано от управител Ш. С. Ч.,
ДА ЗАПЛАТИ на „Мюсюлманско изповедание“, ЕИК/Код по БУЛСТАТ:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Братя
Миладинови” № 27, представлявано от главен мюфтия Мустафа Алиш
Хаджи:
- сумата от 846.22 (осемстотин четиридесет и шест) лева – направени
разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 57/2021г. на РС-
гр.Исперих и
- сумата от 1 362.13 (хиляда триста шестдесет и два лева и 13 ст) лева –
направени разноски по настоящото исково производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на съдебното решение, препис от него да се приложи
по ч.гр.д.№ 57/2021г. на РС-гр.Исперих с оглед на правните последици по
чл.416 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
7