№ 82
гр. Пазарджик , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20205220201658 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Ф.-07“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Р., ул. „О.“ № 11, представлявано от управителя Й. И. Д., чрез
пълномощника адв. Д.П. от АК- Пловдив, против Електронен фиш Серия Г №
0003098/01.04.2019 г. издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.638
ал.4 от Кодекс на застраховането (КЗ), за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
Релевираните в подадената жалба оплаквания обобщено се свеждат до това, че
ЕФ е издаден при нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се
иска неговата отвяна като незаконосъобразен. С жалбата се претендират и сторените
разноски.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се
явява законовия представител, но се представлява от процесуален представител, който
поддържа жалбата и излага становище в подкрепа на искането си за отмяна на ЕФ.
Претендира присъждането на разноски в полза на дружеството-жалбоподател,
съгласно представения списък на разноските.
За въззиваемата страна, редовно призована не се явява представител. Не
депозират становище относно основателността на жалбата. Не правят искане за
присъждане на разноски, нито възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар.
Районният съд провери основателността на жалбата и взе предвид изложените в
1
нея доводи, както и становището на процесуалния представител на въззивника,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
прие за установено следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано с атакувания ЕФ, за това че на
01.04.2019 г., в 15,11 часа, в обл. Пазарджик, на АМ Тракия, км 87 в посока гр.
Пловдив, било установено нарушение на Кодекса за застраховането, като е засечено
полуремарке „ ***“ с рег. № ***, собственост на „Ф.“ ЕООД гр. Р., което било заснето
с АТСС- Twin CAM с № SD2D0027.
По този повод бил издаден процесния ЕФ. Последният е връчен на управителя
на санкционираното дружество на 20.10.2020 г. видно от отбелязаното на връчения
чрез РСОД ЕФ (л.11 гърба). Жалбата против ЕФ е подадена от надлежно упълномощен
от управителя на наказаното дружество пълномощник директно до съда по пощата на
03.11.2020 г., видно от пощенското клеймо на плика (л.6), поради което е процесуално
допустима като подадена в законоустановения срок и от лице, активно легитимирано
да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакувания фиш пред
компетентния съд.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и веществено доказателствено средство- снимка от
АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
На първо място при издаването на обжалвания ЕФ са допуснати драстични
нарушения на материалния и процесуалния закон. Това е така, тъй като в
обстоятелствената част на ЕФ липсва пълно и ясно описание на нарушението и на
обстоятелствата, при които то е осъществено. Посочено е единствено дата, час и място
на извършване на нарушението, както и с какво МПС е реализирано. Не става ясно
обаче, какво точно е направило дружеството-жалбоподател, за да е нарушило
разпоредбите на КЗ, тоест не ясно е какво точно нарушение е било извършено от
същото, тъй като в описанието на нарушението е посочено само, че е установено
нарушение на Кодекса на застраховането. Липсата на словесно описание на
нарушението ограничава правото на защита на санкционираното лице, тъй като е
лишено от възможността да разбера какво нарушение се твърди, че е извършило и от
възможността правилно да организира защитата си. Посочването в диспозитивната
част на ЕФ на нарушената норма, а именно чл.483 ал.1 т.1 от КЗ не може да санира
допуснатото процесуално нарушение, тъй като ЕФ следва да съдържа не само правна
квалификация на извършеното нарушение, но и словесна такава (посочване на всички
факти, включени в състава на вмененото нарушение), тъй като привлеченият към
административнонаказателна отговорност се брани не само срещу правото, но и срещу
фактите и непосочването им го лишава от възможността за адекватна защита.
Освен това, за да бъде санкционирано дружеството-жалбоподател като
собственик на МПС, за което е констатирано, че към датата на нарушението е без
валидна ЗЗГО, с ЕФ, т.е. на основание чл.638 ал.4 от КЗ, се изисква именно от текста на
посочената норма, за това МПС да е било засечено движение (управление). Това
обстоятелство обаче в описанието на нарушението липсва. То обаче е елемент от
2
фактическия състав на нарушението по чл.638 ал.4 от КЗ и е обстоятелство, което
обуславя възможността собственикът на МПС да бъде санкциониран с ЕФ, заради това,
че неговото МПС е било управлявано на процесната дата и място без да има ЗЗГО.
На следващо място, настоящият съдебен състав счита, че не са спазени
формални правила за използваната АТСС. Не е несъмнено, че заснемането е станало
със АТСС и то с посоченото в ЕФ. Това е така, тъй като по преписката макар и да е
приложен Протокол за използване на АТСС, то се поражда съмнението дали същият е
попълнен от служителя на Сектор „ПП“ при ОДМВР- Пазарджик- оператор на
системата. По отношение на този протокол, който се издава на основание чл.10 от
Наредбата 8121з-532/2015 г., следва да са спазени няколко изисквания. Той трябва да
бъде издаден на датата на нарушението и съответно регистриран в същия ден или поне
на следващия. Освен това часът на нарушението следва да попада в отразения в
протокола период от време, през който автоматизираното техническо средство е било в
работен режим по зададените параметри. В същия протокол следва да е отразен и
патрулния автомобил, в който е било поставено АТСС с посочен регистрационен
номер и разположение.
Вярно е, че по делото е представен Протокол за използване на АТСС (л.12). От
същия обаче се установява, че той е регистриран (вписан в регистрите на ОДМВР-
Пазарджик) малко по-малко от две години след извършване и установяване на
нарушението, а именно на 14.01.2021 г., тоест след депозиране на жалбата срещу ЕФ
(виж дата на вх. номер на Жалбата на л.3), като по начина на оформяне на протокола и
вписаните в него данни е очевидно, че същите са въведени от ел. информационна
система на ОДМВР. Това е така, тъй като за полицейски служител оперирал с АТСС е
вписан мл. инсп. И. Т., а от справката от АТСС (л.19) е видно, че оператор на
системата е бил полицейския служител И. И.. Освен това в Протокола липсва подпис
на служителя, който го е съставил. Липсват отразени дата на приемане на протокола и
дата на извършената проверка.
Всичко това поставя под съмнение обстоятелството, че протоколът за
използване на АТСС е съставен в деня на нарушението и по-конкретно към момента на
използване на АТСС, което лишава същия от удостоверителните му функции, които
има по отношение на фактите за ползване на системата от определен служител, на
определено място и в определено време.
Изложеното до тук е достатъчно основание за отмяна на ЕФ като
незаконосъобразен, поради допуснатите нарушения на материалния и процесуалния
закон, поради което съдът не намира за нужно да обсъжда и други доводи по същество.
При този изход на делото- отмяна на ЕФ, съдът намира за основателна
претенцията на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател за
присъждане на разноските за заплатен адвокатски хонорар в полза на същото. Това
искане е направено своевременно. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие (л.4) и списък на разноските (л.37), от които се установява, че на адв. Д.П.
от АК- Пловдив е изплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Този размер е над минимално предвидения съгласно чл.8 ал.1 т.2 от Наредба №1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но поради липса на
възражение за прекомерност от страна на въззиваемата страна, съдът не разполага с
възможността за коригиране на неговия размер. Следва претенцията на дружеството-
3
жалбоподател да се уважи в цялост, като разноските се възложат в тежест на ОДМВР-
Пазарджик- органът издал обжалвания ЕФ.С оглед на изложеното, след като извърши
анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд
Пазарджик, в настоящия състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия Г № 0003098/01.04.2019 г. издаден от ОД
на МВР- Пазарджик, с който на „Ф.-07“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Р., ул. „О.“ № 11, представлявано от управителя Й. И. Д., на основание
чл.638 ал.4 от Кодекс на застраховането КЗ), за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пазарджик, представлявана от директор, ДА
ЗАПЛАТИ на „Ф.-07“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Р., ул.
„О.“ № 11, представлявано от управителя Й. И. Д. разноски в размер на 400
(четиристотин) лева- за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4