РЕШЕНИЕ
№ 346
гр. Пловдив, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20215300503009 по описа за 2021 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
С въззивна жалба от ИВ. Л. УЗ. от гр.П., чрез адв. К.С., АК-Пазарджик се
обжалва Решение № 1353/ 28.07.2021г. по гр.д.№ 4610/2021г. по описа на
ПРС – I гр. с., в частта, в която е отхвърлен предявения иск над уважения
размер от 1361,82 лева до предявения в размер на 1 596,48 лв з размер на
разликата от 234,66 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Иска се отмяна
на обжалваното решение в обжалваната част и уважаване на иска. Претендира
се присъждане на разноски по делото.
С частна жалба от ИВ. Л. УЗ. от гр. П., чрез адв. К.С., АК-Пазарджик се
обжалва Определение № 8596/2021г. по гр. д.№ 4610/ 2021г. по описа на ПРС
– I гр. с. , с което е е изменено постановеното решение № 1353/ 28.07.2021г. в
частта на разноските. Иска се отмяна на обжалваното определение и
присъждане на претендираните разноски.
С въззивна жалба на адв.Б. П., АК-Пловдив, като пълномощник на Централна
1
лаборатория по приложна физика към БАН се обжалва Решение № 1353/
28.07.2021г. по гр.д.№ 4610/2021г. по описа на ПРС – I гр. с., в частта, в която
е уважен предявения от И. Л. У. от гр. П иск за сумата от 1361,82 лева,
представляваща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за
научна степен „***“ за периода 01.01.2020г. – 31.12.2020г. , ведно със
законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба 15.03.2021г. до
окончателното й изплащане. Иска се отмяна на постановеното решение в
обжалваната му част и отхвърляне на предявения иск. Претендира се
присъждане на разноски по делото.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства, във
връзка с доводите на страните на основание чл.269 ГПК, намери следното:
Ищецът ИВ. Л. УЗ. е предявил иск за заплащане сумата 2 400 лева,
претендирано допълнително възнаграждение за научна степен „***“ за
периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г., ведно със законната лихва считано от
подаване на ИМ до окончателното й изплащане. Искът е основан на
обстоятелствата: по сключен ТД от 15.06.2016г., считано от 20.06.2016г
постъпил на работа на длъжността - ****, група „Технологии и
характеризиране на тънки слоеве“ със срок за изпитване – 6 месеца;
впоследствие бил сключен нов срочен договор от 23.01.2017г., като считано
от 24.01.2017г. приел да изпълнява длъжността „****“ със срок за изпитване 6
месеца, наред с което подписал длъжностна характеристика с предвидени
права и задължения като ****. С ТД от 2017г, трудовото правоотношение
след изтичане на срока за изпитване по който договор се е превърнало в
безсрочно, е било предвидено изплащането на сумата от 120 лева за
образователна и научна степен „****“ на месец, което ищецът получавал за
2017, 2018 и 2019г, което възнаграждение се увеличавало във времето и
достигнало на 200 лева месечно; на 22.01.2020г. ищецът подписал нова
длъжностна характеристика за длъжността „****“ в звено „Технологии и
характеризиране на тънките слоеве“, но установил, че не продължил да
получава сумата от 200 лева месечно, договорени с ТД от 2017г. за
образователната степен „***“. Ищецът се позовава на чл.81, ал.2 от
Правилника за дейността, устройството, управлението, финансирането и
вътрешния ред относно правото на претендираното допълнително
възнаграждение за по-висока квалификация на лице с научна степен „****“,
която се сочи, че е свързана с работата му при ответника. Претендира
2
присъждане на исковата сума за ДВ независимо, че в длъжностната
характеристика от 2020г. липсват задължения същият да извършва научно-
изследователска дейност, но на ищеца била възлагана и същият извършвал
такава научно-изследователска работа. В тази насока се позовава на Заповед
№ 21/ 18.05.2020г. на Директора на ЦЛПФ за възложени задачи във връзка с
оптимизиране на технологичния процес за нанасяне на покрития в установка
за разбаланасирано магнетронно разпрашаване за представяне на решение за
оптимизиране на вътрешна линия за чисти газове. В резултат на 01.06.2020г
ищецът изпълнил възложените му задачи и представил Доклад и идеен проект
с вх.№ 110. На решение на ОС на учените в ЦЛПФ от 30.01.2020г. е бил
определен размера на допълнителното ТВ за служителите , притежаващи
научна степен „*** за календарната 2020г в размер на 200 лева.
Ответникът е оспорил иска, позовавайки се на обстоятелството относно
подписаната на 22.01.2020г. длъжностна характеристика, в която липсвали
задължения, свързани с научно-изследователска дейност , на разпоредбата на
чл.11, ал.1 НСОРЗ, пар.5 от Правилника за условията и реда за придобиване
на научни степени и за заемане на академични длъжности в БАН за
изплащане на такова ДТВ докато лицето е на ТД и заема щат, съответстващ
на научната длъжност в БАН, както и липсата на сключено доп. споразумение
за образователната и научна степен доктор след подписването на новата
длъжностна характеристика през 2020г., както и не са налице условията на
чл.16, ал.2, т.2 Вътрешните правила за ОРЗ поради това, че ищецът не заемал
академична длъжност и не извършва научно-изследователска дейност. Във
връзка с възложената работа с цитираната от ищеца заповед е възразено с
обстоятелството, че У. изработил документацията, но формално задачата не
била изпълнена поради несъобразяване, че конструкцията ще работи в
условията на вакуум. На ищеца било възложено да коригира изработеното, но
до момента не била представена актуализирана конструктивна документация.
Изтъкнато е, че представената с ИМ диплома за образователна и научна
степен „****“ е по професионално направление – машинно инженерство,
научна специалност - металорежещи машини.
С обжалваното решение позовавайки се на сключеното на 11.02.№
65 2019г ДС към ТД, районният съд е наличието на постигнато съгласие на
страните за заплащане на допълнително възнаграждение за образователна и
3
научна степен „****“ за периода на 2019г., с което ДС е прието, че се изменя
само размера на дължимото по силата на сключения през 2017г ТД
допълнително възнаграждение за образователната и научна степен, като не е
приета тезата на ответника, че с това ДС са определили нов срок за заплащане
на ДВ. Така позовавайки се на съдържанието на ТД съгласно чл.66 КТ
относно основното и доп.ТВ като такова с постоянен характер и с оглед
забраната за едностранно изменение на ТПО , е прието, че подписването на
нова длъжностна характеристика не е сред случаите, предвидени в закона,
които могат да доведат до едностранно изменение на ДТВ с постоянен
характер. По отношение на размера - въз основа на представената от
ответника справка за отработените и неотработени дни, която не е била
оспорена от ищеца, е приет посоченият в нея размер от 1 361,82 лева
съобразно отработените дни по месеци от 01.01.2020г до 31.12.2020г., в който
размер е уважен и предявеният иск.
Постановеното решение се намира за правилно и обосновано въз основа на
събрания доказателствен материал, а фактическите и правни изводи на
районния съд се споделят от въззивния съд като съответстващи на Закона .
Безспорно е, че процесното спорно възнаграждение представлява
допълнително трудово възнаграждение, с постоянен характер по смисъла на
чл.11 НСОРЗ – за по-висока професионална квалификация за работник или
служител , притежаващ образователна и научна степен „****“ или научна
степен „****“, което е задължително за изплащане , съгласно чл.6, ал.1, т.1
НСОРЗ, когато са налице предпоставките за придобиване на правото.
Източник на регламентираните допълнителни трудови възнаградения могат
да бъдат определени с наредба, с друг нормативен акт, с колективен или
индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които
имат постоянен характер. В този смисъл, Решение № 1230/2010г., Решение
по гр. д. № 3836/ 2017г и по гр.д.№ 4564/ 2019г. на ВКС – IV ГО.
Следователно промяна на съдържанието на трудовото правоотношение по
отношение на източника на правото и задължението за изплащане на
допълнителното възнаграждение за образователната степен „*****“ с
постоянен характер е недопустимо да се извърши чрез позоваване в промяна
на съдържанието на длъжностната характеристика, в каквато насока се
обосновава тезата на работодателя.
4
В настоящия е случай процесното възнаграждение е уредено освен в НСОРЗ/
чл.11/ , така и във вътрешния акт на работодателя – посочения Правилник за
дейността, устройството, управлението, финансирането и вътрешния ред/
чл.81, ал.2 /. При отчитане на хронологията и съдържанието на сключените с
ищеца трудови договори е видно, че както с първоначалния трудов договор от
15.06.2016г , така и с последващия от 23.01.2017г. , е договорено изплащането
на допълнително възнаграждение за образователната и научна степен „****,
за което и в изготвената към този момент длъжностна характеристика са били
включени задължения, свързани с научно-изследователска дейност. Тези
обстоятелства сочат на приемането от страна на работодателя, че аналогично
на първоначалната длъжност – „*****“, и в последващата длъжност „****“ е
предвидено да се съдържат трудови функции и дейности, които да се явяват
свързани образователната и научна степен „****“, по смисъла на чл.11
НСОРЗ, независимо от специалността в представения от ищеца
удостоверителен документ за образователната и научна степен „****“.
Доказателство за това е нарочно възложената изследователска работа на
ищеца по Заповед № 21/ 18.05.2020г. на Директора на ответното учреждение,
във връзка с която са възникнали спорове по точността, съответно пълнотата
на изпълнение на заданието, видно от депозирания от ищеца Доклад вх.№
154/ 28.07.2020г. и становищата на служители при ответника. Показанията на
разпитания пред въззивната инстанция св.**** установяват наличие на спор
относно действителното авторство на посочените от ищеца изготвени
публикации, в каквато насока свидетелят сочи намерение за неговото
разрешаване, но към настоящия момент показанията не установяват
безспорно установени факти в тази насока. За наличието на отношение и
връзка на квалификацията на ищеца с оглед притежаваната образователна
степен „***“ с изпълняваната от него работа / в звено „Технологии и
характеризиране на тънки слоеве“/ свидетелства разпитаният пред въззивната
инстанция св.***, посочвайки , че разработвайки докторска работа ищецът е
преминал през етапи, които изграждат научен метод на работа и от тази
гледна точка квалификацията по време на докторантурата способства за
реализиране на подхода на работно място, на което му се възлагат
изследователски задачи.
Независимо от горното трудовото правоотношение между страните е уредено
към настоящия момент с индивидуалния трудов договор от 23.01.2017г., в
5
който, както и в предходно посочения ТД е било уредена договореността
между страните за заплащане на регламентираното и във вътрешните правила
на работодателя право за изплащане на възнаграждение за образователна
степен , размерът на което плащане се е променил във времето от 120 лева на
200лева. Съдържанието на представеното ДС № 65/ 11.02.2019г. към трудовия
договор от 23.01.2017г. установява именно актуалния размер на процесното
възнаграждение за периода 01.01.-31.12.2019г в размер на 200 лева, но не
обосновава извод, че с него е изменено съдържанието на основния трудов
договор в частта на това допълнително възнаграждение с постоянен характер.
По така изложените съображения жалбата на работодателя в обжалваната
част относно уважения от първоинстанционния съд размер на претендираното
допълнително възнаграждение се намери за неоснователна.
Неоснователна е и жалбата на ищеца И. Л. У..
Постановеното решение се обжалва по приетия от съда размер до 1 361,82
лева с възражението, че съдът не е взел предвид платения отпуск и
болничните за 2020г. в тежест на работодателя за изплащане. С оглед на това
се претендира още присъждане на сумата от 134, 81 лева платен годишен
отпуск за 2020г. и 99,85 лева – болнични. Както се посочи по-горе
допълнителното възнаграждение за процесната образователна степен „****“ е
договорено в определен размер, първоначално 120 лева, а в последствие – 200
лева, месечно, свързано с длъжността, заемана по щат при реално изпълнение
на трудовите функции на работника или служителя в присъствените дни за
съответния период.
По частната жалба.
Като неправилно се оспорва постановеното определение за изменение на
решението в частта на разноските чрез прилагане на чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ.
В тази насока се сочи т.16 от ТР от 06.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК
на ВКС, относно приетото, че за всички трудови дела е приложима
разпоредбата на чл.7, ал.1 ,т.1 от цитираната наредба, обвързваща
минималното адв. възнаграждение с минималната работна заплата за
страната. Доводът е неоснователен. НМРАВ към настоящия момент е с
актуална редакция ДВ, бр.68/2020г., по силата на която разпоредбата на чл.7,
ал.1, т.1 от наредбата обвързвани с МРЗ са само възнагражденията за
защитата по делата за отмяна на уволнение и възстановяване на работа.
6
Поради това постановката на посоченото ТР от 2013г. не може да се приеме,
че е актуално към настоящия момент.
С оглед изхода от правния спор пред въззивната инстанция поради
неоснователност и на двете жалби, не се следва присъждане на разноски на
страните.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1353/ 28.07.2021г. постановено по гр. д. №
4610/ 2021г. по описа на ПРС – I гр. с. в обжалваните му части.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Потвърждава Определение № 8596/2021г. по гр. д.№ 4610/ 2021г. по описа на
ПРС – I гр. с. , с която е изменено постановеното решение № 1353/
28.07.2021г. в частта на разноските.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7