РЕШЕНИЕ
№ 881
гр. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА Административно
наказателно дело № 20241110216784 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на С. В. В. против наказателно
постановление (НП) № 22-4332-027732/03.01.2023 г., издадено от началник
сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл.183,
ал.5, т.1 от ЗДвП й е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.6,
т.1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление. Жалбоподателката твърди, че АУАН
и НП са издадени от некомпетентни органи. Оспорва отразената фактическа
обстановка, като счита, че не са налице материалните предпоставки за
налагане на каквото и да било административно наказание. Посочва, че от НП
не може да бъде еднозначно установено точното място и точния момент на
извършване на твърдяното нарушение. Излага доводи, че АНО не е отразил
конкретната хипотеза на чл.6, т.1 от ЗДвП, която е нарушена, както и
съответната разпоредба от ППЗДвП, към която се препраща, с което е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Оспорва извода
на актосъставителя, че е създадена непосредствена опасност за движението.
Твърди, че неправилно е посочен номерът на контролния й талон.
1
Жалбоподателката намира, че не е посочено правното основание за отнемане
на контролни точки. Твърди, че в НП липсва точно, ясно и пълно описание на
нарушението, като категорично заявява, че не е преминала на забранителен
сигнал на светофарната уредба и излага доводи за правомерност на
осъщественото от нея преминаване на жълт сигнал. Посочва, че АНО не е
доказал по категоричен и несъмнен начин извършването на нарушението, като
не е изяснен и механизмът на установяването му от актосъставителя. Твърди,
че липсва реквизит на НП, а именно отегчаващите и смекчаващи
обстоятелства, взети предвид при определяне на наказанието, както и налице
ли е маловажен случай. Моли НП да бъде отменено.
Настоящото производство се провежда, след като с решение №
23347/13.11.2024 г., постановено по КАНД № 3348/2024 г. по описа на АССГ е
отменено решение от 01.02.2024 г., постановено по НАХД № 2071/2023 г. по
описа на СРС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС.
В съдебното заседание жалбоподателката поддържа жалбата, като излага
доводи, че не е доказано по безспорен и категоричен начин извършването на
нарушението. Моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител в
откритото съдебно заседание. Подробни доводи за правилност и
законосъобразност на атакуваното НП се излагат в писмени бележки,
депозирани от нейния процесуален представител юрк. М.. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 18.12.2022 г., около 00.57 ч. в гр. София С. В. В. управлявала лек
автомобил „****” с рег. № **** по бул. „Константин Величков“ с посока на
2
движение от ул. „Цар Симеон“ към ул. „Пиротска“, като в автомобила на
предна дясна седалка пътувала и свидетелката Н. Г. На кръстовището на бул.
„Константин Величков“ и ул. „Пиротска“ при зелен светлинен сигнал на
работещата светофарна уредба жалбоподателката В. навлязла в кръстовището,
в рамките на което поради извършване на маневра от друго МПС се
отклонила, за да избегне настъпването на пътно-транспортно произшествие с
него и към момента, в който напускала кръстовището, светлинният сигнал
вече бил жълт на цвят. Водачът бил спрян за проверка посредством подаването
на звуков и светлинен сигнал от служебен автомобил на кръстовището на бул.
„Константин Величков“ и бул. „Тодор Александров“ от свидетелите Г. Т. и Н.
К. – полицейски служители при 03 РУ-СДВР.
Свидетелят Т. – заемащ длъжността „командир на отделение“ при 03
РУ-СДВР, приел, че С. В. е приближила, навлязла и преминала през
кръстовището на бул. „Константин Величков“ и ул. „Пиротска“ при червен
сигнал на светофарната уредба, поради което съставил срещу нея акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 858304/18.12.2022 г.
за извършено нарушение на чл.6, т.1, пр.2 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП). Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и му бил
връчен на същата дата, като В. собственоръчно вписала в акта, че оспорва
изложената в АУАН фактическа обстановка.
Въз основа на съставения АУАН началник сектор в СДВР, отдел „Пътна
полиция“ СДВР издал обжалваното НП № 22-4332-027732/03.01.2023 г., с
което на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП на С. В. В. била наложена глоба в
размер на 100 лв. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. НП било връчено на
16.01.2023 г.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите Г. В. Т., Н. И. К. и Н. Н. Г., както и от писмените
доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК – справка-
картон на водача В.; заповед № 513з-4530/31.05.2022 г. на директора на СДВР,
заповед № 8121К-13318/28.10.2019 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност.
Свидетелите Т. и К. нямат съхранен спомен относно извършената от тях
проверка, което е житейски логично предвид изминалия период от време и
естеството на служебните им задължения. Следва да се отбележи, че
3
жалбоподателката В. не оспорва фактът на управление от нейна страна на
процесната дата на лек автомобил „„****” с рег. № **** по бул. „Константин
Величков“, но твърди, че не е преминала на червен сигнал на светофарната
уредба. Обстоятелствата относно описаното в акта нарушение би могло да
бъдат установени и единствено посредством самия АУАН, който
съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на
противното. В случая обаче от страна на жалбоподателката е оборена
материалната доказателствена сила на процесния АУАН, като се въвеждат и
конкретни възражения в тази насока. Последните се явяват доказани от
показанията на свидетелката Н., която макар да е в близки отношения с
жалбоподателката, е очевидец на процесните събития и според настоящия
съдебен състав излага добросъвестно и правдиво възприятията си относно
обстоятелствата, при които се твърди да е извършено нарушението. Съдът
кредитира показанията й като последователни, логични и вътрешно
непротиворечиви. От тях се установява, че жалбоподателката е навлязла в
кръстовището при зелен сигнал на светофарната уредба и е напуснала същото
на жълт такъв, като посочва и причините, които са привлекли вниманието й
към пътната обстановка, а именно преминаването на друго МПС, при което са
били налице предпоставки за настъпване на ПТП. Н. е имала пряка видимост
към светофарната уредба, има добре съхранен спомен за случая, поради което
съдът постави показанията й в основата на установената по-горе фактическа
обстановка.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването
на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи. Видно от заповед № 513з-4530/31.05.2022 г.
на директора на СДВР актосъставителят Г. В. Т. е бил оправомощен да
осъществява контрол по ЗДвП и да съставя актове за установяване на
административни нарушения. Компетентността на наказващия орган по
издаване на атакуваното наказателно постановление следва по силата на
заеманото длъжностно качество, установено въз основа на приобщения по
4
делото акт за встъпване в длъжност, и правомощията, изрично делегирани с
приложената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи. С оглед на това неоснователни са доводите в жалбата за
липсата на компетентност на актосъставителя и АНО.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и
НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието,
предвидено в чл.42, съответно - чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП
обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и
в съответствие с изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като са
посочени и нарушените законови разпоредби. Нарушението е описано с
всичките си съставомерни елементи по начин, позволяващ на
жалбоподателката да разбере за какви действия е ангажирана
административнонаказателната й отговорност. Във връзка с доводите в
жалбата следва да се отбележи, че точният час на извършване на
нарушението не е възведен от ЗАНН като задължителен реквизит нито на
АУАН, нито на НП, поради което непосочването или както е в случая
приблизителното посочване, не опорочава наказателното постановление и не
е самостоятелно основание за неговата отмяна. Действително, налице е
вътрешно противоречие както в АУАН, така и в НП относно мястото на
извършване на нарушението, както се сочи в жалбата, доколкото в заглавната
част е посочено, че нарушението е извършено на кръстовището на бул.
„Константин Величков“ и бул. „Тодор Александров“ (което всъщност е
мястото на извършване на проверката), но при описание на нарушението с
необходимата ясното се посочва, че нарушението е извършено на
кръстовището на бул. „Константин Величков“ и ул. „Пиротска“, а проверката е
извършена на бул. „Константин Величков“ и бул. „Тодор Александров“. За да е
съществено едно подобно нарушение обаче, то действително трябва да е
ограничило правото на защита на лицето, което да не е разбрало при какви
обстоятелства се твърди да е извършено нарушението, което в случая не е
налице.
На следващо място, не е необходимо цифрово да се посочва конкретното
предложение на чл.6, т.1 ЗДвП, като същото е описано словесно
непосредствено след отразяване на разпоредбата на ЗДвП и жалбоподателката
5
е била наясно за какво нарушение се ангажира отговорността й. Не е посочена
и съответната разпоредба от ППЗДвП, но с необходимата конкретика в АУАН
и НП е описана позицията на автомобила и сигналът на светофарната уредба.
С оглед на това съдът намира, че допуснатото нарушение при посочване на
правната квалификация на нарушението, не е от категорията на съществените,
тъй като не е препятствало жалбоподателката да разбере за какво нарушение е
ангажирана отговорността й и да организира защитата си, което е сторила в
настоящото производство.
Съдът не споделя и доводите на жалбоподателката за допуснато
съществено нарушение на разпоредбата на чл.52 от ЗАНН, като в хода на
административнонаказателното производство са събрани необходимите
доказателства за изясняване на фактическата обстановка по случая. АНО не е
длъжен да изисква и приобщава към преписката си записи от видеокамери,
след като е счел, че няма необходимост от подобни действия. Тази негова
преценка не може да съставлява нарушение на съдопроизводствените правила,
още повече от категорията на съществените, а е относима към евентуалната
доказаност на нарушението.
На следващо място, неправилното посочване на номера на контролния
талон на водача по никакъв начин не опорочава
административнонаказателното производство, доколкото не е елемент от
фактическия състав на нарушението. Жалбоподателката навежда доводи и за
липсата на правното основание за отнемане на контролни точки. Отнемането
им обаче не представлява самостоятелно административно наказание или
принудителна административна мярка, което следва и от това, че същото не е
посочено нито сред принудителните административни мерки, нито сред
наказанията по ЗДвП и ЗАНН. Отнемането на контролни точки е фактическо
действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна (по
отношение на водачите) и информационно-статистическа (от гледна точка на
контролните органи) функция, като контролните точки се отнемат само въз
основа на влязло в сила НП – чл. 3, ал. 1 от същата Наредба (такава е и
константната практика на Върховния административен съд /ВАС/ - например
Решение № 8954/01.10.2007 г. на ВАС, 5 чл. с-в по адм. дело № 11372/2006 г.).
Доколкото законодателят е предвидил абсолютно определен размер на
административното наказание в чл.185, ал.5, т.1 от ЗДвП, то не представлява
6
съществено нарушение на процесуалните правила липсата на обсъждане в НП
на отегчаващите и смекчаващи обстоятелства, взети предвид при определяне
на наказанието. Относно твърденията за допуснато нарушение от АНО поради
липсата на преценка за наличието на предпоставки за приложението на чл.28
от ЗАНН, следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.189з от ЗАНН изрично
изключва приложението й при нарушения по ЗДвП.
Съдът намира обаче, че в хода на производството не се доказа по
несъмнен начин извършването на нарушението от обективна и субективна
страна, съответно неправилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на В.. Съгласно разпоредбата на
чл. 6, т. 1 от ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение
със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка. В разглеждания случай в АУАН и НП
се твърди управляваният от жалбоподателката автомобил да е приближил,
навлязъл и преминал кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба.
От доказателствата по делото обаче се установява, че при приближаването и
навлизането на процесното МПС е бил подаден зелен сигнал на светофарната
уредба, а при излизането жълт, при което положение приложима се явява
разпоредбата на чл.31, ал.7, т.4 от ППЗДвП, в която е предвидено, че при
подаване на жълт сигнал на кръстовище водачите, които навлизат или се
намират в кръстовището, са длъжни да го освободят. В случая моторното
превозно средство се е намирало в кръстовището към момента на подаване на
сигнала и е следвало да напусне същото, независимо дори и от последващата
неминуемо смяна с червен сигнал. В случая не е налице хипотезата на чл.31,
ал.7, т.3 от ППЗДвП, съгласно която когато зелен сигнал е подаден на
кръстовище, той не разрешава на водачите да навлизат в кръстовището, ако,
след като навлязат, те не ще могат да го напуснат до следващата смяна на
сигнала, доколкото се установи, че е възникнала непредвидима при
приближаването към кръстовището ситуация с друго МПС, което е забавило
оттеглянето му, но вече в рамките на кръстовището.
Предвид изложеното съдът намира, че от събраните по делото
доказателства не се установи по категоричен начин, че С. В. не се е съобразила
със светлинните сигнали на работещата нормално светофарна уредба и в
частност с червен такъв, поради което наказателното постановление следва да
7
бъде отменено като неправилно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-027732/03.01.2023 г.,
издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на
основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП на С. В. В. е наложена глоба в размер на
100 лв. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8