РЕШЕНИЕ
№ 421
гр. Благоевград, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20231210200589 по описа за 2023 година
Делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. Н. М. от гр.С против Електронен фиш Серия
К и №2656317, издаден от ОДМВР- Благоевград, с който на
жалбоподателката, в качеството й на законен представител на „А “ООД, е
наложено административно наказание „Глоба“,в размер на 400.00лв., във
връзка с административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
С жалбата се твърди, че фиша е незаконосъобразен, тъй като е издаден при
нарушаване на процесуални правила. Алтернативно се застъпва становището,
че не е доказано извършването на твърдяното нарушение, както и, че е
изтекла абсолютната давност за изготвянето му по ЗАНН. Иска се отмяна на
обжалваният акт .
Санкционният орган редовно и своевременно призован не ангажира
процесуален представител и становище по делото. В придружително писмо
прави искане за прекомерност на адвокатското възнаграждение за
жалбоподателя по чл. 63д от ЗАНН .
РП-Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират свой
представител по делото и становище по жалбата.
1
Районният сьд, след като съобрази доводите на жалбоподателя, след като
анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото
право, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице с право
на жалба и то е сторило това в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП. /Електронният
фиш е връчен на жалбоподателката с разписка на 15.03.2023г., а жалбата
срещу него е депозирана в съда на 28.03.2023г./
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Аргументи:
С ангажираните по делото доказателства /гласни и писмени/ се установи
по категоричен начин, че на жалбоподателката е издаден електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, въз основа на снимков материал от АТСС
/система за видео наблюдение за скорост на автомобилите на пътя-ARH CAM
S1/, със серия на фиша К и №2656317. Във фиша е посочено, че на
29.03.2019г. в 11.11. часа, на ПП-1 Е-79, км 361+200, извън населено място и
в посока към гр.С , при максимално разрешена скорост и ограничение на
скоростта от 60 км/час, сигнализирано с пътен знак „В-26“, жалбоподателката
М. е управлявала МПС /лек автомобил с марка „П “ с рег.№ /, със скорост на
автомобила от 109 км/час, което е с превишение над ограничението от
49км/час. Във фиша е посочено също така, че скоростта на автомобила е
установена с техническо средство – 11743d4. Към фиша е приложена и
снимка от АТСС, на която е заснет описаният в обжалваният фиш автомобил
именно на дата 29.03.2019г. в 11.11.20 часа , а местоположението на
заснемането е конкретизирано с координати. Същевременно в снимковият
материал е отразено, че скоростта на процесният автомобил към момента на
заснемането му от автоматизираната система за контрол на пътя, е от 113
км/час, а в електронният фиш е приспаднат толеранса от 3 % до 109 км/час.
Това описано във фиша деяние на жалбоподателката е квалифицирано като
административно нарушение по чл. 21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП и на
основание чл. 189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, на жалбоподателката
М. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400.00лв.
Според представената извадка от регистъра на изведените и връчени
електронни фишове чрез АИС АНД при ОДМВР-Благоевград, обжалваният
електронен фиш е съставен на 08.04.2019г. и същият е връчен на
жалбоподателя на 15.03.2023г.
2
От приложеният регистър за МПС, се установява, че собственик на
описаният в обжалваният електронен фиш автомобил, е „Л г“ЕАД, „А “ООД
и И В Х . Между страните не е спорно, че жалбоподателката е законен
представител именно на единият от тези собственици „А “ООД, като до
приключване на делото от жалбоподателката не е постъпила декларация по
ЗДвП за това, че тя не е управлявала процесното МПС на посочената в
електронния фиш дата и място.
По делото е представено Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване №17.09.5126 относно система за видео контрол на нарушенията на
правилата за движение, с което се доказва, че процесното техническо
средство е одобрено и въведено в експлоатация за отчитане и измерване на
скорост при управление на МПС към 07.09.2017г. и е със срок до 07.09.2027г.,
след която дата, според Писмо от 12.03.2020г. на Зам. директора на ОДМВР-
Благоевград /служебно известно вече на съда по аналогични дела/ и съгласно
чл. 30, ал.5 от ЗИ, това устройство продължава да се счита за одобрено
такова при измерване на скорост на МПС.
Представен като доказателство по делото е и Протокол от проверката на
мобилната система за видеоконтрол с №14-С-ИСИ/13.06.2018г., с който се
установява, че ползваното техническо средство за измерване на скорост в
казуса е било технически изправно.
При разпита на св.К., на длъжност „младши автоконтрольор“ към
санкционният орган, се установи, че същият е въвел параметрите за работа с
АТСС за ограничение на скоростта и допустим толеранс над това
ограничение на процесната дата, след което системата започва автоматично
работа и при отчитане на скорост на преминаващите автомобили по-висока
от въведеното ограничение, автомобилите се заснемат от тази система.
Свидетелят е категоричен, че няма никакво отношение и намеса при
заснемане на нарушението за скорост, което се прави автоматично от АТСС и
тази система. Нарушителя се установява в последствие въз основа на
регистъра за собственост на заснетото с нарушение МПС. По делото е
изготвен и нарочен Протокол за работа с АТСС от страна на св.К., в който
последният изрично е отразил датата на работа с тази система /29.03.2019г.
за времето от 10.01.часа до 11.25 часа/, местоположението на системата,
ползваното техническо средство и отстоянието от знака за ограничение на
3
скоростта В-26, а именно 150 метра, което е именно в параметрите и обхвата
му на действие.
По делото е представена Справка за нарушител/водач, от която се
установява, че жалбоподателката е наказвана неколкократно за нарушения по
ЗДвП до процесната дата.
Между страните няма спор, че на посоченото в ЕФ място към процесната
дата е бил поставен ограничителен пътен знак за скорост „В-26“ /60 км/час/.
В тази насока към преписката е приложена и приета като доказателства скица
за въведената пътна регулация на процесният пътен участък , изготвена от
Областно пътно управление–Благоевград.
Приета като доказателство в процеса е и Заповед №81213-515/14.05.2018г.,
издадена от министъра на вътрешните работи, с която са делегирани
правомощия на младши автоконтрольори да ползват системите за
видеоконтрол на пътя и установяват нарушения за скорост с тях, както и
правомощия на ОДМВР за съставяне на електронен фиш при такова
нарушение по ЗДвП.
При така установените фактически дадености, въз основа на събраният по
делото доказателствен материал, съдът намира,че законосъобразно е
ангажирана отговорността на жалбоподателката за вмененото й с
електронният фиш административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Видно от съдържанието на обжалваният електронен фиш, в него ясно и
конкретно е посочено, че местоизвършването на деянието / на ПП-1 Е-79,
на км.361+200, извън населено място и с посока към гр.С /, което според
съда е напълно достатъчно за да индивидуализира и конкретизира този
реквизит, описващ твърдяното нарушение. Отделно от това, мястото е и
заснето в нарочен снимков материал към фиша /снимка от АТСС/, с изрично
заснемане на процесният автомобил и датата и часа на преминаването му
през процесното място, като доказателство за твърдяното нарушение. Ясно и
конкретно е посочена и датата на извършване на деянието /29.03.2019г. в
11.11 часа/. Конкретно и подробно е описан фактически начина на
извършване на твърдяното нарушение, а именно, че то се изразява в
управление на описаният лек автомобил от страна на жалбоподателя с
превишение на въведеното ограничение на скоростта от 60 км/час,
сигнализирано чрез пътен знак „В-26“, като превишението е отчетено и с
4
оторизирано техническо средство-/АТСС/, което е фиксирало скорост на
управляваният автомобил от дееца от 113км/час. От тази скорост в
електронният фиш е приспаднат технически толеранс от 3% и е прието, че
скоростта на процесният автомобил при заснемането му е била от 109 км/час
или превишението над ограничението е било 49км/час. В електронния фиш
ясно и коректно е посочена правната квалификация на това нарушение по
чл.21, ал.2 от ЗДвП, отразен е и издателят на фиша–ОДМВР-Благоевград,
каквото е изискването на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Издаденият електронен фиш е
и надлежно връчен на жалбоподателката като законен представител на
собственик на заснетият автомобил и в тази насока няма спор между
страните.
Доколкото снемането на заснетото нарушение, чрез създаване на хартиен
носител на клип или снимки от автоматизираната система за видеоконтрол на
пътя, е дейност последваща на осъществяваният видеоконтрол на пътя,
то непредставянето на такъв хартиен носител на жалбоподателя за заснетото
нарушение в деня на деянието, също не може да се приеме, че е засегнало
правото на защита на дееца, комуто се връчва електронен фиш с пълната
информация за вмененото му нарушение и доказателствата за установяването
му.
Съгласно нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, действаща към датата на
процесното деяние /изм.ДВ бр. 19 от 2015г./, при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен
фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане.
Предвид всичко изложено, съдът приема, че обжалваният електронен
фиш съдържа всички изискуеми се за него реквизити по ЗДвП, същият е
надлежно връчен и е издаден при недопуснато съществено процесуално
5
нарушение, а това го прави процесуално законосъобразен и всички
възражения на защитата в обратна насока се явяват неоснователни.
От друга страна, с ангажираните по делото доказателства /гласни и
писмени/, се установи по един категоричен и несъмнен начин, че
жалбоподателката е извършила от обективна и субективна страна
именно вмененото й административно нарушение по чл.21, ал.2 от
ЗДвП.
С нормата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, при избиране на скоростта на движение,
на водачите на ППС, е забранено да превишава определените стойности на
скорост в км/час, сигнализирана изрично с нарочен пътен знак.
От обективна страна, в разгледаният случай се доказа, че на процесното
място и на процесната дата, за водачите на ППС, е било въведено
ограничение за скорост от 60 км/час, чрез пътен знак /“В-26“/, което
ограничение не е съобразено от жалбоподателката, защото тя е избрала
скорост при управление на автомобила си на процесната дата и място, от
109км/час или такава с превишение на въведено ограничение за скорост в
процесният пътен участък от 49 км/час. Тези факти се доказаха с приложена
по делото снимка към обжалваният електронен фиш, с показанията на св.К. и
с изготвеният от него Протокол за ползване на АТСС. Техническото средство
от своя страна, с което е фиксирана скоростта на управляваният от
жалбоподателката автомобил на процесната дата и място, се доказа, че е
надлежно утвърдено за такова измерване с удостоверение от 08.09.2017г.
Доказа се също така с представен Протокол за техническо изпитване на
техническото устройство към ползваната АТСС /в случая от дата
29.03.2019г./, че това техническо средство е било и технически изправно при
ползването му. Ето защо, съдът приема за безспорно доказана и надлежно
установена скоростта на управляваният от жалбоподателката автомобил на
процесната дата и място, както и, че тази скорост е била именно посочената
такава в обжалваният електронен фиш, избрана в нарушение на въведеното
на мястото ограничение от 60 км/час, чрез поставен и видим за водачите
пътен знак „В-26“.
От субективна страна, доколкото се касае за правоспособен водач на
МПС, той е било запознат с всички правила и задължения, които има при
управление на МПС, в това число и правилото на чл.21, ал.2 от ЗДвП, което в
6
казуса виновно и съзнателно не е спазено от жалбоподателката така е
реализирала вмененото й административно нарушение и от субективна
страна.
Съдът намира възражението на жалбоподателката за изтекла давност
относно издаването на електронния фиш, за неоснователно поради следните
аргументи:
От една страна видно от данните по делото и регистъра за издавани
електронни фишове при санкционният орган, обжалваният фиш е съставен на
08.04.2019г., което е в срока по чл. 34 от ЗАНН, макар последният да не
намира приложение за ЕФ, съгласно практиката на съдилищата. На следващо
място, с издаването на обжалваният електронен фиш на посочената дата, е
прекъсната и давността за административно санкциониране на дееца по
смисъла на чл. 80, ал.1 т.5 от НК, намиращ субсидирано приложение в този
казус по смисъла на чл. 84, вр. с чл.85а от ЗАНН. Не може да се сподели и
възражението на жалбоподателката за изтекла абсолютна давност и по
смисъла на чл. 81, ал.3 вр. с чл. 80, ал.1, т.5 от НК, която е за срок от 4 години
и 6 месеца, считано от датата на деянието или в казуса този срок би изтекъл
на 29.09.2023г., обстоятелство, което също не е настъпило към този момент.
Все в този ред на мисли не се констатира и изтекла давност за изпълнение на
санкцията по смисъла на чл. 82 от НК, която давност за изпълнение започва
да тече, смитано от влизане в сила на акта, с който е наложена санкцията
хипотеза, която също не е налице в този случай.
За извършеното нарушение, с обжалваният фиш на жалбоподателката е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400.00лв., като за
отмерването й е приложена нормата чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП. С тази норма
отмереното административно наказание е единствено по вид и размер за
нарушение като процесното, поради което съдът приема, че и отмераната на
жалбоподателката санкция е законосъобразна и в съответствие с нормата на
чл.27 от ЗАНН.
По изложените съображения, съдът счита, че обжалваният електронен
фиш е процесуално и материално законосъобразен и като такъв следва да
се потвърди, а жалбата срещу него като неоснователна, следва да се остави
без уважите.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К и №2656317, издаден от
ОДМВР- Благоевград, с който на Р. Н. М., в качеството й на законен
представител на „А “ООД, с адрес: гр.С , район „Т “, ул.“К “№ , е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 400.00лв./четиристотин
лева/, във връзка с административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва пред Административен съд –Благоевград в
14- дневен срок, считано от обявяването му за всяка от страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8