№ 277
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20241001000797 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ответника
„Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД чрез пълномощника му адв.С. Ш. срещу
решение №1132 от 12.08.2024г. по т.д.№2093 от 2022г. на СГС, ТО, VI-11
състав в осъдителната му част, с която дружеството е осъдено на основание
чл.410,ал.1,т.2 от КЗ да заплати на ищеца ЗАД „Армеец“ сумата 23656.71
лева - суброгационно вземане на ищеца, възникнало с плащане на
застрахователно обезщетение по Договор за имуществено застраховане на т.а.
„Ауди Q 3“ с рег.№ ******** за имуществени вреди от настъпило на
26.06.2018г. застрахователно събитие - пожар в сервиз на ответника в
гр.Пловдив, бул. „Пазарджишко шосе“ № 82А, възникнал в резултат на
неположена от служителите на ответника минимално необходима за
безопасното съхранение грижа за вещта, ведно със законната лихва от
17.11.2022г. до окончателното плащане, както и на основание чл.86, ал. 1 ЗЗД -
сумата 6150.75 лева - мораторна лихва за периода 25.04.2020г. - 16.11.2022г.,
както и в частта за разноските.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението
поради нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост.
1
Жалбата е подробно мотивирана. Твърди, че целият предмет на спора е
фокусиран върхо въпроса коя е причината за възникването на пожара в
процесния автомобил. В първоинстанционното производство било
невъзможно да се отговори на този въпрос поради факта, че към датата на
исковата молба автомобилът вече не е съществувал.Вещите лица също не са
го виждали.Те не са базирали своите заключения върху собствени
непосредствени наблюдения, а върху информация, при това недостоверна,
подадена от трети лица. В тази насока са изложени подробни оплаквания в
жалбата. Както САТЕ, така и съдебно пожаро-техническата експертиза били
чисто теоретични спекулации, които показвали „какво би било, ако…“ и не
могат да служат като доказателство по делото.Нито една от тях не доказвала
причините за пожара на автомобила, защото нито един от експертите не го е
виждал.
Излагат се и доводи за допуснати процесуални нарушения, тъй като с
отговора на ИМ били оспорени представени от ищеца частни документи.
Съдът не се произнесъл по това оспорване и не открил производство по чл.193
ГПК, а ги приобщил към доказателствата по делото.Това довело до порочност
на решението.
Излагат се и доводи за неправилност и необоснованост на
решението. Между ищеца и ответника не били налични договорни отношения
във връзка с предмета на спора.Затова същият е могъл да претендира права
единствено на основание непозволено увреждане. По делото не било доказано
никакво противоправно деяние на ответника. Катастрофиралия автомобил бил
докаран в сервиза, собственост на ответното дружество и никой не е сключвал
какъвто и да е договор по отношение на автомобила, нито собственикът, нито
застрахователят.Възлагателното писмо, представено от ищеца, не е
получавано от ответника и липсват доказателства за получаването му. Затова
ответникът не е бил обвързан от каквито и да е задължения нито към
собственика, нито към застрахователя. На 26.06.2018г., четири дни след
оставянето на автомобила в сервиза, застрахователят е направил оглед и
заснемане, напуснал е сервиза, без да даде никакви указания на ответника
относно неговото съхранение.
Ищецът твърди в ИМ, че е налице бездействие на служителите на
ответника, но едно бездействие може да е противоправно само тогава, когато
2
или не се изпълнява договорно задължение за действие, или не се изпълнява
законово задължение за действие. Към момента на пожара ответното
дружество не е имало договорни отношения нито със застрахователя, нито със
собственика на автомобила. Липсва и законова разпоредба, нито на
подзаконов нормативен акт, който да задължава сервиза да предприеме
някакви конкретни действия в процесната ситуация.Затова не е налице
противоправност.
Не е установена и причинна връзка между твърдяното бездействие и
настъпилия пожар, тъй като експертите не са имали възможност да видят и
изследват останките от изгорелия автомобил, а дават тяхното заключение само
на база снимки и описание от трети лица. В о.с.з. заявили, че описаното от тях
възникване на пожара е само една теоретична възможност, едно
предположение. Според показанията на св.П., началник на сервиза, няма
вътрешни правила на ответника, които да предвиждат премахване на
акумулатора, както твърди ищецът.
Моли за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск като
неоснователен и недоказан.
Въззивната жалба е депозирана в срок от надлежна страна, отговаря
на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и е процесуално допустима.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ищеца в
първоинстанционното производство ЗАД „Армеец“ чрез пълномощника му
юрк.Ц. Р., в който са изложени подробни съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Твърди, че по делото са събрани достатъчно доказателства,
установяващи основателността на исковата претенция. С ИМ била
представена пожаро-техническа експертиза, изготвена от външен за ищеца
експерт с нужната квалификация, който бил разпитан като свидетел в о.с.з.,
който потвърдил изводите, направени в изготвената от него пожаро-
техническа експертиза по поръчение на застрахователя. На база тези две
доказателства била допусната и съдебна пожаро-техническа експертиза.
Твърди, че причината за пожара е безспорно доказана по делото. Ако
ответникът е смятал, че е нужно да се изследват кабели на автомобила,е могъл
да го направи след пожара,преди да го предаде за скраб.
Твърди, че съдът не е допуснал процесуално нарушение, отказвайки
да открие производство по оспорване на представените документи, подробно
изброени в отговора на ИМ – техническа експертиза и снимки, тъй като това
са частни свидетелстващи документи и съдът ще преценява доказателствената
им сила заедно с всички останали събрани доказателства. Частните
свидетелстващи документи не обвързват съда със задължителна формална и
3
материална доказателствена сила, поради което откриване на процедура по
оспорване е ненужна.Освен това, ответникът не посочва какво точно оспорва
на тези документи – автентичност или вярност. Авторът на снимките бил
разпитан като свидетел – св.Н.. А техническата експертиза е потвърдена от
приетата по реда на ГПК съдебна автотехническа експертиза.
На автосервиза, собственост на ответника, не било нужно да се дават
от застрахователя каквито и да е указания как да съхранява катастрофиралия
автомобил, тъй като, освен, че няма качеството на застрахован, се предполага,
че като лицензиран автосервиз едва ли има нужда от указания за безопасно
съхранение на автомобила. Моли за потвърждаване на решението като
законосъобразно и правилно.
Софийският Апелативен съд, като обсъди оплакванията в
жалбата във връзка със събраните доказателства и законовите изисквания,
приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна в законния срок, а разгледана по същество е основателна
поради следното:
СГС е бил сезиран с искова молба на ЗАД „Армеец“, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове както следва:
1/ иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от Кодекса за
застраховането (КЗ), вр.чл.49 от ЗЗД за заплащане на сумата 27 656.71
лева - суброгационно вземане на ищеца, възникнало с плащане на
застрахователно обезщетение на собственика на автомобила „ПОРШЕ
ЛИЗИНГ БГ“-ЕООД по Договор за имуществено застраховане на т.а. „Ауди Q
3“ с рег.№ ******** за имуществени вреди от настъпило на 26.06.2018г.
застрахователно събитие - пожар, възникнал в резултат на неположена от
ответника грижа за вещта, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното плащане;
2/иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата
7183.64 лева - мораторна лихва за периода 25.04.2020г. - 16.11.2022г.
Ищецът ЗАД „АРМЕЕЦ“ твърди в исковата молба, че е страна по
Договор за застраховка „Каско и злополуки“, сключен със собственика на т.а.
„Ауди Q 3“ с рег.№ ******** – „ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ“-ЕООД, по силата на
който поел задължение да заплати обезщетение при настъпване на
застрахователно събитие, покрит риск по договора, каквото било и събитието
пожар. Посочва, че на 22.06.2018г„ в срока на действие на договора,
4
автомобилът претърпял ПТП, поради което бил транспортиран за ремонт в
сервиз на ответника, находящ се в гр.Пловдив, бул.„Пазарджишко шосе“ №
82А, за което било издадено възлагателно писмо. Пояснява, че негови
служители са посетили сервиза на 26.06.2018г. за извършване на оглед на
застрахования автомобил и опис на вредите, а същия ден, около 23.00 часа,
възникнал пожар, при който оставеният за ремонт в сервиза на „Порше Интер
Ауто БГ“ ЕООД автомобил изгорял до степен, че ремонтирането му било
икономически неизгодно. Твърди, че по образуваната за вредите от ПТП щета
№ 26018030102970 (първо застрахователно събитие) определил дължимо на
собственика на вещта обезщетение в размер на 15 972.29 лева, а по
образуваната за вредите от пожара щета № 26018030103033 (второ
застрахователно събитие) определил обезщетение в размер на 27 656.71 лева
при условията на тотална щета, като общият сбор от 43 629 лева били
заплатени на 12.12.2018г. на собственика на застрахованото МПС - „Порше
Лизинг БГ“ ЕООД.
Поддържа, че с плащане на сумата от 27 656.71 лева - обезщетение за
вредите от пожара, е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата, който твърди да е ответника, като излага съображения, че
възникналият пожар е резултат от бездействие на служителите на
ответника, които не са взели минимално необходимите мерки за
обезопасяване на превозното средство. Твърди също, че е отправил покана
до ответника, в която е изложил съображенията си, че отговорността за
обезвреда на щетите от пожара е на ответника и с която го е поканил да
заплати търсената главница в допълнително определен срок, с изтичане на
който ответникът е изпаднал в забава.
Ответникът не оспорва, че процесният автомобил е претърпял
ПТП; че същият е бил предаден за ремонт в стопанисван от него сервиз,
находящ се в гр.Пловдив, бул. „Пазарджишко шосе“ № 82А; че на 26.06.2018г.
е възникнал пожар, при който автомобила е изгорял до степен, че
икономически е било неизгодно ремонтирането му; че ищецът е заплатил на
собственика му застрахователно обезщетение за вредите от пожара в размер
на 27 656.71 лева.
Оспорва пряката причинно-следствена връзка между твърдяното
от ищеца бездействие на служителите му и възникналия пожар, като
поддържа, че не е нарушил свое договорно или законово задължение във
връзка с опазването на вещта, положил е дължимата грижа към автомобила,
поради което самозапалването му е било непредотвратимо и непредвидимо за
него събитие.
Съдът е уважил частично предявения главен иск по чл.410, ал.1, т.2
5
от КЗ, вр.чл.49 от ЗЗД за сумата от 23 656.71 лева. Приел е, с оглед
заключенията на приетите САТЕ и СПТЕ, както и показанията на разпитаните
свидетели, че са установени всички елементи от фактическия състав на
разпоредбата.
Договорът за имуществено застраховане, сключен между ищеца и
собственика на т.а. „Ауди Q 3“ „ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ“-ЕООД е породил
правно действие и валидно е обвързвал страните. В изпълнение на задължения
си по него ищецът е заплатил на собственика сумата от 43 629 лева по два
броя щети, образувани за настъпили в срока на действие на договора две
независими едно от друго застрахователни събития - ПТП и пожар. Вредите,
причинени от пожара, изчислени при условията на тотална щета,
възлизат на 27 656.71 лева, съгласно заключението на САТЕ. С така
извършеното плащане застрахователят е встъпил в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата, който съдът е приел, че е ответника.
Последният не е изпълнил задължението си да положи грижата на добрия
търговец при осъществяване на своята дейност във връзка с безопасното
съхранение на предадения за ремонт автомобил. Неположената грижа, в
пряка причинно-следствена връзка с която е настъпило застрахователното
събитие пожар, се изразявало в бездействие, а именно - неотстраняване на
акумулатора на катастрофиралия автомобил, приет за ремонт, което е
довело до подаване и поддържане на напрежение във вече увредените
електрически връзки и е станало причина за пожара. Според съда тази
последица е предвидимо и предотвратимо обстоятелство за технически
подготвените служители, работещи в сервиза на ответника. Същите е
следвало да предвидят закономерния резултат от поддържането на
напрежение от акумулатора в разхлабените и увредени ел. връзки на
претърпялото ПТП превозно средство и да предотвратят самозапалването му
като отстранят акумулатора или поне го обезопасят, като прекъснат
активността му чрез откачване на поне един от полюсите му.
Намерил е за неоснователни доводите на ответника за случайно
събитие. Нито един свидетел не опровергал извода за самозапалване на
автомобила в резултат на техническа неизправност, известна на служителите
на ответника, и неотстранен, респ.необезопасен акумулатор.
Затова съдът е приел, че са налице предпоставките на закона за
ангажиране отговорността на ответника като възложител на работа на лица, от
противоправното поведение на които е настъпило застрахователно събитие
пожар, довело до увреждане на застрахован от ищеца автомобил по договор за
имуществено застраховане, в изпълнение на който ищецът е заплатил
обезщетение на собственика на вещта.
Съдът е посочил, че съгласно заключенията на двете вещи лица
възпламеняването е закономерен резултат от неотстранения акумулатор, като
без значение е дали в деня на събитието е имало валеж или не, поради което
това обстоятелство, макар и удостоверено от НИМХ, не е от значение за
6
отговорността на ответника.
С оглед твърденията на ищеца в обстоятелствената част на ИМ,
съдът е приел, че правната квалификация на иска е именно по чл.410, ал.1, т.2
КЗ, вр.чл.49 ЗЗД, макар да е налице правна възможност за търсене на
процесната сума и на основание договорна отговорност, който извод
безспорно се споделя и от въззивния съд.
За да уважи частично иска до размер на 23 656.71 лева, вместо
претендирания размер от 27 656.71 лева, съдът е приспаднал стойността на
запазените части на автомобила, определена от вещото лице на 4 000 лева, тъй
като тази сума не е била приспадната от предявеното пред съда вземане,
въпреки твърденията на ищеца, заявени с исковата молба, че е сторил така.
Въззивният съд намира, че решението е неправилно поради неговата
необоснованост и противоречие с материалния закон поради следното:
Твърденията на ищеца, изложени в обстоятелствената част на
исковата молба, действително сочат на иск с правна квалификация чл.410,
ал.1, т.2 КЗ, вр.чл.49 ЗЗД, както е приел и съдът.
Според тази закона норма, „С плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу: т.2 - възложителя за възложената от него на трето лице
работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД“.
За успешното провеждане на този иск ищецът следва при пълно и
главно доказване да установи елементите от фактическия състав, а именно -
наличие на договор за имуществено застраховане между него и собственика
на увредената вещ; настъпило застрахователно събитие; плащане на
застрахователно обезщетение; пряка причинно-следствена връзка между
поведението на служителите на ответника и настъпилото
застрахователно събитие, като вината се предполага, ако се докаже тяхно
противоправно поведение - действие или бездействие.
Първите посочени елементи от фактическия състав са безспорно
установени по делото, като за тях между страните няма спор. Не се спори, че
през 2018г. застрахователят-ищец е сключил Договор за имуществено
застраховане „Каско и злополуки“ /л.36/ с период на валидност 12.05.2018г. -
11.05.2019г. за т.а. „Ауди Q 3“ с рег.№ ********, собственост на „Порше
Лизинг БГ“ ЕООД. Съгласно договора и приложимите към него ОУ,
причинените на автомобила вреди в срока на действие на застраховката
от пожар били покрит риск - т.12, вр.т.7.1 от ОУ.
7
Не е спорно и се установява от представените документи по щета №
26018030102970, че застрахованият автомобил е претърпял ПТП, като след
произшествието е транспортиран в сервиз на „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД в
гр.Пловдив, бул. „Пазарджишко шосе“ № 82А, където е престоявал на
открито. Видно от изготвен доклад по така образуваната щета, стойността на
ремонта на превозното средство била определена на 15 972.29 лева.
Установява се от издадено от РДПБЗН - Пловдив удостоверение
(л.34), че на 26.06.2018г. т.а. „Ауди Q 3“ с рег.№ ******** е бил опожарен на
територията на сервиза на ответника на бул. „Пазарджишко шосе“ 82А в
гр.Пловдив. Същите обстоятелства се установяват и от съставените от същата
служба документи, приложени от ищеца и от вещото лице инж. В. С.. По
отношение на автомобила пожарът се явява второ по ред застрахователно
събитие, настъпило в срока на действие на договора за застраховка с ищеца.
Видно от приложените документи по образуваната по случая щета №
26018030103033/2018г., застрахователят е приел, че ремонтът на обгорелия
автомобил е икономически неизгоден, поради което е налице тотална щета по
смисъла на чл.390, ал.2 КЗ, тъй като стойността на разходите за
възстановяване на вещта надвишавала 70 на сто от действителната й стойност.
Определено било обезщетение в размер на 27 656.71 лева (л.22).
Общо дължимото обезщетение по двете щети в размер на 43 629
лева било заплатено от „ЗАД Армеец“ АД на собственика на застрахования
автомобил „Порше Лизинг БГ“ЕООД на 12.12.2018г. (платежно нареждане,
л.12), а регистрацията на автомобила била прекратена, съгласно отбелязване
на талона от 31.08.2018г. (л.23).
С покана до ответника от 03.04.2020г. (л.10) застрахователят е
поканил „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД да му заплати сумата от 27 656.71
лева, представляваща стойността на вредите, причинени на застрахования
автомобил от пожара. Твърденията са, че пожарът е резултат от неположена от
ответника дължима грижа към автомобила след транспортирането му за
ремонт в сервиза в гр.Пловдив, а именно - непредприети действия за
обезопасяването му, както и че с плащането на застрахователно обезщетение
за покриване на щетите от пожара застрахователят е встъпил в правата на
застрахованото лице срещу причинителя на вредата, поради което е
носител на твърдяното парично притезание.
Този извод се основава на изготвена по възлагане на застрахователя
експертиза на вещо лице - специалист по противопожарна техника и
безопасност, който след преглед на събраните доказателства, вкл. след оглед
на автомобила, е обосновал заключение, че пожарът се дължи на късо
съединение в двигателния отсег на автомобила, възникнало в резултат на
увредени при ПТП електрически връзки, който пожар не би възникнал, ако са
били взети минимално необходимите мерки за обезопасяване - отстраняване
на акумулатора. С поканата е предоставен двуседмичен срок за заплащане на
претенцията, който е започнал да тече на 09.04.2020г., когато видно от
8
приложено известие за доставяне поканата е била надлежно връчена на
адресата. Не се твърди и доказва извършено плащане на вземането.
Както пред първата, така и пред настоящата инстанция спорен е
останал въпросът дали пожарът, възникнал в предната част на докарания
след претърпяно ПТП автомобил в двора на сервиза, стопанисван от
ответника, е в резултат на виновно бездействие на служители на ответника,
които след като са видели, че автомобилът е претърпял ПТП и оставен за
ремонт, с деформиран преден капак, е следвало да свалят акумулатора му или
да откачат полюсите на акумулатора.
Събраните по делото гласни доказателства установяват действията
по докарването на автомобила в сервиза, неговото състояние след
претърпяното ПТП, огледите, направени от застрахователя, както и
възникналия пожар в предната част на автомобила.
Така свидетелят Д. Й. установява, че на 05.07.2018г. същият е
извършил оглед на автомобила в сервиза на ответника като експерт на „ЗАД
Армеец АД и установил, че пожарът е унищожил двигателния отсег на
превозното средство и купето. Заявява, че с оглед стопяванията по
акумулатора счита, че пожарът е възникнал в предна дясна част на
двигателя и е резултат от късо съединение, а не от палеж или незагасена
цигара, подхвърлена в близост до горими материали на автомобила.
Свидетеля П. П. - Началник на сервиза на „Порше Интер Ауто БГ“
ЕООД в гр.Пловдив установява, че автомобилът е бил транспортиран със
специализиран превоз на „Пътна помощ“ до сервиза за ремонт след ПТП,
където бил огледан от експерти на застрахователя на 26.06.2018г„ както и че
вечерта след огледа възникнал пожар, при който превозното средство
било обгоряло до овладяването на огъня от бригада на РДПБЗН-Пловдив.
Твърди, че в сервиза нямат практика да се отстраняват акумулаторите на
увредените автомобили. Свидетелят твърди, че преди първия оглед от
застрахователя е нямало как служителите от сервиза да извадят
акумулатора на процесния автомобил, дори и да се е налагало, тъй като
това е било невъзможно поради деформацията на капака в резултат на
ПТП-то. Уточнява, че процесният автомобил бил оставен за ремонт със
затворен преден капак, поради което при валеж навлизането на дъжд в
двигателния отсег било изключено и не допуска възможност за поява на късо
съединение.
От разпита на св. Х. Р. - приемчик в сервиза, се установява, че е
приел автомобила непосредствено след претърпяното произшествие и същият
9
бил оставен за съхранение в двора на открито. Посочва, че приемането е
станало в петък, като след почивните дни експерти на застрахователя са
извършили оглед на превозното средство за опис на щетите. Потвърждава
уврежданията на преден капак на автомобила, както и отварянето му за
извършване на огледа и последващото му затваряне. Уточнява, че преценката
за обезопасяване на увреден автомобил е винаги конкретна и признава, че
превозното средство е било оставено в двора на сервиза с поставен
акумулатор.
Разпитан е св.С. Н. - експерт мобилни групи към „ЗАД Армеец“
АД, който е извършил оглед на процесния автомобил в двора на сервиза на
ответника в гр.Пловдив след претърпяното ПТП. Уточнява, че при заснемане
на арматурното табло същото е светело, което означавало, че акумулаторът е
бил на мястото си. Заявява, че е правил и повторния оглед след
опожаряването на автомобила отново на същото място, като при този
оглед заварил предния капак отворен и установил стопяване на материала в
двигателния отсег, поради което приел, че е възникнало късо съединение
именно в тази част на превозното средство, довело до пожара.
Заключенията на приетите САТЕ и СПТЕ установяват причините за
възникналия пожар и как евентуално би могъл да бъде предотвратен той.
От заключението на ВЛ инж.Х. В. по приетата САТЕ /л.95/ се
установява, че при приемане на автомобила за ремонт служителите на
сервиза е следвало да предприемат необходимите мерки за безопасното му
съхранение, което в настоящия случай вещото лице е приело, че не е сторено,
тъй като автомобилът бил с оставен на място акумулатор, въпреки
урежданията от удара, които са компрометирали електрическите връзки, в
резултат на което е възникнало късо съединение, довело до опожаряването
му. Експертът е посочил, че описаните от застрахователя вреди по втората по
време образувана щета са в пряка причинно-следствена връзка от пожара, т.е.
негова закономерна последица са. При изслушването му в съдебно заседание
ВЛ е подчертало, че при катастрофирало МПС от съществено значение е
отстраняването на акумулатора, за да се предотврати евентуално
самозапалване и категорично изключва възможността от палеж, тъй като при
огледа не са установени следи от такова злоумишлено деяние. Посочил е, че
последиците от обгаряне при самозапалване и при палеж са различни и ясно
разграничими, а в конкретния случай стопяванията на горимия материал не
налагат дори предположение за палеж.
От заключението на вещото лице проф. д-р инж. В. С. по
приетата пожаро-техническа експертиза /л.176/ се установява, че с оглед
характера на стопяванията на материала и интензитета им в отделните части
на превозното средство е налице самозапалване на автомобила, като
10
огнището било в предната лява част на двигателния отсег, където се
намирал акумулатора, тъй като именно там били установени най-тежките
поражения от въздействието на открития пламък. Вещото лице е обосновало
извод, че причината за пожара било възникнало високо преходно
съпротивление в място на разхлабена в резултат на ПТП електрическа
връзка на автомобила, което от своя страна е предхождано от
димоотделяне, установено визуално и от охраната на сервиза, подал сигнал
за пожара. Отново с оглед спецификата на изгарянията палежът е изключен
от вещото лице. Според ВЛ такова напрежение не би се появило и съответно
пожар не би възникнал, ако акумулаторът е бил свален или ако са били
откачени полюсите на акумулатора (или поне единия от тях). Счита, че при
приемане за ремонт на един вече увреден при удар автомобил, чиято
електрическа верига е компрометирана, е следвало да се свали акумулатора.
По оплакванията в жалбата:
По отношение на оплакването във ВЖ за допуснато от
първоинстанционния съд процесуално нарушение, че не бил открил
производство по реда на чл.193 от ГПК за документите: техническа
експертиза (док.7 от исковата молба) и снимки (док.4 от ИМ) – съдът намира
същото за неоснователно. Като не е открил производство по оспорване по
реда на чл.193 от ГПК, съдът не е допуснал процесуално нарушение, тъй като
това са частни свидетелстващи документи и съдът преценява тяхната
доказателствена сила заедно с всички събрани доказателства с крайния
съдебен акт по делото. Частните свидетелстващи документи не обвързват съда
със задължителна материална и формална доказателствена сила, поради което
допускане на процедура по оспорване е ненужна.
Освен това, ответникът както пред първата инстанция с отговора на
исковата молба и допълнителния отговор, така и във въззивната жалба, не
уточнява какво точно оспорва на посочените документи, автентичност или
вярност. Следва да се има предвид и това, че авторът на снимките е разпитан
като свидетел по делото – св. Н., който е извършил двата огледа на автомобила
– преди и след пожара. А техническата експертиза, извършена от него по
възлагане от от застрахователя, е потвърдена от приетата по реда на ГПК
автотехническа експертиза, която не е оспорена от страните и е приета като
доказателство по делото. Следователно, съдържанието и целта на двата
документа са потвърдени от други непротиворечиви доказателства, събрани в
рамките по процеса.
Неоснователно е и оплакването във въззивната жалба, свързано с
невъзможността за оглед на изгорялото МПС от експертите, назначени от
първоинстанционния съд. Действително, същите не са извършили оглед на
11
изгорялото МПС, но са изготвили заключенията си на база събраните по
делото писмени доказателства и свидетелски показания. С исковата молба е
представена пожаро-техническа експертиза, изготвена от външен за ищцовото
дружество експерт,притежаващ необходимата квалификация. Същият е
разпитан по делото като свидетел – св. инж.Д. Й., който е потвърдил
констатациите си и направените изводи в експертното заключение, депозирано
пред застрахователя.На база тези две доказателства, неоспорени от ответника,
е допусната и приета съдебна пожаро-техническа експертиза, която също не е
оспорена.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
При така установените факти и най-вече, че причината за пожара е
възникнало високо преходно съпротивление в място на разхлабена в резултат
на ПТП електрическа връзка на автомобила, което от своя страна е
предхождано от димоотделяне, тъй като акумулаторът не е бил свален от
автомобила, компрометиран в резултат на претърпяното ПТП, следва да се
отговори на въпроса налице ли е виновно бездействие на служителите на
ответния сервиз, приели автомобила за съхранение.
Съдът намира, че на този въпрос следва да се отговори отрицателно.
Съдебната практика безпротиворечиво приема, че при деликт
вредоносното деяние може да бъде действие или бездействие. В конкретния
случай ищецът твърди, че служителите на ответника са проявили
противоправно и виновно бездействие. В правната теория няма спор по
въпроса, че едно бездействие може да е само тогава противоправно, когато не
се изпълнява договорно задължение за действие или не се изпълнява законово
задължение за действие. Към момента на възникване на пожара ответното
дружество „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД не е имало сключен договор нито
със застрахователя, нито със собственика на автомобила „ПОРШЕ ЛИЗИНГ
БГ“-ЕООД. Не съществува и законово задължение за извършване на
твърдяното действие, тъй като липсва закон или подзаконов нормативен акт,
който да задължава сервиза да предприеме действия по сваляне на
акумулаторите на приетите за ремонт автомобили. Затова липсва
противоправност на твърдяното бездействие. Липсва причинна връзка
между бездействието на служителите на сервиза и настъпилата вреда.
12
Изложеното сочи на извод за неоснователност на исковите
претенции.
Като е приел обратното, съдът е постановил неправилно решение,
което следва да бъде отменено и предявените искове отхвърлени като
неоснователни.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски по аргумент от
разпоредбата на чл.78,ал.3 ГПК има ответникът „Порше Интер Ауто БГ“
ЕООД.
За въззивната инстанция, видно от представените доказателства –
преводно нареждане за заплатена държавна такса от 696,81 лева, фактура,
издадена от Адвокатско дружество „Т. и съдружници“ за сумата от 1 924,54
лева - адвокатски хонорар за обжалване на първоинстанционното решение
пред САС и преводно нареждане за същата сума към адвокатското дружество
– е видно, че жалбоподателят ответник е реализирал разноски в общ размер на
2 621,35 лева. С оглед изхода на делото – уважаване на въззивната жалба, тези
разноски следва да му бъдат възстановени от въззиваемата страна ЗАД
„Армеец“.
Следва да му бъдат възстановени и разноските за адвокатско
възнаграждение в размер на 4 560 лева, направени пред първата инстанция.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1132 от 12.08.2024г. по т.д.№2093 от 2022г. на
СГС, ТО, VI-11 състав в осъдителната му част, както и в частта за
разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********
против „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД, ЕИК ********* искове както
следва:
- иск по чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр.чл.49 ЗЗД за сумата 23 656.71 лева,
представляваща суброгационно вземане на ищеца, възникнало с плащане на
застрахователно обезщетение по Договор за имуществено застраховане на т.а.
„Ауди Q 3“ с рег.№ ******** за имуществени вреди от настъпило на
26.06.2018г. застрахователно събитие - пожар в сервиз на ответника в
гр.Пловдив, бул. „Пазарджишко шосе“ № 82А, възникнал в резултат на
13
неположена от служителите на ответника минимално необходима за
безопасното съхранение грижа за автомобила;
- иск по чл.86,ал.1 ЗЗД за сумата от 6150.75 лева - мораторна
лихва за периода 25.04.2020г. - 16.11.2022г.
В отхвърлителната му част решението не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „С. Караджа“
№ 2, да заплати на „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост-4“, Бизнес Парк
София, бл.5А, ет.3, сумата 2 621,35 лева разноски за въззивната инстанция и
4 560 лева за първата инстанция, представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14