Р Е Ш Е Н И Е
№ 852 10.06.2021
г.
гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесети
май две хиляди двадесет и първа година, в публично съдебно заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. МАРИНА НИКОЛОВА
Секретар: С. Х.
Прокурор: Дарин Христов
сложи
за разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАД номер 663 по
описа за 2021 година.
Производството
е по реда на чл.208 от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София,
чрез пълномощник юрисконсулт М.Г., против решение № 129 от 01.02.2021г. по адм. дело № 2232/2020г. на Административен
съд – Бургас в частта, с която се ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” /ГДИН/ - София да заплати на Г.В.Г., ЕГН: **********, лишен от
свобода с адрес към момента на подаване на исковата молба – ЗОЗТ „Дебелт“ при
Затвора - гр.Бургас, сумата от 600.00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие на
длъжностни лица, служители на ГДИН, свързани с битовите условия при изтърпяване
на наказание „лишаване от свобода“, за периода от 07.03.2019г. до 02.11.2020г.
в ЗО „Дебелт“ при Затвора - Бургас, ведно със законната лихва от предявяване на
иска - 02.11.2020г. до окончателното плащане на сумата, както и в частта с
която е отхвърлена претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Решението
в частта, с която искът срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
/ГДИН/ - София е бил отхвърлен за периода от 01.03.2019г. до 06.03.2019г.
включително, както и за разликата над присъдения от 600 лева до пълния предявен
размер от 3000 лева, не е обжалвано и е влязло в сила.
В
касационната жалба подадена от ГДИН са изложени възражения за необоснованост и
неправилност на обжалваното решение в осъдителната му част. Твърди се, че от
представените по делото доказателства се установява липса на незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на ответника и негови органи и длъжностни лица
при или по повод изпълнение на административна дейност, като евентуалното
наличие на хлебарки и дървеници не е в резултат, респ. в пряка причинна връзка
от бездействие на администрацията. Сочи се, че по отношение на ищеца не е
осъществено нечовешко, унизително отношение по см. на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, в
резултат на което да са настъпили твърдените неимуществени вреди. Изложено е и
възражение по отношение на размера на присъденото обезщетение. Иска се отмяна
на съдебното решение в обжалваната част. Претендира се присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно се иска редуциране на размера на
обезщетението. Към жалбата се прилагат писмени доказателства, а именно:
кореспонденция на процесуалния представител на касатора до началника на Затвора
– Бургас, издадена по този повод, медицинска справка от 11.02.2021 г., както и
приложено за сведение Решение № 11512/29.07.2019 г. на ВАС по административно
дело № 12101/2018 г.
В съдебно
заседание касационният жалбоподател Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
– София, редовно призован, не изпраща представител.
Касационният
ответник, редовно и своевременно призован, се явява лично, доведен от Затворническо
общежитие с.Дебелт при Затвор – Бургас, като оспорва жалбата и моли за
отхвърлянето й.
Представителят
на ОП - Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
решението на първоинстанционния съд да бъда оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и
обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно
заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадени в законоустановения срок по чл.211,
ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалват съдебния
акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на
изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана
по същество жалбата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София се
явява основателна, поради следните съображения:
Първоинстанционното производство
пред Административен съд - Бургас се е развило по реда на чл.203 и сл. АПК, във
вр. с чл.284, ал.1
от ЗИНЗС, по искова молба на Г.В.Г.,
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - гр.София, с която е бил
предявен иск /окончателно прецизиран в съдебно
заседание от 20.01.2021г./ за присъждане на обезщетение в размер на 3000.00 лева, за претърпени неимуществени
вреди в резултат на лоши битови условия в помещенията, а
именно: наличие на хлебарки и дървеници в
периода от
01.03.2019г. до 02.11.2020г., докато е
изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора Бургас, ЗО Дебелт. Според
ищеца същият е бил подложен на физически и
психически тормоз от страна на „странстващите буболечки“ в спалното помещение,
в което пребивавал и „вишката“ на която спял, които лазели навсякъде, както и
по самия него. Причинявали му безсъние, безпокойство, поставяли в опасност
здравето му вследствие на полазването на хлебарките и ухапванията от дървениците.
Обърнал е режима си за спане “ден във нощ“, тъй като през деня насекомите се
криели, но вечер ставало „ад“. Ищецът е заявил, че претендираните от него неимуществени
вреди са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия и
бездействия на служители на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията".
За да
постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че в процесния случай претенцията на ищеца за обезщетение може да се отнесе като такава
във връзка с нарушение на чл.3 от ЗИНЗС от страна на администрацията на Затвора Бургас през
процесния период. Посочил е, че съгласно чл.10, ал.1 от ЗИНЗС, министърът на правосъдието осъществява общо ръководство и
контрол върху дейността по изпълнение на наказанията, с териториални служби,
каквито са и затворите, съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, като в ал.2 на същата правна норма е определено, че министърът
на правосъдието провежда държавната политика в наказателно-изпълнителната
област и осъществява правомощията на работодател съгласно Закона за Министерството на
вътрешните работи за държавните служители в
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и териториалните й
служби. Приел е, че твърдените
незаконосъобразни действия и бездействия са административна дейност, доколкото
осъществяваната от тези органи и длъжностни лица дейност им е възложена от
нормите на чл.12 от ЗИНЗС. Решението е мотивирано с това, че приобщените
по делото доказателства, които са подробно обсъдени от съда, установяват, че
ответникът е допуснал ищецът Г.В.Г. да изтърпява наказанието си и в нарушение
на изискванията на чл.3 КЗПЧОС, според който никой не може да бъде подложен на
изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Прието е, че
затворническата администрация не е положила достатъчно усилия за наличие на
хигиенни условия, които да осигуряват нормална жизнена среда, като е допуснала
наличието на вредители – дървеници и хлебарки в помещенията, които се обитават
от лишените от свобода в ЗО „Дебелт“. Посочено е, че липсата на елементарни
хигиенни битови условия, включващи наличието на посочените вредители са годни
да предизвикат у всяко нормално човешко същество емоционално и физическо
страдание. Тези негативни преживявания надхвърлят прага на строгост, присъщ на
самото изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Първоинстанционният съд е приел, че извършените
действия, съгласно договора между ГДИН и описаното в него дружество за
осъществяване на действия, свързани и с дезинсекция,
респективно въпреки извършени и удостоверени от писмените доказателства
представени от ответната страна, тяхното извършване очевидно е било без
значителен резултат, поради което ищецът е бил нахапван от насекомите,
респективно по тялото му са лазели такива насекоми, което несъмнено поражда
физически и психически дискомфорт и страдание. Предвид изложеното съдът
е приел, че в полза на ищеца е възникнало правото му срещу ответника да търси
обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и че е налице причинна
връзка между недостатъчно ефективните мерки за борба с вредителите от страна на
ГД“ИН“, в резултат на което хигиенните условия не са на достатъчно ниво, налице
са ухапвания по тялото на ищеца, което е предизвикало емоционално и физическо
страдание. Съдът е определил размера на присъденото обезщетение от
600.00 лева по справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД и т.ІІ от Постановление № 4/23.12.1968г. на
Пленума на Върховния съд, изискващо внимателно обсъждане на редица съществени
по случая обстоятелства – характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Съобразявайки нормата на чл.218 от
АПК, настоящата съдебна инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци,
като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Касационната инстанция намира, че
при постановяване на решението не са били допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. В хода на
съдебното следствие са събрани гласни и писмени доказателства, които заедно с
възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил, като е
достигнал до правни изводи, които не се споделят от настоящата съдебна
инстанция, поради което е постановил решение, което не съответства на
материалния закон, касационно основание по чл.209, т.3 от АПК.
Действително в конкретния случай
по делото е установено, че в помещението където е пребивавал лишеният от
свобода Г.В.Г. е имало дървеници и хлебарки. Същевременно неправилен е изводът на съда, че
затворническата администрация не е положила достатъчно усилия, които
да осигурят нормална жизнена среда, въпреки
наличието на доказателства, че е взела мерки за обезпаразитяване. Това, че въпреки предприетите от
служителите на ГДИН действия по подобряване хигиената и здравословните условия
на спалните помещения е имало наличието на хлебарки и дървеници, не може да
обоснове извода, че тяхната поява е в резултат, респ. в пряка причинна връзка
от незаконосъобразното бездействие на затворническата администрация, а по-скоро
въпреки предприетите от нея мерки в обратна посока.
В
този смисъл настоящата съдебна инстанция намира, че по отношения на ищеца не е
осъществено нечовешко, унизително
отношение по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКЗПЧОС, в резултат на
което за него да са настъпили неимуществени вреди, а именно увреждане на
здравето му и/или емоционално страдание, със степен над неизбежното ниво на
страдание, присъщо на лишаването от свобода, както неправилно е приел
първоинстанционният съд.
Съгласно
разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл.3, ал.2 от ЗИНЗС,
за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност.
Според чл.284, ал.5 от ЗИНЗС в случаите по ал.1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Законът
забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително
отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за
изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото
достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги
подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание,
присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на
задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да е изтърпявал
наказание в неблагоприятни условия, рефлектиращи по посочения в исковата молба
начин върху душевното му състояние.
Съобразно
изложеното съдът приема, че неблагоприятните последици от наличието на хлебарки
и дървеници в спалното помещение, обитавано от Г.В.Г. в процесния период от
07.03.2019г. до 02.11.2020г., докато е изтърпявал наказание лишаване от свобода
в Затвора Бургас, ЗО Дебелт, по своя характер и интензитет не могат да се
квалифицират като нарушение по чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, поради което
исковата му претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. В този смисъл е и съдебно
Решение № 1065/06.08.2020 год. по КАД № 1167/2020 год. по описа на
Административен съд – Бургас.
По
посочените съображения настоящият съдебен състав счита, че решението в частта,
с която се ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ - София да
заплати на Г.В.Г. сумата 600.00 лева, е
неправилно и са налице касационни основания по чл.209, т.3 от АПК,
поради което следва да бъде отменено. Решението в частта му, с която искът на Г.В.Г. е отхвърлен за периода от 01.03.2019г. до
06.03.2019г. включително, както и за разликата над присъдения от 600 лева до
пълния предявен размер от 3000 лева, не е обжалвано и е влязло в сила.
При този изход на делото и на основание чл.286, ал.2 от ЗИНЗС
искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е основателно, съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК. Съобразно чл.24
от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37, ал.1 от Закона
за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото, размерът
на възнаграждението следва да е 100.00 лева.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.2 от АПК, Административен съд – Бургас XIX-ти
касационен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 129 от 01.02.2021г. по адм. дело № 2232/2020г. на Административен
съд – Бургас в частта, с която се ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” /ГДИН/ - София да заплати на Г.В.Г., ЕГН **********, лишен от
свобода с адрес към момента на подаване на исковата молба – ЗОЗТ „Дебелт“ при
Затвора - гр.Бургас, сумата от 600.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие на длъжностни
лица, служители на ГДИН, свързани с битовите условия при изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода“, за периода от 07.03.2019г. до 02.11.2020г. в
ЗО „Дебелт“ при Затвора- Бургас, ведно със законната лихва от предявяване на
иска- 02.11.2020г. до окончателното плащане на сумата
И ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Г.В.Г., ЕГН: **********, лишен
от свобода с адрес към момента на подаване на
исковата молба – ЗОЗТ „Дебелт“ при Затвора -
гр.Бургас за сумата от 600.00 лева, представляваща част от
претендираното обезщетение от 3 000.00 лева срещу Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” - гр.София, за претърпени неимуществени вреди в следствие на лоши
битови условия, в периода от 07.03.2019г. до 02.11.2020г. докато е изтърпявал наказание лишаване от свобода в
Затвора Бургас, ЗО Дебелт.
ОСЪЖДА
Г.В.Г., ЕГН **********, да заплати на ГДИН –
София разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 100.00 лева.
РЕШЕНИЕТО
е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.