№ 248
гр. Варна, 09.10.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светослава Н. Колева
Членове:Янко Д. Янков
Даниела П. Костова
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора А. Вл. П.
като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно
наказателно дело № 20253000600331 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 64, ал. 8 – 9 от НПК.
С Определение № 213/03.10.2025 г., постановено по ЧНД № 287/2025 г. по
описа на ОС – Разград е взета мярка за неотклонение "Задържане под стража"
по отношение на Д. В. К., обвиняем по ДП № 1873 Зм-552/2024 г. по описа на
РУ на МВР- Разград.
Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от
адвокат Р. В. - защитник на обв.К., с която оспорва неговата правилност.
Навеждат се твърдения, че от събраните по делото доказателства не може да
се установи наличието на реална опасност обвиняемият да се укрие или да
извърши престъпление. Моли се обжалваното определение да бъде отменено,
като по отношение на Д. К. бъде взета по - лека мярка за неотклонение.
В съдебно заседание прокурорите от Апелативна прокуратура – Варна
изразява становище, че атакуваното определение е правилно и
законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Пред настоящия състав на ВАпС служебният защитник на обв. К. -
адвокат Х. Х. от ВАК, поддържа изцяло депозираната частна жалба,
развивайки подробни съображения в нейна подкрепа. Отправя искане
атакуваното определение да бъде отменено и настоящата инстанция да вземе
по - лека мярка за неотклонение.
Обвиняемият К. не се явява при разглеждане на делото от въззивния съд,
1
тъй като писмено е заявил, че не желае да присъства в производството пред
ВАпС.
Варненският апелативен съд, след като съобрази направените с жалбата
оплаквания, материалите по делото, и след като изслуша становищата на
страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирана страна и срещу
акт, подлежащ на въззивна проверка, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по съществото си, същата е основателна.
Наказателното производство по ДП № 1873 Зм-552/2024 г. на РУ на МВР-
Разград е образувано по реда на чл. 356, ал. 3 от НПК за това, че на 14.09.2024
г. без надлежно разрешително обвиняемият държал високорискови наркотични
вещества - престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.
С Постановление от 25.09.2025 г. на прокурор при ОП-Разград са приети
по компетентност материалите по преписката и с постановление от 29.09.2025
г. обвиняемият К. е привлечен като обвиняем за това, че на 14.09.2024 г. в гр.
Разград без надлежно разрешително придобил и държал с цел
разпространение високорискови наркотични вещества, метамфетамин с общо
тегло 0.54 гр., на стойност 37 лв., квалифицирано като престъпление по чл.
354а, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от НК.
Въззивният съд намира, че първата инстанция законосъобразно и
обосновано е приела, че по отношение на обвиняемия К. към настоящия
момент от събраните по делото доказателства може да се направи
предположение да е съпричастен към деянието, за което е привлечен към
наказателна отговорност. Този извод се налага от събраните гласни и писмени
доказателства, приобщените веществени такива, както и експертни
становища, вкл. и собствените му самопризнания. Този състав на ВАпС обаче
не намира за убедителна тезата на публичното обвинение, че деянието следва
да се квалифицира като такова по смисъла на чл.354а, ал.1 НК, както и че
предназначението на установения в дома на обвиняеми наркотик 0.54 гр.
метамфетамин е за разпространение. Наличните гласни доказателства сочат,
че обв. К. е черпил приятели с ПАВ в неустановен период назад във времето,
но не и към датата на деянието.
Настоящият съдебен състав намира, че така събраните доказателства са в
достатъчен обем, за да може да се направи обосновано предположение за
съпричастност на обвиняемия К. към престъпление по смисъла на чл.354а,
ал.3, ако не ал.5 НК – значително по-леки състави от този, за който е
2
привлечен, но отново става дума за наказуеми с лишаване от свобода
престъпления. Т.е. първата предпоставка по чл.63 от НК са налице.
Несподелими са, обаче, изводите на окръжния съд, че съществува реална
опасност обвиняемия К. да извърши престъпление. Безспорно е, че Д. К. е
осъждан по споразумение от 24.08.2023 г. за това, че управлявал МПС след
употреба на наркотично вещество, кокаин - престъпление по чл. 343б, ал. 3 от
НК. Наложено му е било наказание девет месеца лишаване от свобода, чието
изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години на основание чл. 66
от НК.
Същевременно обаче, е видно, че към задържането на обв.К. се пристъпва
повече от една година след деянието. В рамките на този период от време
органите на досъдебното производство не са предприели никакви мерки на
процесуална принуда по отношение на Д. К., въпреки че още на 14.09.2024 г.
са били наясно, че той в дома си е държал ПАВ. Сам К. е посочил на
полицейските служители, че има забранени вещества и е предал процесния
метамфетамин. На 18.09.2024 г. органите на досъдебното производство са
били известени и за предходната му съдимост. Очевидно личността на
обвиняемия в продължение на повече от една година не е застрашила по
никакъв начин обществената безопасност и здраве. Затова въззивният съд
намира, че към настоящия момент опасността от извършване на престъпление
не е реална, а хипотетична – както всъщност е приел и РОС.
Опасност от укриване очевидно също не е налице – обвиняемото лице е с
постоянен известен адрес и досега органите на досъдебното производство н
срещали затруднения с неговото призоваване.
Посоченото по-горе сочи на извод, че не са налице всички кумулативни
условия за постановяване на най-тежката мярка за неотклонение. Целите по
чл.57 от НПК по отношение на обв. К. биха били постижими и с мярка за
неотклонение с по - лек интензитет от взетата "Задържане под стража", в
каквато насока са и отправените възражения на защитата с частната жалба и
поддържани пред настоящата инстанция, поради което последните се явяват
основателни в тази посока за отсъствие на реалната опасност от укриване или
извършване на престъпление, което напълно се споделя от настоящата
инстанция.
Поради гореизложените съображения настоящият състав на съда намира
атакуваното определение, постановено от Окръжния съд за
незаконосъобразно, което налага и неговата отмяна и постановяване на ново
такова, с което да бъде взета по - лека мярка за неотклонение на обвиняемия от
3
"Задържане под стража", а именно - "Подписка". Тази мярка се явява
пропорционална и осигурява постигане на целите, сочени в чл. 57 от НПК. По
изложените съображения Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 213/03.10.2025 г., постановено по ЧНД №
287/2025 г. по описа на ОС – Разград, вместо което постановява:
ВЗЕМА мярка за неотклонение "Подписка" по отношение на Д. В. К.,
обвиняем по ДП № 1873 Зм-552/2024 г. по описа на РУ на МВР- Разград.
Обвиняемият К. следва да бъде незабавно освободен.
Копие от определението незабавно да се връчи на Ареста Разград.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4