Решение по дело №105/2024 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 168
Дата: 17 юли 2024 г.
Съдия: Марио Димитров Стоянов
Дело: 20244330100105
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. Тетевен, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИО Д. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА
като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело №
20244330100105 по описа за 2024 година


Предявен е осъдителен иск за заплащане на главница, възнаградителна и мораторна
лихви,на основание договор за издаване на кредитна карта,с посочено основание чл.422 от
ГПК.
Ищецът излага, че въз основа на Заявление по чл. 417 от ГПК подадено от
"ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, е образувано ч.гр.д. № 474/2023 г., по описа на PC- Тетевен,
срещу Р. А. М.. В рамките на същото производство, съдът е отхвърлил изцяло заявлението
по чл.417 ГПК, като е дал указания за предявяване на осъдителен иск за вземането. Поради
това е налице и интерес за ищеца да предяви иск относно вземането си.
Фактите между страните са следните:
Р. А. М. е ползвала банков кредит, съгласно сключен с „Юробанк България" АД
Договор за кредитна карта № д На дата 27.08.2021г. е преустановено плащането на
дължимите по кредита вноски за главница и лихва, като длъжника по договора за кредит е
изпаднал в забава. Формирано е просрочие на дължимите по кредита вноски, считано от
датата на изпадане в забава за главница и лихва - 27.08.2021г. С оглед формираното
просрочие, Банката е направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на дата 12.05.2023
г., като до длъжника е изпратена и връчена покана. С поканата е даден срок и възможност за
доброволно изпълнение на задължението по кредита. Към датата на настоящото заявление
длъжникът не е изплатил дължимите суми за лихви и главница, което обуславя правния
интерес на Банката.
1
Към датата на депозирането на процесното заявление пред съда, както и към датата
на исковата молба, размерът на задължението по Договора е:
-главница в размер на 1634.20 лева за периода от 27.8.2021 до 14.06.2023;
-възнаградителна лихва в размер 494.88лева, дължими за периода от 27.8.2021 до
12.05.2023;
-мораторна лихва в размер на 876.19 лева, дължими за периода от 27.8.2021 до
14.06.2023;
Дължимите по кредита суми се претендират от „Юробанк България" АД като изцяло
и предсрочно изискуеми, като ищецът счита вземането за предсрочно изискуемо, считано от
дата 12.05.2023 г.
С настоящата искова молба се позовават на предсрочната изискуемост по кредита,
като изрично изразявам воля за обявяване на вземанията по Договор за кредит дза изцяло и
предсрочно изискуеми.
Към настоящия момент задължението не е изпълнено доброволно от длъжника, което
от своя страна, обуславя интереса на „Юробанк България" АД да предяви настоящия иск за
сумите описани по-горе.
Моля да бъде постановено съдебно решение, с което бъде осъдена ответницата Р.
А. М. да заплати на „Юробанк България" АД следните суми:
-дължима главница 1634.20 лева за периода от 27.8.2021 до 14.06.2023;
-възнаградителна лихва в размер 494.88 лева, дължими за периода от 27.8.2021 до
12.05.2023;
-мораторна лихва в размер на 876.19 лева, дължими за периода от 27.8.2021 до
14.06.2023;
-законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 417 ГПК до изплащане на
вземането;
Във връзка с т. 12 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС моля да се произнесе съдът с
осъдителен диспозитив относно разноските в заповедното производство, от които 60.11 лева
- държавна такса и 540.32 лева с вкл. ДДС - адвокатски хонорар.
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника.
От приложените по делото писмени доказателства,съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Приложен е договор за издаване на кредитна карта №д07.02.2018г,сключен между
страните,съгласно който
Разрешеният кредитен лимит по картата към датата на сключване на договора е
1800.00 лева, като банката има право да променя размера на разрешения кредитен лимит,за
2
което уведомява кредитополучателя,по реда и начина,посочен в Общите условия.
От приложено извлечение от счетоводните книги на ищеца по кредитната сделка е
видно,че по договора е бил усвоен кредит в размер на 2301.37 лева.Отразено е,че
кредитополучателя е пропуснал месечни плащания за 22 броя вноски, както и обща част на
непогасено вземане в размер на 2129.08 лева.Посочени са размери на начислени
възнаградителна и мораторна лихви.
Приложена е покана за изпълнение до ответника,в която е обективирано изявление на
банката-кредитор за обявяване на вземанията по договора за изцяло и предсрочно
изискуеми.Поканата е била връчена на майката на кредитополучателя на дата 12.05.2023
година,чрез ЧСИ с рег.№д
С влязло в сила разпореждане по ч.гр.дело №474/2023г по описа на РС-
Тетевен,заповедният съд е отказал издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от
ГПК и изпълнителен лист,като основанията на съда за отказа са липсата на яснота за всяко
едно от претендираните вземания-за начина на формиране и размера на главницата и оттам
на претендираните лихви.
С разпореждане от 29.12.2023г заповедният съд е указал на заявителя,че в този
случай може да предяви осъдителен иск срещу длъжника в едномесечен срок,което
разпореждане е връчено на заявителя на дата 07.02.2024 година,като на същата дата е
предявена и исковата молба,т.е. в срока по чл.415 от ГПК и същата е процесуално
допустима.
От заключението на съд.-счетоводната експертиза се установява,че общото
задължение на ответника е в размер на 3005.27 лева,от което главница в размер на 1634.20
лева към 27.08.2021г,договорна лихва в размер на 494.88 лева към 27.08.2021г.,мораторна
лихва в размер на 876.19 лева от 27.08.2021г до 14.06.2023 година.
Отразено е,че договорната лихва е формирана от начислените задължения за
договорна лихва с Годишен лихвен процент в размер на 19.9% при теглена на пари в брой и
при начисляване на такси. В представеното извлечение сумата е в размер на 494,88
лева.Размерът на обещетението за забава на просрочени плащания, съгласно договора за
кредит - 876.19 лв. е изчислен на база усвоения кредит в размер на 2301.37 лв.(л.21) при
договорения лихвен процент от 19.90% и пропуснати 22 бр.+1 месечно плащане до
14.06.2023г.В представеното извлечение по Кредитна карта № д на Р. А. М. за периода след
14.06.2023 година няма отразени вноски за погасяване на задължения.
Въз основа на така установените факти по делото съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният осъдителен иск,квалифициран по чл.79,ал.1 от ЗЗД.
От представените писмени доказателства се установява твърдения факт на валидно
възникнало облигационно правоотношение между Юробанк България АД-София и
ответника Р. А. М. от д,Лов.обл.,с източник приложения договор издаване на кредитна
3
карта,сключен на дата 07.02.2018 година.
От заключението на съд.-счетоводната експертиза се установява,че в представеното
извлечение по Кредитна карта № д на Р. А. М. за периода след 14.06.2023 година няма
отразени вноски за погасяване на задължения.
В графичен вид в заключението е отразена хронологичната информация за
начисляванията и плащанията по кредита,като са отразени две погасявания,плащания-за
суми в общ размер на 4301.51 лева от общо усвоените суми/тегления в размер на 7306.78
лева.В т.14 от приложеното заявление по ч.гр.д. №474/2023г по описа на РС-Тетевен е
отразено,че ответникът е в забава считано от 27.08.2021г,когато е преустановил плащане на
дължимите вноски за главница и лихви.
В справката от счетоводните книги на банката е видно,се са отразени просрочени 22
броя месечни плащания и общ размер на просрочените вноски от 2129.08 лева.
С оглед на този приет за безспорен факт от съда,и на основание чл.20.2 от Общите
условия към договора за издаване на кредитна карта,е настъпило основание за банката-
кредитодател,да обяви цялото вземане по договора за предсрочно изискуемо.
От приложената разписка/стр.23-та от делото/ се установява и доказва факта на
обявената предсрочна изискуемост на вземането по договора,от страна на ищеца,на дата
12.05.2023 година.
По отношение на вземане при позоваване на кредитора на предсрочна
изискуемост,съдът съобразява следното:
Съобразно разясненията, обективирани в Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г.
на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК, съгласно които е допустимо предявеният по реда
на чл.422, ал. 1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за кредит
поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, като искът следва да бъде
уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено
нещо. При вземане, произтичащо от договор за кредит, чиято предсрочна изискуемост не е
била надлежно обявена на длъжника преди подаването на заявление за издаване на заповед
за изпълнение, не може да се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка по
договора за кредит при условията, договорени между страните - кредитор и
кредитополучател. Размерът и падежът на всяка вноска са определени в договора и за
настъпването на изискуемостта им не е необходимо удостоверяването на обстоятелства
по чл. 418, ал. 3 от ГПК. Липсата на точно изпълнение, съобразно договореното по актуален
погасителен план, подписан от страните за погасяване на задължението - главница или
лихви, следва да бъде съобразено в рамката на исковото производство по реда на чл. 422, ал.
1 от ГПК, дори и да не са настъпили последиците на надлежно обявена предсрочна
изискуемост на цялото задължение по договора за кредит. Длъжникът - ответник по иска
дължи изпълнение, макар и само за онази част от дълга, по отношение на която е настъпил
4
падежът, договорен от страните. Целта на заповедното производство, продължение на което
е производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, е да се реализират по облекчен ред правата
на кредитора.
Положението на кредитора обаче не следва да бъде по - неблагоприятно вследствие
инициирането на заповедно производство, отколкото, ако той направо би предявил
осъдителен иск за вземането си по общия ред. Съответно не би следвало при развиващото се
в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК исково производство, пред банката,респ.цесионера
в случая, като кредитор с вземане, да съществуват пречки да получи по всяка от въведените
със заявлението претенции – главница и възнаградителни лихви, чието възникване и
изискуемост са доказани в исковото производство, стига тези суми да са в рамките на
посочените в заявлението размери.
Присъждането на вноските с настъпил падеж, когато се претендира цялата главница
по договор за кредит поради предсрочна изискуемост, не съставлява недопустима подмяна
на основанието на иска, съответно произнасяне по непредявен иск. Основание на иска са
твърдените от ищеца юридически факти, от които произтича претендираното от него
субективно материално право. Изменение в основанието на иска е налице, когато ищецът
заменя основанието по първоначалния иск с друго основание или когато прибавя ново
основание. И в двата случая ищецът изтъква ново основание на иска, като се позовава на
друг юридически факт в сравнение с този, посочен в исковата молба, от който произтича
защитаваното в процеса накърнено субективно материално право. Предсрочната
изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които
не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването , но няма за последица
изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата
на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно
изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за кредит.
По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за
основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Правното основание,
на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно
изискуемата главница, е сключеният договор за кредит. Предсрочната изискуемост е подвид
на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка претенция за съществуване на
определено вземане, а изискуемостта е възможността на кредитора да иска изпълнение на
задължението. Ако кредиторът поддържа, че за него се е породила възможност да
претендира изпълнение на цялото задължение, но се установи, че такава възможност се е
породила само за част от това задължение, искът няма да бъде отхвърлен изцяло, а ще бъде
уважен до размера, чиято изискуемост е настъпила. Доказването на настъпилата
предсрочна изискуемост на договора за банков кредит е определящо единствено за
размера, в който ще бъде признато вземането на кредитора. Решението на съда трябва
да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на
приключване на съдебното дирене.
С оглед гореизложеното и доколкото в исковата молба се съдържа изявление на
5
ищеца,за позоваване на настъпила предсрочна изискуемост по договора за издаване на
кредитна карта,съдът приема,че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила с
връчването на поканата за изпълнение и обявяването на същата-на дата 12.05.2023
година,която дата се сочи и в исковата молба.
В този смисъл предявеният по реда на чл.422 от ГПК осъдителен иск с основание
чл.79,ал.1 от ЗЗД,следва да бъде уважен за главница в общ размер на 1634.20 лева,в който
смисъл е и заключението на съд.-счетоводната експертиза,както и същата съвпада с
посочения размер на главницата в исковата молба.
Съгласно указанията, дадени в Тълкувателно решение №3/27.03.2019г. по
тълкувателно дело №3/2017г. на ОСГТК на ВКС, размерът на вземането на кредитора при
предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на
непогасения остатък от предоставената по договора парична сума /главницата/ и законната
лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. При
настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план,
ако страните са уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски. Уговорената в договора
лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на
договора. Предсрочната изискуемост има гаранционно - обезпечителна функция
съгласно чл. 71 ЗЗД, независимо че съдържа и елемент на санкция. Изменението на договора
поради неизправност на заемополучателя има за последица загуба на преимуществото на
срока при погасяване на задължението /чл. 70, ал. 1 ЗЗД/ за длъжника. Упражненият избор от
кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок поради
съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от
длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период- след
настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи.
Предвид изложеното претенцията за заплащане на възнаградителна лихва следва да
се уважи за периода от 27.08.2021г до 12.05.2023 година и до размера на сумата от 494.88
лева, лева,изчислена съобразно вноските за лихвата по погасителния план към договора.
Вземането за мораторна лихва за периода от 27.08.2021г до 14.06.2023г/последната е
дата преди образуване на заповедното производство/следва да се уважи за размер от 876.19
лева.
Законната лихва върху главницата следва да се присъди от датата на образуване на
заповедното производство-26.06.2023 година.
По отношение на разноските по заповедното и исковото производство:
С оглед обстоятелството,че заявлението е отхвърлено изцяло,не се дължи на
ищеца/заявителя възнаграждение за адвокатски хонорар в заповедното производство в
размер на 540.32 лева с ДДС.
На ищеца следва да се присъдят разноски за държавна такса по заповедното и исково
производство в общ размер на 165.37 лева,както и за сумата от 200.00 лева,възнаграждение
за вещо лице.
6
Мотивиран от изложените съображения,съдът

РЕШИ:


ОСЪЖДА,на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, Р. А. М.,ЕГН:********** от д,Лов.обл.,да
заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“-АД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление в град София,район Витоша,ул.“Околовръстен път“ №260,представлявано от Д.
Ш.-изпълнителен директор,чрез пълномощника по делото адвокат Д. Е.-САК,следните суми:
Сумата от 1634.20/хиляда шестстотин тридесет и четири лева и двадесет
ст./лева,представляваща непогасена главница по Договор за издаване на кредитна карта
№д07.02.2018г,законната лихва върху главницата от 1634.20 лева,начиная от 26.06.2023г до
изплащане на вземането,сумата от 494.88/четиристотин деветдесет и четири лева и
осемдесет и осем ст./лева,представляваща възнаградителна лихва по договора за издаване на
кредитна карта за периода от 27.08.2021г до 12.05.2023 година и сумата от
876.19/осемстотин седемдесет и шест лева и деветнадесет ст./лева,представляваща
мораторна лихва за периода от 27.08.2021 година до 14.06.2023 година.
ОСЪЖДА Р. А. М.,ЕГН:********** от д,Лов.обл.,да заплати на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“-АД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София,район
Витоша,ул.“Околовръстен път“ №260,представлявано от Д. Ш.-изпълнителен директор,чрез
пълномощника по делото адвокат Д. Е.-САК,сумата от 365.37/триста шейсет и пет лева и
тридесет и седем ст./лева,представляваща сторени разноски в исковото и заповедното
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване,пред ОС-Ловеч,в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
7