Р Е Ш Е Н И Е
№ 260229 16.09.2020 година град Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на двадесет и трети юли през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Зинаида Монева,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 6 574 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от З.Д.Х. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат А.К., против В.Т.Д. ЕГН ********** и Н.А.Д. ЕГН **********, двамата с адрес: ***, за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на поземлен имот, представляващ имот с идентификатор 07079.705.683, съгласно Кадастралната карта и кадастралните регистри на град Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-35 от 26.04.2016 година на Изпълнителния директор на АГКК, без изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащи процесния имот, с адрес: град Бургас, кв. Б., ул. „Велека“ № 1- Б, с площ 459 кв.м. с граници, индивидуализирани в исковата молба, и сграда с идентификатор 07079.705.683.1, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на град Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-35 от 26.04.2016 година на Изпълнителния директор на АГКК, без изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащи процесния имот, с адрес: град Бургас, кв. Б., ул. „Велека“ № 1- Б, с предназначение - жилище, еднофамилна сграда, построена в посочения имот, както и за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението на имота. Предявен е и иска за отмяна на констативен нотариален акт.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
Ищецът твърди, че на основание Нотариален акт за дарение на недвижим имот №398, том 2, peг. №3573, дело №324 от 11.05.2018г. на Нотариус Надежда Маркова peг. №409 на НК, вписан в Служба по вписванията гр. Бургас под акт №, том дело №. От..., е собственик на поземлен имот с идентификатор 07079.705.683, съгласно Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, одобрени със Заповед №РД-18-35/26.04.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, индивидуализиран по – горе, който имот е идентичен с Парцел XVII в квартал, пл. №.. по плана на с. Б., с площ от 475 кв.м. по договор за делба, а по предходна скица /съгласно преизчисляване на УПИ/ - 454 /четиристотин петдесет и четири/ кв.м., при граници: изток - парцел XVI-682, запад - парцел XVIII-684, север - II-668, юг- улица.
В исковата молба ищецът конкретизира, че имота придобил чрез дарение от своята майка П.З.Х., която от своя страна го наследила от майка си З.В.З.. Уточнява, че собствеността и владението върху имота са се предавали в семейството от поколения.
Ищецът уточнява още, че процесният имот е възстановен на наследниците на В.А.И. с Решение №... на Общ. ПК- гр. Бургас. През 1995г. е съставен Нотариален акт за собственост на недвижим имот №., том., дело №.. Посочва, че на… е сключен Договор за доброволна делба на наследствен имот, вписан в СлВп под № от 144 до 151 и от №158 до 165, том 4, с който баба му З.В.З. получава в дял и става изключителен собственик на процесния имот.
След смъртта на неговата баба З.В.З. тя е наследена от нейните деца К.З.З. и П.З.Х..
През
2005г. чичо му К.З.З. дарява на майка му П.З.Х. собствената си идеална част от
недвижимия имот, което дарение е извършено с Нотариален акт за дарение на
недвижим имот №, том , peг. №, дело № от..
На следващо място в исковата молба е посочено, че през всичките тези години никой от семейството на ищеца не се е дезинтересирал от имота, винаги са се интересували от него и са го наглеждали.
В исковата молба е посочено още, че към настоящия момент процесният имот и построената в него сграда се владеят от ответниците В.Т.Д. и Н.А.Д.. Счита, че те владеят имота без правно основание. Конкретизира, че при един от огледите, който извършили с потенциален купувач, ответникът Д. отказал да ги допусне до имота, с което явно демонстрирал намерението си да владее този имот без правно основание.
На следващо място в исковата молба е посочено, че в процесния имот съществува построена сграда с идентификатор 07079.705.683.1, съгласно КККР, одобрени със Заповед №РД-18-35/26.04.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, без изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот, с адрес на сградата: гр. Б., със застроена площ от 38 кв.м., описана по – горе. Ищецът твърди, че построената в имота сграда е незаконна, тъй като няма строителни книжа и документи, не е присъединена и към водопреносната мрежа и електропреносната мрежа.
В исковата молба е изложен правен довод, че с придобиването на поземления имот ищецът е придобил и постройките върху него по приращение. Съгласно трайно установената практика на ВКС, в случаите, когато построената сграда има самостоятелно значение, тя принадлежи на собственика на земята по приращение на основание чл. 92 от ЗЗД. Ищецът твърди, че ответниците оспорват правото му на собственост, тъй като са заключили имота и осуетяват достъпа му до него.
На следващо място в исковата молба е посочено, че от извършена в Служба по вписванията - гр. Бургас справка ищецът установил, че за притежавания от него недвижим имот ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт, издаден въз основа на обстоятелствена проверка.
Ищецът е посочил доказателства.
В преклузивния едномесечен срок по чл.131 от ГПК ответниците, чрез процесуалните си представители адвокат Д. и адвокат Ц., дават писмен отговор на предявения иск. Възразяват по допустимостта на предявения иск, неговата основателност, правят правоизключващо възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност и упражняват право на задържане върху имота до заплащане на стойността на извършени в него подобрения.
Ответниците излагат довод, че ищецът не е активно легитимиран да води предявения иск по реда на чл. 108 от Закона за собствеността,тъй като не притежава право на собственост върху процесния имот. Уточняват, че имота не е валидно прехвърлен, не е бил валидно притежаван от праводателите на ищеца преди извършеното след 09.09.1944г. обобществяване на земеделски земи и след проведеното реституционно производство.
На първо място ответниците оспорват твърдението на ищеца, че процесния имот е бил изобщо някога притежание на неговото семейство, в смисъл на негови праводатели. Ответниците твърдят, че имота не е бил собственост на посочения общ наследодател В.А.И., нито изцяло, нито като част от друг общ имот, с по - голяма площ /в частност от нива с площ от 20 дка/. Считат, че валидно правно основание не би могло да представлява Емлячния регистър, предвид отразеното в Решение № …г. на ПК -Бургас обстоятелство, че имотът, представляващ нива от 20.025 дка., заявен с пореден № 1 от заявлението, е „установен с Емлячен регистър 7“. Считат, че Емлячният регистър не представлява способ за придобиване на право на собственост, а има съвсем различно предметно предназначение.
На следващо място ответниците заявяват, че ищецът следва да докаже законосъобразното провеждане на реституционно производство по ЗСПЗЗ, за което излагат подробни фактически и правни доводи, които конкретизират както следва:
Имотът е представлявал земеделска земя, подлежаща на възстановява по особения ред, предвиден в ЗСПЗЗ, в това число, че имотът е бил включен в съответно кооперативно стопанство по арг. от чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ /ред. ДВ, бр. 28 от 03.04.1992 г - действала към момента на постановява на решението на ПК: “ Възстановяват се правата на собствениците или на техните наследници и върху земеделските земи, притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства и включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации.“
Статут на имота - земеделска земя или имот в регулация, с оглед необходимостта да бъде установена приложимата материално-правна норма - чл. 10 или 10б от ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 10б от ЗСПЗЗ в действалата към издаване на решението на ПК редакция: „Собствениците на земи, които са били включени в трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, намиращи се в строителните граници на населените места или извън тях, и са застроени, или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, се обезщетяват по тяхно искане с равностойни земи от държавния или общинския поземлен фонд или при условия и по ред, определени със Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.“
На следващо място ответниците посочват, че е очевидно от текста на Решение № ..г. на ПК Бургас, че имота, предмет на спора, е попадал „изцяло в регулацията на с. Б.“. Именно поради тази причина е постановен отказ за възстановяване на по - голямата част от заявения имот, макар че е следвало отказ да бъде постановен за целия имот, доколкото се е намирал изцяло в строителните граници на с. Б., бил е и застроен.
Ответниците, чрез процесуалните си представители, оспорват на следващо място, че заявената нива от 20 дка. е идентична с бивш имот с пл. № 171, попадащ изцяло в регулацията на с. Б.. В тази насока посочват, че не става ясно в кой момент е бил урегулиран имот с пл. № 171, по силата на кой регулационен план, с какво предназначение е бил този имот и чия собственост е бил. Твърдят, че подобна местност „Д.Т.“ в границите на с. Б. никога не е имало.
От името на ответната страна е посочено, че процесния недвижим имот, не е идентичен с недвижимия имот предмет на Решение № 8404 от 05.12.1994 год. на Общинска поземлена комисия - гр. Бургас.
Излагат още, че Нотариален акт за дарение № .. том , peг. №.., дело .. от ..год. на Нотариус Надежда Маркова, с който ищецът се легитимира като собственик на процесния имот е неверен и като такъв го оспорват. Твърдят, че недвижимият имот, описан в този нотариален акт, не е идентичен с недвижимия имот предмет на Решение № …год. на Общинска поземлена комисия гр. Бургас, поради което считат, че предизвиканите от този незаконосъобразен административен акт правни последици следва да се считат заличени с обратно действие.
В писмения отговор е посочено още, че третата предпоставка за провеждане на реституцията е по - скоро отрицателна: имота да не е бил застроен. В тази насока твърдят, че сградата в процесния имот е била построена още преди 1990 г. от бащата на втория ответник - А.К. Д..
По тези доводи ответниците отправят искане в настоящото производство да бъде упражнен косвен съдебен контрол върху оспорения административен акт. Излагат довод, че решението на първо място представлява нищожен административен акт, тъй като е издаден от административен орган, който е действал в незаконен състав. Посочват, че представеното официално заверено фотокопие съдържа подписите на председател, секретар и трима членове, които не са надлежно определени да подписват актове съобразно закона. В същото време видно от подписите е, че лицето подписало се за секретар е положил подписа си, като е поставило запетая преди длъжността, което само по себе си е достатъчна индиция за неистинността на документа. В съдебно заседание е оспорена и автентичността на документа.
Считат, че решението като административен акт е и унищожаемо като издаден при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.
На следващо място ответниците посочват следното:
Решение № …год. на Общинска поземлена комисия - гр. Бургас не отговаря и на изискванията на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ /в приложимата към 1994 г. редакция/ и не представлява годен титул за собственост, издаден в резултат на законосъобразно проведено административно производство по ЗСПЗЗ и след завършен сложен фактически правен състав на това производство. В решението не са посочени съседи на реституирания имот, липсва каквато и да било надлежна индивидуализация на същия.
Ответниците посочват, че е безспорното установяване на обстоятелството, че процесния имот към дата на постановяване на решението на Поземлена комисия е попадал в урбанизирана територия - в регулационните граници на с. Б., е обусловило прилагането на императивните разпоредби от ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, вменяващи на административния орган служебна проверка относно наличието на положителните и липсата на отрицателните предпоставки за да бъде даден имот, или част от него определен за възстановяване в реални граници. Такава служебна проверка, органът е бил длъжен да направи и досежно забраната застроени към този момент имоти да бъдат възстановявани. Проверката на това обстоятелство не е ограничена само до изследване на приложените по преписката доказателства /например скици/, но и всякакви други допълнителни дейности и справки, вкл. и такива дали за имотите са издавани строителни разрешения, дали са откривани строителни линии, а така също и проверка на място.
Ответниците считат още, че при провеждане на реституционната процедура спрямо процесния имот, представляващ към онзи момент имот, попадащ в регулационните граници на населеното място са нарушени приложимите материалноправни разпоредби, изискващи по необходимост издаване на съответна заповед на кмета на съответната община, по силата на която, имотите предмет на възстановителното решение, се въвеждат в съответните устройствени планове. Спазването на това изискване е в пряка връзка с изискването за индивидуализация на имотите, които подлежат на възстановяване. Ответниците излагат подробни доводи в тази насока. За да бъдат имотите в достатъчна степен индивидуализирани следва да бъдат посочени не само с номер, но и чрез посочване на граници и площ. Посочват още, че индиция за това и вписването на забележка в самото решение на ОбПК, съгласно която: „За издаване на констативен нотариален акт и сделки със земеделски имоти е необходима скица с точните размери на имота“ /като следва да се има предвид отделна скица за всеки един самостоятелен имот, предмет на решението/. Тези възражения сами по себе си обосновават извод за нищожност, респективно унищожаемост на административното решение поради липса на предмет.
На следващо място ответниците, чрез процесуалните си представители, посочват, че е следвало да бъде съставен и на протокол за въвод. Считат, че е недопустимо да бъде издаден един общ протокол за въвод за всички отделни имоти, тъй като това е в пряко нарушение и противоречие с целта на закона, доколкото въвода представлява едно фактическо действие по извършено реално въвеждане на реститутите във всеки един от възстановените имоти.
Относно твърденията касаещи процесната сграда в писмения отговор е изложено следното:
Ответниците оспорват като неверни и неотговарящи на обективната действителност фактическите твърдения относно процесната сграда, а именно, че същата била незаконна, без строителни книжа и документи, както и че не била присъединена към водопреносната и електропреносната мрежи. Оспорват като неоснователни и правните твърдения относно приложението на чл. 92 от Закона за собствеността, а именно, че ищецът, считайки себе си за собственик на имота, претендира да е собственик и на постройката, доколкото същата представлявала подобрение на имота и принадлежала на собственика на земята.
На първо място в тази насока в
писмения отговор е посочено, че сградата е законно построена, въз основа на
предоставено право на строеж на наследодателя на втория от ответниците Н.Д.,
като въз основа на издаденото му разрешение е била определена и съответна линия
на застрояване. Посочват, че при започване на строителството през 1990 г.
техническо лице от Кметството служебно е определило линията на строителство и
именно в тези параметри и в позволения по ПМС 26 обем е извършена постройката.
За установяване на тези обстоятелства формулират нарочни доказателствени
искания.
В писмения отговор решението е оспорено като неистински документ.
Ответниците излагат, че е неоснователно позоваването на ищеца на чл. 92 от ЗС. Посочват, че с Нотариален акт за дарение №, том., per. №.., дело 324 от ..год. на Нотариус Надежда Маркова е прехвърлено само правото на собственост върху поземления имот. Считат, че в приложената в нотариално производство за издаване на посочения по - горе нотариален акт кадастрална скица сградата е била отразена, но въпреки това между страните не е постигната никаква конкретна договорка за този обект, нито за другите подобрения в имота. С оглед на това ищецът няма правно основание да твърди, че сградата е станала негова собственост, тъй като увеличавала стойността на имота му. Посочват още, че сградата представлява самостоятелен обект на право на собственост, имащ за основно предназначение: жилищна сграда- еднофамилна, поради което не може да се приеме, че същата е с несамостоятелно, подчинено предназначение, което би могло да обоснове друг неин статут. Ищецът не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение.
Ответниците правят и възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност, което обосновават със следните твърдения и доводи:
Твърдят, че са във фактическо владение на имота считано от настъпването на смъртта на бащата на втория от тях -А.К. Д., починал на ..г . Посочват, че от този момент на собствено основание владеят непрекъснато, необезпокоявано и явно имота, като полагат грижи не само за поземления имот, който обработват, косят, сеят, почистват, но така също и по отношение на сградата, по която правят ремонти, боядисване, извършват смяна на врати и други подобрения. През всички тези години, считано от 1996 г. до момента, в нито един момент не е било смутено тяхното владение. Едва с получаване на препис от исковата молба за първи път са им станали известни претенциите на ищеца. Ответниците излагат, че не са чували някой да е смущавал владението и на предишния владелец на имота - А. Д.. Напротив - за тях е било ясно, че имота е придобит от него на годно правно основание, че сградата е законно построена, въз основа на издадено разрешение за строеж. Преди започването на строителството на сградата през 1990 г. техническо лице от Общината е била на място в имота и лично е определила линията за строителството. В имота винаги е имало ток и вода, за които са заплащали дължимите суми. До смъртта си А. Д. е живял постоянно в имота, като същия е бил и негово основно жилище. Малко след смъртта на А. Д., ответниците на собствено основание са установили фактическа власт върху имота, като явно са демонстрирали намерението си да владеят имота като свой, като по този начин са демонстрирали намерението си за своене спрямо всички останали лица, като и ищеца. Излагат още, че имота е ограден, като входната врата се заключва и достъп до него са имали единствено и само ответниците. През всичките тези години, повече от двадесет, никой не се е опитал да ограничи тяхното владение до имота, или да оспори по какъвто и да било начин правата им върху имота.
Поради това ответниците считат, че дори съдът да приеме, че реституцията по отношение на имота е била надлежно проведена, считано от 29.12.1994 г. - датата на влизане в сила на Решение № ..г., за тях е било правно и фактически възможно придобиването на имота въз основа на осъществено от тях давностно владение. В този смисъл и с оглед възприетото в ТР 4/2012 г., а именно, че позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, считат, че давността е изтекла още към м.06.2006 г..
На следващо място ответниците правят възражения по чл. 72 от ЗС, уточнено в молба от 15.03.2019 година, за задържане на процесния имот до заплащане на направените в имота подобрения индивидуализирани в молбата в общ размер от 30 000 лева, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на писмения отговор до окончателното им плащане.
Възражението е основано на следните твърдения:
В имота, още след установяване на фактическа власт от наследодателя на ответниците Н.Д., са извършени значителни подобрения, от които несъмнено най - значителна е изградената постройка. Наред с това са подобрили имота чрез изграждане на ограда, полагане на бетонни колчета за ограда, поставяне на метална врата; метален портал за автомобил; барака, външна тоалетна; външна чешма, монтирана сонда, 5 броя овошки, изградено вик отклонение; монтиране и подмяна на ел. захранване.
В молба уточнение от 15.03.2019 година ответниците посочват следното:
Всички подобрения са изградени до края на 1990 година на годно правно основание. Ответниците твърдят още, че през последните десет години полагат грижите имота да бъде в добро състояние, като се грижат за двора, обработват терена, освежават боята по оградата на къщата, извършват дребни ремонти по сградата и инсталациите. Уточняват стойността на извършените подобрения както следва: Сграда с площ 38 кв.м. на стойност 16 000 лева; ограда, състояща се от 28 бр. бетонни колчета на стойност 600 лева, телена оградна мрежа 70 линейни метра на стойност 1 600 лева, складово помещение за дърва с размери 5 м. на 3 м. на стойност 2 000 лв., водомерна шахта на стойност 500 лева, чешма на стойност 1000 лева, ВиК система на стойност 3 000 лева, Ел система на стойност 3 000 лева, Овощни дръвчета 10 броя, на обща стойност 300 лева, Сонда на стойност 2 000 лева.
Ответниците излагат довод, че са били добросъвестни владелци и като такива са извършили посочените подобрения. Отново посочват, че за проведената реституционна процедура за имота са узнали след предявяване на иска, по повод който е образувано настоящото дело. Посочват, че не познават ищеца и нито той, нито неговите праводатели са се легитимирали пред тях като собственици на имота.
Поискали са като неверен да бъде отменен Нотариален акт за собственост № .., том.., дело № .. от ..година, на основание чл. 537 от ГПК. Считат, че е нищожен като съставен в нарушение на императивните правила за водене на нотариално производство.
От името на ответниците са посочени доказателства.
В писмено становище от името на ищеца е посочено, че правото на задържане е неоснователно, тъй като в отговора не се твърди добросъвестно владение, което следва да бъде налице, за да е основателно посоченото право по смисъла на Постановление № 6 от 1974 година на Пленума на ВС. Посочено е още, че твърдението на ищцовата страна е за оспорено от страна на собствениците и прекъсвано държане на имота.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и оспорва писмения отговор. Сочи доказателства.
В съдебно заседание ответниците, чрез процесуалните си представител, поддържат становището по иска, дадено в писмения отговор. Уточняват, че преценката за идентичност на имота е въпрос относно валидността на решението и се позовават в тази насока на съдебна практика – решение №.. от ..година на ВКС по гражданско дело № 883/2012 година, II г.о.. Уточнено е направеното оспорване на истинността на решението, като е посочено, че подписите за председател, секретар и членове са неистински и не са положени от лицата, посочени в титулната част на решението. Сочат доказателства. В заседание по същество на спора излагат подробни фактически и правни доводи за основателност на предявения иск.
С доклада по делото, изготвен в първото по делото съдебно заседание, е прието упражненото чрез възражение право на задържане по чл. 72 от ЗС, конкретизирано в писмения отговор.
По приложимия материален закон настоящият състав приема следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 108 от ЗС, съгласно който собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.
Ответниците оспорват твърдяното право на ищеца. Правят възражение с правно основание чл.79 от ЗС, съгласно който правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. На следващо място ответниците упражняват право на задържане, на основание чл. 72, ал.3 от ЗС, което е прието с определение в съдебно заседание.
И двете страни отправят искане за отмяна на констативни нотариални актове на основание чл. 537 от ГПК.
Предмет на доказване са правнорелевантните факти за придобиване от страна на ищеца на индивидуализирания в исковата молба имот на основание земеделска реституция по ЗСПЗЗ, наследствено правоприемство, делба и дарения. В тази насока на ищеца е указано, че следва да установи законосъобразното провеждане и приключване на процедурата по земеделска реституция за имота. Предвид възражението на ответниците в този смисъл не е предмет на установяване в настоящия процес принадлежността на правото на собственост по отношение на имота към патримониума на твърдяния праводател на ищеца към датата на обобществяване на земеделските земи, в който смисъл са мотивите на Тълкувателно решение по тълкувателно дело №9/2012 година на ОСГК на ВКС и следва това тълкуване на закона да намери приложение в случая по аналогия.
На страните е указано, че в
настоящия процес ще бъде направена преценка за нищожност на решението на
Поземлена комисия, за което в исковата молба са изложени твърдения, че на
праводател на ищеца е възстановено правото на собственост по отношение на
имота, по реда на косвения съдебен контрол /чл.17 от ГПК/ на посочените основания за нищожност, както и
за материална незаконосъобразност.
Във второ съдебно заседание на 05.09.2019 година, проведено след първото по делото съдебно заседание, процесуалният представител на ответниците заявява, че по преписката за възстановяване на земеделската земя на праводателя на ищците е постановено първоначално решение, с което е постановен отказ за възстановяване на земеделската земя, което е Решение № 8545 от 25.10.1993 година на ПК – Бургас, на което обаче е отразено, че е анулирано с Решение № 8404 на ПК, от което ищецът черпи права, съгласно изложеното в исковата молба.
Процесуалният представител на ответника е заявил, че тези възражения са преклудирани.
По
допустимостта на това възражение да бъде включено в предмета на спора
настоящият състав приема, че то е своевременно заявено, с представяне на препис
от посоченото решение и е ревелевирано като фактическо основание, правната
релевантност на което попада в
приложното поле на чл.17 от ГПК, което съгласно доклада е включено в предмета
на спора.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа страна:
От приетите по делото писмени доказателства се установяват фактическите твърдения, изложени в исковата молба за това, че в полза на ищеца е извършен договор за дарение на недвижимия имот, индивидуализиран в исковата молба, както и че дарителя по договора е установила правата си с договор за дарение на идеална част от недвижимия имот и наследствено правоприемство от нейната майка. Нейната майка е наследник на А. З., заявила за възстановяване земеделски земи, които след възстановяването им са новооткрито наследство по смисъла на чл.91а от ЗН. Имота е бил обект на договор за доброволна делба, вписана в Служба по вписванията. За установяване на правата й е съставен и констативен нотариален акт за собственост. В договора за доброволна делба като основание за възникване на съсобствеността е посочено Решение № .. от ..година на ОПК – Бургас. Това решение е посочено като основание за установяване на собствеността и в приложения констативен нотариален акт за установяване на правата на наследниците, в полза на които е извършена реституцията.
Решение № ..година на ПК – Бургас е постановено по преписка по заявление № 129 от 21.11.1991 година и представените писмен доказателства от А. З.. С него е възстановено правото на собственост на наследниците на В.А.И. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива с площ от 20,225 дка, десета категория, находяща се в землището на село Б., местността „Д.Т.“, заявен с пореден номер от заявлението № 1 и установен с Емлячен регистър 7. С това решение е отказано възстановяване на част от имота, заявен за възстановяване в същата местност. Посочено е кои имоти се възстановяват в реални граници, като сред тях е и имот в кв. 46, пар. XVII.
От името на ответниците като писмено доказателство за установяване на твърдяното от тях право на собственост по отношение на имота, предмет на спора, е представен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давностно владение №.., том ..рег. №.., дело № ..година на нотариус Симеон Илиев, вписан под № 699 в регистъра на НК, с район на действие района на Бургаски районен съд, както препис от нотариалното дело по съставяне на акта. Видно от приложеното към делото удостоверение № ….година за предоставяне на право на ползване на М. Д. и А. Д., който е баща на ответника Н.А.Д., е предоставено право на ползване на земя за земеделско ползване, представляваща нива с площ 0,5 дка. в кв.56, парцел, в землището на село Б., местността „Г.Х.“. Основанието за предоставяне на ползването е Постановление № 26 на МС и Националния съвет на ОФ от 1987 година и Решение № 4 от 14.03.1980 година на ИК на ОНС – Бургас. Към нотариалното дело, по което е съставен констативния акт на ответниците е приложена скица за поземлен имот XVII - 683 от 06.03.1990 година.
От заключението на вещото лице, изготвил допуснатата по делото съдебно – техническа експертиза, което настоящият състав приема, че е обосновано, се установява, че процесния имот, попада в имота № 683, който по разписния лист се води на наследниците на В.А., а по кадастралната карта от 2016 година, одобрена със Заповед № РД -18 -35/26.04.2016 година на АГКК имота попада в ПИ 07079.705.683, който по разписния лист се води на З.Д.Х., който е ищец, на Н.А.Д. и В.Т.Д., които са ответници по спора. Видно от приложената към исковата молба скица на поземлен имот от 12.06.2018 година като собственик на имота с посочения кадастрален номер е посочен ищеца З.Д.Х., на основание нотариалния акт, посочен в исковата молба – Нотариален акт, вписан в Служба по вписванията акт № .., том №.., рег. № .. дело № .. от ..година.
Следва да бъде допълнено, че съгласно заключението на вещото лице в действалите кадастрални и регулационни планове не са посочени местности. Местността „Д.Т.“, в която се намира имота на ищеца съгласно решението на ПК – Созопол е отбелязана на КВС и КК на с. Б..
За установяване на правото на собственост, с оглед направените оспорвания на решението на ПК – Бургас, представено от ищеца и наличието на идентичност настоящият състав приема за установено следното от фактическа и правна страна:
От заключението на вещото лице изготвило допуснатата по делото съдебно – техническа експертиза и от поясненията, които той дава в съдебно заседание, се установява, че наследодателят В.А.И., съгласно отразяване по разписния лист, е бил собственик на имот №.., представляващ нива и лозе. За този имот са отредени кв… и кв… по регулационния план от 1937 година, които са изключени от регулацията, но в заключението не е посочено кога е станало това. В т.1 от заключението на вещото лице е посочено, че кадастрален план от 1 935 година е послужил за изготвяне на регулацията от 1 937 година, приета със Заповед № ..година на ОНС - Бургас. Процесният имот попада в кв.. и улица по регулацията от 1937 година, съгласно констативно - съобразителната част от заключението на вещото лице и Приложение № 1 към него.
Съгласно кадастралния и регулационния план от 1969 година процесния имот не попада в границите на плана, като съгласно уточнението от констативно – съобразителната част не е известно в кой период и съгласно кой акт, предвид липсата на запазена документация в общината, е извършено изключването на имота от регулацията на населеното място.
По кадастралния и регулационния план от 1990 година имота попада в имот пл. № 683, който по разписен лист се води на наследниците на В.А.. Съгласно кадастралната карта от 2016 година имота е с идентификатора, посочен в исковата молба - 07079.705.683 и се води на името на ищеца и ответниците. Сградата, която се намира в имота е нанесена за първи път в кадастралната карта.
В съдебно заседание на 04.11.2019 година е направено оспорване на заключението на вещото лице за наличие на идентичност на имота, притежаван от наследодателя на ищците, и имота, предмет на спора. Посочено е, че южната и западната граница на имота по двата плана не съвпадат. От допълнителното заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно - техническа експертиза, се установява, че имота, който е предмет на спора е с идентификатор 07079.705.683 по КК, е с площ 459 кв.м., а частта от имота, който е с № .. по кадастралния план от 1925 година и регулационния план от 1937 година, които попадат в него е 371 кв.м. Непълното съвпадане е онагледено и на приложените към заключенията /основно и допълнително/ на вещото лице, със специалност инженер по геодезия фотограметрия и картография, скици. Тъй като предмета на спора е имота, индивидуализиран по сега действащия план, за който и двете страни представят документи за собственост, в които имота е описан по плана от 1990 година по идентичен начин, настоящият състав приема, че е налице спор за материално право. Факта, че ищците не доказват, че наследодателя им не е бил собственик на имота за цялата площ, за която му е предоставена право на собственост не обосновава извод за липса на идентичност по следните съображения:
В решение № ..година, постановно по гражданско дело № 500/2018 година, ВКС, II г.о., по въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е прието следното: „При спор за идентичност между имоти е необходимо да се извърши съпоставка на отразеното по различните планове, разписни листове, документи за собственост и цялата налична документация, включително чрез проследяване съседите на имотите. Обикновено това се извършва с помощта на вещи лица. Преценката за идентичност следва да е базирана на комплексно обсъждане на всички конкретни индивидуализиращи белези, включително с отчитане настъпилите във времето изменения в тях. Пространственият обхват /площта на поземления имот/ е само един от индивидуализиращите белези на имотите и то не определящ такъв, а относителен, доколкото при различно измерване биха могли да се получат различни площи. Разликата в площта, при съвпадане на всички други определящи признаци, не може да обуслови извод за липса на идентичност, защото ако такава не е налице напълно, то би била налице отчасти. При посочване от експертизата, че е налице идентичност от 65 %, при което разликата до 100% се обосновава с различната площ на имотите, според различни планове, действали във времето, тази степен на идентифициране може да е достатъчна за нуждите на процеса, ако останалите идентифициращи признаци съвпадат.“ Предвид посочената разлика в частта на имота в случая, която е от 88 кв.м. при обща площ посочена по – горе от 459 кв.м. настоящият състав приема, че съответствието е 80 %, поради което следва извод за идентичност на имота и съответно не е налице основание да се приеме, че решението е нищожност по довода, изложен в писмения отговор.
Предвид изложеното за това, че имота е бил изключен от регулацията на населеното място /преди 1 969 година/ и факта, че липсват твърдения за това, че собственика не е губил владението, настоящият състав приема, че имота подлежи на възстановяване на ЗСПЗЗ, макар да не е изследвано в настоящия процес наличието на някоя от конкретните хипотези, посочени в чл.10 от ЗСПЗЗ. Извода беше направен предвид правилата на Примерния устав на ТКЗС /Обн., Изв., бр. 14 от 18.02.1958 г., отм., ДВ, бр. 83 от 25.10.1968 г./ относно възможността имот да бъде запазен за лично ползване. В удостоверението, прието като писмено доказателство по делото, за установяване на факта на предоставяне на право на ползване на наследодател на ответника, е посочено, че имота се предоставя за земеделско ползване, от което също беше направен извод, че е налице хипотезата на чл.2 от ЗСПЗЗ в редакцията към датата на постановяване на решението на ПК като е бил земеделска земя, която подлежи на реституция. По тези съображения настоящият състав приема, по повод довода от ответната страна, че при постановяване на решението не допуснато нарушение на тази норма на материалния закон.
Видно от приложения заверен препис от преписката, изискана от ОСЗ – Бургас, образувана по повод заявление на праводател на ищеца, преди постановяване на посоченото решение от 05.12.1994 година, е постановено Решение № от ..година, с което имота е възстановен в стари реални граници, заедно с други описани имоти. Довода на ответната страна, че с това решение е отказано възстановяване е неоснователен, тъй като видно от съдържанието му и заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно- техническа експертиза процесния имот е идентичен с УПИ ХVII в кв.46 по плана от 1990 година, който на втора страница от това решение е посочен като възстановен. Видно от заявление № 121 от 21.11.1991 година от А. З., като наследник на В.А., б.ж. на село Б., по повод която е образувана административната преписка заявени за възстановяване са 37, 6 дка. в местността „Д.Т.“, а с решението от 25.10.1993 година е отказано възстановяване на 18,5 дка. от тази местност. От заключението на вещото лице, изготвило допусната по делото съдебно – техническа експертиза може да бъде направен извод, че към датата на постановяване на решението е действал кадастралният и регулационния план от 1990 година, съгласно който имота се индивидуализира като ПИ XVII –.., който, видно от скицата на вещото лице, съвпада частично с имот пл. № .. по кадастралния план от 1935 и регулационния план от 1935 година. В разписния лист този имот е отразен като собственост на общия наследодател В.А.. Посоченият парцел XVII –…не е бил предмет и на съдебното решение, приложено към преписката. Производството по това дело е образувано по повод жалба от наследници на общия наследодател В.А., б.ж. на село Б., против решението от 25.10.1993 година, но видно от съдържанието му имот с посочената индивидуализация не е описан.
Преди тези решения е постановен Протокол № …година на ПК – Бургас за размера и категориите на земеделските земи, правото на собственост върху които се възстановява чрез план за земеразделяне в землището на село Б., с който е отказано възстановяване с план за земеразделяне на посочения имот в тази местност. В приетата като писмено доказателство административна преписка липсват данни, от които може да се направи извод за това, че постановеното решение е връчено на заявителя и съответно, че е влязло в сила. Посочено е по отношение на имота в местността „Д.Т.“, че ще бъде преразгледан по реда на чл.18ж от ППЗСПЗЗ, от което настоящият състав приема, че административния орган е приел, че следва да прецени наличието на предпоставките за възстановяване в стари реални граници, както и че не следва да бъде възстановяван с план за земеразделяне. От изложеното не следва, че е налице основание за отказ за признаване на право на възстановяване.
По възражението на ответната страна, че административният акт, представляващ решение на ПК от 05.12.1994 година, е нищожен поради това, че в него не са описани граници на имота към датата на постановяване на решение, настоящият състав приема, че е неоснователно, тъй като имотите, които се възстановяват са описани съгласно план. В този смисъл е имал повод да се произнесе ВКС с решение № 26 от 12.06.2013 година по гражданско дело №12/2011 година, I г.о. Този план, съгласно фактите, посочени в заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – техническа експертиза, е планът от 1990 година, предвид датата на постановяване на решението. Следва да бъде посочено, че редакцията на чл.18ж от ППЗСПЗЗ, ДВ бр. 72 от 1993 г., която е действащ материален закон към датата на постановяване на решението, не е посочено изискване за издаване на скица за имота като елемент от фактическия състав на земеделската реституция, каквото изискване е нормативно предвидено в последващите изменения на нормата. Липсва и изискване за протокол за въвод, като елемент от процедурата. Следва да бъде посочено, че по делото не е представен протокол за въвод по ЗСПЗЗ, включително и в административната преписка, но е посочен като приложен при съставяне на констативен нотариален акт на праводател на ищеца, като изготвен на 10.12.1994 година.
За изясняване на спора от фактическа страна и тъй като на заявлението, подадено от А. З. на 21.11.1991 година са нанесени два номер – вх. № 127 и № 129, които са посочени в отделните постановени решения, е изискана справка от ОСЗ – Бургас, от която се установява, че номера на преписката е 129, а номера на заявлението е № 127. Поради това настоящият състав приема, че решенията, приети като писмено доказателство по делото са част от една преписка и постановени в процедура по земеделска реституция, образувано по заявлението от А. З., като наследник на В.А., б.ж. на село Б..
Предвид направеното оспорване от ответната страна на автентичността на решението 05.12.1994 година е допуснато извършване на съдебно - почеркова експертиза.
|
В допълнение следва да бъде посочено, че съгласно заключението на допълнителната съдебно – техническа експертиза към датата на постановяване на решение имота е бил в строителните граници, тъй като регулационният план, в който попада, е одобрен през 1990 година. Поради това е следвало да бъде преценено наличието на предпоставките по чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ в редакцията, действала към момента на постановяване на решението, която е от ДВ бр.63 от 1993 година. Съгласно тази норма „Възстановяват се правата на собствениците върху земи, които са били включени в трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации и се намират в строителните граници на населените места, освен ако върху тях законно са построени сгради от трети лица или ако е отстъпево право на строеж и строежът на законна разрешена сграда е започнал.“ От заключението на изслушаната по делото съдебно – техническа експертиза изготвена от строителен инженер, се установява твърдението от писмения отговор за това, че в имота има изградена сграда. Видно от заключението на вещото лице- строителен инженер, изготвило допуснатата по делото съдебно – техническа експертиза, в имота са изградени едноетажна масивна сграда и стопанска постройка пристроена към масивната сграда. Масивната сграда е монолитна със стоманобетонови елементи, ивични основи, пояс; дървена покривна конструкция с керемиди. Сградата се състои от входно антре и две стои, застроената площ е 38 кв.м. и светлата височина 2,40 м., изградена е вътрешна ел. инсталация и без вода и канализация. Стопанската постройка е изцяло дървена конструкция с керемиди, настилката е бетонова, със застроена площ 10 кв.м.. В отговор на въпрос вещото лице, изготвило допусната по делото допълнителна съдебно – техническа експертиза, изготвена от строителен инженер, е посочила, че по законността на даден обект се произнасят органите на Община Бургас след обзследване на наличните строителни книжа и оглед на обекта. Реда за установяване на законността на строежи е предмет на Закона за устройство на територията. Доколкото по делото не са представени строителни книжа и не е установено наличието на такива в ТД „Освобождение“ /последното съгласно заключението на вещото лице/, настоящият състав приема, че не е доказано, при условията на пълно и главно доказване, наличието на извършено строителство в имота, което да е пречка по смисъла на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, в редакцията към датата на постановяване на решението от декември 1994 година в стари реални граници. В тази насока следва да бъде уточнено, че не е спорно по делото, че сградата не е построена от ищеца. В констативно – съобразителната част на посоченото допълнителното заключение на съдебно – техническата експертиза, изготвена от строителен инженер, /лист 337 от делото/ е посочено, че строителството е реализирано около 1990 година. По повод довода за приложение на чл.10б от ЗСПЗЗ следва да бъде посочено, че съгласно редакцията на тази норма към релевантния момент собствениците на земи, които са били включени в трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, се обезщетяват по тяхно искане с равностойни земи от държавния или общинския поземлен фонд или при условия и по ред, определени със закон. Съдебната практика приема, че чл.10б от ЗСПЗЗ намира приложение относно пречки за реституция поради проведено мероприятие, а в случаите, в които се касае за строителство на единични сгради следва да намери приложение чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ. Обектите, строителството на които представлява пречка за възстановяване на собствеността са изброени неизчерпателно в §1в от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Този текст е приложим и в хипотеза
като настоящата, при която имота се намира в строителните граници на населено
място. Посоченото уточнение следва да бъде направено доколкото в писмения
отговор е релевирано възражение за извършено от наследодателя на ответника
строителство в имота и е направен
довод за приложение на чл.10б от ЗСПЗЗ, което по изложените съображения е неоснователно. Следва да бъде
посочено, по повод довода от ответната страна за необходимост от издаване на
заповед от кмета на съответната община и индивидуализация на подлежащия на
възстановяване имот, че изискването на
чл.13, ал.4 от ППЗСПЗЗ, редакцията,
действала към датата на постановяване на решението – изм. ДВ бр. 34 от 1992
г. е спазено, предвид приложеното по делото удостоверение / лист 235 от
делото/, издадено от отдел ТСУ Община – Бургас, от което се установява, че
имот № 171 по кадастралния план на
село Б. /сега Б./, се води на името
на В.А. и към датата на издаване на
удостоверението попада в регулационния
план на село Б., съгласно скица от 07.07.1992 година. Заключението на вещото лице е обосновано и компетентно дадено и въз основа на него могат да бъдат направени изводи относно фактическата страна на спора. Извода на експерта е, че подписът, положен за председател в посоченото решение, не е положен от С.С.Е. с посочен единен граждански номер. Видно от приложения препис от решението С.С.Е. е посочено като председател на комисията. Изложено е още, че подписът на мястото на председателя е положен от Т. Д. Д. с посочен ЕГН. Следва да бъде посочено, че Т. Д. Д. е отразена като секретар на комисията, видно от приложения препис от решението. Съгласно вещото лице подписът за секретар не е положен от нея, а от друго лице, за което настоящият състав констатира, че е направено със запетая. В изпълнение на указания за представяне на доказателства, с оглед изясняване на фактическата страна на спора, като доказателство е представено удостоверение, издадено от Община Бургас, от което се установява, че към дата ..година С.С.Е. не е бил председател на Поземлена комисия - Бургас, неин председател е бил С. Н. С.. Посочено е, че Т. Д. Д. е била секретар на тази комисия към датата на постановяване на решението. Процесуалният представител на ищеца е оспорил това удостоверение и е поискал да бъде изискана справка от Министъра на земеделието и храните относно установяване на правнорелевантните факти, но предвид това, че решението не е автентично с оглед посочения в него автор, който към датата на постановяването му не е заемал тази длъжност, настоящият състав приема, че това доказателство не е необходимо за изясняване на делото от фактическа страна. По изложените по – горе съображения за това, че не се установява, че подписа на решението на ПК от 05.12.1994 година, положен за председател е положен от посочения в решението председател, настоящият състав приема, че този административен акт е нищожен поради липса на форма. Съгласно чл. 15, ал. 2, т. 6 от ЗАП (отм.), който е действащ закон към момента на постановяване на атакуваното решение административният акт се издава в писмена форма и съдържа дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му, а когато органът е колективен, актът се подписва от председателя и секретаря на този орган. Не се установяват другите релевирани основания за нищожност и незаконосъобразност на решението на ПК от 05.12.1994 година. Предвид изложеното настоящият състав приема, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване правото на собственост, тъй като в договора за доброволна делба между наследниците на общия наследодател е посочено, че съсобствеността по отношение на имота е възникнала с решението от 05.12.1994 година. Договора не е породил действие на посоченото в него основание. Източник на правата на ищеца е този договор. Поради това ищецът не е придобил правото на собственост на основание посочения договор за дарение. Следва да бъде посочено, че решението от 25.10.1993 година, с което имота също е възстановен в стари реални граници, заедно с други описани имоти е постановено в същата процедура по земеделска реституция, настоящият състав приема, че решението по иска, по повод който е образувано настоящото дело, не може да бъде основано на това решение от 1993 година, тъй като този административен акт не е въведен като предмет на спора с посочването му като част от основанието на иска и съответно това би довело до нарушаване на чл.6 от ГПК относно диспозитивното начало и чл.9 от ГПК относно осигуряване на равно участие в процеса на всяка от страните, доколкото по отношение на него могат също да бъдат въведени възражения от лицата, които не са участвали в административната процедура по възстановяване на собствеността и посочени като ответници. Тъй като довода на ответниците, че са придобили правото на собственост на основание давност е въведен не с насрещен иск, а като правоизключващо възражение, предвид неоснователността на иска, основан на посоченото решение на ПК, не следва да бъде обсъждано и наличието на изтекла в полза на ответната страна придобивна давност, съответно и събраните в тази насока писмени и гласни доказателства. Следва само да бъде посочено, че за установяване на правата си ответниците представят като писмено доказателство Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давностно владение №.., том.., рег. №.., дело №..година, на Нотариус Симеон Илиев, вписан под № .на НК с район на действие района на Бургаски районен съд, както и нотариалното дело по повод съставяне на акта. Посочили са и писмени и гласни доказателства. По отношение на искането, предявено от ответниците за отмяна на Нотариален акт за собственост № 21, том VIII, дело № 3773 от 12.06.1995 година на нотариус при Бургаски районен съд, с който като собственици се легитимират праводатели на ищеца настоящият състав приема, че е недопустимо по следните съображения: В Решение № 24 от 27.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1919/2019 г., I г. о., ГК, е прието следното: „Отмяната на нотариален акт, издаден в производство по чл. 237, ал.2 от ГПК, не може да се релевира със самостоятелен иск, тя винаги е последица от разрешаване на спор за собственост, с решението по който се отричат правата на титуляра на нотариалния акт. В този случай съдът е длъжен да отмени нотариалния акт, независимо от това дали ищецът, предявявайки своите права, е поискал изрично той да бъде отменен, респ. изменен. Нотариалният акт не може да се отмени, без да се разреши породения от издаването му спор за материално право между лицето, което твърди, че е собственик на конкретен недвижим имот, респ. притежава вещно право върху такъв имот и лицето, което се легитимира с констативен нотариален акт.“ В това решение е направено позоваване на Тълкувателно решение № …година по гражданско дело № …година, ОСГК, ВС. По изложените съображения по – горе за това, че в случая не е предявен насрещен иск за собственост настоящият състав приема и че отправеното искане за отмяна на нотариалния акт, установяващ права на праводател на ищеца, е недопустимо и производството в тази част следва да бъде прекратено. При този изход от спора и на основание чл.78 от ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат възложени разноските, направени от ответниците по водене на делото- 10 лева за съдебни удостоверения /лист 74 от делото/, сумата 10 лева за съдебни удостоверения /лист 116 от делото/, сумата 500 лева за възнаграждения за вещи лица /лист 169 и лист 170 от делото/, сумата 90 лева възнаграждение за вещо лице /лист 263 от делото/, сумата 3 400 лева, представляваща възнаграждение за адвокат по договор за правна услуга /лист 394 от делото/, сумата 250 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице /лист 408 от делото/, сумата 5 лева за издаване на съдебно удостоверение /лист 414 от делото / или разноски в общ размер от 4 255 лева, представляваща разноски, направени по водене на делото. По правилото на чл.78 от ГПК в тежест на ответниците не следва да бъдат възлагани разноски, направени от ищеца по водене на делото. Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК вр. чл.108 от ЗС и чл. 537 от ГПК, Бургаският районен съд Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ иска предявен от З.Д.Х. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат А.К., против В.Т.Д. ЕГН ********** и Н.А.Д. ЕГН **********, двамата с адрес: ***, за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на поземлен имот, представляващ имот с идентификатор 07079.705.683, съгласно Кадастралната карта и кадастралните регистри на град Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-35 от 26.04.2016 година на Изпълнителния директор на АГКК, без изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащи процесния имот, с адрес: град Бургас, кв. Б., ул…., с площ .. кв.м. със съседни ПИ с идентификатори: 07079.705.684, 07079.705.3032, 07079.705.682, 07079.705.669, 07079.705.668, 07079.705.1264, и сграда с идентификатор 07079.705.683.1, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на град Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-35 от 26.04.2016 година на Изпълнителния директор на АГКК, без изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащи процесния имот, с адрес: град Б., кв. Б., ул. „Велека“ № 1- Б, с предназначение – жилище, еднофамилна сграда, построена в посочения имот, на основание дарение, извършено в негова полза с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №.. том .., peг. №.., дело №…. на Нотариус Надежда Маркова peг. №… на НК, вписан в Служба по вписванията гр. Бургас под акт №.., том 17.. дело №.. от 11.05.2018г., за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението на имота, за отмяна на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давностно владение №.., том.., рег. №…, дело № …година на нотариус Симеон Илиев, вписан под № .. в регистъра на НК, с район на действие района на Бургаски районен съд, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото. ПРЕКРАТЯВА
производството по гражданско дело №
6 574 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, в частта, в която ответниците В.Т.Д.
ЕГН ********** и Н.А.Д. ЕГН **********, двамата с адрес: ***, са предявили
срещу ищеца З.Д.Х. с ЕГН **********, с адрес: ***, иск за отмяна на
Нотариален акт за собственост №.,
том .., дело № .. от ..година на нотариус при Бургаски районен съд. ОСЪЖДА З.Д.Х. с ЕГН **********, с адрес: ***, да плати на В.Т.Д. ЕГН ********** и Н.А.Д. ЕГН **********, сумата 4 255 лева /четири хиляди двеста петдесет и пет лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото. Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му от страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Вярно с оригинала А.Т. |
|
, |