№ 281
гр. Ботевград, 11.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Катерина В. Ненова
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от Катерина В. Ненова Гражданско дело №
20251810100972 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.15, ал. 7 от ЗЗДН.
Образувано е по подадена молба от И. В. Х. с ЕГН: **********, от АДРЕС, за
издаване на заповед за защита срещу В. Х. В. от АДРЕС, лице, с което молителят е
живяла на съпружески начала, поради извършено спрямо молителя домашно насилие,
състоящо се в следното: На 14.06.2025 г., около 12:00 ч, в АДРЕС, пред квартирата на
И. В. Х., В. Х. В. започнал да отправя закани и заплахи към И. В. Х. и нейн приятел,
като им казвал, че „ще ги убие“, „ще им разкаже играта“ и „ще умират“, като от този
момент и понастоящем В. Х. В. изпращал множество гласови съобщения на телефона
на приятеля на И. В. Х..
Ответникът е получил препис от молбата за защита, като не е депозирал писмен
отговор.
В открито съдебно заседание страните се явяват лично. Молителят поддържа
молбата за защита. Ответникът заявява, че не отрича твърденията в молбата за защита,
но и не може да се спомни със сигурност какви реплики е отправил към молителя И.
В. Х., тъй като бил ядосан и афектиран. Уточнява, че имал проблемни отношения с
приятеля на молителя и конфликтът от 14.06.2025 г. е бил по – скоро с него.
Ответникът В. Х. В. нямал намерение изобщо да влиза в контакт с молителя И. В. Х.,
но последната сама се намесила в пререканието. Ответникът също така акцентира, че
не е изпращал съобщения на молителя И. В. Х., тъй като обажданията му към нея били
блокирани.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна:
1
Молителят и ответникът са лица, които в предходен период са живели във
фактическо съжителство – факт, който не е спорен между страните, а отделно от това е
служебно известен на съда от воденото помежду им гр. д. № 775/2024 г. по описа на
РС – Ботевград.
Молителят И. В. Х. е с чисто съдебно минало, както и ответникът В. Х. В.,
което се установява от служебно изисканите справки за съдимост. Двамата не са
лекувани в „ЦПЗ – София“ ЕООД, видно от постъпилата справка от лечебното
заведение.
Между страните е водено предходно дело по ЗЗДН, а именно гр. д. №
775/2024 г. по описа на БРС, видно от приложерната служебна справка от БРС. По
въпросното дело на ответника са наложени мерки за защита за деяние, сходно с
процесното.
От молителя е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. В декларацията
са описани по аналогичен начин фактите и обстоятелствата относно твърдения акт на
домашно насилие.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Молбата за защита е подадена от правоимащо лице по смисъла на чл. 3, т. 2 от
ЗЗДН, а именно молителят И. В. Х. твърди, че е пострадало лице от домашно насилие,
извършено от лице, с което е била във фактическо съжителство.
Установява се, че РС-Ботевград съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗЗДН е компетентният
съд да се произнесе по искането за налагане на мярка за защита по ЗЗДН с оглед
фактическото пребиваване на молителя на територията на общ. Ботевград към момента
на депозиране на молбата за защита.
В молбата се сочи, че актът на домашно насилие е извършен на 14.06.2025 г. С
оглед посоченото, молбата е допустима, тъй като същата е предявена в предвидения
тримесечен срок по чл. 10 ЗЗДН.
Съгл. чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, съдът може да издаде заповед за защита и само на
основание приложената декларация. В конкретния случай изложеното в декларацията
се подкрепя от обясненията на ответника, депозирани в откритото съдебно заседание.
От същите е изводимо, че ответникът се е намирал на 14.06.2025 г. пред квартирата на
молителката в гр. Ботевград, като е имал словесен конфликт с приятеля й,
включително по мобилен телефон, в който конфликт се е намесила и И. В. Х.. Макар
ответникът да не може да възпроизведе с точност репликите, които е отправил в
състояние на афект, от обясненията му е изводимо, че тонът му е бил агресивен и
насочен също към намесилата се в спора молителка. Акцентът, който ответникът
2
поставя, а именно, че не е контактувал пряко с молителката чрез мобилен телефон, не
опровергават твърденията в молбата, а само кореспондират с тях, тъй като в молба се
твърди, че В. Х. В. е изпращал множество заплашителни гласови съобщения на
телефона на приятеля на И. В. Х., а не на личния й мобилен номер.
С оглед гореизложеното, съдът намира за доказан твърдения акт от 14.06.2025
г., представляващ психическо насилие. Предвид спецификата, по която е осъществен
насилническият акт, за да се постигнат ефективно целите по чл. 1а ЗЗДН спрямо
ответника освен задължителната мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН следва да се наложат и
мерките по т. 3 и т. 4 от същата алинея за срок от девет месеца, при приспадане срока
на действие на мерките по издадената заповед за незабавна защита.
По разноските
В тежест на ответника следва да се възложи държавна такса по делото на
основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
НАЛАГА на основание чл. 15, ал. 7 във вр. с чл. 5, ал. 1 от Закона за защита от
домашното насилие на В. Х. В. с ЕГН: ********** от АДРЕС, за извършен от него на
14.06.2025 г. в гр. Ботевград акт на домашно насилие спрямо И. В. Х. с ЕГН:
**********, от АДРЕС, изразяващ се в психическо насилие, следните МЕРКИ ЗА
ЗАЩИТА:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН В. Х. В. с ЕГН:
********** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо И. В. Х. с ЕГН:
**********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на В. Х. В. с ЕГН:
********** да приближава И. В. Х. с ЕГН: **********, жилището й, местоработата й,
местата й за социални контакти и отдих на разстояние по – малко от 50 м., ЗА СРОК
ОТ 9 (ДЕВЕТ) МЕСЕЦА, от който ПРИСПАДА срока на действие на издадената
Заповед за незабавна защита № 10/16.06.2025 г. по гр. д. № 972/2025 г. по описа на
БРС.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН на В. Х. В. с ЕГН:
********** да осъществява контакт с И. В. Х. с ЕГН: ********** под каквато и да е
3
форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както
и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, ЗА СРОК ОТ 9 (ДЕВЕТ)
МЕСЕЦА, от който ПРИСПАДА срока на действие на издадената Заповед за
незабавна защита № 10/16.06.2025 г. по гр. д. № 972/2025 г. по описа на БРС.
ПРЕДУПРЕЖДАВА В. Х. В. с ЕГН: ********** от АДРЕС, че при
неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН,
полицейските органи са длъжни да го задържат и незабавно да уведомят органите на
прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН В. Х. В. с ЕГН: ********** от
АДРЕС, да заплати в полза на държавата по сметка на РС - Ботевград държавна такса в
размер на 25.00 лв. /двадесет и пет лева/, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в 7-дневен срок от
датата на обявяването му – 11.09.2025 г.
Преписи от решението да се връчат на страните!
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
4