Р Е Ш Е Н И Е

 

№   ............

 

14.10.2019 г., гр.Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         Плевенският районен съд, единадесети наказателен състав в публично съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА НАЧЕВА

 

         При секретаря Иглика Игнатова и в присъствието на прокурора .......... като разгледа докладваното от съдия Начева АНД № 1871 по описа на същия съд за 2019г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е жалба от ЕТ „Д.– Д.А.“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д.А.М. с ЕГН **********,  против НП № 444064-F489749/25.06.2019г. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на едноличния търговец за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ на основание чл.185, ал.2, във вр. с  чл.185, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700 лв.

Твърди се, че НП е незаконосъобразно по изложени в жалбата съображения като се моли неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. Представя молба, с която моли за отмяна на атакуваното НП.

Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител – гл.юрк. Ц.Г., изразява становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди, като законосъобразно. Развива доводи в подкрепа на тезата си и оспорва възраженията на жалбоподателя.

        

Съдът, като съобрази изложените в жалбата доводи,събраните по делото доказателства и Закона, констатира следното:

 

         ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

         РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА  ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

 

         На 24.05.2019г. свидетелката Г.А.Д. – инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП, извършила проверка в търговски обект – магазин за обувки, находящ се в гр. Плевен, ***, експлоатиран от *** с ЕИК ***. В хода на проверката установила, че не всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби се регистрира във фискалното устройство, чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми в касата. В хода на проверката е констатирано, че в обекта има фискално устройство TREMOL ZM – KL V2, регистрирано в НАП с №4192809 от 16.05.2019г., ИН на ФУ ZK068736 и № на фискалната памет 501509987е разчетена наличност в размер на 129,00 лв., от които 100,00 лв. – „служебно въведени“, видно от МФО №002656/24.05.2019г., а фактическата касова наличност в обекта, преброена по банкноти и монети е вписана в опис от М.М.И. – продавач-консултант и е в размер на 426,30 лв.

В хода на проверката е установена разлика между разчетената наличност по документи и фактическата наличност към момента на проверката едно ФУ в размер на +297,30 лв., които не са отразени чрез ФУ, като „служебно въведени“ в касата суми.

Извършената проверка била документирана с протокол за извършена проверка № 0373696/24.05.2019г., в който подробно били отразени констатациите от проверката. Същият е съставен на основание чл.110, ал.4, във вр. с чл.50 от ДОПК.

По повод горното свидетелката Г.А.Д. съставила АУАН № F489749/31.05.2019г., който е бил предявен и връчен на прадставляващия едноличния търговец.

Въз основа на съставения акт, на 25.06.2019г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на ЕТ „Д.– Д.А.“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д.А.М. било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 700,00 лв. за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите Г.А.Д. и Р.Н.А., тъй като същите са последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Съдът изцяло кредитира и писмените материали от административнонаказателната преписка, приобщени към доказателствата по делото, тъй като същите са непротиворечиви помежду си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

Гореизложеното се установява от показанията на свидетелите  Г.А.Д. и Р.Н.А., АУАН № F489749/31.05.2019г., ПИП №  0373696/24.05.2019г., ведно с Опис на паричните средства в касата към момента на проверката в обекта; Известие за доставяне – НП №444064-F489749/25.06.2019г., Декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение от М.М.И. от 24.05.2019г.; 2 броя дневни отчета; Протокол №1559017/31.05.2019г. на л.20 от делото; Договор за наем на недвижим имот от 01.01.2019г. на л.21 от делото; Възражение от Д.А.М. във връзка с АУАН № F489749 и заповед на л.25-27 от делото.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ гласи: „Извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми...“. От материалите по делото е видно, че наличното в търговския обект на фирмата – жалбоподател фискално устройство е притежавало функции по извършване на операции по ал.1, поради което всяка една промяна в касовата наличност е следвало да се отразява в самото фискално устройство. От представените като писмени доказателства по делото: Протокол за извършена проверка №0373696/24.05.2019г., междинни финансови отчети,  опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, а и от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г.А.Д. и Р.Н.А. се установява по безспорен начин, че е била налице разлика между фактическата наличност в касата и тази, разчетена от ФУ в размер на  + 297,30 лева. От изложеното може да се направи извода, че данъчно задълженото лице не е отразило въвеждането на сумата от 297,30 лева в касата, в момента на тяхното действително внасяне и с точност до минута.

От текста на НП е видно, че административно наказващият орган е приел, че е извършено нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 год. на МФ, във вр. с  чл.118, ал.4 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.2  и във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС. От анализа на посочените правни норми се установява, че жалбоподателят действително е допуснал нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 год. на МФ, като в разрез със задължението си, извън случай на продажба/какъвто е настоящия казус/ е пропуснал да отрази промяна на касовата наличност (въвеждане на пари в касата) на четирите ФУ, която е следвало да се регистрира във всяко едно от ФУ чрез операцията "служебно въведени" суми. Нормата на чл.118, ал.4 от ЗДДС въвежда правното основание за издаване на цитираната Наредба на МФ и е цитирана, за да се запознае нарушителя с корелативната връзка между закона и подзаконовия нормативен акт. Разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС  регламентира вида и размера на наказанието за конкретно извършеното от жалбоподателя нарушение. При определяне на вида и размера на налаганото на жалбоподателя наказание изрично е записано, че това наказание се налага на осн. чл.185, ал.2, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС, т.е. коректно е изписана правната норма, която указва вида и размера на наказанието, което следва да се наложи за допуснатото нарушение на по-горе цитираните правни норми.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че като не е изпълнило задължението си да отбележи във фискалните устройства всяка промяна на касовата наличност на 24.05.2019г. в момента на извършването й с точност до минута, а именно въвеждането в касите на сумата от 297,30 лева, търговецът е осъществил състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ.

Съдът съобрази и обстоятелството, че разпоредбата на чл.33 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Именно поради изложеното настоящият състав намира, че чл. 28 от ЗАНН е неприложим в настоящото производство. Наред с общото понятие на административно нарушение в чл.6 от ЗАНН, законът си служи още с понятията „маловажни” и „явно маловажни” нарушения, съответно в разпоредбите на чл.28 и чл. 39, ал.1 от ЗАНН. Наказващият орган е действал законосъобразно, извършвайки това разграничаване и преценявайки, че не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. че случая не може да се квалифицира като „маловажен” по смисъла на посочената разпоредба. Това мнение се споделя изцяло от настоящия състав. Следва да се посочи за пълнота че нарушението е формално, на просто извършване, а не резултатно и вреда не се изисква, т.е. наличието на вреда не е елемент от състава на нарушението и липсата на такава не е основание то да се приеме като маловажно.

Разпоредбата на чл.33 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ визира като нарушение всички случаи на неотразяване в касовата книга за дневните финансови отчети, независимо дали става въпрос за извеждане или за въвеждане на суми от касата в обекта.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки извършеното от ЕТ „Д.– Д.А.“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д.А.М., като административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ. Правилно е била издирена и приложена и действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС. Посочената разпоредба предвижда глоба или имуществена санкция за лице, което наруши реда и начина за одобряване на типа, регистриране или въвеждане/извеждане във/от експлоатация, или отчитане, или сервизно обслужване на фискалните устройства или не изпълнява изискванията за дистанционна връзка с Националната агенция за приходите. Административно-наказващият орган правилно е приложил санкцията по чл.185, ал.1 от ЗДДС, към която препраща разпоредбата на ал.2 от същия член, в случай, че нарушението не води до неотразяване на приходите, доколкото посоченото условие е налице в настоящия случай. 

В същото време що се отнася до индивидуализция  на наказанието по чл. 185, ал.1 от ЗДДС, Съдът намира размера на същото за явно несправедлив. Съгласно чл. 27, ал.2 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Действително за последното по делото няма данни, но то както и другите критерии, посочени в цитирания текст не са били съобразени от административнонаказващият орган, тъй като не са изложени мотиви в тази насока. Административният орган е трябвало да изложи мотиви защо налага имуществена санкция в размер на 700 лева, т.е. над минималния допустим размер по предвидената от правната норма санкция в диапазон от 500 до 2000 лв./.

Съдът намира, че се касае за първо нарушение от такова естество, тъй като по делото няма данни ЕТ „Д.– Д.А.“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д.А.М., да е извършвал вече такова нарушение и да му е била налагана санкция. По делото също така няма данни за наличие на други отегчаващи отговорността обстоятелства.

След съобразяване с разпоредбите на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН, Съдът намира, че имуществена санкция в размер на минимално предвидения 500 /петстотин/ лева ще съответства на извършеното административно нарушение. В този смисъл следва да бъде изменено наказателното постановление. 

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ НП № 444064-F489749/25.06.2019г. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя  ЕТ „Д.– Д.А.“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д.А.М. с ЕГН ********** за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ и на основание чл.185, ал.2, във вр. с чл.185, ал.1, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700 /седемстотин/ лв., като НАМАЛЯВА размера на санкцията на 500 /петстотин/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред Административен съд – гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от страните.

                  

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: