Р Е Ш Е Н И Е № 656
гр. Видин, 31.12.2019 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Видинският районен съд, гражданска колегия, трети състав
в публичното заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател :
Милена Стоянова
при
секретаря Милена Евтимова, като разгледа докладваното от
съдия Стоянова гр. дело № 1670
по описа за 2019 година, и за
да се произнесе, взе предвид следното :
Делото е образувано по искова молба на Т.Т.И. *** против Б.И. ***, с която е предявен иск по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД.
Твърди се от ищцата, че по силата на договор за наем от 01.06.2017г. е предоставила
на ответника под наем земеделска земя – нива от 8.000дка, представляваща имот №
261006 в местността „Гарата“ в землището на с. Макреш за стопанската
2017/2018г. срещу задължение за плащане на годишен наем. Посочва, че ответникът не е заплатил дължимия наем, въпреки опитите на
ищцата да получи такъв.
Иска се от Съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на ищцата
дължим наем за стопанската 2017/2018г. в размер на 45.00 лева за един декар или
общо в размер на 360.00 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба в съда.
Ответникът редовно уведомен не е подал отговор
на исковата молба в законния едномесечен срок и не е взел становище по иска. В
съдебно заседание чрез упълномощен процесуален представител е оспорил исковата
претенция като неоснователна. Посочил е, че е платил на ищцата сумата от 96.00
лева с пощенски запис, представляваща дължимата наемна цена.
С протоколно определение от 27.11.2019г. по искане на ищцата съдът е допуснал намаление в размера на исковата претенция като същата се счита предявена за сумата от 96.00 лева.
По делото са събрани писмени доказателства,
назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.
Видинският районен съд след преценка на събраните доказателства по отделно и в съвкупност, намира следното от фактическа страна:
По делото е представен договор за наем от 01.06.2017г., от който е видно, че ищцата е отдала под наем на ответника, действащ чрез пълномощник земеделска земя – нива от 8.000дка, представляваща имот № 261006 в местността „Гарата“ в землището на с. Макреш. Договорът е сключен за срок от една стопанска година, считано от 01.10.2017г. до 31.09.2018г. Страните са уговорили наемателят да изплати на наемодателя за наетата земя годишен наем в размер на 40 кг. зърно на декар или левовата равностойност при поискване.
По делото е представена и покана от ищцата, отправена до ответника Б.И.Б., чрез пълномощника му Зорница И.И. за заплащане на наемната цена на процесната земеделска земя. Поканата е изпратена с писмо с обратна разписка, върнато на 06.06.2019г. с отбелязване „получателят отсъства“.
Представен е и заверен препис на разписка от 12.08.2019г. от „Български пощи“ ЕАД, от която е видно, че ответникът е извършил превод на сумата от 96.00 лева в полза на ищцата. От представените писма от „Български пощи“ ЕАД се установява, че до получателя са изпращани три покани – на 13.08.2019г., 20.08.2019г. и 27.08.2019г. но пощенският запис все още не е изплатен. Посочено е, че записът е на разположение на една от двете страни.
От назначената и приета по делото съдебно- икономическа експертиза, се установява, че за стопанската 2017-2018г. средната пазарна изкупна цена на пшеницата е 0.30333 лева за килограм, а средната пазарна изкупна цена на царевицата е 0.26975 лева за килограм.
Съдът дава вяра на заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено поради, което го кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
На 01.06.2017г. между страните е сключен договор за наем на земеделска земя. Съгласно чл. 232, ал.2 от ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта. Законът не предписва размера на наема, начина и сроковете за плащане, като оставя тези уговорки на свободната воля на страните.
Съгласно чл. 3.1 от договора, наемателят се задължава да изплати на наемодателя за наетата земя годишен наем в размер на 40 кг. зърно на декар или левовата равностойност при поискване.
От данните по делото, безспорно се установи, че ищцата е изпълнила поетото задължение и е предоставила на ответника процесната земеделска земя. Последният не е изпълнил задължението си да плати дължимия наем, така както е уговорено – в зърно и доказателства в тази насока не са ангажирани. Ищцата се е възползвала от договорката да поиска плащане в левовата равностойност, като е отправила покана до ответника, чрез пълномощника му, чрез писмо с обратна разписка. Писмото е върнато с отбелязване, че получателят отсъства. Поради това, ищцата е предявила настоящата искова претенция. След получаване на препис от исковата молба ответникът е извършил превод в полза на ищцата на сумата от 96.00 лева.
Настоящият съдебен състав приема, че ищцата е изпълнила уговорката на чл. 3.1 от договора и че ответникът е станал повод за завеждане на настоящото дело, тъй като не е извършил плащане на наемната цена по никакъв начин – нито в натура, нито в пари. Плащането на наемната цена е извършено едва след получаване на препис от исковата молба – на 12.08.2019г. В случая размерът е левовата равностойност на 40кг. зърно на декар, която възлиза на 11.46 лева на декар или 91.70 лева за осем декара. В хода на делото ответникът е превел чрез пощенски запис на ищцата сумата от 96.00 лева, като по този начин е изпълнил задължението си, който факт ще следва да се вземе предвид на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
С оглед на горното, исковата претенция ще следва да се отхвърли поради извършено в хода на делото плащане, но тъй като ответникът е станал повод за завеждане на делото, същият ще следва да понесе разноските на ищцата за платена държавна такса в размер на 50.00 лева, разноски за вещо лице в размер на 80.00 лева и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т.Т.И. с ЕГН **********
*** против Б.И.Б. с ЕГН ********** *** иск за сумата от 96.00 лева, представляваща дължим наем за стопанската
2017/2018г. по договор за наем на земеделска земя от 01.06.2017г., поради
извършено плащане.
ОСЪЖДА Б.И.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на Т.Т.И. с ЕГН ********** *** разноски по делото в общ размер от 430.00 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: