№ 93
гр. гр. Добрич, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Теменуга Ив. Стоева
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
като разгледа докладваното от Теменуга Ив. Стоева Търговско дело №
20243200900152 по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от „НОВО ФИНАНС“ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.В., ул.“И. С.“ №2,
представлявано и управлявано от Б. П., чрез адв.Д. Т., член на ВАК,
съдебен адрес:гр.В., ул.“И. С.“ №2 срещу „А. ГРУП“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Добрич, ж.к.“Д.“,
управлявано и представлявано от А. Г. А. и срещу А. Г. А. ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Добрич, ул.“С. С.“ **** с правно
основание чл.422 от ГПК и с цена на обективно съединените искове
сумата от 87 000 лв.-неустойка по Договор за заем №183- ДЧ-
18.06.2018 от 18.06.2018г. и за сумата от 2 100 лв.-неустойка по
Договор за заем № 182 –ДЧ-15.06.2018г. от 15.06.2018г., с правно
основание на предявените искове чл.92 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат следните обстоятелства:
Ищцовото дружество е сключило с ответниците по делото два
договора за заем- Договор за заем №183- ДЧ- 18.06.2018 от
18.06.2018г. и Договор за заем № 182 –ДЧ-15.06.2018г. от
15.06.2018г.,по първият от които е предоставена в заем сумата от
146 500 лв., а по вторият договор-сумата от 3 500 лв.
1
Описаните договори са едностранно прекратени, поради
неизпълнение на задълженията на заемополучателите, вследствие на
което са останали изискуеми и неплатени на падежа задължения, за
което дружеството е образувало Ч.гр.д.№ 31/2022г. по описа на ДРС.
С Определение № 2026/30.07.2024г. по Ч.гр.д.№ 31/2022г. на ДРС са
приети възражения на ответниците и на основание чл.415 ал.1 от ГПК
са дадени указания на ищеца за предявяване на установителен иск за
съществуването на вземането спрямо двамата ответника по делото.
Договорите са сключени при Общи условия, при представен
предварително Стандартен европейски формуляр за информация по
потребителските кредити.
Това обуславя правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск,
с правно основание чл.422 от ГПК.
Претендира се установяване на задължение по Договор за заем
№183- ДЧ- 18.06.2018 от 18.06.2018г.,а именно дължима неустойка ,
уговорена като санкция за прекратяване на договора при условията на
предсрочна изискуемост, настъпила поради забава в плащането на
дължими месечни вноски, съгласно чл.2.2 б.“ж“, чл.2.2 б.“з“ и чл.2.2.
б.“и“ от договора.
С изявление за прекратяване на Договор за заем и покана за
доброволно изпълнение изх.№234/ 01.11.2021 г., връчена лично
срещу разписка на длъжника на същата дата, ищцовото дружество е
обявило предсрочната изискуемост на цялото задължение по договора,
като прекратяването е считано от получаване на поканата на
01.11.2021 г.Договорената в този случай неустойка съставлява 60 %
върху пълния размер на заетата сума- чл.2.7 от договора.
Претендира се установяване на задължение по Договор за заем №
182 –ДЧ-15.06.2018г. от 15.06.2018г., представляващо неустойка,
дължима поради предсрочно прекратяване на договора, при условията
на обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение.
2
С изявление изх.№ 233/01.11.2021г. и покана за доброволно
плащане, връчена на същата дата срещу разписка, ищецът е обявил
предсрочната изискуемост на цялото задължение по договора, поради
забава в плащането на дължими месечни вноски, съгласно чл.2.2
б.“ж“, чл.2.2 б.“з“ и чл.2.2. б.“и“ от договора, на основание чл.2.7 от
договора.В този случай се дължи неустойка, като санкция за
предсрочното прекратяване на договора в размер на 60% върху цялото
задължение.
В представен от ответниците писмен отговор се изразява следното
становище по предявените искове.
Исковете са допустими.
По основателността на иска, претенцията се счита за неоснователна
по следните съображения:
Оспорва се твърдението на ищеца по делото, че сключените договори
за заем са породили правно действие, както и че ищецът е
предоставил на ответниците посочените заемни суми от 146 500 лв. и
3 500 лв.
Оспорва се дължимостта на неустойка по всеки от двата договора в
размер на 60 % от съответната заета сума.
Клаузата на чл.2.7 от договорите е счетена за недействителна,
поради което не е породила правно действие.
Условие за пораждане на действието на договорите е внасянето на
гаранционна вноска, съгласно пар.2, чл.2.1 от договорите.Това
условие не е изпълнено-ответниците не са заплащали такава
гаранционна вноска.Поради това договорите изначално не са
породили действие, което важи и за всички съдържащи се в тях клаузи
за лихви и неустойки.Сумите, които ответникът е получил в
изпълнение на договора са получени от него без правно основание,
евентуално-неосъществено или отпаднало основание и подлежат на
връщане като недължимо платени.
3
Евентуално, ако се приеме, че договорите са породили своето правно
действие, неустойката в размер на 60 % от уговорената главница не се
дължи.Клаузата на чл.2.7 от договорите противоречи на чл.26 ал.1
пр.трето от ЗЗД, поради което е нищожна.Независимо от изричната
забрана неустойката между търговци да бъде намалявана поради
прекомерност, възможността да бъде обявена за нищожна, поради
прекомерно високия й размер, спрямо настъпилите вреди от
неизпълнението не е изключена.Цитира се релевантна съдебна
практика –ТР №1/2009 г. на ВКС.Добрите нрави съставляват морални
норми, на които законът е придал правно значение, доколкото е
обвързал нарушаването им с най-тежкия порок –нищожността на
сделката.В настоящия случай добрите нрави очевидно са накърнени,
тъй като неустойка в размер на 60% от общия размер на заемната сума
се прилага, независимо от това каква част от заемната сума и
дължимите лихви са погасени и в какъв размер.Неустойката е
определена в размер на 60 % от заетата сума, а не върху
неиздължената част от нея.
Твърди се , че ответниците са погасили сумите, посочени в табличен
вид от ответника в периода от 18.04.2022г. до 09.08.2022г. и след като
възникналия спор между страните е разрешен със спогодба-заплатени
са парични суми за погашения до 11.10.2022г.
Освен за нищожност на клаузата на чл.2.7 от договора, поради
противоречие с добрите нрави, се прави и възражение по чл.289 от
ТЗ.Ищецът е предявил настоящите искове единствено и само с цел да
увреди ответниците.Всички негови вземания за главница и лихви за
погасени и по същество, той не търпи никакви преди от
неизпълнението.
В допълнителна искова молба ищецът излага следните съображения:
Доколкото процесните два договора са сключени между търговци, за
тях следва да се прилагат разпоредбите на ТЗ.Съгласно разпоредбата
на чл.302 от ТЗ длъжникът по сделка, която за него е търговска,
4
следва да полага завишената грижа на добър търговец.В настоящия
случай и двете страни по договора, изключая солидарния длъжник са
търговци.Тъй като сделката е абсолютна търговска сделка, то
независимо от качеството на страните по нея, се дължи посочената
завишена грижа.
За предаването на сумата от 145 600 лв.на ответниците по делото са
приложени платежни нареждания, отнасящи се до превода й по
техните сметки.За сумата от 3 500 лв. е приложена разписка за
получената в брой сума при подписване на втория заемен договор.
Относно твърдението, че уговорените гаранционни вноски не са
внесени от страна на ответниците- според ищеца то категорично не
отговаря на истината.Представени са писмени доказателства за
внасяне от страна на ответниците на гаранционните вноски, които
следва да се допуснат по делото, като относими към предмета на
правния спор.
Що се отнася до твърдението, че договорената неустойка от 60% в
чл.2.7. от договора е нищожна, ищецът излага съображения, поради
които счита, че тази уговорка е действителна и не нарушава правилата
не добросъвестността.Цитира се съдебна практика по въпроса.
Във връзка с твърдението в отговора на исковата молба за
погасяване чрез плащане на всички задължения по договора, ищецът
приема, че представените покани за доброволно изпълнение касаят
други техни отношения, по договори за заем посочени в
допълнителната искова молба. Категорично се твърди, че по
процесните два заемни договора не са извършвани каквито и да е
плащания, които да са покрили част от дълга-предмет на настоящото
производство.Към момента дългът на ответното дружество по
сключени договори за заем надхвърля 4 000 000 лв.
В подаден в срок допълнителен отговор ответниците поддържат
твърденията си, че представените по делото договори за заем не са
породили своето действие.Т.нар. „Гаранционен депозит“ се отразява
5
на размера на вземането и неговите части, като не е ясно каква част
от вземането е погасена с този гаранционен депозит.
Поддържат се всички твърдения и доводи, изложени в отговора на
исковата молба.
В съдебно заседание страните поддържат изразените от тях
становища в разменените между тях книжа.
Окръжният съд, след като се запозна с писмените доказателства по
делото, както и със заключенията на изслушаните съдебно
икономически експертизи, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Със Заявление от 06.01.2022г. ищецът по делото е поискал издаване
срещу двамата ответника издаване на заповед за изпълнение, въз
основа на документ по чл.417 от ГПК за сумата от 87 900 лв. и за
сумата от 2100 лв., произтичащи от НА за учредяване на договорна
ипотека вх.рег. № **, дв.вх.рег.№ **, акт № **** на АВ Служба по
вписванията гр.Добрич.
Издадена е Заповед №92 от 26.01.2022г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК за сумите –
предмет на заявлението и изпълнителен лист.Образувано е изп.д.
№**** по описа на ЧСИ Д. И., рег.№**, с район на действие Окръжен
съд гр.Добрич.На 20.05.2024г. е връчена покана за доброволно
изпълнение на длъжниците, а на 18.06.2024г. от тях са постъпили
възражения по чл.414 от ГПК.Възраженията са подадени в срока по
чл.414 ал.2 от ГПК.С Определение №2026 от 30.07.2024г. по Ч.гр.д.
№31/2022г. на РС гр.Добрич съдът е определил едномесечен срок,
считано от връчване на определението на заявителя и ищец в
настоящото производство да предяви иск за установяване на
вземането си.Определението е връчено на заявителя на 05.09.2024г., а
настоящият иск е предявен на 07.10.2024г.-в установения срок.
Представени са като писмени доказателства Договор за заем №183-
ДЧ-18.06.2018 г., по силата на който ищецът като заемодател
6
предоставя на първия ответник „А. ГРУП“ЕООД- заемополучател
сумата от 146 500 лв., при условие, че заемополучателят заплати
гаранционна вноска в размер на 20 % от стойността на заемната сума,
в срок от пет дни, считано от датата на подписване на настоящия
договор-чл.1.1 и чл.1.2 от договора.Като солидарен длъжник в
договора е записан А. Г. А., който е управител на дружеството-
заемополучател.Срокът на договора е 60 месеца, с дата на първа
погасителна вноска- 18.07.2018г. и крайна дата за връщане на цялата
сума- 18.06.2023г.Договорната лихва е в размер на 20 % фиксиран
лихвен процент за срока на целия договор, като по време на неговото
действие заемополучателят заплаща само дължимата лихва, а
главницата се дължи в края на срока, уговорен между
страните.Съставен е погасителен план, съобразно постигнатите
уговорки в договора с размер на дължимите ежемесечни вноски
2 441,67 лв.Съгласно чл.2.6 от договора, при забава в погасяването на
дължимата вноска дори само с един просрочен ден, или при частично
погасяване на вноска в размер по-малък от определения в
погасителния план, заемодателят начислява наказателен лихвен
процент в размер на 5 % месечно, начислени върху остатъчната
заемна сума.В чл.2.7 от договора е предвидено, че при забава на
дължима вноска с повече от тридесет дни, след изтичане на сроковете
за плащане, определение в чл. 2.2 б.“з“ от съглашението, цялото
вземане става предсрочно изискуемо и заемодателят освен правата по
чл.2.6 от договора има право да прекрати договора и да обяви цялото
вземане за предсрочно изискуемо, като иска предсрочно погасяване на
остатъка от заемната сума по договора, ведно с неустойка в размер на
60 % върху цялата заемна сума.Съгласно чл.2.8 от договора, при
предсрочно прекратяване на договора, поради забава в погасяването
на дължимата вноска, заемателят дължи и наказателна лихва в размер
на 5 % месечно върху стойността на заемната сума/главница/ към
датата на прекратяване на договора, като тази наказателна лихва се
7
дължи до пълното погасяване на главницата, както и всички други
лихви по договора за заем.Горната наказателна лихва не може да се
начислява за повече от тридесет дни за всяка една просрочена вноска.
Представен е Договор за заем №182-ДЧ-15.06.2018г., по силата на
който ищецът- заемодател предоставя на първия ответник –
заемополучател сумата от 3 500 лв., само при условие, че
заемополучателят заплати гаранционна вноска в размер на 20 % от
заемната сума, в срок от пет дни, считано от датата на подписване на
настоящия договор.Заемът се предоставя за срок от 60 месеца, с
начална дата на погасяване- 18.07.2018г. и краен срок –
18.06.2023г.Управителят на ответното дружество е подписал договора
в качеството си на физическо лице- съдлъжник.Съставен е
погасителен план, съобразно уговорките в договора.През целия срок
на договора се дължи погасяване само на вноските за лихвата, а
главницата се дължи в края на срока по договора-18.06.2023г.Съгласно
чл.2.6 от договора при забава в погасяването на дължимата вноска
дори само с един просрочен ден, или при частично погасяване на
вноска в размер по-малък от определения в погасителния план,
заемодателят начислява наказателен лихвен процент в размер на 5 %
месечно, начислени върху остатъчната заемна сума.В чл.2.7 от
договора е предвидено, че при забава на дължима вноска с повече от
тридесет дни, след изтичане на сроковете за плащане, определение в
чл. 2.2 б.“з“ от съглашението, цялото вземане става предсрочно
изискуемо и заемодателят освен правата по чл.2.6 от договора има
право да прекрати договора и да обяви цялото вземане за предсрочно
изискуемо, като иска предсрочно погасяване на остатъка от заемната
сума по договор, ведно с неустойка в размер на 60 % върху цялата
сума. Съгласно чл.2.8 от договора, при предсрочно прекратяване на
договора, поради забава в погасяването на дължимата вноска,
заемателят дължи и наказателна лихва в размер на 5 % месечно върху
стойността на заемната сума/главница/ към датата на прекратяване на
8
договора, като тази наказателна лихва се дължи до пълното
погасяване на главницата, както и всички други лихви по договора за
заем.Горната наказателна лихва не може да се начислява за повече от
тридесет дни за всяка една просрочена вноска.
Изпълнението на двата договора е обезпечено чрез учредяване на
договорна ипотека , съгласно Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека вх.рег.№**, дв.вх.рег.№ **, акт № **** на АВ
Служба по вписванията гр.Добрич.
С уведомителни писма, връчени лично на длъжниците, съгласно
разписка от 01.11.2021 г. те са уведомени, че поради просрочие при
погасяване на дължими вноски по договорите с повече от 30 дни
заемодателят прекратява едностранно действието на договорите,
обявява задълженията по тях за изцяло предсрочно изискуеми,
съгласно чл.2.7. от договора и упражнява правата си за начисляване на
наказателна лихва по чл.2.7 от договора.
Преди сключването на двата договора за заем на заемополучателя е
предоставена преддоговорна информация под форма на стандартен
европейски формуляр от 04.06.2018г.
С платежно нареждане от 18.06.2018 г. на заемополучателя е
преведена сумата от 117 200 лв., а с платежно нареждане от същата
дата по сметка на заемополучателя е преведена сумата от 29 300 лв., от
което съдът достига до извода, че заемната сума е усвоена от
ответното дружество.Сумата от 3 500 лв. по втория сключен договор
за заем е получена в брой, съгласно представена разписка от
15.06.2018 г., подписана от заемополучателя.Предвид представените
доказателства ищецът се явява изправна страна по договорите за заем.
От експертното заключение по делото по назначената съдебно
икономическа експертиза се установява, че на 18.06.2018 г. от
сметката на дружеството „А. ГРУП“ ЕООД е осъществен банков
превод на сумата от 30 000лв. в полза на дружеството –ищец по
делото, като в счетоводството на дружеството ответник не е
9
осчетоводено плащане на гаранционна вноска по процесните
договори, а като основание за плащането е записано основание за
превод “Информация за получателя „-По договор за заем 183-ДЧ
18.06.2018г.“. При ищеца за сумата са взети счетоводни записи
„Депозити по гаранции“ в размер на 700 лв.-с аналитичност „А.
ГРУП“ЕООД К 182 и в размер на 29 300 лв.- с аналитичност „А.
ГРУП“ЕООД К 183.
При това положение съдът намира, че е доказано внасянето на
общата сума от 30 000 лв.-предназначени за гаранционна вноска по
двата договора, съгласно чл.1.2 от договора или изпълнено е
условието за пораждане на неговото действие.
По Договор №182ДЧ-15.06.2018г. към датата на прекратяване на
договора 01.11.2021 г. са начислени неплатени лихви в размер на
1 077, 16 лв., а по Договор № 183 ДЧ-18.06.2018г. към датата на
прекратяване на договора 01.11.2021г. са начислени неплатени лихви в
размер на 46 131,17 лв.Неплатени са и главниците по договорите,
които се дължат на последната падежна дата от същия.
Вещото лице е констатирало, че са извършени плащания по двата
договора в размер на 80 800 лв.за периода от 23.03.2020г. до
10.10.2023г., част от които са отнесени от ищеца по други договорни
задължения, като 53 958,33 лв.- са отнасяни като погашения на лихви
по двата процесни договора, а за горницата до 80 800лв. са отразени
като плащания по други сключени с ответниците договори,
независимо от записаното в платежните документи основание –
Договор 182/183/18.06.2018г.
При така установеното съдът намира, че претенцията за сумата от
87 900 лв.-неустойка по чл.2.7 от Договор за заем №183-ДЧ-
18.06.2018г. и за сумата от 2 100 лв.- неустойка по чл.2.7 от Договор
за заем № 182-ДЧ-15.06.2018 г. е неоснователна по следните
съображения:
Клаузата на чл.2.7 от сключените два договора за заем е нищожна,
10
поради противоречие с добрите нрави.Това е така, тъй като наред с
уговорената наказателна лихва в чл.2.6 от договорите, в размер на 5%
месечно, начислена върху остатъчната сума при забава в погасяване на
дължимата вноска дори с един просрочен ден или при частично
погасяване на вноска в размер по-малък от този по погасителен план,
е уговорена и неустойка, която се дължи при предсрочно
едностраннно прекратяване на договора по чл.2.7 от него и обявяване
на предсрочна изискуемост на задълженията по него. Макар в случая
заемателят да няма качеството на потребител,а солидарния длъжник
да не се ползва от потребителска защита, поради това че той е
управител на ответното дружество и като лице, участващо в
управлението му получава заема за нуждите на професионалната
дейност на първия ответник, то не може да се отрече наличието на
порок на уговорката за начисляване на 60 % неустойка върху цялата
заемна сума, който е толкова съществен, че води до нищожност ,
поради противоречие с добрите нрави-неустойката се начислява върху
главница, която все още не е падежирала и е в особено голям
размер,така че излиза извън присъщите на неустойката
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.Начисляването
й върху непадежирали задължения по същество представлява
предварителна санкция за неизпълнение.При това същата е
кумулирана със санкцията по чл.2.6 и чл.2.8 от договора, което би
довело до неоснователно обогатяване на заемодателя и противоречи
на добрите нрави.Нищожността на клаузата на чл.2.7 от договора
изключва правото на ищеца да претендира обезщетение въз основа
тази недействителна клауза.
По тези съображения искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Дължат се сторените от ответника съдебно деловодни разноски 500
лв.-депозит за вещо лице и 3 600 лв.-адвокатски хонорар, съгласно
представения по делото списък на разноските.
11
Водим от изложеното Окръжният съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „НОВО ФИНАНС“ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.В., ул.“И. С.“ №2,
представлявано и управлявано от Б. П. срещу „А. ГРУП“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Добрич, ж.к.“Д.“,
управлявано и представлявано от А. Г. А. и срещу А. Г. А. ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Добрич, ул.“С. С.“ **** с правно
основание чл.422 от ГПК и с цена на обективно съединените искове
сумата от 87 000 лв.-неустойка по Договор за заем №183- ДЧ-
18.06.2018 от 18.06.2018г. и за сумата от 2 100 лв.-неустойка по
Договор за заем № 182 –ДЧ-15.06.2018г. от 15.06.2018г.
ОСЪЖДА „НОВО ФИНАНС“ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.В., ул.“И. С.“ №2, представлявано и
управлявано от Б. П. да заплати на „А. ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Добрич, ж.к.“Д.“,
управлявано и представлявано от А. Г. А. и срещу А. Г. А. ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Добрич, ул.“С. С.“ **** сумата от
4 100 лв./четири хиляди и сто лева/-съдебно деловодни разноски по
делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
гр.В. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
12