Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК С решение № 423 от 17.04.2012 г., постановено по гр. дело № 4388 по описа за 2011 г. на ВТРС, е отхвърлен предявеният от К. Т. Т. иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, предявен по реда на чл. 422, във вр. чл. 415, във вр.чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване съществуването на вземането за сумата от 1632,70 лв. главница, представляваща стойността на дела от реколтата на кредитора за стопанската 2006 г., останал от дейността на „Сдружение за частни земеделски стопани”, село К., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.07.2011 г. до окончателното изплащане на задължението, за което е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, по ч.гр.дело № 3373/2011 г. на ВТРС. Със същото решение са присъдени са в полза на ответника направените по делото разноски, като е осъден ищецът да ги заплати. Против това решение е постъпила въззивна жалба в законоустановения срок, подадена от ищеца, чрез процесуалния му представител по пълномощие адвокат Т. Обжалва се решението в неговата цялост. Изложени са твърдения в какво се счита, че се състои порочността на решението, а именно в неговата недопустимост, като предявено по непредявен иск и алтернативно, като неправилно, постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Във въззивната жалба са изложени подробни съображения и доводи във връзка с твърденията. Направено е искане въззивният съд да приеме предявения от ищеца иск за основателен и доказан и да приеме за установено, че ответникът по делото дължи на ищеца исковата сума, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, поради неправомерно получен ликвидационен дял, включващ дял в реколтата за 2006 г. от дейността на „Сдружение на частните земеделски стопани”, село К., както и законната лихва върху главницата, считано от 25.07.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и е направено искане при условията на евентуалност, въззивният съд да приеме, че районният съд се е произнесъл по непредявен иск, да обезсили решението като недопустимо и да върне делото на ВТРС за разглеждане на делото от друг състав на съда. Претендират се разноски за първа и въззивна инстанция. С въззивната жалба са направени доказателствени искания. В законоустановения срок постъпил отговор от насрещната страна. Заето е становище, че жалбата е неоснователна, респективно решението на първата инстанция е правилно и законосъобразно поради което следва да се потвърди. Заето е становище по направените с въззивната жалба доказателствени искания. Претендират се разноски за въззивната инстанция. Няма доказателствени искания. Съдът в закрито съдебно заседание по реда на чл. 267, ал. 1 ГПК е счел, че са налице всички процедурни предпоставки, за да бъде разгледано делото в публично съдебно заседание, поради което го е насрочил. Със същото определение съдът се е произнесъл по едно от направените с въззивната жалба доказателствени искания, а именно: да бъдат приети като писмени доказателства по делото приложените към въззивната жалба два нотариални акта. Съдът е счел, че това доказателствено искане следва да бъде оставено без уважение, тъй като не е налице нито една от хипотезите, визирани с разпоредбите на чл. 266 ГПК. По искането за разпит при режим на довеждане един свидетел, съдът е дал възможност на страните като е изслушал устните обяснения дадени от тях. По това искане ищецът, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адвокат Т. е заел становище, че не го поддържа. След извършена служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. Пред В. районен съд е предявен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, предявен по реда на чл. 422, във вр. чл. 415, във вр.чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване съществуването на вземането за сумата от 1632,70 лв. главница, представляваща стойността на дела от реколтата на кредитора за стопанската 2006 г., останал от дейността на „Сдружение за частни земеделски стопани”, село К., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.07.2011 г. до окончателното изплащане на задължението, за което е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, по ч.гр.дело № 3373/2011 г. на ВТРС. По същество обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първостепенния съд, като същия е съобразил и анализирал всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно какви факти се установяват с тях. По тези съображения въззивният съд възприема изцяло фактическата обстановка по делото и не смята за нужно да я пресъздава. Правните изводи на районния съд са правилни доколкото водят до окончателния правен извод за неоснователност на предявеният иск. Неоснователността на претенцията следва не от това, че направените разходи от гражданското дружество по чл.357 от ЗЗД наименовано "Сдружение на частни земеделски стопни" с.К. и Кооперацията с наименование ЗК"Н. І" с. К. са били по-големи от приходите,поради което липсвало обогатяване, а от обстоятелството, че ответната кооперация ЗК"Н. І" не може да отговаря по този иск. Ако е налице неоснователно обогатяване в резултат на неразпределяне на ползите от гражданското дружество в което съдружник е и ищеца, то такова обогатяване е налице за всички съдружници от гражданското дружество като физически лица и те са пасивно легитимирани да отговарят по иска по чл.59 от ЗЗД, тъй като това дружество е неперсонифицирано, не представлявава самостоятелен субект на правото, а всеки един от съдружниците е такъв. Новосъздадената ответна кооперация е юридическо лице различно както от бившите съдружници в гражданското дружество така и от членовете си, по- голяма част от които са бивши съдружници в сдружението. Ако бившите съдружници са се обогатили от неучастието на ищеца в разпределението на ползите от дейността на гражданското дружество към датата на прекратяването му, то всеки от съдружниците се е обогатил за сметка на ищеца. Впоследствие внасянето от тях като вече членове на кооперацията на сумите от обогатяването като дялови вноски в кооперацията, не прави кооперацията като един нов правен субект неоснователно обогатила се защото дяловия капитал на членовете на кооперацията е лична вноска, и касае отношения между членовете на кооперацията и самата кооперацията. Кооперацията като юридическо лице, различно от кооператорите не отговяра за задълженията на кооператорите. Не са налице условията на закона за правоприемство между гражданското дужество и ответната кооперация, нито за сублрогация в задълженията на бившите съдружници в гражданското дружество. Ето защо предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. В този смисъл неоснователна е и възивната жалба с изложените в нея оплаквания които не намират опора в събраните по делото доказателства. Поради съвпадение на крайните изводи на районния съд с изложените от възивния съд правни изводи за неоснователност на иска, обжалваното решение следва да се потвърди. С оглед изхода на делото следва да сеосъди К. Т. Т. да заплати на ЗК"Н. І" с. К. сумата 300лв. разноски за настоящата инстанция. Водим от горното, съдът, РЕШИ : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 423 от 17.04.2012 г постановено по гр. д. №4388/по описа за 2011 г на В. районен съд като правилно и законосъобразно. ОСЪЖДА Т. К. Т.,с ЕГН-* от гр.П. Т. за заплати на "ЗК Н. І" с. К. с ЕИК-............. със седалище и адрес на управление в с.К. община П. Т. сумата 300.00 лева разноски за възивната инстанция. Решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |