№ 15794
гр. София, 19.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:П.П.С.
при участието на секретаря ББ.Л.К.
като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20231110134951 по
описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 19.08.2024 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Биляна Кирилова
1
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
гражданско дело номер 34951 по описа за 2023 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „............ ЕАД, с ЕИК .......... със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ............., представлявано от управителя
Д.Б.Б., против П. И. Д., с ЕГН **********, от гр. София, .............., за установяване по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 7 712,36 лв. - главница за
периода от 20.05.2021 г. до 20.06.2026 г., по договор за потребителски кредит № PLUS-
17097409 от 25.06.2019 г., сключен между „............“ и П. И. Д., приложение № 1 от
11.04.2022 г. към рамков договор за цесия от 15.02.2022 г., сключен между „............“и
„............ ЕАД, сумата от 2 544,94 лв. - договорна лихва от 20.05.2021 г. до 16.02.2023 г., със
законната лихва върху главницата от 08.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и направените по делото разноски, а при условие на евентуалност исковите претенции
са предявени като осъдителни.
В исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на
11.04.2022 г. бил подписан договор за цесия към рамков договор за цесия от 15.02.2022 г.
между „............“ и ищеца, по силата на който „............“ прехвърлило на ищеца вземането си
срещу П. И. Д., възникнало от договор за потребителски кредит № PLUS-17097409 от
25.06.2019 г. при общи условия, сключен между „............“ и П. И. Д.. За извършеното
прехвърляне ищецът уведомил ответника. Излагат се твърдения, че по силата на договор за
потребителски кредит № PLUS-17097409 от 25.06.2019 г., „............“ предоставило на П. И. Д.
кредит в размер на 10 000 лв. Договорена била застрахователна премия в размер на 4 704 лв.
Отпуснатият кредит бил усвоен от ответника. Също така се твърди, че страните по договора
за кредит договорили заемът да бъде издължен заедно с договорна лихва в размер на 5
694,56 лв. на 84 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 242,84 лв., първата от
които платима на 20.07.2019 г., а последната вноска с падеж 20.06.2026 г. Излага твърдения,
че ответникът не изпълнявал задълженията си в срок, като изпаднал в забава, за което
дължал и лихва за забава в размер на 932,93 лв. Кредитът бил обявен за предсрочно
изискуем, считано от 16.02.2023 г. Излагат се твърдения, че е ищецът депозирал заявление
по реда на чл. 410 от ГПК, по което било образувано гр.д. № 12497/2023 г. по описа на СРС,
155 състав. По повод дадени от съда указания ищецът предявява исковата си претенция.
Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. По
делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба от ответника П.
И. Д..
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
исковите претенции. Прави възражение за недействителност на процесния договор, с оглед
2
на неправилно изчислен годишен процент на разходите, с включени такса ангажимент и
застрахователна премия. Оспорва клаузата за такса ангажимент като нищожна, в
противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, като твърди, че съгласно чл. 10а, ал. 3 от ЗПК
кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и комисиона. Прави възражение по
чл. 78, ал. 5 от ГПК. По делото е депозирано становище по съществото на спора,
претендират се направените по делото разноски.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл.
415 ал. 1, т. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 9 от ЗПК и
чл. 99 от ЗЗД, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК,
както и възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 12497/2023 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
19.04.2023 г. съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№ 11092, по силата на която П. И. Д., ответник в настоящото производство, е осъден да
заплати на „............ ЕАД сумата от 7 712,36 лв. - главница за периода от 20.05.2021 г. до
20.0.62026 г., по договор за потребителски кредит № PLUS-17097409 от 25.06.2019 г.,
сключен между „............“ и П. И. Д., приложение № 1 от 11.04.2022 г. към рамков договор за
цесия от 15.02.2022 г., сключен между „............“и „............ ЕАД, сумата от 2 544,94 лв. -
договорна лихва от 20.05.2021 г. до 16.02.2023 г., със законната лихва върху главницата от
08.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 250,97 лв. –
направени по делото разноски от направените разноски в общ размер от 273,80 лв., от които:
сумата от 223,80 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. С разпореждане от същата дата съдът е отхвърлил искането на заявителя за
сумата от 932,93 лв. – обезщетение за забава за периода от 21.05.2021 г. до 07.03.2023 г. По
повод на подадено възражение и дадени от съда указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, в
предвидения едномесечен срок „............ ЕАД, ищец в настоящото производство, е предявил
установителен иск по смисъла на чл. 415, ал. 1 от ГПК. Същевременно по повод на
указанията, дадени с Определение № 10506 от 07.09.2023 г. по ч.гр.д. № 9903/2023 г. по
описа на СГС, на 28.02.2024 г. съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 6573, с която е осъдил П. И. Д. да заплати на „............ ЕАД сумата от
932,93 лв. – обезщетение за забава за периода от 21.05.2021 г. до 07.03.2023 г., както и сумата
от 22,83 лв. – разноски за заплатена държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт. На
25.03.2024 г. срещу последната заповед е подадено възражение от длъжника.
От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от Договор за
потребителски паричен кредит № PLUS-17097409 от 25.06.2019 г., се установява, че
„............“ е предоставило на П. И. Д. кредит в размер на 10 000 лв., като кредитополучателят
се е задължил да върне кредита в срок до 20.04.2026 г. на 84 равни месечни вноски,
включващи лихва и главница, всяка вноска в размер на 242,84 лв. Договорът за
3
потребителски кредит е сключен при общи условия и към него е сключен договор за
застраховка от същата дата, за което е бил издаден сертификат № PLUS-17097409, като по
договора за потребителски кредит застрахователната премия е в размер на 4 704 лв.
От представения заверен препис от рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 15.02.2022 г., е видно че между „............“ и „............ АД е бил сключен договор
за прехвърляне на вземания по договори за кредит, а от представения заверен препис от
приложение № 1 към договора, е видно, че със същия „............“ е прехвърлило на „............
ЕАД вземанията си към ответника в общ размер на 10 358,39 лв., в която е включена сумата
от 7 712,36 лв. за главница, сумата от 2 544,94 лв. – остатък от договорна лихва и сумата от
101,09 лв. – остатък от лихва за просрочие. От представения заверен препис от уведомление
за прехвърляне на вземане и разписка е видно, че „............ ЕАД е изпратило уведомление до
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, а от представения препис от известие
за доставяне се установява, че лицето е било уведомено на 28.04.2022 г. Като доказателство
по делото е прието и потвърждение за извършената цесия.
От заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно,
се установява, че с платежно нареждане за кредитен превод № 5405558 „............“ е превело
по банковата сметка на ответника сумата от 9 650 лв. с основание: „съгласно Договор №
PLUS-17097409“, като преведената сума представлява нетен размер между стойността на
кредита и такса ангажимент. Вещото лице също така установява, че неплатеният остатък по
главница е в размер на 7 656,36 лв., като по погасителен план обхваща периода от 20.11.2021
г. до 20.06.2026 г., а с включена застраховка кредит от 56 лв. дължимата главница е в размер
на 7 712,36 лв. Размерът на неплатената договорна лихва за периода от 20.01.2022 г. до
20.06.2026 г. по погасителен план вещото лице определя на 2 544,94 лв., а обезщетението за
забава за периода от 21.11.2021 г. до 08.03.2023 г. върху главницата от 7 656,36 лв. – на
1 026,20 лв., като за същия период обезщетението за забава върху главницата от 7 712,36 лв.
– на 1 033,71 лв. В ГПР в размер на 16,29 % е включена само такса ангажимент, а размерът
на ГПР с включена такса ангажименти и застрахователна премия вещото лице определя на
27,85 %.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото не се спори, а и от представения по делото заверен препис от Договор за
потребителски кредит № PLUS-17097409 от 25.06.2019 г. се установява, че между „............“ и
ответника е възникнало облигационно отношение – договор за потребителски паричен
кредит, който намира правното си основание в чл. 9 от ЗПК, който е действал към момента
на сключване на договора между страните, независимо, че договорът е именуван „договор за
потребителски паричен кредит“. Не се спори, че „............“ е предоставило на ответника
кредит в размер на 10 000 лв., от която е удържало сумата от 350 лв. за такса ангажимент.
Спори се за наличието на нищожни клаузи в сключения между страните договор.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да прехвърли вземанията си срещу
потребителя на трето лице само при условие, че договорът за потребителски кредит
4
предвижда такава възможност. В чл. 16 от общите условия към представения договор за
потребителски кредит е предвидена възможност кредиторът да прехвърли вземането си
срещу длъжника на трето лице.
Кредиторът, съобразно с изискването на чл. 26, ал. 4 от ЗПК, информира потребителя
за прехвърляне на задължението, като законът предвижда изключение от това задължение
при наличие на споразумение между кредиторите, по силата на което първоначалният
кредитор продължава да администрира кредита по отношение на потребителя. Цесионерът
„Агенция за прехвърляне на вземания“ ЕАД, от името на цедента, по силата на § 7, ал.10 от
рамковия договор за цесия, се е задължил да изпрати писмено уведомление до длъжника, за
да го уведоми за прехвърлянето.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него
документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне. От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин
извършено съобщаване на извършената цесия от страна на „............“, чрез ищеца, на
длъжника – ответник в настоящото производство, като по делото се представи и
доказателство, установяващо писмено потвърждение от страна на „............“ за извършеното
уведомяване на длъжника. Съобразно с разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето
има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено от
предишния кредитор. Само при наличие на предпоставките, предвидени нормата на чл. 99
от ЗЗД прехвърлянето на вземането би могло да породи действието си спрямо длъжника.
Съобразно с разпределената доказателствена тежест по реда на чл. 154 от ГПК ищецът
доказа извършеното прехвърляне на вземането, поради което за съда се налага извод, че
договорът за цесия е породил правното си действие и по отношение на длъжника по
договора за кредит.
От представения по делото договор се установява, че същият е сключен в писмена
форма, на хартиен носител, като се състои от осем страници, първата и втората от които
съдържат страните, конкретните условия на договора, вида на кредита и погасителния план,
а останалите шест страници са общите условия, при които договорът е сключен, макар
изрично да не е посочено, че това са общи условия към договора.
Съдът намира, че не са нарушени изискванията и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като в
договора е посочен годишният процент на разходите и общата дължима сума от
потребителя, изчислена към момента на сключване на договора. В конкретния случай в
договора е посочен годишният процент на разходите от 16,29 %, размера на дължимата
месечна вноска от 242,84 лв., броя на погасителните вноски – 84 и датите на всяка една от
погасителните вноски. Ето защо съдът намира, че процесният договор е съобразен с
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
С оглед на гореизложеното съдът намира за неоснователно направеното от
процесуалния представител на ответника възражение за нищожност на сключения между
5
страните договор за потребителски кредит, поради което същото следва да бъде оставено без
уважение.
Сключеният между страните договор е валиден и е породил своето правно действие.
Съгласно чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава.
Съгласно договора от 25.06.2019 г., договорът е сключен като срочен, крайният срок
за издължаване на длъжника по който договор е 20.06.2026 г. Към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 08.03.2023 г. не е изтекъл крайният срок за погасяване на
задължението. Излагат се твърдения за настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
В съответствие с новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обнародвана в ДВ, бр. 100 от 2019 г.,
съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител. В конкретния случай не е необходимо да бъде направено възражение от
потребителя по образуваното производство, но съдът намира, че следва да се произнесе по
клаузи от общите условия към процесния договор във връзка с настъпилата предсрочна
изискуемост и уведомяването на длъжника.
Съобразно с чл. 5, изр. 2 от Общите условия при просрочване на две или повече
месечни погасителни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително
всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и
всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от
кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. В чл. 9 от общите условия към
договора е предвидено, че всички изявления на кредитора, отправени към
кредитополучателя се считат узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адрес,
съответно изпратени по факс или до адрес на електронна поща, или съобщени по телефон,
посочени от кредитополучателя.
Кредиторът може да търси от потребителя-длъжник предсрочно изпълнение при
условията на чл. 71 от ЗЗД. Условия за настъпване на предсрочната изискуемост са
настъпила неплатежоспособност на длъжника, намаляване на обезпеченията или недаване
на обещаните обезпечения. В конкретния случай по делото не беше доказано настъпване на
някое от посочените условия за настъпване на предсрочна изискуемост. Съобразно с
практиката на СЕС, и по-специално на решение от 21.02.2013 г. по С-472/11, съдът намира,
че клаузата на чл. 5, изр. 2 от Общите условия е неравноправна, тъй като кредиторът в
случая ще получи целия ресурс по кредита заедно с възнаграждение за ползване години
наред, без такова ползване да е налице. Отделно от това следва да се посочи, че длъжникът
следва да бъде уведомен от кредитора в случай на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 14.02.2023 г.
ищецът е отправил покана до ответника за заплащане на дължимите суми в 5-дневен срок от
получаване на поканата, като със същата е обявило вземането за предсрочно изискуемо. От
6
представения заверен препис от известие за доставяне се установява, че ответникът е бил
уведомен на 17.02.2023 г., поради което на 22.02.2023 г. е изтекъл предоставеният от
цесионера срок за изпълнение на задължението. Считано от 23.02.2023 г. ответникът е
изпаднал в забава и това е и датата, от която е настъпила предсрочната изискуемост на
кредита. В конкретния случай разпоредбата на чл. 9 от Общите условия съдът намира също
за неравноправна, тъй като е договорена във вреда на по-слабата страна – потребителя. Само
за пълнота следва да се посочи, че за договора за потребителски кредит, макар и уреден от
специален закон, важат и общите правила на ЗЗД, уреждащи момента на уведомяване. По
отношение на договорните отношения действащият ЗЗД, както и ЗПК възприемат теорията
на получаването. Следователно изявлението на ищеца за обявяване на вземането по
договора за предсрочно изискуемо се счита узнато от длъжника от момента на получаване
на съобщението за това. По настоящото дело този момент е 23.02.2023 г.
По делото не са представени доказателства за извършени от ответника плащания по
договора след 18.02.2022 г. Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-
счетоводна експертиза неплатеният остатък по главница е в размер на 7 656,36 лв., като по
погасителен план обхваща периода от 20.11.2021 г. до 20.06.2026 г., а с включена застраховка
кредит от 56 лв. дължимата главница е в размер на 7 712,36 лв. Съдът приема, че
задължението за главница възлиза на 7 656,36 лв., като по делото липсват данни
застрахователят да е възлагал на кредитора да събира дължимата застрахователна премия
заедно с дължимата по договора главница и договорна лихва. Ето защо исковата претенция е
основателна и доказана до размера от 7 656,36 лв., като за разликата над тази сума до
първоначално претендирания размер от 7 712,36 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Съобразно с процесния договор е уговорена такса ангажимент в размер на 350 лв.
Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. При така
уговорения вид – такса ангажимент не става ясно за какво точно е събрана същата. Така
съставена, клаузата от процесния договор е свързана с усвояване на кредита, което е в
противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. В случая се цели събиране на допълнителна
такса, каквато не се дължи на кредитора, с което се заобикаля закона, поради което клаузата
на чл. 2 от процесния договор в посочената част е нищожна. За ответника остава открит
пътя да реализира правата си по общия исков ред при неоснователно събрана такса.
По отношение на извършеното оспорване на включените в ГПР разходи по кредита,
от събраните по делото доказателства, включително и от изслушаното заключение на вещото
лице, се установява, че в ГПР от 16,29 % е включена само такса ангажимент, а ГПР с
включени застрахователна премия и такса ангажимент става 27,85 %. Законът прави
разграничение между ГПР и общ разход по кредита за потребителя. Легална дефиниция за
ГПР се съдържа в чл. 19, ал. 1 от ЗПК, а за общ разход по кредита за потребителя – в § 1, т. 1
от ДР на ЗПК. Действително разходите за застрахователна премия не са включени в ГПР, но
същите са включени в общия разход по кредита за потребителя, видно от представения и
7
приет като доказателство по делото договор. Ето защо съдът намира за неоснователно
направеното възражение.
По отношение на претенцията за присъждане на сумата от 2 544,94 лв. - договорна
лихва за периода от 20.05.2021 г. до 16.02.2023 г., съдът намира следното:
С оглед на приетия по делото момент, на който е настъпила обявената от кредитора
предсрочна изискуемост на кредита – 22.02.2023 г., съдът намира, че договорна лихва се
дължи именно до този момент. Присъждането на лихва след момента на обявяване на
предсрочна изискуемост би довело до неоснователно обогатяване за кредитора, съответно за
цесионера. В този смисъл е и посоченото по-горе решение на СЕС, което се явява
задължителна практика за съда. Ето защо съдът намира претенцията за основателна за
претендирания период. Съобразно със заключението на вещото лице дължимата договорна
лихва, посочена в графа 4б от приложената таблица към заключението, до 22.02.2023 г.
възлиза на 1 019,65 лв. За разликата над тази сума до първоначално претендирания размер
от 2 544,94 лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По отношение на предявените при условие на евентуалност осъдителни искове за
присъждане на главница и възнаградителна лихва, доколкото съдът се е произнесъл по
главните искови претенции, не дължи произнасяне по евентуалните. По отношение на
предявения при условие на евентуалност осъдителен иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1 157,03 лв. – обезщетение за забава за периода от 21.05.2021 г.
до предявяване на исковата молба – 22.06.2023 г. съдът намира, че с оглед на издадената
допълнителна заповед по чл. 410 от ГПК и своевременно подаденото възражение от
длъжника по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, така предявената искова претенция се явява
преждевременно предявена и съдът следва да прекрати производството по нея.
По отношение на претенцията за заплащане на законната лихва върху главницата,
считано от 08.03.2023 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, същата с оглед основателността на главния иск, съдът намира за основателна,
поради което следва да бъде уважена.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
212,28 лв. от присъдените разноски в размер на 250,97 лв. от общо направените разноски в
размер на 273,80 лв., от които: сумата от 223,80 лв. – платена държавна такса и сумата от 50
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от
ГПК съдът намира същото за основателно, като в тежест на ответника следва да бъдат
8
възложени направените от ищеца разноски в размер на 511,86 лв. от общо направените
разноски в размер на 605,15 лв., от които: сумата от 205,15 лв. – платена държавна такса,
сумата от 300 лв. – платено възнаграждение за вещо лице и сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции. На
ответника се дължат разноски за адвокат. От представения по делото договор за правна
защита и съдействие е видно, че същият е упълномощил адвокат, който се е задължил да
предоставя на ищеца безплатна правна помощ по реда на чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА. Ето защо на процесуалния представител на ответника следва да бъде
присъдено възнаграждение в размер на 203,98 лв., представляващо дължимо
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции от общо
дължимото възнаграждение от 1 323,16 лв., последното определено по реда на чл. 7, ал. 2, т.
3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА за установено по предявените искови претенции от „............ ЕАД, с ЕИК
.......... със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ............., представлявано от
управителя Д.Б.Б., против П. И. Д., с ЕГН **********, от гр. София, .............., с правно
основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ал. 1, т. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1
от ЗЗД във връзка с чл. 9 от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че П. И. Д. дължи на
„............ ЕАД сумата от 7 656,36 лв. /седем хиляди шестстотин петдесет и шест лева и
тридесет и шест стотинки/ - главница за периода от 20.05.2021 г. до 20.06.2026 г., по договор
за потребителски кредит № PLUS-17097409 от 25.06.2019 г., сключен между „............“ и П.
И. Д., приложение № 1 от 11.04.2022 г. към рамков договор за цесия от 15.02.2022 г., сключен
между „............“и „............ ЕАД, сумата от 1 019,65 лв. /хиляда и деветнадесет лева и
шестдесет и пет стотинки/ - договорна лихва от 20.05.2021 г. до 16.02.2023 г., със законната
лихва върху главницата от 08.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за главница за сумата над 7 656,36 лв. до първоначално
претендирания размер от 7 712,36 лв. /седем хиляди седемстотин и дванадесет лева и
тридесети шест стотинки/ и за договорна лихва за сумата над 1 019,65 лв. до първоначално
претендирани размер от 2 544,94 лв. /две хиляди петстотин четиридесет и четири лева и
деветдесет и четири стотинки/.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените при условие на евентуалност искови
претенции от „............ ЕАД, с ЕИК .......... със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. ............., представлявано от управителя Д.Б.Б., против П. И. Д., с ЕГН **********, от
9
гр. София, .............., за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 7 712,36 лв.
/седем хиляди седемстотин и дванадесет лева и тридесети шест стотинки/ за главница и
сумата от 2 544,94 лв. /две хиляди петстотин четиридесет и четири лева и деветдесет и
четири стотинки/ - договорна лихва от 20.05.2021 г. до 16.02.2023 г., дължими по договор за
потребителски кредит № PLUS-17097409 от 25.06.2019 г., сключен между „............“ и П. И.
Д., приложение № 1 от 11.04.2022 г. към рамков договор за цесия от 15.02.2022 г., сключен
между „............“и „............ ЕАД.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 34951/2023 г. по описа на СРС, 155 състав,
в частта относно предявения при условие на евентуалност осъдителен иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1 157,03 лв. – обезщетение за забава за периода от
21.05.2021 г. до 22.06.2023 г.
ОСЪЖДА П. И. Д., с ЕГН **********, от гр. София, .............., ДА ЗАПЛАТИ на
„............ ЕАД, с ЕИК .......... със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. .............,
представлявано от управителя Д.Б.Б., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от
511,86 лв. /петстотин и единадесет лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА П. И. Д., с ЕГН **********, от гр. София, .............., ДА ЗАПЛАТИ на
„............ ЕАД, с ЕИК .......... със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. .............,
представлявано от управителя Д.Б.Б., на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от
ГПК, сумата от 212,28 лв. /двеста и дванадесет лева и двадесет и осем стотинки/,
представляваща направени по делото разноски в производството по издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 11092 от 19.04.2023 г. по гр.д. №
12497/2023 г. по описа на СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА „............ ЕАД, с ЕИК .......... със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. ............., представлявано от управителя Д.Б.Б., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Б. Т.
Бойчинов, от САК, с ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 86, ет. 1, офис 4,
сумата от 203,98 лв. /двеста и три лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение по чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок а в частта относно
оставяне без разглеждане на исковете и прекратяване на производството по делото в
посочените части – в едноседмичен срок от връчване на препис на страните пред Софийски
градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10