№ 5588
гр. София, 14.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
Сложи за разглеждане докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20221110130290 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ А. В. Н. редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. З с
пълномощно по делото.
ИЩЕЦЪТ М. А. Н. редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. З с
пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ Д редовно уведомен, представлява се от адв. Ц. с пълномощно по
делото.
СВИДЕТЕЛ И. И. М. редовно уведомен, явява се.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като съобрази становищата на страните и поради липсата на процесуални
пречки за разглеждане на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и пристъпва към изясняване на предварителните въпроси
по спора.
СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че настоящото заседание е първо такова по делото и съдът
е изготвил проект за доклад инкорпориран в определение от 23.01.2023 г., което връчено на
страните ведно с определението за насрочване на делото.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА молба от 13.03.2023 г. от адв. З, с която изпълнява указанията
на съда относно извършване на уточнение в механизма на настъпване на ПТП.
адв. З: Поддържам исковата молба и допълнителната молба. Нямам възражения по
1
доклада. Водим допуснатия ни свидетел.
адв. Ц.: Поддържам отговора на исковата молба. Нямам възражения по доклада.
СЪДЪТ, като съобрази становищата на страната
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН изготвения проект за доклад.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба от НЗОК, с която изпълняват указанията на
съда.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приеме.
СЪДЪТ, на основание чл. 157 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА към доказателствата по делото докладваната молба от НЗОК.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля
Снема самоличността му:
И. И. М., 45 г., неосъждан, л.к. № ..., ЕГН **********, без дела и родство със
страните. Връща личната карта.
СЪДЪТ предупреждава свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290, ал.1 НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
свидетелят М.: Спомням си за ПТП с управлявания от мен л.а. „Фолксваген пасат“.
Произшествието настъпи преди гр. Костинброд, идвах от посока Монтана към София. На
прав участък. Управлявах автомобила и пред мен настигнах автомобил, който забелязах, че
крИ.личеше. Той се движеше в моята посока и изчаках момент, който ми позволяваше
пътната обстановка да го изпреваря. Настъпи такъв момент. Тръгнах да го изпреварвам, но
впоследствие зад мен тръгна да изпреварва друг автомобил, забелязах светлини движейки се
вече във лявата лента. Аз исках да изпреваря първия автомобил, но той подаде газ. Не
можех да се прибера, тъй като имах друг автомобил зад себе си. Не можах да го изпреваря,
пред него имаше два други автомобила и исках да вляза между тях. Беше права отсечка и
мястото вече свършваше, наближаваше завой, доколкото си спомням. Исках да се прибера, а
и забелязах светлини насреща. Има кратък период, в който не помня нищо. Спомням си
момента на удара. Ударих се в насрещно движещия се автомобил. Ударът беше страничен.
След удара успях да овладея автомобила от лявата страна на пътното платно, бях стресиран
докато се осъзная. Първото нещо, което направих е излязох да видя с кой съм се ударил.
Другият ударен автомобил беше няколко метра зад моя автомобил. Беше извън пътно
платно, част от него беше в канавката. Мисля, че беше джип. Скоростта, преди да започна да
изпреварвам, беше около 60 км/ч. Този автомобил, с който се ударих, не мога да преценя на
какво разстояние го забелях, може би имаше около 50 метра. Беше тъмно. Часът беше след
2
19 ч. на 05.11.2021 г. Не помня да беше мокро или да е валяло. Бях на къси светлини преди
удара. Мисля, че имаше контакт с един камион, защото бях ударен от лявата и от дясната
страна. Камионът беше в дясната страна. Другият автомобил, с който се ударих, не мога да
кажа каква е скоростта, с която се движеше. Приближих водача и го питах как се чувства,
той каза, че е добре. Тогава потърсих другото превозно средство, с което съм се ударил.
Обърнах се и продължих в обратната посока по пътя. Камионът беше спрял на платното за
движение. След известно време той си продължи. Мислех, че ще отбие и спре, но го
нямаше. Спомних си, че се притесних от светлините и не можех да се прибера, задействах
спирачка в момента на удара. Преди това всичко стана бързо и този момент ми се губи.
Щетите бяха и от лявата, и дясната страна на автомобила ми. На другия автомобил
щетите бяха от ляво и дясно, имаше и счупено стъкло. Бяха двама души, баща и син,
доколкото си спомням, в последствие разбрах.
На полицията се обади господина от другия автомобил или някой друг. Дойде
полиция, попитаха ме дали имам нужда от помощ, съставиха протокол. Обадих се на
приятел, който ми изпрати пътна помощ. Бяхме на местопроизшествието над половин час.
От другия автомобил си спомням, че си тръгнаха преди мен. Мисля, че с друга кола. Не е
идвала спешна помощ.
/на въпрос на адв. З/: Другият автомобил, доколкото си спомням, беше с едната
страна в канавката. Мисля, че не беше преобърнат по таван. Не зная как излязоха пътниците
от него, вече бяха излезли. Автомобилът им се движеше посока към Монтана, а след удара
беше в посока София. Точно в момента в който усетих удара, задействах спирачката, преди
това има момент, който не помня. Спомням си, че съпругата на другия водач пристигна да
ги прибере. Беше ми наложено наказание акт, който заплатих.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други въпроси.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
На свидетеля да се изплатят разноски за явяване в размер на 50 лв. от внесения
депозит. Издаде се РКО. СЪДЪТ освободи свидетеля от залата.
Снема самоличността на свидетелката:
С И.А-Н.А, 51 г., л.к. № ..., ЕГН **********, без дела със страните, съпруга на
първия и майка на втория ищец, неосъждана. Връща личната карта.
СЪДЪТ разяснява правото на свидетелката да откаже да свидетелства.
свидетелката Н.А: Желая да свидетелствам.
СЪДЪТ предупреждава свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290, ал.1 НК.
Свидетеката обеща да каже истината.
свидетелката Н.А: Спомням си за ПТП от 05.11.2021 г. Удариха ги, в следствие на
което се случи ПТП. Бяха тръгнали към гр. Монтана, да видят свекърва ми. Около 20,00 ч.
3
или 20,30 ч. ми се обадиха, че ги е ударил на завой другият автомобил и да отида да ги
прибера. Казаха че са след гр. Костинброд, на отклонението за с. Дръмша. С личния си
автомобил потеглих. Движението беше отцепено от двете страни. Опитаха да ме спрат.
Казах, че съм съпруга и майка на пострадалите. Пропуснаха ме. Заварих ужасна гледка.
Всичките им вещи бяха разпилени по платното. Добре, че първо видях, че синът ми е жив,
защото като видях автомобила, от него нищо не беше останало. Полицията състави
протокол за ПТП, човека който ги беше ударил и съпруга ми бяха при една от полицейските
автомобили. При катастрофата нашият автомобил се беше въргалял и беше заперчил
пътното платно изцяло. Всички стъкла се бяха счупили и по тях имаше следи от нарязване и
първоначално ги пипах и ги питах как са. Първоначално казваха, че са добре, но след шока
се оказа, че се проявиха травмите. Травмите, като се прибрахме в къщи, почистих порезните
и синът ми каза, че не може да движи главата на никъде. Съпругът ми каза, че това е от
камшичния удар от превъртането и че него също го боли главата. Дадох на сина ми един
паратрамол и го сложих да си легне, защото мислех, че евентуално е в състояние на шок.
Той си легна. Аз го наблюдавах, тъй като съм чувала, че не трябва да заспива, да не
повръща. Но беше вече късно и го сложих да си легне. Видимо нямаше счупвания. Беше
станало късна нощ. Но към ранната сутрин се събуди и каза, че му се повръща и не му е
добре. Потърсихме медицинска помощ. „Пирогов“ беше пълен с хора заради Ковид и
достъпа невъзможен. Потърсихме друга медицинска помощ. ПТП беше в петък. В събота и
неделя направихме спешна консултация. След това свързахме се с личните лекари. След
това се установи мозъчно сътресение, болки във врата. Назначиха му лечение и
медикаменти. Консултирахме се с невролог. Той го преживя много тежко. Отказа да говори.
Започна да сънува, че баща му прелита над него, което действително се е случило. Сподели,
че сънува как баща му прелита над него и добре, че не го е затиснал да умре. Направихме
консултация с психолог. Не можеше да участва в училище, тъй като бяха онлайн и не
можеше да гледа компютър. Изпадна малко в депресивно състояние. Към настоящия момент
вече е много по-добре, но когато пътуваме по този път към свекървата на всички обяснява,
че това е завоя на който са ги ударили. За двамата, тъй като главоболието беше много силно
и им беше ограничено движението на шията, направихме скенер и на двама на глава.
Отидоха на невролог заради главоболието, което продължи доста време. Другите травмите
бяха натъртвания, насинявания. При съпруга ми нараняванията бяха в теменната област,
шията, в ляво коляното. При М. нараняванията бяха в дясно. Синът ми носи и яка, трябваше
да бъда обездвижен, като ползваше моята. Носеше я повече от 2-3 седмици. Главоболието
при двамата беше почти непрекъснато, може би 2-3 седмици ежедневно. След това
намаляха, но ако синът ми беше на училище или гледа компютъра, пак започнаха, до Нова
година имаше епизодични оплаквания. Доколкото зная единия вземаше, но вече не помня
кой какво вземаше по лекарско предписание, Табокан, Парацетамол, Паратрамол,
Ноотропил, с цел както казаха лекарите, да се спомогне отбъбване на мозъка.
Автомобилът по талон е мой, но е семеен автомобил. Заявихме претенции на
застрахователя на виновния водач. В „Даллбогг“ подадохме заявление. Там първоначално
заведоха една щета. След това как разделиха щетите и какво направиха не знам. Дойдоха на
4
оглед, изплатиха малко обезщетение. Тъй като автомобилът се води на мое име, съпругът ми
ме водеше навсякъде и мен. Изплатиха една сума, която беше недостатъчна тъй като
автомобила беше тотална щета. Отидохме да попитаме защо толкова малко пари са
изплатили. Пуснахме официално възражение. Те казаха, че трябва да бракуваме автомобила,
след което ще изплатят остатъка, че такава е процедурата. Издадоха ни някакво
удостоверение, с него ние бракувахме автомобила в КАТ. Върнахме се и ни доизплатиха
щетата по автомобила. След това отидох и им казах, че сме предявили неимуществени
вреди, направили сме скенер, закупили сме лекарства. След това никакъв отговор, което ни
принуди да заведем това дело, защото не е само физически това, което изтърпяха те, а и
емоционалното състояние на сина ми е нещо на което трябва да се отговори. Поискахме да
ни обяснят и по другите имуществени щети, защото там имаше имущество – лаптоп,
телефона и всичко, което беше тотал щета. Но никакъв отговор за тези имуществени и
свързаните с лечението.
/на въпрос на съда/ Не зная кой автомобил ги е ударил. Автомобилът беше преместен
по-нагоре. Единствено човекът, който сега излезе от залата преди мен, каза извинявайте,
извинявайте. Попитах как е станало, той каза, че е изпреварвал на завой. Съпругът ми е
изключително добър шофьор, имаше мигновена реакция, защото е избегнал челен удар.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други въпроси.
СЪДЪТ освободи свидетелката от залата.
адв. З: Да се представи преписка застрахователната преписка от ответника, с оглед
на това да се установи навременност на претенция и липса на какъвто и да било отговор,
като и че претенцията включва всички наши искания в настоящия процес.
адв. Ц.: Не възразявам.
Във връзка с направеното искане, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА ответната страна да представи, в двуседмичен срок от днес, с молба
преписката, образувана по процесната щета.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други искания.
СЪДЪТ, като съобрази становищата на страните и за събиране на доказателства
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 16.05.2023 г. от 14.30 ч., за която дата и час
страните да се считат за редовно уведомени от днес.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ вещите лица.
Съдебното заседание приключи в 15,45 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
Секретар: _______________________
6