Решение по дело №120/2025 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1754
Дата: 23 юли 2025 г.
Съдия: Ивелина Ленкова Мавродиева
Дело: 20252120100120
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 януари 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1754
гр. Бургас, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20252120100120 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Я. Щ. В. с ЕГН **********,
адрес: гр. С., ул. ***“ № **, действащ чрез пълномощника си адвокат А., против
„БУЛНЕТСЕРВИЗ“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
„***“ № **, представлявано от ****, с която се претендира осъждането на ответното
дружество за заплащане на сумата от 550 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди под формата на претърпени загуби,
вследствие неизпълнение от страна на ответното дружество на договорно задължение
по неформален договор за изработка от 07.10.2024 г., с който ищецът поръчал на
ответника да извърши ремонт на мобилния му телефон, изразяващ се в смяна на
дисплея, като сумата е формирана както следва: 160 лв. - главница, представляваща
платена от ищеца на ответното дружество сума за смяна на дисплей на мобилен
телефон, собственост на ищеца, 240 лв. - главница, представляваща платена от ищеца
на „Сръчко сервиз“ ЕООД сума за поправка на мобилния телефон, в резултат на
отказа на ответника да го поправи, ** лв. – главница, представляваща сума за
закупуване на протектор за дисплея на мобилния телефон на ищеца, който бил
премахнат от ответника при ремонта, 120 лв. – главница, представляваща заплатени от
ищеца куриерски услуги за получаване на мобилното устройство, както и транспортни
разходи за гориво от гр. С. до гр. Бургас, ведно със законната лихва върху сборната
1
главница от 550 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.01.2025 г.,
до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на сторените по делото
разноски.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения,че въз
основа на горецитирания неформален договор за изработка от 07.10.2024 г, сключен
между страните, дружеството е следвало да извърши ремонт, изразяващ се в смяна на
дисплея на мобилния телефон на ищеца –Хонор Меджик 5 Лайт. Сочи се в тази връзка,
че на 09.10.2024 г. ищецът отишъл в сервиза на ответника, видял телефона си и не
останал доволен от извършения ремонт, тъй като на телефона, който е зелен на цвят
била сложена черна лайсна. При запитване ответникът обяснил, че не могъл да намери
рамка с цвета на устройството и сложил черна. Ищецът се съгласил, тъй като бил в
безизходица и взел отремонтирания си телефон, за което заплатил сумата от 160 лв.
Посочва се, че веднага след това ищецът посетил магазин за мобилни аксесоари и
закупил за телефона си протектор на стойност ** лева, като същият бил сложен на
място от служител на магазина. След като се прибрал в дома си ищецът сложил сим
картата си в телефона, който не я разчел, като същото се случило и с друга карта.
Ищецът се свързал с ответника, който му казал да донесе отново телефона в сервиза.
На 14.10.2024 г. ищецът отново посетил сервиза и оставил телефона си, който бил
готов на 25.10.2024г. и изпратен по куриер с опция преглед и тест и ищецът отишъл да
си го вземе от офиса на куриерската фирма. Твърди се, че устройството било получено
без протектора на дисплея, но ищецът въпреки всичко го взел и се прибрал. Сочи се,
че малко след това дисплеят не реагирал, тъч скрийна не хващал и се появила бяла
линия от дясно на дисплея. Ищецът и съпругата му веднага се обадили на ответника,
който се ядосал и заявил, че е трябвало да направят възраженията си на място в
куриерската фирма, тъй като телефонът бил изпратен и получен с опция преглед и
тест. Докато ищецът пътувал за сервиза в гр. Бургас, за да остави телефона за пореден
път, задната част на телефона се разлепила и се виждало лепилото, с което бил
залепен. При пристигането на ищеца в сервиза ответникът започнал да се държи
арогантно, отказал да поправи телефона за своя сметка и изгонил ищеца, който
потърсил услугите на друг сервиз. За ремонта там заплатил сумата 240 лв. От сервиза
издали независима техническа експертиза, според която телефонът имал механична
повреда, дефектна LCD матрица, неоторизирана сервизна намеса между LCD
матрицата и рамката на дисплея и следи от лепило. Ето защо и търси обезщетяване на
претърпените от него вреди, съобразно подробно изложените по-горе доводи.
Правното основание на предявените искове е чл. 82 във вр. с чл. 265, ал. 1,
предл. 2-ро от Закона за задълженията и договорите.
По делото в законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответното
дружество. На първо място се сочи, че за ищеца липсва правен интерес от воденето на
2
исковете, тъй като сумата била изплатена съгласно месечно извлечение от сметката на
лице с имената Д. В. Т. – най-вероятно съпруга на ищеца, като жената, която
придружавала ищеца по време на посещението му в офиса на ответното дружество,
заявила че телефонът е неин.
Така наведените доводи за недопустимост не се споделят от съда, тъй като
твърденията на ищеца, че е страна по процесния договор с ответника обуславят
правния му интерес от воденето на делото.
По същество исковете се оспорват като неоснователни, като се твърди, че
липсва надлежна индивидуализация на телефонния апарат и се оспорват твърденията,
че ответното дружество е извършило ремонт на апарата съгласно представения по
делото договор за кредит за финансиране на покупки на стоки, като вероятно се
касаело за извършен ремонт на друг мобилен телефон с марка „Хонор“. Излага се как
се развили отношения в сервиза на дружеството, какви действия са извършени във
връзка с отремонтирането му, като накрая телефонът бил предаден в изправност на
ищеца, като вероятно след това отново е бил повреден и се прави опит да се
прехвърли отговорността върху техник на ответното дружество. Сочи се също така, че
ако се касае до телефона, съгласно споменатия договор за кредит, то той е имал
застраховка, която би могла да поеме съответните разходи за отстраняване на
повредата.
С горните мотиви се моли за отхвърлянето на исковете. Също търси присъждане
на направените разноски по делото.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея
факти и обстоятелства, становището на насрещната страна по нея, събраните по
делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно приемо-предавателен протокол на 07.10.2024 г. в гр. Бургас Я. В. е
предал на ответното дружество Хонор Меджик 5 лайт за смяна на дисплей.
Представена е независима техническа експертиза № S009615425.11.2024 г. към
сервизна поръчка на клиента Я. В., издадена от GSM & IT Сервиз, съгласно който
комисия в състав от три лица е извършила диагностика на следния уред: марка на
уреда – липсва посочване, модел на уреда – неразпознат, гаранционна карта –
неизвестна, S/N: ANQLVB32A***, IMEI: 8600*******, която е констатирала механична
повреда върху уреда; дефектна ЛСД матрица – черта в лявата част; деформирана
метална рамка на дисплей но модула; неоторизирана сервизна намеса – фуга между
ЛСД матрицата и рамката на дисплея и следи от лепило , вследствие на което е
необходима смяна на дисплей модул.
Представена е фактура № **********/05.11.2024 г. за сумата от 240 лв. с ДДС за
3
ремонт по горната сервизна поръчка, по която е получател ищецът, както и касов бон
за нейното заплащане.
По делото са ангажирани и гласни доказателства. Св. Д. Т. – живуща на
съпружески начала с ищеца разказва, че мъжът й си е купил телефон на изплащане,
след което детето им, което страда от аутизъм изтървало телефона, при което се
пукнал дисплеят му, но телефонът въпреки това продължил да си работи нормално.
След това мъжът й решил да намери сервиз в интернет,защото искал телефонът му да
не е със счупен дисплей. Така посетили сервиза на ответното дружество, оставили
телефона за ремонт, като поискали да му сменят дисплея с нов оригинален дисплей.
След това, на 09.10.2024 г. отишли в сервиза да си го вземат, тъй като им се обадили,
че е готов. Тя заплатила с нейната кредитната карта цената за смяната на дисплея в
размер на 160 лв. По принцип комуникацията осъществявали с човек от сервиза – не
знае името и длъжността му. Когато отишли на 09.10.2024 г. да вземат телефона, не го
тествали на място - смисъл да му поставят SIM карта. Видимо той бил с нов дисплей,
но отстрани бил с друга лайсна или не знам точно как се казва, но с цвят, различен от
цвета на телефона. Като излезли от магазина, отишли и купили от друго място нов
протектор на телефона за ** лв. и се прибрали вкъщи. Мъжът й пробвал телефона –
поставил картата си, но той не я отчитал, като излизал надпис в смисъл, че не се
отчита наличието на SIM карта. Пробвали и с друга карта, тъй като помислили, че
проблемът е с картата, но пак не се получило. След това се обадили на господина,
който поправил телефона, и му казали, че не отчита SIM картата и той казал да отидат
пак да го види. Комуникацията със сервиза мъжът й осъществял на телефонен номер
по обявата в интернет. На 14-ти отишли, занесели телефона, оставили го там и на 26-
ти господинът се обадил на мъжа й, че телефонът е готов и може да мине да си го
вземе. Мъжът й искал този ден да мине да си го вземе, тъй като тъкмо е бил на работа
и имал възможност да направи това, но господинът му е отговорил, че ще му го
изпрати по „Еконт“. Известно и че т.нар. господин се казва г-н Костадинов. С мъжът й
отишли заедно в „Еконт“ за да вземат телефона, като още там поставили карта, която
бе отчетена и затова си го взели и се прибрали. Детето им се зарадвало, като му дали
телефона. Опитали се да отворят някакви приложения, но телефонът изобщо не можел
да ги отвори. Мъжът й пак се обадил на господина и го попитал защо телефонът не
може да отвори никакви приложения и му е обяснил проблема, а той му е казал, че
ние сме му направили нещо, ние сме го счупили. Те му казали, че отново ще дойдат до
Бургас, за да му го покажат и посетили отново сервиза. Показали му, че телефонът
встрани е разлепен, че не може да отвори никакви приложения и например, като св.
натиснала „Фейсбук“ той въобще не реагирал, не отварял. Господинът им казал, че не
го интересува повече, започна да вика, да крещи, да блъска по бюрото си и да казва:
„Тук, в този сервиз, няма да стъпвате повече“. Започнахме да говорим и тримата,
стана скандал. Според мен г-н Костадинов започна да налита на бой – има и камери,
4
които снимат, но според мен трябва да се гледа целия запис, защото той е снимал само
това, което му изнася на него. Според мен трябва да покаже заснетото и на двете
камери, а не само камерата, която снима нас. Св. му казала, че детето им е с аутизъм и
той спрял скандала с тях. Те си тръгнали, като той ги изгонил и им казал повече да не
стъпват там. След това мъжът й избрал друг сервиз в София – „Сръчко“ и изпратили
телефона там и тогава им казали, че е с повреден дисплей, че не е оригинален – нещо
такова и им сложили нов дисплей. След това нямали проблеми, телефонът вече си
работил и към настоящия момент също работел.
Св. сочи също така, че те живеят в гр. С. и като идвали до Бургас, пътували с
тяхната кола. Комуникацията по изпращането до „Сръчко“ била осъществена чрез
„Еконт“ и те заплатили съответните разходи за това.
Излага също така, че по принцип телефона го ползвали всички – тя и мъжът й,
а понякога и детето им, като тогава тя нямала неин личен мобилен апарат.
В съдебно заседание на 21.05.2025 г. е представен телефонен дисплей, за който
ищецът е заявил, че това е този, който е бил поставен в сервиза на ответното
дружество и който като неизправен е бил свален и съответно заменен с нов
оригинален такъв от сервиз „Сръчко“.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на
делото, съдът намира от правна страна следното.
Съгласно чл. 258, ал. 1 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изпълни нещо, съгласно поръчката на другата страна, а
последната да заплати възнаграждение. В случая съдът намира, че от събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност, а и от твърденията на страните, се
установява наличието на договорно правоотношение между тях, съгласно което
ответното дружество, в качеството си на изпълнител, е следвало да смени дисплея на
телефона на ищеца, който е бил счупен. Заплащането на цената на извършената услуга
в размер на 160 лв., не е спорна по делото, като плащането й от страна на жената на
ищеца, не променя страните по договорно изпълнение, при все че тя е извършила
плащане на задължението на мъжа си, погасявайки неговия дълг към ответника за
възложената изработка.
Твърденията обаче за некачественото изпълнение на същата, при съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, не се доказа с надлежни
доказателствените средства, при все че показанията на св. Т. следва да не бъдат
кредитирани, отчитайки нейната заинтересованост от изхода на спора съгласно чл. 1**
от ГПК. Другите доказателства обосноваващи некачествено изпълнение не се
представиха. Напротив ищецът е приел телефонът като изправен след съответна опция
„преглед и тест“ при получаването му от Еконт, което съставлява признание за
5
качествено изпълнение на свършената работа. В тази връзка и нормата на чл. 264 от
ЗЗД предвижда, че поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора
работа. При приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички
възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които
не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За
такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след
откриването им. Ако обаче не направи такива възражения, работата се счита приета. В
тази връзка не се установява, че появилите се, по твърденията на ищеца недостатъци,
са такива, които не могли да бъдат открити при обикновения начин на приемане или
пък, че са се появили по-късно, тъй като същият не сочи да е извършил обикновени
действия, с които да установи евентуалната неизправност на дисплея, освен обикновен
оглед и поставяне на сим карата. Така приемането на телефона след неговия преглед и
тест, които е следвало да извърши ищеца, и приемането му свидетелства за липсата на
такива недостатъци и е приемане на работа.Дори ако се разсъждава в насока, че се
касае до такива недостатъци, които са се появили по-късно, то отново не се установя с
надлежни доказателства тяхното съществуване. Ищецът сам е заявил, че
представеният от него дисплей е този, който е бил поставен в сервиза на ответника и
демонтиран при ремонтирането на телефона от „Сръчко“, като видно от същия той е
със зелена лайсна. В исковата молба изрично е посочено недоволството при
приемането на телефона във връзка с цвета на лайсната, който бил черен. Това пък от
своя страна обосновава извода, че не е доказано, че телефонния дисплей, който е бил
сменен от „Сръчко“ е поставения от ответното дружество такъв, като и в самата
сервизна поръчка на това дружество не е посочен дори марката и модела на телефона,
който е отремонтиран.
С горните мотиви съдът намира, че исковете като недоказани следва да бъдат
отхвърлени.
При този изход на спора следва да се остави без уважение претенцията на
ищеца за присъждане на сторените по делото разноски. Ответното дружество има
право да получи на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сторените от него разноски по
делото в размер на 400 лв. за изплатеното от него адвокатско възнаграждение, което е
в минимален размер.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля исковете на Я. Щ. В. с ЕГН **********, адрес: гр. С., ул. ***“ № **,
против „БУЛНЕТСЕРВИЗ“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ул. „***“ № **, представлявано от ****, за осъждането му за заплащане на
6
сумата от 550 лв. - главница, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди под формата на претърпени загуби, вследствие неизпълнение от
страна на ответното дружество на договорно задължение по неформален договор за
изработка от 07.10.2024 г., с който ищецът поръчал на ответника да извърши ремонт на
мобилния му телефон, изразяващ се в смяна на дисплея, като сумата е формирана
както следва: 160 лв. - платена от ищеца на ответното дружество сума за смяна на
дисплей на мобилен телефон, собственост на ищеца, 240 лв. - платена от ищеца на
„Сръчко сервиз“ ЕООД сума за поправка на мобилния телефон, в резултат на отказа
на „БУЛНЕТСЕРВИЗ“ ЕООД да го поправи, ** лв. - сума за закупуване на протектор
за дисплея на мобилния телефон, който бил премахнат от ответника при ремонта, 120
лв. – заплатени от ищеца куриерски услуги за получаване на мобилното устройство,
както и транспортни разходи за гориво от гр. С. до гр. Бургас, ведно със законната
лихва върху сборната главница от 550 лева, считано от датата на подаване на исковата
молба на 08.01.2025 г.
Осъжда Я. Щ. В. с ЕГН **********, адрес: гр. С., ул. ***“ № **, да заплати на
„БУЛНЕТСЕРВИЗ“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
„***“ № **, представлявано от ****, сумата от 400 лв. /четиристотин лева/ за
направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

7