№ 24893
гр. С, 26.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:С И
като разгледа докладваното от С И Частно гражданско дело №
20211110167008 по описа за 2021 година
Производството е образувано по заявление на „ТЕЦ С“ ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, насочено срещу В. Т. Х., ЕГН
********** и Т. Д. Х., ЕГН **********, и двамата с адрес гр.С, ж.к.Я бл..... за вземания за
доставена топлинна енергия и дялово разпределение в имот, отчитан с абонатен №. По
делото на 09.12.2021 г. е издадена заповед за изпълнение за всички претендирани от
заявителя вземания, а с разпореждане от 22.03.2022 г. съдът е постановил издаване на
изпълнителен лист срещу длъжника Т. Х..
На 23.05.2022 г. последният е подал частна жалба срещу така постановеното
разпореждане, а с нарочна молба от 24.06.2022 г. е поискал да бъде освободен от внасяне на
дължимата се държавна такса за въззивното производство. С молбата от 24.06.2022 г.
длъжникът Х. е представил декларация по чл.83, ал.2 от ГПК в ксерокопие. С оглед на това,
с разпореждане от 29.06.2022 г. съдът е дал възможност на длъжника да представи в
оригинал посочената декларация, като му е изпратил образец от същата. Съобщението за
дадените от съда указания и срок е изпратено на посочения в исковата молба адрес на
пълномощника на ищеца и получено от последния от 29.08.2022 г.
В дадения от съда срок, изтичащ на 05.09.2022 г., длъжникът, чрез пълномощника си
е депозирал по електронната поща на съда отново ксерокопие на декларацията по чл.83, ал.2
от ГПК. Последната обаче не е годен документ, въз основа на който да се извърши преценка
относно възможностите на страната да заплати дължимите такси в производството.
Действително, в ГПК е предвидена възможност страните да извършват процесуалните
действия в писмена или в електронна форма. Така подадената от длъжника декларация
обаче не представлява електронен документ по смисъла на Закона за електронния документ
и не отговаря на изискванията по чл.102ж от ГПК. Тук за пълнота на изложението следва да
се отбележи, че се касае за специално изискване на закона страната да декларира определени
обстоятелства, относими към възможността й да заплати таксите по делото, за верността на
които тя носи и наказателна отговорност. Ето защо декларацията следва да бъде подадена в
оригинал и подписана лично от страната /в писмена или в електронна форма/, която иска да
се възползва от правото си по чл.83, ал.2 от ГПК, а не в копие.
С оглед на това, съдът приема, че длъжникът не е изпълнил указанията му и предвид
липсата на представена годна декларация по чл.83, ал.2 от ГПК, молбата на Т. Д. Х. за
освобождаване от такси по делото следва да бъде оставена без уважение.
1
По изложените по-горе съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на длъжника Т. Д. Х., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ж.к.Я бл....., за освобождаване от държавна такса по подадената от него частна жалба
по настоящето ч.гр.дело № 67008/2021 г. по описа на СРС.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2