№ 490
гр. София, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иван Ал. Стоилов
при участието на секретаря З.А.Ш
като разгледа докладваното от Иван Ал. Стоилов Административно
наказателно дело № 20241110204576 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 24-4332-003893/23.02.2024 г., издадено от Г.В.Б. - началник група към отдел
„ПП” при СДВР, на Е. М. З., с ЕГН **********,
за това, че на 11.02.2024 г., около 16:30 часа, в гр. София, по бул. „Никола Мушанов“,
с посока на движение от ул. „Добротич“ към ул. „Житница“, управлява личния си л. а. „Рено
Клио” рег. № **** като: 1. По време на движение водачът използва мобилен телефон без
устройство, позволяващо използването му без участие на ръцете (с лява ръка на ляво ухо), с
което нарушил чл. 104а от ЗДвП; 2. По време на движение водачът не използва (не е
поставил) обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобила, с което нарушил чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП; 3. Срещу трамвайно депо „Красна поляна“ е спрян за полицейска
проверка, при която водачът категорично отказва да бъде изпробван и даде качествена проба
за установяване употребата на алкохол в издишания въздух с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“, номер ARDM-0206, същият лъха на алкохол, както и видимо е употребил
алкохол, като на водача е издаден талон за медицинско изследване № 087574 за УМБАЛ „Св.
Анна“, лицето не е дало кръвна проба в медицинското заведение, с което нарушил чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП, поради което му е наложено наказание, както следва:
1. По чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева;
2. По чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева;
3. По чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца.
1
Постановлението е обжалвано в срок от Е. М. З., чрез процесуален представител,
който в подадената жалба моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. В жалбата и в с. з. се изтъкват допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в издаване на НП при неизяснена фактическа
обстановка. Не се оспорва, че жалбоподателят бил отказал да бъде тестван на място за
употреба на алкохол, но пожелал да даде кръвна проба, за което му бил издаден талон за
медицинско изследване. В тази връзка се твърди, че предвид краткия период от време между
издаването на талона и започналата процедура по сваляне на регистрационните номера на
автомобила му, жалбоподателят не е имал възможност да се яви в дадения му срок в
болничното заведение за даване на кръвна проба. Отрича се жалбоподателят да е използвал
мобилен телефон по време на управление, тъй като автомобилът му бил снабден с „хендс
фрии“ система, както и да е управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан. За
доказване на това обстоятелство се ангажират показанията на сестрата на жалбоподателя, св.
Й. Ц., която пътувала на предната пасажерска седалка. Именно поради липсата на доверие в
добросъвестността на полицейските служители жалбоподателят поискал да му се издаде
талон за даване на кръвна проба, но бил забавен, докато подпише протокола за сваляне на
регистрационните номера на автомобила, а това му попречило, предвид и трафика в час-
пик, да се яви до 45 минути в УМБАЛ „Света Анна“, откъдето бил върнат с аргумент за
пропуснат срок от дежурен лекар. За това обстоятелство се ангажират допълнителни гласни
доказателства от племенника на жалбоподателя, св. И. К., който дошъл на мястото на
проверката, за да откара жалбоподателя до болничното заведение. Предвид горните
аргументи се твърди за липса на виновно поведение по отношение на вменените на
жалбоподателя нарушения, тъй като същият не е успял да даде кръвна проба поради
независещи от него причини. В с. з. се допълва, че часът, който бил отбелязан в талона като
час на връчването му, бил посочен преди да е била довършена цялата процедура по сваляне
на регистрационните табели. Отделно наказанието „лишаване от правоуправление“ вече
било наложено със самата процедура по сваляне на табелите. Претендират се разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Административно наказващият орган, редовно призован, не се явява, а изпраща
писмено становище, депозирано от процесуален представител, в което се развиват аргументи
по същество за потвърждаване на атакуваното НП и се моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима .
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването на АУАН по ЗАНН. Аргументите на съда са следните:
Видно от текста на процесния АУАН бл. № 1160449 от 11.02.2024 г., в същия е налице
отбелязване, че жалбоподателят Е. З. е отказал да подпише акта и да получи екземпляр от
2
него. Съгласно императивната разпоредба на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят
откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и
точният адрес на който се отбелязват в акта. Идеята на законодателя е този свидетел, освен
идентифициран по име и точен адрес на местоживеене, да е различен от лицата,
осъществяващи проверка в качеството им на контролни органи, за да може същият този
свидетел да е гарант за обективността на проверката и действителното поведение на
жалбоподателя. В случая отказът на жалбоподателя да подпише акта и получи екземпляр от
него се удостоверява от лицето Б.А.М., за който не се сочи адрес, а е налице единствено
отбелязване „служител“. Смущаващото в случая е, че същото лице е и свидетел по
установяване на нарушението, доколкото е описан като свидетел № 2 в АУАН, също така
свидетел на отказа на жалбоподателя да получи талона за медицинско изследване и активен
участващ в полицейската проверка, за което в с.з. потвърждава св. О. В. – колега на Б.М..
Това обстоятелство изначално дискредитира законодателната идея, вложена в чл. 43, ал. 2 от
ЗАНН, не само предвид липсата на точен адрес на свидетеля на отказа, но и предвид явната
заинтересованост на същия и активното му участие като контролен орган в полицейската
проверка.
За пълнота следва да се посочи, че отбелязването за отказ на жалбоподателя да
получи талона за медицинско изследване противоречи на неоспорените показания на
допуснатия като свидетел И. К., който се е появил на мястото на проверката, за да откара
жалбоподателя до УМБАЛ „Света Анна“. Няма логика жалбоподателят да откаже да получи
талона за медицинско изследване и същевременно да отиде с него до болничното заведение.
3. Относно приложението на материалния закон.
Горепосоченото нарушение на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН при издаване на АУАН съдът
намира за особено съществено и достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП, не
само на формално основание, но и поради следните допълнителни аргументи на съда по
същество:
На съдебното следствие бяха допуснати и разпитани като свидетели Й. Ц. и И. К..
Първата заявява, че пътувала с жалбоподателя в автомобила му, когато полицейски патрул
се изравнил с него и го накарал да отбие. Св. Ц. е категорична, че жалбоподателят е бил с
поставен обезопасителен колан преди да бъде приканен да спре и говорил по телефона, но
през блутут системата в автомобила, като мобилният апарат бил поставен на подлакътника.
Св. Ц. твърди също за грубо отношение на полицаите и умишлено забавяне на проверката и
сваляне на регистрационните табели на автомобила. Едва след това бил връчен талона за
медицинско изследване на З., а св. Ц. повикала сина си (св. К.) да откара З. до болничното
заведение. Всички отишли после до болничното заведение, но били върнати оттам, поради
изтекъл срок по талона.
Горното се потвърждава и от показанията на св. И. К., който пристигнал на мястото на
проверката, за да премести автомобила на З., както и да закара последния до болничното
заведение за даване на кръвна проба. Св. К. твърди, че полицаите връчили талона за
изследване, но не им позволявали да тръгнат до болничното заведение, докато не
пристигнела пътна помощ, за да премести автомобила на З. със свалени регистрационни
номера. Впоследствие, когато отишли в болничното заведение св. К. възприел как дежурен
лекар ги върнал, защото времето за явяване по талона било изтекло.
Вярно е, че могат да бъдат изложени аргументи за заинтересованост на посочените
свидетели, доколкото единият е сестра, а другият племенник на жалбоподателя З.. Същите
равнопоставени аргументи за заинтересованост обаче могат да бъдат изтъкнати и за
свидетелите по акта, всички от които са правоохранителни органи, участвали в
полицейската проверка. Съдът обаче отчита, че за разлика от основния свидетел по акта В.
(издал и талона за медицинско изследване № 087574), който в с.з. изчете процесния АУАН, с
3
екземпляр от който се яви, и не успя да отговори на допълнителни въпроси, показанията на
свидетелите Ц. и К. са изключително подробни, логични, кореспондиращи помежду си и
убедителни, като срещу изложеното от тях не се събраха никакви гласни и писмени
доказателства, които да ги оборят.
За пълнота следва да се посочи, че освен нелогичното изписване на Б. Й. като свидетел
на отказа на З. да получи талона за медицинско изследване (при наличните факти, че го е
получил), в талона се описва и различно техническо средство от това, което е описано в
АУАН и НП. В талона за медицинско изследване № 087574 е посочено, че З. е отказал да
бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“,
номер ARDM-0208, а в АУАН и НП – с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, номер
ARDM-0206.
Горните обстоятелства, наравно с процесуалното нарушение на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН,
не дават избор на съда, освен да кредитира изцяло изложеното от свидетелите Ц. и К. и да
приеме, че по същество липсват безспорни доказателства за осъществени нарушения по т. 1
и т. 2 от НП, а по отношение на твърдяното нарушение на т. 3 от НП събраните на съдебното
следствие гласни доказателства, в съвкупност с противоречията по отношение на
използваното техническо средство и нелогичните отбелязвания в талона за медицинско
изследване, водят до извод за недобросъвестна полицейска проверка и целенасочено
поставяне на жалбоподателя в обективна невъзможност да изпълни допустимия по Наредба
№1 от 19.07.2017 г. избор да бъде тестван с кръвна проба, а не с техническо средство, за да
бъде поставен в ситуация на административно-наказателно преследване.
Горното налага отмяна изцяло на атакуваното НП, като издадено при невярно
интерпретирана фактическа обстановка и недоказаност на твърдяните административни
нарушения.
С оглед потвърждаването на атакуваното НП, искането на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600
лева се явява основателно и съобразено с действащата към момента на изготвяне на
настоящото решение разпоредба на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН („В производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“).
Същевременно размерът от 600 лева на адвокатското възнаграждение е надлежно
удостоверен с приложения договор за правна помощ и съдействие, не се явява прекомерен,
съобразно и изискванията на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения и обстоятелството, че по делото са
проведени четири съдебни заседания, на които процесуалният представител на
жалбоподателя неизменно се явяваше.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло НП № 24-4332-003893/23.02.2024 г., издадено от Г.В.Б. - началник
група към отдел „ПП” при СДВР, на Е. М. З..
4
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, СДВР да заплати на Е. М. З. сумата
от 600 (шестстотин) лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5