РЕШЕНИЕ
№ 644
гр. Бургас, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20242120105499 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Юробанк България” АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, представлявано
съвместно от всеки двама измежду *****, против Т. Г. И. с ЕГН **********, адрес: гр.
Бургас, ул. ***, с която се претендира осъждането му за заплащане сумата от 5 439. 12
лева - дължима главница за периода 02.12.2016 г. – 10.06.2024 г., 2 226. 83 лева -
възнаградителна лихва за периода 02.01.2017 г. до 02.02.2022 г., 3 136. 48 лева -
мораторна лихва за периода 02.01.2017 г. до 10.06.2024 г., ведно със законна лихва за
забава върху главницата от датата на депозиране на исковата молба на 12.08.2024 г. до
окончателното й изплащане.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за
наличието на договорно правоотношение между страните по сключен между тях на
02.02.2012 г. договор за потребителски кредит №*** с разрешен кредитен лимит в
размер на 8 140. 00 лева и краен срок за погасяване – 02.02.2022 г. Твърди се също
така, че на датата на сключване на договора сумата е усвоена от кредитополучателя,
който на 02.12.2016 г. преустановил плащанията на дължимите вноски за главница, а
на 02.01.2017 г. и на тези за лихви и изпаднал в забава. Допуснато било просрочение
на 35 вноски за главница и 34 вноски за лихви. С настъпването на падежа
кредитополучателят следвало да заплати всички дължими суми на банката, поради
1
което и се търси тяхното плащане в настоящото производство. Моли се и за
присъждане на разноските по делото
Правното основание на предявените искове е чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който
наличието на облигационна връзка между страните се оспорва като се твърди, че
ответникът не е подписвал на 02.02.2012 г. договор с банката, като така направеното
оспорване в последствие е оттеглено в съдебно заседание. Наред с това се сочи за
нищожност на договора, тъй като клаузите му не са индивидуално уговорени с
ответника, подготвени са предварително и ответникът не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им. Счита, че договорът е нищожен и поради неспазване на
императивните изисквания на ЗПК за форма и съдържание. В тази връзка се посочва,
че в ГПР не са посочени елементите, които включва и тяхната стойност. Според
ответника нищожни поради заобикаляне на закона и императивните правила на ЗПК
са чл. 2 и чл. 5, т. 3 от договора, а като неравноправни и нищожни посочва всички
клаузи, касаещи възнаградителната лихва и начина за определянето й. Наред с това
въвежда възражение за изтекла погасителна давност досежно част от претендираните
вземания. На подробно изложени в отговора аргументи се претендира отхвърлянето на
исковете.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в
същата факти и обстоятелства, становището на ответната страна и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С договор за потребителски кредит № ***, сключен между страните на
02.12.2012 г. банката е предоставила на ответника кредит в размер на 8 140 лв.
Действащия към момента на сключване на договора е базов лихвен процент от 13. 20
% и надбавка за първата година в размер на 6. 20 пункта и 0 .80 пункта за оставащия
срок на договора. Целта на кредита е пълно предсрочно погасяване на задължения по
договор за кредит. Кредитополучателят е поел задължение за връщане на ползвания
кредит, ведно с дължимите лихви, съобразно сроковете и условията на договора – на
ежемесечни анюитетни вноски, като уговореният краен падеж е на 02.02.2022 г. т.е.
срокът е 10 години. ГПР е в размер на 15. 51 %, а общата дължима от
кредитополучателя сума в размер на 14 765. 33 лв. Неразделна част от договора е
погасителният план, съгласно който са дължими 120 месечни вноски в размер на 94.
51 лв. за времето от 02.03.2012 г. до 02.02.2013 г. включително и по 123. 44 лв. за
оставащия период от 02.03.2013 г. до 02.01.2022 г. плюс една последна вноска на
22.02.2022 г. в размер на 122. 87 лв.
От заключенията на вещото лице по изпълнената по делото експертиза, които
съдът кредитира като обективно и безпристрастно изготвени от лице с нужните
2
специални познания и като неоспорени от страните, се установява какви са
извършваните плащания от ответника, като последното такова относно главницата
датира от 27.04.2017 г., когато е внесена сумата от 46. 20 лв. Всъщност с плащанията
ответникът е върнал част от главницата в размер на 2 700. 88 лв. Така и досежно
възнаградителната лихва последното плащане датира от 27.04.2017 г. и е в размер на
64. 00 лв. Вещото лице посочва, че заплатена възнаградителна лихва е в размер на
4 098. 24 лв., като остава дължима такава от 2 226. 83 лв. за периода от 02.01.2017 г. до
02.02.2022 г. Дължимата мораторна лихва за периода от 02.01.2017 г. до 10.06.2024 г.
възлиза на 3 136. 48 лв.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
Не се спори относно съществувалото между страните договорно
правоотношение по сключения между тях договор за потребителски кредит, съгласно
който на ответникът е предоставен паричен заем в размер на 8 140 лв., който е
послужил за предсрочното погасяване на друг банков кредит. Договорът е валиден,
тъй като липсва сочената от ответника нищожност на същия в частност и на отделните
му клаузи. Уговорените в договора лихвен процент и ГПР не надвишат размерите по
ЗПК, независимо, че конкретното разпоредбите на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК не са
били в сила към датата на сключване на договора. Не се установява и договорът да не
е индивидуално уговорен, при все че всички съществени уговорки са част от самия
договор, а не например от общи условия за да се приеме тезата на ответника. Не се
установяват и другите сочени нарушения на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, ал.
2 и чл. 12, ал. 1 т.7-9 на ЗПК. Договорът за потребителски кредит е сключен в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт
– не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора,
съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК, която норма дори не е била в сила към момента на
сключване на договора. Спазените са и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12, като
договорът съдържа общия размер на кредита и условията за усвояването му; стоката
или услугата и нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено
плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит; лихвения процент
по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се
прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти; годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; условията
3
за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването; информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по
срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един
момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания /чл. 7, ал. 3 от договора/;
погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи /погасителния план
към договора съдържа тази информация/; когато лихвеният процент не е фиксиран или
когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за
кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана,
е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните
разходи съгласно договора за кредит /чл. 7, ал. 2/.
При тези данни съдът намира, че по делото се установи съществуването на
соченото облигационно правоотношение между страните, изпълнение на
задължението на банката за предоставяне на уговорения финансов ресурс, при което са
дължими останалите неплатените суми за главница и възнаградителна лихва, посочени
от вещото лице, предвид уговорките по договора и съответните извършвани
погасителни плащания. Част от тях обаче действително са погасени по давност, което
следва да бъде отчетено съобразно своевременно заявеното с писмения отговор
възражение. Конкретното предвид депозиране на исковата молба в съда на 12.08.2024
г. всички вноски за главницата в периода преди 12.08.2019 г. са погасени по давност,
предвид нормата на чл. 110 от ЗЗД, тъй като давността за главница е петгодишна. Т.е.
дължима се явява главница по дължимите месечни вноски за периода от 02.09.2019 г.
до крайния падеж по договора – 02.02.2022 г. или главница от 3 109. 04 лв. Дължима е
и възнаградителната лихва за периода 02.09.2021 г. до 02.02.2022 г. в размер на 29. 29
лв., предвид нормата на чл. 111, б „в“ от ЗЗД. Така и досежно мораторната лихва ще е
дължима такава върху непогасените месечни вноски за главница в периода от
02.09.2019 г. до 22.02.2022 г. за периода от 12.08.2021 г. до 10.06.2024 г., тъй като това
е крайната дата за която е заявена тази претенция.Т.е. За главниците в периода от
02.09.2019 г. до 12.08.2021 г. в размер на 2 398. 26 лв. лихвата за периода от 12.08.2021
г. до 10.06.2024 г. възлиза на 785. 10 лв. Дължима е законна лихва върху главницата с
падеж на 02.09.2021 г. от 115. 15 лв. за периода от 03.09.2021 г. до 10.06.2024 г.
възлизаща на 37.00 лв. Дължима е законна лихва върху главницата с падеж на
02.10.2021 г. от 116. 49 лв. за периода от 03.10.2021 г. до 10.06.2024 г. възлизаща на 36.
4
45 лв. Дължима е законна лихва върху главницата с падеж на 02.11.2021 г. от 117. 85 лв.
за периода от 03.11.2021 г. до 10.06.2024 г. възлизаща на 35. 86 лв. Дължима е законна
лихва върху главницата с падеж на 02.12.2021 г. от 119. 22 лв. за периода от 03.12.2021
г. до 10.06.2024 г. възлизаща на 35. 28 лв. Дължима е законна лихва върху главницата с
падеж на 02.01.2022 г. от 120. 62 лв. за периода от 03.01.2022 г. до 10.06.2024 г.
възлизаща на 34. 68 лв. Дължима е законна лихва върху главницата с падеж на
02.02.2022 г. от 121. 45 лв. за периода от 03.02.2022 г. до 10.06.2024 г. възлизаща на 33.
85 лв. Или общата дължима мораторна лихва, изчислена съобразно изложеното по-
горе с помощта на , възлиза на 998. 22 лв.
Не могат да бъдат споделени доводи на ответника за автоматичната предсрочна
изискуемост, настъпила през 2017 г., която да е довела да погасяване на всички
вземания по давност. Тълкувателно решение от 02.04.2019 г. по тълк. дело № 8/2017 г.
на ОСГТК на ВКС, изрично предвижда, че за да настъпи предсрочна изискуемост
следва да има волеизявление на кредитора в този смисъл, което да е достигнало до
длъжника. В случая не се твърди и установява да има такова, при което й исковете,
както е посочил кредитора се основават на настъпилия краен падеж по договора.
При това иска за главница се явява основателен и следва да бъде уважен за
сумата от 3 109. 04 лв. за периода от 02.09.2019 г. до 22.02.2022 г. и съответно да се
отхвърли за горницата над уважения размер от 3 109. 04 лв. до пълния заявен размер
от 5 439. 12 лв. Основателна е и акцесорната претенция за законна лихва върху
уважената главница от датата на завеждане на делото на 12.08.2024 г. до
окончателното й изплащане. Искът за възнаградителна лихва следва да се уважи за
такава в размер на 29. 29 лв. съответно за периода от 02.09.2021 г. до 02.02.2022 г. и
съответно да се отхвърли за горницата над уважения размер от 29. 29 лв. до пълния
заявен размер от 2 226. 83 лв. Искът за мораторна лихва следва да се уважи за периода
от 12.08.2021 г. до 10.06.2024 г. досежно сумата в размер на 998. 22 лв. върху
дължимата главница за периода от 02.09.2019 г. до 22.02.2022 г. и съответно да се
отхвърли за горницата над уважения размер до пълния заявен такъв от 3 136. 48 лв.
При този изход на спора и с оглед претенциите на страните да присъждане на
направените по делото разноски следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да се осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 576. 58 лв., съобразно уважената част от
исковете и представения списък на разноските. Ответникът също има право на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да получи част от сторените от него разноски по делото
в размер но 721. 97 лв., съобразно отхвърлената част от исковете и представения
списък на разноските.
Следва също така да се осъди ищецът да заплати държавна такса по
депозираните от него и приети увеличения на исковете за възнаградителна и
мораторна лихва в размер на 81. 26 лв. на основание чл. 77 от ГПК, тъй като е
5
пропуснал да стори това.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Осъжда Т. Г. И. с ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ул. ***, да заплати на
„Юробанк България” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. ****, представлявано съвместно от всеки двама измежду *****, сумата от 3 109. 04
лв. /три хиляди сто и девет лева и 4 ст./ - дължима главница, по сключен между тях
на 02.02.2012 г. договор за потребителски кредит № ***, за периода от 02.09.2019 г. до
22.02.2022 г. /крайния падеж по договора/, 29. 29 лв. – дължима възнаградителна
лихва за периода от 02.09.2021 г. до 22.02.2022 г. по същия договор, както и 998. 22 лв.
- мораторна лихва за периода 12.08.2021 г. до 10.06.2024 г., ведно със законна лихва
за забава върху главницата от 3 109. 04 лв. от датата на депозиране на исковата молба
на 12.08.2024 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 721. 97 лв.
/седемстотин двадесет и едни лева и 97 ст./ за направените по делото разноски, като
отхвърля исковете за главница над уважения размер от 3 109. 04 лв. до пълния заявен
размер от 5 439. 12 лв. за периода от 02.12.2016 г. до 02.08.2019 г. включително, ведно
със законна лихва за забава върху отхвърлената част от 12.08.2024 г.; за
възнаградителна лихва над уважения размер от 29. 29 лв. до пълния заявен размер от
2 226. 83 лв. за периода от 02.01.2017 г. до 02.08.2021 г. включително; за мораторната
лихва над уважения размер от 998. 22 лв. до пълния заявен размер от 3 136. 48 лв. за
периода от 02.01.2017 г. до 12.08.2021 г., поради погасяването им по давност.
Осъжда Т. Г. И. с ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ул. ***, да заплати на
„Юробанк България” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. ****, представлявано съвместно от всеки двама измежду ****, сумата от 576. 58
лв. /петстотин седемдесет и шест лева и 58 ст./ за направените по делото разноски.
Осъжда „Юробанк България” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ****, представлявано съвместно от всеки двама измежду
****, да заплати държавна такса по сметка на Бургаския районен съд в размер на 81.
26 лв. /осемдесет и един лева и 26 ст./.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6