Р Е Ш
Е Н И Е
№ 265 от 10.11.2021 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Марияна Сиракова,
като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 274 по описа за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба
от „Т.- Б.д.” АД (до 18.08.2021 г. с правна форма ЕАД), с ЕИК *********,
срещу Решение №26/29.06.2021 г.,
постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 561/2021 г. по описа на Районен съд – Дупница, с
което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №95/12.04.2021 г., издадено от директора на
Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – София към
Министерството на околната среда и водите (МОСВ). С посоченото наказателно
постановление на „Т.- Б.д.” АД на основание чл. 150, ал. 4, пр. 1 във вр. с чл.
127, т. 2, б. „а” от Закона за управление на отпадъците
(ЗУО) е наложена
имуществена санкция в размер на 10 000,00 лева. В
жалбата е наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и на
наказателното постановление, а евентуално – намаляване на размера на наложената
имуществена санкция до предвидения в закона минимум.
Процесуалният представител по пълномощие на „Т.-
Б.д.” АД – юрисконсулт Георги С., в съдебно заседание по делото
поддържа жалбата.
РИОСВ – София не се представлява в съдебното заседание по делото и не представя писмено
становище по жалбата.
Прокурорът дава заключение за основателност на искането за намаляване на размера на наложената имуществена санкция до
предвидения в закона минимум.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 95/12.04.2021
г., издадено от директора на РИОСВ – София към МОСВ. От фактическата страна на
спора районният съд е установил, че на 06.04.2021 г. „Т.- Б.д.” АД не е спазило
принудителната административна мярка, наложена със
Заповед № Д-01/03.07.2020 г. на директора на РИОСВ
– София, а именно – да извърши екологосъобразно третиране на неопасни отпадъци
с код 19 12 12, в общо количество 995,16 тона,
намиращи се на площадката на „Хийт Енерджи” ЕООД съгласно Договор за услуга № 42Б/02.05.2019 г., чрез предаването им
на дружество, притежаващо действащ разрешителен документ по чл. 35, ал. 1 от ЗУО за
извършване на дейност с код R1 „Използване на отпадъци предимно като гориво или
друг начин за получаване на енергия”. Отпадъците с код 19 12 12 са предмет на
трансграничен превоз, като съгласно нотификация IT 010862, изпращач е VIBECO
SRL, Италия, а получател по чл. 2, § 14 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 е
„Т.- Б.д.” АД. Отпадъците са приети от „Т.- Б.д.” АД
за извършване на дейност по оползотворяване чрез изгаряне,
обозначена с код R1, и същите са съхранявани на площадка на
„Хийт Енерджи” ЕООД съгласно Договор за услуга №42Б/02.05.2019 г. При
извършената на 06.04.2021
г. проверка на място, резултатите от която са обективирани в Констативен
протокол № ККФОС-ЛГ-13/06.04.2021
г., е установено, че на площадката на „Хийт Енерджи” ЕООД се намират 306,52
тона отпадъци от нотификация IT 010862 с код 19 12 12. Срещу „Т.- Б.д.” АД е
съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 66/06.04.2021
г. за нарушение по чл. 150, ал. 4, пр. 1 във вр. с чл. 127, т. 2, б. „а” от ЗУО.
Въз основа на акта е издадено процесното
НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по същия.
Районният съд е потвърдил наказателното постановление по съображения за
законосъобразност. Приел е, че в административнонаказателното производство не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че
административното нарушение е доказано.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с
наведеното
от „Т.- Б.д.” АД
касационно основание
настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд е валидно и
допустимо. Относно съответствието на оспореното решение с материалния закон касационният състав намира следното:
Правилен
е изводът на районния съд за законосъобразно проведена процедура по съставяне
на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление. Процесният АУАН е съставен от лице, притежаващо
правомощия за това, а наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, актът и наказателното постановление съдържат необходимите реквизити
съответно по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, спазени са изискванията за
предявяване и връчване на акта, както и за връчване на наказателното
постановление. Фактическите обстоятелства, относими към процесното
деяние, както и към съставомерните елементи на нарушението по чл. 150, ал. 4,
пр. 1 във вр. с чл. 127, т. 2, б. „а” от ЗУО, са посочени ясно в акта и в
наказателното постановление. Обжалваното решение е постановено при изяснена
фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните
по делото доказателства. Изводите на районния съд, че „Т.- Б.д.” АД е осъществило състава на
процесното административно нарушение, са правилни и обосновани, същите не
противоречат на събраните по делото доказателства и се споделят от настоящия
състав. От събраните по делото доказателства се установяват по безспорен начин
всички елементи от обективната страна на процесното деяние. Съгласно разпоредбата
на чл. 150, ал. 4, пр. 1 от ЗУО за неспазване на принудителните административни
мерки по чл. 127, т. 2 на
юридическите лица и еднолични търговци се налага имуществена санкция в размер
от 5 000,00 до 10 000,00 лева. Видно от съдържанието на Заповед №
Д-01/03.07.2020 г. на директора на РИОСВ – София, с нея на дружеството е
наложена принудителна административна мярка по чл. 127, т. 2, б. „а” от ЗУО,
изразяваща се в извършване от същото на екологосъобразно третиране на неопасни
отпадъци с код 19 12 12 в общо количество 995,16 тона, намиращи се на площадка
на „Хийт Енерджи” ЕООД съгласно Договор за услуга № 42Б/02.05.2019 г., чрез
предаването им на дружество, притежаващо действащ разрешителен документ
по чл. 35, ал. 1 от ЗУО за
извършване на дейност с код R1 „Използване на отпадъци предимно като гориво или
друг начин за получаване на енергия”. В заповедта е
посочено, че на основание чл. 129, ал. 6 от ЗУО в срок до седем работни дни от
получаването ѝ „Т.- Б.д.” АД следва да представи удостоверение, че отпадъците са приети за екологично
третиране, а в съответствие с чл. 16, б. „д” от Регламент (ЕО) № 1013/2006 следва да бъде издаден сертификат за
окончателно оползотворяване на отпадъците с код 19 12 12 в 30-дневния срок по
чл. 24, § 3 от Регламент (ЕО) № 1013/2006, след което същият да бъде представен
в РИОСВ – София.
Заповедта е връчена на дружеството на 03.07.2020 г. (в
случая не се твърди и не са представени доказателства за обжалването ѝ, както и за спиране
на предварителното ѝ изпълнение). Налице е и вторият елемент от
фактическия състав на отговорността – от съдържанието на КП № ККФОС-ЛГ-13/06.04.2021
г. се установява неизпълнение на предписанието в указания срок (протоколът,
като официален свидетелстващ документ, е с необорена в рамките на съдебното
производство материална доказателствена сила). Ирелевантен е фактът на
осъществено частично третиране на отпадъци. В
случая са осъществени материалноправните
предпоставки за ангажиране на отговорността на „Т.- Б.д.” АД
по чл. 150, ал. 4, пр. 1 от ЗУО.
Отговорността на дружеството е обективна (безвиновна), поради което не следва
да се обсъжда субективната съставомерност на деянието. Правилно районният съд е
приел, че отговорността на „Т.- Б.д.” АД е
ангажирана законосъобразно.
При
определяне размера на имуществената санкция обаче административнонаказващият
орган и районният съд не са съобразили критериите по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Надлежното приложение на същите обоснова извод за налагане на имуществена
санкция в минималния размер, определен от законодателя – 5 000,00 лева. От
доказателствата по делото не се установява към датата на извършване на
процесното деяние „Т.- Б.д.” АД да е санкционирано в друго
административнонаказателно производство, приключило с влязло в сила наказателно
постановление, на основание чл. 150, ал. 4, пр. 1 във вр. с чл. 127, т. 2, б.
„а” от ЗУО. Настоящият касационен състав намира, че
налагането на имуществена санкция над предвидения минимален размер от
5 000,00 лева е прекомерно с оглед целите по чл. 12 на ЗАНН.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 във
вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК във
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 26/29.06.2021
г., постановено по АНД № 561/2021 г.
по описа на Районен съд – Дупница, и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 95/12.04.2021
г., издадено от директора на РИОСВ – София към МОСВ, с което на „Т.- Б.д.” АД, с ЕИК *********, на
основание чл. 150, ал. 4, пр. 1 във вр. с чл. 127, т. 2, б. „а” от ЗУО е
наложена имуществена санкция в размер на 10 000,00 лева, като намалява
размера на имуществената санкция на 5 000,00
(пет хиляди) лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.