Решение по КНАХД №531/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от П. П. И. от [населено място], подадена против Решение № 48 от 06.06.2025 г., постановено по АНД № 99/2025 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 25-0306-000132/ 05.03.2025 г. издадено от Началник група в ОД на МВР – Сливен, РУ – Нова Загора, с което на касационния жалбоподател, на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Нова Загора е неправилно, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и необосновано. Касаторът счита, че първоинстанционният съд неправилно е възприел фактите по делото, представената обстановка и събраните доказателства. Посочва, че: от събраните писмени и гласни доказателства не се установявало по категоричен и безспорен начин извършване на нарушение; при издаване на наказателното постановление е нарушена императивната норма на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, изискваща посочване на законните разпоредби, които са били нарушени; процесното наказателно постановление е издадено при неизяснена фактическа обстановка; нито актосъставителят, нито свидетелят при съставяне на акта, са присъствали на инцидента и същите не могат да дадат показания относно причините за настъпването му, поради което не би могло да се презюмира, че е нарушена нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП; административнонаказващият орган не е събрал никакви доказателства относно скоростта на движение преди настъпването на ПТП, не се сочи и как е оценено, че скоростта на касатора е била „несъобразена“; административнонаказващият орган не е извършил в цялост преценка дали извършеното от касатора административно нарушение е маловажен случай. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание касационният жалбоподател - П. П. И., редовно призован, се явява лично. Заявява, че поддържа касационната жалба, считайки, че е санкциониран неправомерно, тъй като се е движил с минимална скорост, съобразена с пътната обстановка, при която магистралата е била заледена и е имало снеговалеж, с много силен вятър, при които обстоятелства не е имало как да реагира. Моли обжалваното решение да бъде отменено.

Ответникът по касационната жалба – Началник Група в ОД на МВР – Сливен, РУ – Нова Загора, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило становище, чрез процесуален представител, който заявява, че оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна. Представя Протокол за ПТП бл. № 1775763 от 18.02.2025 г. Посочва, че от събраните по делото доказателства се установява извършеното от жалбоподателя нарушение на ЗДвП, за което е санкциониран. Заявява, че не са ангажирани доказателства, които да оборят фактическите констатации в АУАН и да доведат до различен извод от формирания от административнонаказващия орган и от съда. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила първоинстанционното решение. В случай, че се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, прави възражение за прекомерност.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да потвърди обжалваното НП като законосъобразно, първоинстанционният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел, че: не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон при съставяне на АУАН и при издаване на НП, които съдържат всички задължителни реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН; описаното в АУАН и в НП нарушение е извършено, като правилно е наложено предвиденото в закона административно наказание. Приел е, че допуснатото нарушение не е с висока степен на обществена опасност, но следва да бъде санкционирано при установяването му, с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазването на установения правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Решението на Районния съд е валидно, допустимо и правилно. Съобразено е със събраните по делото доказателства и с приложимото право. В производството пред Районния съд не са допуснати съществени процесуални нарушения. Възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 18.02.2025г. в 01.30 часа в обл.Сливен, общ.Нова Загора, път – София – София регион - Пазарджик - Пловдив - Стара Загора – Сливен – Ямбол – Бургас – км 236.9, по АМ „Тракия“, на 236.900 км посока за [населено място], П. П. И. е управлявал личния си лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“ с рег. № [рег. номер], като по време на движение не е съобразил скоростта си спрямо състоянието на пътя /мокра пътна настилка/ и атмосферните условия /снеговалеж/, вследствие на което е загубил контрол над автомобила, излязъл е в дясно по посоката си на движение и се е преобърнал в крайпътна канавка. За установеното нарушение против П. П. И. е съставен Акт № 3463259 от 18.02.2025 г. серия GA, връчен на нарушителя на същата дата лично, срещу подпис. Актосъставителят е приел, че водачът е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. При съставянето на акта от нарушителя не са вписани възражения.

Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното НП.

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, както правилно и обосновано е приел и Районният съд. АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в нормата на чл. 42, ал. 1 от ЗАНН. Възраженията на касатора за липса на доказателства за установяване скоростта му на движение и начина, по който същата е преценена като несъобразена са неоснователни. Констатациите в съставения на 18.02.2025 г. АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергаят отразените в акта констатации. Събраните в първоинстанционното производство гласни и писмени доказателства кореспондират с констатациите в съставения акт. Следователно, процесният АУАН се ползва с предписаната му от закона доказателствена сила. Пред настоящата инстанция е представен и Протокол за ПТП №1775763 от 18.02.2025 г. с констатации в същия смисъл. По делото е установено, че на посочената в АУАН и в НП дата касаторът е управлявал лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“ с рег. № [рег. номер], като по време на движение не е съобразил скоростта си спрямо състоянието на пътя /мокра пътна настилка/ и атмосферните условия /снеговалеж/, вследствие на което е загубил контрол над автомобила, излязъл е в дясно по посоката си на движение и се е преобърнал в крайпътна канавка. Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. По делото не се спори, че касаторът е управлявал МПС в условията на влошена метеорологична обстановка, описана в АУАН и в НП. Водачът е имал задължение да съобрази скоростта си на движение със същата, което не е било изпълнено, поради което правилно Районният съд е приел, че касаторът е извършил вмененото му нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Неоснователно е и възражението, че е нарушена нормата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Съгласно посочената, НП трябва да съдържа законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Видно от съдържанието на процесното НП, в същото е посочена правната квалификация на деянието извършено от касатора. Нарушението е правилно квалифицирано от наказващия орган. Направено е и пълно и ясно словесно описание на нарушението. Наложеното наказание съответства на предвидения със санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП фиксиран размер.

Във връзка с възражението на касатора за маловажност на случая следва да се посочи, че по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, настоящата инстанция счита, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

При горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че обжалваното решение не е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилно и обосновано. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящият касационен състав намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд – Сливен

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 48 от 06.06.2025 г., постановено по АНД № 99/2025 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.

Решението е окончателно.