Решение по адм. дело №365/2025 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по реда на чл.203 АПК във връзка с чл.1, ал.1 ЗОДОВ по искова молба на А. П. П. с постоянен адрес [населено място], [област], [улица], чрез адв.В. М. от САК, съдебен адрес [населено място], [улица], [ет., офис], личен № [номер], с която се претендира да бъде осъдена Областна дирекция на МВР-Ямбол да му заплати сумата 5000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените в периода от 18.03.2025 г.-отнемането на СУМПС до 12.06.2025 г.-връщане на СУМПС неимуществени вреди, изразяващи се в крайно тежкото засягане на всички аспекти от личния живот и емоционалното здраве на ищеца-чувство на срам, унижение, безпокойство, уронване на доброто име и създаване на негативен и престъпен образ сред обществото и семейството му, т.к. отнемането на СУМПС е довело до изключително тежко уронване на личното и професионално достойнство на ищеца, работещ като държавен служител-пожарникар в PC „ПБЗН“-гр.Стралджа към ГД „ПБЗН“ към МВР-София и дисциплинарно производство образувано със Заповед № 1983к-625/31.03.2025 г., прекратено със заповед № 1983к-1660/05.08.2025 г.; до прием на антидепресанти медикаментозно и нарушаване на нощния сън; до възможност да се окаже фактор препятстващ за бъдещата месторабота на сестра му, която кандидатствала за заемане на длъжност в структурите на ДАНС; до изостряне и влошаване на отношенията с приятелката му, живееща в [населено място], стигнало до трайна невъзможност да контактуват пълноценно и впоследствие отношенията изцяло се провалили, т.к. поради липсата на СУМПС не е можел да я посещана и да отиват на различни места за отдих и почивка, които е обичайно да се посещават през летния период-море, планина, различни културни мероприятия в страната и в чужбина и пр., които били планирали с приятелката си и със семейството си, но не можели да бъдат осъществени; до невъзможност да оказва помощ, шофирайки л.а. на дядо си А. П. А., който е възрастен човек и е имал сериозни здравословни проблеми и винаги и само ищецът го е водил на лекари и клиники когато се наложи, като в периода от 01.04.2025 г. до 05.04.2025 г. следвало да постъпи на лечение в Клиника за лечение на кожни заболявания в [населено място], които вреди са пряка и непосредствена последица от издадена срещу ищеца Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0814-000029/18.03.2025 г. на Началник РУ-Стралджа към Областна дирекция на МВР-Ямбол, с която му е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС „до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца", отменена с влязло в сила Решение №1050/10.07.2025 г. по адм.дело №151/2025 г. Административен съд-Ямбол.

В съдебно заседание ищеца се явява лично и адв. В. М. от АК-[област], като подържа претенцията с искане да бъде уважена изцяло. Претендира за присъждане на договорено възнаграждение по чл.38, ал.1, т.3, пр.2-ро от ЗА, което да бъде определено в размер на 3500 лева.

За ответната страна Областна Дирекция на МВР-Ямбол се явява ст.юрисконсулт П., която оспорва иска с молба за отхвърлянето му като неоснователен и недоказан по съображения в депозирани писмени бележки, претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Участващия в процеса прокурор от Окръжна прокуратура-Ямбол намира предявения иск за основателен и доказан, т.к. от доказателствата по делото безспорно се установява, че процесната заповед на ответника за налагане на ПАМ е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение и в резултат на издаването й ищецът е претърпял психически стрес, емоционален дискомфорт, уронено е било чувството му за лично и професионално достойнство, затова счита, че иска следва да бъде уважен в размер, съобразно с доказателствата по делото и съдебната практика в подобни случаи.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На А. П. П. е съставен Акт за установяване на административно нарушение №1320169/17.03.2025 г. издаден от младши автоконтрольор при РУ-Стралджа за това, че на 17.03.2025 г. около 15:18 часа в [населено място] по [улица]до номер 33 в посока към кръстовище с [улица]управлява собствения си лек автомобил [марка, модел] с регистрационен номер [рег. номер] след употреба на наркотични вещества и или техни аналози, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с инвентарен номер ARSD-0029 и тестова касета с номера REF 8323634 и LOT ARTK-036, като уредът отчел положителна проба номер 00055 за употреба на „кокаин“. На водача бил издаден талон за медицинско изследване с номер 267301 и бил съпроводен до ФСМП, гр.[община], където същият дал биологични проби от кръв и урина за химико-токсикологичен лабораторен анализ.

На база посочения АУАН и фактическите му констатации със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0814-000029/18.03.2025 г. на началника на РУ-Стралджа към Областна дирекция на МВР-Ямбол на основание чл.171, т.1, б.„б“ ЗДвП на ищеца е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

От заключението на вещите лица по назначената и изготвена във фазата на досъдебното производство токсикохимична експертиза, обективирана в Протокол за извършена експертиза № 25/ТЛ-285 от 26.03.2025 г., се установява че в предоставените за изследване проби кръв и урина, взети на 17.03.2025 г. от лицето А. П. П., е било установено следното: за обект кръв - не е установено наличие на наркотични вещества или техни аналози; за обект урина - установено бензоилекгонин (метаболит на кокаина).

За установеното нарушение против П. е образувано и наказателно производство за престъпление по чл.343б, ал.3 НК, което с Постановление изх.№1333/25 от 02.06.2025 г. на заместник районен прокурор на ЯРП е прекратено, като видно от отбелязаното върху наличния по делото екземпляр, отнетото СУМПС [номер] е било върнато на 12.06.2025 г., който факт не се спори между страните.

С Решение №1050/10.07.2025 г. по адм.дело №151/2025 г. Административен съд-Ямбол е отменил Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0814-000029/18.03.2025 г. на Началник РУ-Стралджа към Областна дирекция МВР-Ямбол, което решение е влязло в законна сила на 10.07.2025 г.

Със Заповед № 1983к-625/31.03.2025 г. на дириктора на ГД „ПБЗН“ към МВР е образувано дисциплинарно производство срещу младши инспектор А. П. П. пожарникар в PC „ПБЗН“-гр.Стралджа към ГД „ПБЗН“ към МВР-София.

Като основание за образуване на производството в мотивировъчната част на заповедта е посочено, че на 17.03.2025 г. около 15:18 часа в [населено място] е бил спрян лек автомобил собственост и управляван от А. П. П., като при проверка с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с инвентарен номер ARSD-0029 и тестова касета с номера REF 8323634 и LOT ARTK-036 уредът е отчел положителна проба за употреба на „кокаин“.

Със заповед № 1983к-1660/05.08.2025 г. на дириктора на ГД „ПБЗН“ към МВР е прекратено дисциплинарното производство образувано със заповед № 1983к-625/31.03.2025 г. срещу младши инспектор А. П. П. пожарникар в PC „ПБЗН“-гр.Стралджа към ГД „ПБЗН“ към МВР-София.

Като причина за прекратяване на производството в обстоятелствената част на заповедта е записано, че видно от заключението на вещите лица по назначената токсикохимична експертиза, обективирана в Протокол за извършена експертиза № 25/ТЛ-285 от 26.03.2025 г., в предоставените за изследване проби кръв и урина, взети на 17.03.2025 г. от лицето А. П. П., е било установено наличие на метаболит на кокаина в пробата урина, докато в пробата кръв не е установено наличие на наркотични вещества.

Разпитаната като свидетел по делото Е. С. П.-майка на ищеца, дава следните показания: „След проверката и отнемането на книжката му А. се срина емоционално. Беше под голям стрес, понеже това е голям шок за него, както и за всички нас, понеже е на отговорна длъжност - служител е на МВР и това беше голям срам за него. Срамуваше се да излезе от вкъщи, в малък град живеем, всичките го познават и всичките го помислиха, че е наркоман. Не можеше да спи, не можеше да се храни. Премина на антидеприсанти. Преди тази ситуация неговото състояние и поведение беше нормално и тези симптоми ги нямаше. Отнемането на СУМПС и начина, по който това става, промени погледа към него от кръга на близки приятели, познати, роднини. Имаше промяна и в работата му, и в родините, и всички започнахме да се съмняваме дали наистина не е употребявал наркотици. Започнаха да ни избягват, разни слухове се пускаха в [населено място], че това наистина е вярно, че теста му е положителен към кокаин. Тъй като [населено място] е малък град, а акцията беше в центъра на Стралджа в продължение на три, четири часа и това събитие се разпространи веднага. Всичко се знае в [населено място]. А. имаше приятелка в продължение на година и половина, някъде. Тя беше от [област]. Основно се виждаха като той ходи там, понеже тя няма шофьорска книжка. Той ходеше често в [област] с автомобила си. След като му отнеха книжката, нямаха такава възможност да се виждат вече и тя също си промени отношението към него. Тя се повлия от тази ситуация и прекратиха отношения. Имаха планове за лятото, да ходят на почивки, но постепенно, постепенно се отдръпна. От моите преки наблюдения и впечатления това е причината за тяхната раздяла. Аз и нашето семейство разчитаме на А., тъй като ние имаме семеен бизнес и той също ни помагаше с закупуване на стока. Свекърът ми е възрастен човек. Трябваше да ходи на лечение в [област], превозван от сина ми. Имаше записан час за постъпване в болница в началото на април и това се отмени, тъй като трябваше А. да го заведе до [област]. Той имаше грижата да него, понеже работата му го позволява – един ден работи и три дена почива след това. Той е основно човека, който и с майка ми, и със свекъра ми, се занимава със здравните въпроси. След отнемането на книжката А. не можа да заведе дядо си на лечение в [област] и той не отиде. Аз имам шофьорска книжка, но не карам. Познати, неговите колеги, нашите приятели го мислиха за наркоман. На мен също са ми го казвали. Наши приятели, познати, колеги, роднини, всички се съмняваха, че наистина той е употребявал наркотици. Те изказваха на мен техните впечатления. Всичките казваха, че щом пробата му е излязла положителна значи наистина е така. След като се случи това, проверката му беше март месец на 17.03.2025 г. и може би два, три дни след това той започна да приема антидепресанти и това приемане продължи докато му върнат книжката. Постепенно, постепенно ги намали. А. не е ходил с нищо друго, освен с автомобила си, при своята приятелка да се видят. Той изпадна в депресия. Приятелката му не е идвала до тук да го подкрепи. Плановете им за лятна почивка като дата не ми е известно. Просто бяха планували да ходят на почивка през лятото. Да, книжката е върната на 12.06.2025 г. и тогава започва лятото, но през това време отношенията на сина ми с неговата приятелка приключиха. След датата, когато трябваше да постъпи в болницата свекъра ми, намерихме човек, който да го заведе до там, но лекарят, който трябваше да го приеме не беше на работа тогава. На самата дата, когато трябваше да постъпи не отиде. По-късно отиде, но го нямаше доктора, който трябваше да го приеме и да се заеме с неговото лечение. Тоест той отиде напразно.“

Свидетеля Г. Е. Б. в показанията си твърди: „Работя в пожарната, в РСПБЗН - Стралджа към РДПБЗН – Ямбол от може би около 8 години. Ние сме колеги с А.. Той също работи там от около 8 години. Около 6 месеца имаме разлика. Той си изпълнява служебните задължения, отговорен, преценям го като добър колега. Гледа си съвестното, отговорно и сериозно задълженията като държавен служител. Нашата работа носи отговорност и няма как да не гледаш сериозно на нея. Тя работата ни го изисква. Знам за извършената му проверка и е установено, че управлява след употреба на наркотици. След като му направиха проверката, аз го разбрах това. Аз го разбрах, тъй като живея в малък град и то се разчува. Чух го от приятели, може би. Конкретно го чух от наш общ приятел, който беше с него. Аз бях в Ямбол, той ми звънна и ми каза така, така, на С. му излезе положителен тест, при което аз се усъмних и си викам какво се случва. Даже отидох с другия свидетел по делото заедно в лаборатория „Рамус“ да си направя и аз изследване, защото аз останах в шок. Направих си изследвания да не би някой да подхвърля, това си помислих веднага. Тези събития А. ги преживя тежка. Всеки нормален човек би ги преживял така. Емоционално се срина. Оплакваше ми се, че вечер не може да спи и само за това мисли. Аз се опитвах колкото мога да го успокоя и че всичко, ако той е сигурен в себе си, ще мине. Но само той си знаеше какво му е. Просто не си беше същия. Той беше притеснен, емоционално срина. Този факт стана известен на колегите и на целя град, понеже е малък и това беше темата на разговор поне една седмица. Като цяло, аз освен колега съм и приятел на А. и след като се чух с него, аз му вярвах. Но имаше и други колеги, които не се имат толкова, а са просто колеги, и е нормално да си помислят, че имат нещо. Аз им казвах, че това не е вярно, а те „докато не излезе кръвта няма как да разберем“. Тоест това ме кара да си мисля, че те са си го мислили. Промяна в отношението на колегите към него има, пред него може би не се усеща, но като го няма е имало коментари, като цяло и гражданите почнаха да го гледат с други очи, в компанията. Чувал съм коментари за него. Чувал съм за посещение на служители от МВР в службата, но не съм присъствал. Той ми каза, че ще ходи на лекар за това си емоционално състояние и че пие валидоли и някакви лекарства. Казал ми е, че пие успокоителни и че не се чувства добре. Промени се и отношението на кръга от приятели, познати. Останахме само истинските приятели и останахме малък кръг от хора, които да го подкрепим в този момент. Той беше в отпуск и не идваше на работа. Излизаше в по-малък кръг и даже той беше досаден, защото ми говореше само едно и също, ако трябва да бъда честен – кога ще мине, кога ще мине. Само това повтаряше. Този кръг от приятели стана по-малък, не знам дали защото са го избягвали, но останахме само приятелите, които му давахме подкрепа. Ние не сме много хората в нашия град, но останахме тези, които искахме да му даден стимул и имаше хора, те не са го казали на мен, но съм чувал, че са го определяли като наркоман, както и големи хора, родители. Стана известно на мен и на нашите колеги, че срещу него има образувано дисциплинарно производство. Всеки от колегите имахме индивидуално зададени въпроси, не знам дали от вътрешната проверка бяха или от това образувано дисциплинарно производство. Тези въпроси бяха подадени от София и всеки отговори на зададените въпроси. След като излезе пробата на кръвта за употреба на наркотици отрицателна, този кръг от приятели може би се върна. Той самия стана по-общителен и по-комуникативен след като излезе отрицателна пробата, защото той знае, че го гледат с други очи хората докато не се докаже. Просто ние сме от град от селски тип, така а го кажа, в който като стане нещо се прави от мухата слон и всички скачат върху теб. На мен ми се е случвало за други неща.“.

В разпита си свидетелят С. Й. Г. сочи следното:“ Знам за извършената му проверката и че установено наличие на наркотици докато е управлявал МПС. Разбрах го около час след това от приятели по телефона. А. бих го описал като отговорен и сериозен човек. След извършената проверка, аз бях близо до него в дните, след като се случи това. Преживя го много тежко, беше разтревожен. Така бих го описал – силна тревожност. Аз бях близо до него през цялата седмица след като се случи това и въпреки че той си направи повторни тестове, това не спря тревожността му. Той все още се тревожеше, въпреки че имаше повторни тестове, от които се установи, че той не е взимал каквото и да е. Със сигурност имаше промяна в поведението му. Епизод на тревожност бих го писал аз, силна тревожност. Имам много бегли наблюдения върху отношенията му с неговата приятелка, понеже аз с нея съм се виждал само веднъж. Споделял ми е, че нещата не вървят добре, заради това събитие, но нямам преки наблюдения. Когато му е отнето свидетелството, той не може да се вижда с нея и това възпрепятства техните преки взаимоотношения. Мисля, че в момента нямат връзка вече с това момиче. Не смея да твърдя дали съм най-близък приятел, но в такъв момент едва ли му било точно да ми се обиди лично. Разбрах за случая от друг приятел. В Стралджа нещата се научават доста бързо. Не съм разбрал от него за това. В този период той не е излизал по заведения. Аз смея да твърдя, че ние двамата сме единствените, които показахме, че истинска и безрезервна подкрепа и такава, която няма съмнение в това, което той казва, че не е взимал. Другите - не. Започнаха хората да го гледат с други очи, със сигурност под съмнение. Той беше с нас, защото може би има нужда в такъв момент от нашата приятелска подкрепа. В компания той е по-необщителен със сигурност, започва да го мисли това нещо. Не е на себе си, поне в първите дни след случилото се. Създаде се със сигурност негативно впечатление в хората по повод тази ситуация. Но и затова имат вина и хората, които нямат доверие в него, не го познават като човек, като също и на това го отдавам. Този факт стана обществено известен. Много бързо се случват нещата.“.

При така изяснената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и се разглежда по реда на глава единадесета от АПК.

Същия е допустим, но разгледан по същество е частично основателен по следните съображения:

Нормата на чл. 203 АПК регламентира, че гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Искът по глава единадесета от АПК е граждански и се базира на фактическия състав на непозволеното увреждане, като е без значение виновно или не са действали длъжностните лица.

Ето защо отговорността е обективна и гаранцонно-обезпечителна, а държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Вредата може да бъде имуществена, когато се накърнява имуществото, патримониума на правния субект – при претърпяна загуба или пропусната полза, или неимуществена – когато се засягат сериозно личността и достойнството на гражданина или му се причиняват болки и страдания, като субсидиарното прилагане на чл.52 ЗЗД дава възможност обезщетението за последните да се определя по справедливост.

Доколкото реда на ЗОДОВ е специален, може да се прилага единствено и само тогава, когато липсва друг процесуален ред за претендиране на обезщетение за претърпените вреди.

За уважаването на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да се установи по безспорен и категоричен начин наличието на следните кумулативно дадени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Изискването за кумулативност на тези условия се изразява в това, че липсата на кое да е от тях води до непълнота на сложния фактически състав, поради което не може да се реализира отговорността на държавата или общините по предвидения специален ред, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесени вреди.

В настоящият случай е налице незаконосъобразен акт-Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0814-000029/18.03.2025 г. на Началник РУ-Стралджа към Областна дирекция на МВР-Ямбол, която е отменена с Решение №1050/10.07.2025 г. по адм.дело №151/2025 г. наАдминистративен съд-Ямбол.

Също така от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установя, че ищецът в периода от издаване на въпросната заповед и отнемане на СУМПС до неговота връщане, е търпял неимуществени вреди, изразяващи се според описанията на свидетелите в това, че преживял тежко събитията, емоционално се сринал, оплаквал се, че не може да спи и мисли само за това, бил притеснен и изпитвал силна тревожност, които са в резултат на първоначално установената при проверката употреба на наркотични вещества, отнемането на СУМПС и образуваното в тази връзка дисциплинарно производство.

Ето защо съдът приема, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт на ответника и така посочените неимуществени вреди, които са настъпили за ищеца.

С оглед на изложеното до тук съдът счита, че претенцията за обезвреда на причинените неимуществени вреди се явява частично доказана по основание само относно така описаните негативни изживявания. По отношение на претендирания размер съдът съобрази следното:

Съгласно чл.52 ЗЗД при неимуществените вреди обезщетението се определя по справедливост. За да бъде справедливо едно обезщетение, то следва да компенсира, доколкото е възможно, причинените вреди. Справедливостта се извежда от преценката на конкретните обстоятелства - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е настъпило, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. При определяне размера на подлежащите на обезщетяване преживявания, съдът съобрази тяхното времетраене за периода, в който е било отнето СУМПС, както и интензитет, който не може да причини изключително тежко уронване на личното и професионално достойнство на ищеца, както и обстоятелството, че последния е бил наясно, че не е употребил наркотични вещества, поради което не би следвало да изпитва сериозни притеснения за крайния резултат от изследванията и изхода от създалата се ситуация.

При тези обстоятелства, съдът намира, че справедливото и адекватно обезщетение с оглед причинените вреди е в размер на 500 лева и този размер съответства на характера и обема на причинените вреди, която сума следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на постановяване на решението 10.07.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, като в разликата до претендирания размер от 5000 лева да се отхвърли.

Според настоящия състав претенцията за присъждане на обезщетение за останалите твърдени неимуществени вреди е недоказана по основание по следните съображения.

На първо място свидетелските показания за създадено в обществото негативно отношение към ищеца са изключително общи и без каквато и да е конкретика, за да послужат като основание за постановяване на съдебен акт, които не може да се базира на мълви и слухове. В същото време свидетелите не сочат ищеца да е възприемал лично и непосредствено това негативно отношение, доколкото и да е имало таково, то не е било демонстрирано пред него, поради което и не може да е изпитвал отрицателни емоции от това и да е търпял неимуществени вреди.

На второ място здравословно състояние в т.ч. и приемането на лекарства като антидепресанти се установява с писмени доказателства като резултати от медицински прегледи, епикризи, рецепти и други, а не със свидетелски показания, още повече че сведенията например за безсъние са получени лично от самия ищец или се дават от неговата майка, която в това си качество е пряко заинтересована от изхода на делото.

На трето място по делото не се събраха данни и доказателства във връзка с твърдението за наличие на възможност отменената заповед за ПАМ да се окаже фактор препятстващ за бъдещата месторабота на сестра му, която кандидатствала за заемане на длъжност в структурите на ДАНС.

На четвърто място наличието на редовни и достъпни автобусни и ж.п. връзки между [населено място] и [населено място] налага извода, че отнемането на СУМПС не може да доведе до невъзможност ищецът да пътува до [населено място] и това да бъде единствената причина за влошаване и прекъсване на отношенията с приятелката му. Несъстоятелно е и твърдението, че в резултат на това са се провалили плановете им за лятна почивка, т.к. СУМПС е било върнато много преди настъпване на летния сезон, а що се касае до организирани екскурзии и почивки, то те не се осъществяват с личен автомобил и няма доказателства да са резервирани такива.

На пето място е неоснователна и претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди претърпени от ищеца за това, че е бил в невъзможност да оказва съдействие на дядо си във връзка с тежкото му здравословно състояние и конкретно провеждано лечение, т.к. не са наличи писмени доказателства за последното, а от друга страна това не е единствената възможност за транспорт при действително възникнала необходимост.

Ето защо по отношение на тези претенции искът е неоснователен и не следва да бъде присъждано обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Съгласно чл.10, ал.3 ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, а освен това осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

От своя страна чл.10, ал.4 ЗОДОВ предвижда, че съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.

По отношение на искането на ищеца за определяне и просъждане на адвокатски хонорар при условията на чл.38, ал.1, т.3, пр.2 ЗА, съдът приема следното.

Съгласно чл.38, ал.1, т.3, пр.2 ЗА адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на близки.

По силата на чл.38, ал.2 ЗА в случаите по чл.38, ал.1 ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати.

В настоящият по делото липсват твърдения, данни или доказателства ищецът и защитаващия го адвокат да са в близки отношения, нито е налице конкретика в какво се изразяват същите.

Поради това счита, че не е налице хипотезата на чл.38, ал.1, т.3, пр.2 ЗА и адвоката не може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, поради което е налице заобикаляне на закона.

В съответствие с това за съда не се поражда задължение да определи и присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА във връзка с чл.38, ал.1, т.3, пр.2 ЗА, и направеното в тази насока искане следва да се отхвърли.

В съответствие с това и изхода на делото следва да се осъди ответника да заплати на ищеца внесената държавна такса от 10 лева, както и да се осъди ищеца да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, който не надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, доколкото изискванета за съразмерност с отхвърлената част от иска е относимо при платено възнаграждение за един адвокат, каквото няма понастоящем.

Водим от горното, ЯАС

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Ямбол да заплати на А. П. П. с постоянен адрес [населено място], [област], [улица]сумата 500 (петстотин) лева, представляваща обезщетение за причинените му в периода от 18.03.2025 г. до 12.06.2025 г. неимуществени вреди претърпени вследствие на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0814-000029/18.03.2025 г. на Началник РУ-Стралджа към Областна дирекция МВР-Ямбол, отменена с влязло в законна сила на 10.07.2025 г. Решение №1050/10.07.2025 г. по адм.дело №151/2025 г. на Административен съд-Ямбол, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.07.2025 г. до окончателното й изплащане, като претенцията в разликата й до 5000 (пет хиляди) лева като неоснователна отхвърля.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Ямбол да заплати на А. П. П. с постоянен адрес [населено място], [област], [улица]внесената държавна такса в размер на 10 (десет) лева.

ОСЪЖДА А. П. П. с постоянен адрес [населено място], [област], [улица]да заплати на Областна дирекция на МВР-Ямбол направените по делото разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

ОТХВЪРЛЯ искането да се определи и присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 във връзка с чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.