№ 9768
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110126450 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 150, вр. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба, уточнена с
молба от 08.01.2025 г., срещу ответниците Е. Д. Ш. и Д. Д. П. за осъждане на
всеки от тях да заплати в полза на ищеца суми за консумирана топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ****, както следва:
1/ Е. Д. Ш. – 1/2 част от общото задължение, равняваща се на: 645.63
лв. - стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. -
м.01.2024 г.; ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба /10.05.2024г./ до окончателното изплащане на
задължението, 137.16 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия от 15.09.2021 г. – 18.04.2024 г., 17.19 лева – главница за
услуга дялово разпределение за периода м.06.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба
/10.05.2024г./ до окончателното изплащане на задължението, 6.04 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 01.09.2022 г. –
18.04.2024 г.
2/ Д. Д. П. - 1/2 част от общото задължение, равняваща се на: 645.63
лв. - стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. -
м.01.2024 г.; ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба /10.05.2024г./ до окончателното изплащане на
задължението, 137.16 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия от 15.09.2021 г. – 18.04.2024 г., 17.19 лева – главница за
услуга дялово разпределение за периода м.06.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба
/10.05.2024г./ до окончателното изплащане на задължението, 6.04 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 01.09.2022 г. –
18.04.2024 г.
Сочи, че по силата на облигационно правоотношение по договор при
1
общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, съществувало в
рамките на исковия период между ищеца /от една страна/ и собствениците на
недвижимия имот - ответниците Е. Ш. и Д. Петкова, заедно с тяхната майка Ц.
П. /от друга страна/, ищецът е доставил топлинна енергия в недвижимия имот,
която не е заплатена.
Сочи, че след смъртта на Ц. П., нейните наследници – ответниците по
делото Е. Д. Ш. и Д. Д. П., отговарят в условията на разделна отговорност
/при квоти от по 1/2/, освен за личните си задължения, като потребители на
топлинна енергия, и за задълженията на своята майка - наследодател.
С оглед на това, моли съдът да осъди ответниците да заплатят
гореописаните задължения за потребена в имота топлинна енергия, равняващи
се по размер на притежаваната от тях наследствена квота.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Е. Д. Ш. и Д. Д. П. подават
отговори на исковата молба с идентично съдържание, в което оспорват
предявените искове по основание и размер.
Сочат, че претенцията е частично недопустима по отношение на
вземанията за цена на услуга дялово разпределение, поради липса на
материална легитимация на ищеца. Оспорват качеството си на потребител на
топлинна енергия в имота, доколкото по делото не е представено заявление за
промяна на партида след настъпилата смърт на собствениците на имота
/родители на ответниците/. С оглед на това, намират, че не са пасивно
легитимирани да отговорят по предявените искове. Твърдят, че
наследодателите им са заплатили всички дължими суми за процесния период.
Считат, че договорът с ФДР не е сключен в надлежна форма, поради което не е
породил правни последици. Молят предявените искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем сървисис” ЕООД
взема становище по предявените искове с доводи за тяхната основателност.
Съдът, като съобрази събраните доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
На основание чл. 154 ГПК, доказателствената тежест между страните
се разпределя както следва:
По исковете с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл..153 ЗЕ
в тежест на ищеца е да установи, че в рамките на исковия период е
съществувало облигационно отношение с ответниците и с техния
наследодател, възникнало на твърдяното основание, по силата на което
ищецът надлежно е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление
и/или подгряване на вода/, като за ответниците, в лично качество и в
качеството им на наследници на починалия клиент за топлинна енергия, е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, отговарящ на наследствената им квота.
В тежест на ответниците, при доказване на горните факти, е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг /доколкото се твърди главното
2
задължение да е срочно/.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
Видно от представените по делото писмени доказателства, с нот. акт №
33 от 24.01.1976 г. за собственост върху жилище, строено на държавно място
от ЖСК, родителите на ответниците – Ц. П. и Д. П., са придобили в режим на
СИО правото на собственост върху процесния топлоснабден имот.
Установява се от представеното по делото удостоверение за
наследници, че Д. П. е починал на 18.12.2017 г. /преди исковия период/, като е
оставил за наследнции преживявалата си съпруга Ц. П. и двете си дъщери – Е.
Ш. и Д. П..
Установява се от представеното удостоверение за наследници, че Ц. П.
е починала на 28.01.2024 г. /в края на исковия период/, като е оставила за свои
наследници ответниците по спора – дъщерите си Е. Ш. и Д. П..
С оглед на това, съдът намира, че по силата на наследственото
правоприемство /настъпило след смъртта на баща им/, в рамките на исковия
период ответниците по спора са отговаряли на лично основание за
потребената в имота топлинна енергия - в качеството им на собственици на по
1/6 ид.част от имота. Като собственик на останалите 5/6 части от имота,
тяхната майка Ц. П. е отговаряла за остатъка от задълженията за потребена в
имота енергия. След нейната смърт обаче същите, като част от пасива на
наследството, са преминали в патримониума на наследниците й по закон –
ответниците по спора.
Така, в рамките на исковия период, материалноправно легитимирани за
заплащането на общата стойност на потребената в имота топлинна енергия, се
явяват именно Е. Ш. и Д. П., всяка от тях отговарящ за по ½ от дълговете за
имота.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно
чл.150, ал.3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се твърди и не се установява ответниците да са се
възползвали от правото си по чл.150, ал.3 ЗЕ.
По отношение на обема на доставената топлинна енергия, съдът
3
намира следното:
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.
При кредитиране заключението по приетата СТЕ, съдът приема за
установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната
станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите,
подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата
отдадена топлинна енергия.
Начислените при ищеца количества потребена в имота топлинна
енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и на
разпределена от ФДР при спазване нормативната уредба.
Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през
процесния период е извършвано съгласно действащата нормативна уредба. Не
се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с
отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия,
доставена за процесния период от време, като именно показанията по
последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна
енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.
Видно от приетото заключение по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, общото доставено количество на топлинна енергия в имота за
процесния период възлиза на сумата от 2378.54 лева, т.е. повече от
претендирата по делото главница от 1612.05 лева.
Установява се от приетата и неоспорена от страните съдебно-
счетоводна експертиза, кредитирана изцяло от съда като компетентно
изготвена, че при предявяване на иска ищецът е съобразил извършените
частични плащания от клиента на топлинна енергия за периода 05.2023 г. до м.
01.2024г. и стойността на претенцията е формирана по същество от
насчислените суми за топлинна енергия само в периода от м.05.2021 до
м.04.2023 г., като същите възлизат на стойност общо 1902.77 лева /т.е. повече
от размера на претенцията на ищеца/.
Вещото лице е изследвало всички вноски документи, представени от
ответниците, като е достигнало да заключението, че плащанията не касаят
процесния исков период.
Предвид изложеното, предявените срещу двамата ответници искове се
явяват основателни и доказани до пълния им заявен размер.
По отношение на претенциите за заплащане на цена на услугата
дялово разпределение, съдът намира следното:
Ищецът е легитимиран да претендира сумите за дялово разпределение
от ответника съгласно чл. 22 ал. 2 и чл. 36 ал.1 и ал. 2 ОУ, съгласно които
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от
Продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на Търговец,
избран от клиентите в СЕС, като клиентите заплащат на продавача
4
стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания от
тях търговец, а редът и начинът на заплащане на услугата “дялово
разпределение” се определят от Продавача, съгласувано с Търговците,
извършващи услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин
на Клиентите.
Настоящият съдебен състав намира, че така предявените искове за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение следва да бъдат
уважение, тъй като по делото са ангажирани писмени доказателства, че
услугата е извършвана в процесния период. По делото се установява с
помощта на приетите писмени доказателства, че за исковия период
начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна
енергия е в размер на 34.38 лв., няма данни, според приетата ССчЕ за
извършени погасителни плащания, поради което и тези искове се явяват
изцяло основателни.
Върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение следва
да бъде присъдена и законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе,
са приложими Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума
за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача.
В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки.
Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
5
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава
в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако
не са заплатени в срока по ал.2.
Предвид изложеното, при кредитиране на заключението по изготвената
ССчЕ, съдът намира, че размерът на мораторната лихва върху общата
претендирана от ищеца главница възлиза на сумата от 271.62 лева, т.е.
предявените искове /на по-висока обща стойност/ се явяват основателни до ½
от посочената стойност /т.е. за сумата от по 135.81 лева, дължима от всеки от
ответниците/, а за горницата над тази сума до пълния размер на претенциите
от по 137.16 лева – подлежат на отхвърляне.
По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в ОУ
на „Топлофикация София“ ЕАД не е предвиден срок за изпълнение, поради
което кредиторът може да иска изпълнение веднага /чл. 69, ал. 1 ЗЗД/.
Изискуемостта на вземането обаче няма за пряка последица неговото
забавено изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора.
В конкретния случай, предвид липсата на определен падеж за
изпълнение на задължението в самия договор, ответникът би изпаднал в
забава едва след надлежно отправена му покана за плащане.
Такава покана не се твърди и не се установява да е била изпращана в
момент, предхождащ подаването на исковата молба, поради което съдът
намира, че не се дължи мораторно обезщетение в размер на законната лихва
върху главницата за дялово разпределение и претенцията в тази й част се явява
изцяло неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ГПК, право на разноски
имат и двете страни в производството, съразмерно на уважената, респективно,
отхвърлената част от исковете.
Ищецът е доказал извършването на разноски за заплатена държавна
такса – 400 лева, депозити за СТЕ и ССчЕ – 600 лева, такса за съдебно
удостоверение – 5 лева, като е претендирал разноски за юрисконсулстко
възнаграждение, които съдът, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, определя на
сумата от 100 лева. Общия размер на разноските възлиза на сумата от 1105
лева.
Съразмерно на уважената част от исковете, в полза на ищеца следва да
се присъди общо сумата от 1094.86 лева, дължима разделно от ответниците
при квоти ½ за всеки от тях.
Всеки от ответниците е претендирал присъждане на разноски в полза
на представлявалия го безплатно адвокат. Предвид изложеното, на основание
чл. 38, ал. 2 ЗА, с оглед действителната правна и фактическа сложност на
6
спора, реално извършената работа и предприетото идентично оспорване от
двамата ответници на предявените искови претенции, както и като съобрази
продължителността на производството /едно открито съдебно заседание/,
съдът намира, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение в
полза на адвокат Г., оказала безплатна правна защита на ответниците, възлиза
общо на сумата от 600 лева.
Съразмерно на отхвърлената част от исковете, в полза на адвокат Г.
следва да се присъди общо сумата от 5.50 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Д. Ш., ЕГН **********, да заплати „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр.
153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: 645.63 лв. - стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. - м.01.2024 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ****, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на завеждане на исковата молба /10.05.2024г./ до
окончателното изплащане на задължението, 135.81 лв. - мораторна лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2021 г. – 18.04.2024 г.,
17.19 лева – главница за услуга дялово разпределение за периода м.06.2021 г.
– м.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба /10.05.2024г./ до окончателното изплащане на
задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ по чл. 86 ЗЗД за горницата
над уважения размер от 135.81 лева до пълния размер на претенцията от
137.16 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, и иска
за сумата от 6.04 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение от 01.09.2022 г. – 18.04.2024 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. Д. П., ЕГН **********, да заплати „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр.
153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: 645.63 лв. - стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. - м.01.2024 г. за
топлоснабден имот , находящ се в гр. София, ****, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на завеждане на исковата молба /10.05.2024г./ до
окончателното изплащане на задължението, 135.81 лв. - мораторна лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2021 г. – 18.04.2024 г.,
17.19 лева – главница за услуга дялово разпределение за периода м.06.2021 г.
– м.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба /10.05.2024г./ до окончателното изплащане на
задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ по чл. 86 ЗЗД за горницата
над уважения размер от 135.81 лева до пълния размер на претенцията от
137.16 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, и иска
за сумата от 6.04 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение от 01.09.2022 г. – 18.04.2024 г. като неоснователни.
7
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. Д. Ш., ЕГН **********, и
Д. Д. П., ЕГН **********, да заплатят в условията на разделна отговорност
/при квоти от ½ част/ на Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
сумата от общо 1094.86 лева - разноски пред първата инстанция, съразмерно
на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ГПК „ Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, да заплати на адв. Х. Р. Г., САК, личен номер на
адвокат **********, сумата от общо 5.50 лева – определено от съда
адвокатско възнаграждение за безплатно оказана правна защита на
ответниците в производството, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД
като трето лице - помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8