№ 9053
гр. София, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110107933 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. от ГПК.
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент
(ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан
достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО)
№ 295/91, и чл. 86, ал.1 от ЗЗД от ИР. Ч. срещу „Б.Е.“ АД, за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата 400,00 евро за главница, представляваща обезщетение за
неточно изпълнение по договор за въздушен превоз за закъснял с повече от три часа полет
№ FB693/06.08.2018 г. от летище Б. до летище М., ведно със законна лихва от 05.08.2021г.
до изплащане на вземането, и 169,95 лева за мораторна лихва за периода от 13.06.2019г. до
02.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.дело № 46251/2021г. по описа на СРС.
Ответникът оспорва иска. Навежда възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ангажираните писмени доказателства, неоспорени от страните, доказват пълно и
главно всички правнорелевантни факти за възникване на правото на парично вземане за
ищеца -наличието на валидно правоотношение между страните по договор за въздушен
превоз на пътници, по което има качеството на пътник и явяването си на регистрационното
гише в съответствие с указанията на превозвача за извършване на превоза, за което
свидетелства приетата бордна карта на пътника, и закъснение на полета повече от три часа,
като не се оспорва пътникът да има потвърдена резервация за полета; разстоянието на
полета определено по реда на чл. 7, пар. 4 от Регламента е между 1500 км и 3500 км; размер
на иска, установен в нормативния акт. Възражението за изтекла погасителна давност на
ответника е неоснователно. Съгласно решение по дело С-139/11 погасяването на правото на
иск е съгласно правилата на всяка държава, обвързана от Регламент ЕО № 261/2004. Той не
1
предвижда погасителна давност по отношение на претенцията за обезщетение при закъснял,
отменен полет или при недопускане на пътник на борда на самолета, затова регулирането се
извършва от нормите на съда, сезиран с такъв иск. Разпоредбата на чл. 135 от ЗГВ
предвижда специален давностен срок. Тази правна норма не е приложима за настоящия
казус. Относим е чл. 111, б. „б“ ЗЗД, според който вземането за обезщетение от договор се
погасява с изтичането на тригодишен давностен срок . Това е така, тъй като чл. 135 от ЗГВ
систематично се намира в гл. XI „Констативни протоколи, рекламации, давност”, и налага
извод, че посоченият давностен срок е приложим единствено към случаите, за които законът
предвижда рекламационно производство, каквито са тези при липси и повреди на багажи
или товари, „ по арг. от чл. 130, ал. 2 от ЗГВ –„рекламациите се предявяват пред превозвача,
причинил щетата“; но не и случаите на обезщетения по Регламент № 261/2004 при закъснял
полет. Това следва и от чл. 137 от ЗГВ, според който сроковете по чл. 135 от ЗГВ се спират
със започване на рекламационното производство (в този смисъл Решение № 262286 от
06.04.2021 г. по в. гр. д. № 346/2020 г. на СГС, Решение № 263463 от 28.05.2021 г. по в. гр.
д. № 10832/2019 г. на СГС, Решение № 3502 от 15.05.2019 г. по в. гр. д. № 16115/2018 г. на
СГС). Обезщетението при закъснял, отменен полет или при недопускане на пътник на борда
на самолета е за „причиненото сериозно безпокойство и неудобство на пътниците“ – така
съображение 2 от Регламент ЕО № 261/2004, което корелира с дължимия размер на
обичайния паричен еквивалент на претърпени неимуществени вреди в изрично
предвидените хипотези. Искът за установяване на съществуване на правото на парично
вземане, удостоверено в заповед за изпълнение, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК, се счита
предявен от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
което е сторено на 05.08.2021 г. по реда на чл. 62,ал.2 от ГПК. На основание чл. 116, б. „б”
от ЗЗД, считано от тази дата спират да текат давностните срокове. Давностният срок тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо – 06.08.2018г., когато е изпълнен със
закъснение полета. От тази дата до деня на предявяване на иска – 05.08.2021 г., не е изтекъл
срока по чл. 111, б. „б“ ЗЗД -остава един ден. Ответникът не твърди и не доказва плащане на
предявеното парично вземане до края на съдебно дирене. Предвид това искът за главница
подлежи на уважение по основание и в предявения размер. Търсеното парично задължение е
дължимо и изискуемо, и като законна последица от това се дължи поисканата законна
мораторна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- по арг. от чл. 422, ал.1 от ГПК, поради което следва да бъде пресъдена.
Тъй като главното парично вземане няма определен падеж за изпълнение, за да
изпадне длъжника в забава следва да бъде поканен, съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. По реда на
чл. 184 от ГПК ищецът представя извънсъдебна електронна кореспонденция, неоспорена от
ответника, за отправена на 13.06.2019г. покана за плащане от ищеца до ответното дружество
на електронен адрес ****@***.**. Ето защо и с оглед основателността на главния иск, следва
да се уважи и акцесорната претенция за мораторна лихва по чл. 86, ал.1 от ГПК по
основание, размер, установен от съда по реда на чл. 162 от ГПК, и период така, както са
заявени.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът трябва да
заплати на ищеца сторените съдебни разноски. Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи
на реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство, за което
компетентен да се произнесе е исковия съд. Ищецът има право на разноски за сумата общо
400,00 лв. – сбор от 75,00 лв. разноски за исково производство за платена държавна такса, и
325,00 лв. за платена държавна такса и възнаграждение на адвокат пред заповедния съд.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ИР. Ч., родена на ********** г.,
гражданин на Р.Ф., със съдебен адрес: адрес, срещу „Б.Е.“ АД, ЕИК: ..................., със
седалище и адрес на управление: адрес, иск с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004
година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 295/91, че „Б.Е.“ АД, ЕИК: ..................., със седалище и адрес на
управление: адрес, дължи на ИР. Ч., родена на ********** г., гражданин на Р.Ф., със
съдебен адрес: адрес, сумата 400,00 евро за главница, представляваща обезщетение за
неточно изпълнение по договор за въздушен превоз за закъснял с повече от три часа полет
№ FB693/06.08.2018 г. от летище Б. до летище М., ведно със законна лихва от 05.08.2021 г.
до изплащане на вземането, и сумата 169,95 лева за мораторна лихва за периода от
13.06.2019г. до 02.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 46251/2021г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД, ЕИК: ..................., със седалище и адрес на управление: адрес,
да заплати на ИР. Ч., родена на ********** г., гражданин на Р.Ф., със съдебен адрес: адрес,
сумата 400,00 лева – съдебни разноски по ч.гр.дело №46251/2021 г., и гр. дело № 7933/2022
г., и двете по описа на СРС.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3