№ 8628
гр. София, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20211110157501 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
27.07.2022 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесет и девети юни две хиляди двадесет и втора година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Христина Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №57501 по описа за 2021г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.124, ал.1, вр. чл.439 от ГПК.
Образувано е по повод на постъпила в съда искова молба от ЗЛ. ПР. КР., чрез адв.Н.К.
от САК, срещу „фирма“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
1
гр.София, ул. „адрес, представлявано от Ал.Ал.- изпълнителен директор, с която се иска да
се признае за установено недължимостта на сумата от 926,63 лв., представляваща съдебни
разноски по гр.д. №52435/2014г. по описа на СРС, 79 състав., за която сума на 29.01.2020г. е
издаден Изпълнителен лист по Решение от 02.10.2016г. по гр.д. №52435/2014г., по описа на
СРС, 79 състав, влязло в законна сила на 07.11.2016г., по който е образувано изп.д.
№20208630400405 по описа на ЧСИ име, рег. №863, район на действие: СГС. Изложени са
твърдения за погасяването по давност на процесното вземане с общата 5- годишна
погасителна давност. Претендира се присъждане на разноски.
В законен срок е подаден отговор на искова молба от ответното дружество, чрез
юрк.П. С., с който се оспорва основателността на предявената искова претенция по
подробно изложени съображения за това. Оспорва да процесното вземане да се е погасило
по давност. Посочва се, че тъй като има влязло в сила решение по исковото производство, е
приложима 5- годишната погасителна давност. Твърди, че давностният срок е бил прекъснат
на 12.02.2020г. с молба за образуване на изпълнителното дело. Посочва, че на 20.03.2020г.
бил наложен запор върху банковите сметките и пенсията на ищцата Заявява, че за периода
от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. давностният срок не е текъл, тъй като същият е бил спрян с
оглед обявеното извънредно положение в страната. Претендират се направените разноски.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
неоснователен, поради следните съображения:
Служебно е изискан препис на гр.д. №52435/2014г. на СРС, 79 състав, като въз основа
на влязло в законна сила решение на 07.11.2016г. по иск с правна квалификация по чл.422 от
ГПК, е издаден на 29.01.2020г. изпълнителен лист в полза на ответното топлопреносно
предприятие за сумата от 926,63 лв.,- разноски в исковото и в заповедното производство,
съобразно уважената част на исковете.
Служебно е изискан препис на изп.д. №20208630400405 по описа на ЧСИ име, рег.
№863 в КЧСИ, район на действие: СГС, образувано на 12.02.2020г. въз основа на горния
изпълнителен лист, издаден в полза на „фирма“ ЕАД, по искане на последния от същата
дата за налагане на запор върху наличност по банкова сметка и сейф или върху трудово
възнаграждение, респ. извършване на опис на движими вещи. Извършени са справки от
съдебния изпълнител, като на 27.06.2020г. е връчена покана за доброволно изпълнение на
длъжника. На 20.03.2020г. е наложен запор върху сметки на длъжника по изпълнението в
„ОББ“ АД, като на 15.07.2020г. е върнато съобщение от кредитната институция, като е
признато вземането, посочено е, че има наложени запори по други изп. дела и дължимите се
суми не могат да бъдат преведени, поради липса на авоари. На 30.03.2022г. е депозирана
молба от взискателя, с която иска насочване на изпълнението към опис и оценка на
движими вещи, при липса на имущество, което да бъде надлежно запорирано.
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
Съгласно Тълкувателно решение №2/2015г. на ОСГТК на ВКС, т.10, в случаите, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Върховната съдебна инстанция приема, че прекратяването на изпълнителното производство
поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, като съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Изпълнителният процес не може
да съществува сам по себе си, тъй като целта му е да се осъществяват конкретни
изпълнителни способи. В тълкувателната си практика ВКС приема, че давността се прекъсва
с предприемането на всяко едно изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя
или на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
2
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
др. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. Изискване за редовност към всяка молба на взискателя, освен в хипотезата на възлагане
по чл.18 от ЗЧСИ, е да бъде посочен конкретният изпълнителен способ, който се иска да
бъде предприет. Следва да се посочи, че теченето на давността се прекъсва само при
надлежното извършване на горните изпълнителни действия в рамките на определен
изпълнителен способ.
Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако в продължение на повече от 5
години от датата на постановяване на съдебното решение кредиторът бездейства и не
потърси вземането си, то задължението му се погасява по давност и същият не може по
принудителен ред да реализира вземането си, дори да е останало неизплатено. Горната
законова разпоредба се отнася единствено до вземанията, установени с влязло в законна
сила съдебно решение.
Искането за образуване на изпълнително производство е подадено от ответника на
12.02.2020г. Отправената до съдебния изпълнител молба от кредитора е акт на разпореждане
с изпълняемото право, като последният изразява волята си пред съдебния изпълнител, в
качеството му на орган, оторизиран от закона да извършва изпълнителни действия, за
предприемането на такива против длъжника. Иницирането на изпълнителен процес зависи
от волята на кредитора. Нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. На
20.03.2020г. по изпълнителното дело е наложен запор върху вземания по банкова сметка на
длъжника. Насочване на изпълнението към пенсия до определени размери е недопустимо
като несеквестируем доход, на основание чл.446 от ГПК. По делото няма данни за източника
на средства по запорираната банкова сметка, както и за размера на получаваната пенсия от
ищцата. На 30.03.2022г. е подадено искане от кредитора за извършване на изпълнителни
действия. Към тази дата изпълнителното производство е прекратено по силата на закона, на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Горното представлява основание за прекратяване на
образуваното изпълнително производство по право съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.,
считано от 21.03.2022г. Независимо от това от момента на налагане на запор от съдебния
изпълнител по изпълнителното дело до датата на съдебното предявяване на иска не е
изтекла приложимата за вземането 5- годишна погасителна давност, считано от 20.03.2020г.,
като е настъпила само перемпция по издадения изпълнителен лист, на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК. Към момента паричното задължение не се явява погасено по давност,
независимо от прекратяването на изпълнителното производство ex lege поради т. нар.
„перемпция“, поради което искът се явява неоснователен.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Ответникът претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение за настоящото производство, което следва да бъде определено в минимален
размер от 100 лв., на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
3
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗЛ. ПР. КР., ЕГН: **********, срещу „фирма“ ЕАД,
ЕИК:********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „адрес, представлявано
от А. Ал.- Изпълнителен директор, отрицателен установителен иск за признаване
недължимост на сумата от 926,63 /деветстотин двадесет и шест лева и шестдесет и три
стотинки/ лв., представляваща съдебни разноски, за които задължения е издаден
Изпълнителен лист от 29.01.2020г. по гр.д. №52435/2014г. по описа на СРС, 79 състав, по
който е образувано изп.д. №20208630400405 по описа на ЧСИ име, рег. №863 в КЧСИ, с
район на действие СГС, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗЛ. ПР. КР., ЕГН: **********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати
на „фирма“ ЕАД, ЕИК:********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. ‚адрес,
представлявано от А. Ал.- Изпълнителен директор, сумата от 100 /сто/ лв., представляващи
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4