Р Е Ш Е Н И Е
№347/25.2.2022г.
гр. Пловдив, 25 февруари 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и четвърти февруари, две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Г.Г., като разгледа административно дело №289 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Р.К.П., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, представлявана от адвокат В.Р.- пълномощник, обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) с №21-0325-000126 от 31.12.2021г., издадена от началник на Районно управление (РУ), гр. Първомай, при Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с която, на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Претендира се
отмяна на заповедта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по
делото разноски. Твърди се, че издателят на заповедта не разполага с нужната
материална компетентност, представляващо индиция за заявено искане за обявяване
нищожността на заповедта.
Освен това, с жалбата е заявено искане, на основание чл.90 от АПК, да бъде спряно предварителното изпълнение на заповедта, респективно за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед.
Ответникът- Г.З.Г.- началник на РУ- Първомай при ОД на МВР- Пловдив, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
По делото е приета молба-становище с Рег.№********* от 27.01.2022г. (лист 6) на началник на РУ- Първомай при ОД на МВР- Пловдив за неоснователност на жалбата; при евентуално уважаване на жалбата, възразява разноските за адвокатско възнаграждение на другата страна да бъдат намалени до минималното възнаграждение по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.).
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповед, с която се прилага ПАМ от вида на оспорената по делото (чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. В случая, оспорената заповед (лист 8) е връчена на жалбоподателката П. на 16.01.2022г., според нарочна разписка, обективирана в заповедта (лист 8а). От своя страна, жалбата (листи 3-4) е подадена чрез ответника на 18.01.2022г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда намира за установено от фактическа страна следното:
На 30.12.2021г., около 16:10ч. е извършена проверка на място, в гр. Първомай, на ул. “Цариградска“ до №7, от служители в РУ- Първомай при ОД на МВР- Пловдив.
В рамките на проверката е прието за установено, че жалбоподателката П. управлява в посока от изток към запад моторно превозно средство (МПС), представляващо лек автомобил “БМВ Х5 Х ДРАЙВ 30Д“, с Рег.№****, собственост на Т.К.И., ЕГН **********. Жалбоподателката е поканена да бъде изпробвана с техническо средство, представляващо полеви тест “DRAGER DRUGCHEK 3000”, с №ARPC-0023, за евентуална употреба от нейна страна на наркотични вещества или техни аналози, на което тя отказва.
От Т.А.Х.- мл. автоконтрольор в РУ- Първомай при ОД на МВР, е попълнен Талон за изследване с №0062048 (лист 11), представляващ Приложение №1 към чл.3, ал.2 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба №1/19.07.2017г.).
Според отразеното в талона за изследване, П. е уведомена, че в срок до 45 минути от връчването на талона следва да се яви за медицинско изследване във ФСМП (филиал на спешна медицинска помощ) гр. Първомай. Пак според съдържанието на талона, същият е връчен на жалбоподателката на 30.12.2021г. в 17:05ч.
По делото на се ангажирани доказателства П. да се е подложила на медицинско изследване за установяване на евентуална употреба от нейна страна на наркотични вещества или техни аналози, нито пък дори се твърди такова нещо.
Освен посоченото, Т.А.Х. съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия АД, бл.№092329 от 30.12.2021г. (лист 7), с който деянието на П., изразяващо се в отказ да бъде изпробвана с техническо средство, представляващо полеви тест “DRAGER DRUGCHEK 3000”, с №ARPC-0023, за евентуална употреба от нейна страна на наркотични вещества или техни аналози, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Според процесния АУАН, при съставянето му от жалбоподателката П. са иззети СУМПС №*********, както и контролен талон (КТ) №6871002.
Видно от процесния АУАН, същият е подписан от жалбоподателката П. с вписано възражение “Имам“. В съставения АУАН е отразено обстоятелството, че на П. е издаден Талон за изследване с №0062048.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противно на направеното в тази насока възражение от жалбоподателката.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. А по аргумент от разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП, службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (лист 22) на министъра на вътрешните работи, с която заповед са определени служби (основни структури на МВР) за контрол по ЗДвП, между които и Областните дирекции на МВР (точка 3. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №317з-391 от 06.02.2017г. (листи 9-10) на директора на ОД на МВР- Пловдив, с която заповед началниците на РУ (районни управления) на МВР при ОД на МВР- Пловдив са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б”а” и т.6 от ЗДвП (точка І.2. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №8121К-10000 от 03.09.2021г. (лист 23) на министъра на вътрешните работи, с която заповед Г.З.Г., издал оспорената по делото заповед, е преназначен на ръководна длъжност “НАЧАЛНИК IІ СТЕПЕН на Районно управление- Първомай при Областна дирекция на МВР - Пловдив”, считано от датата на встъпване в длъжност. Според нарочно отбелязване върху заповедта, ответникът е запознат със същата на 07.09.2021г.
Така посоченото определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от материално и териториално компетентен орган, противно на възражението на жалбоподателката в тази насока.
Съгласно посочената като основание за прилагане на процесната ПАМ разпоредба на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, временно, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, се отнема СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство (МПС) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 (по реда на Наредба №1/19.07.2017г.) установените стойности са определящи.
Освен това, с разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е предвидено, че редовно съставените актове (АУАН) по закона се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Макар последно посочената разпоредба да урежда отношения, свързани с реализирането на административнонаказателната отговорност спрямо лица, извършили административни нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната уредба на материята в чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Следователно, опровергаването на отразените в АУАН констатации е в тежест за жалбоподателя.
В случая, обстоятелствата, че П. отказва да ѝ бъде извършена проверка за евентуална употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство, представляващо полеви тест “DRAGER DRUGCHEK 3000”, с №ARPC-0023, както и че не изпълнява предписанието за медицинско изследване за евентуална употреба на наркотични вещества или техни аналози, за което е издаден Талон за изследване №0062048, се явяват установени по делото и не са спорни между страните.
Съответно, налице е фактическото основание за издаване на оспорената по делото заповед, а именно отказ на водач да му бъде извършена проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство, представляващо “DRAGER DRUGCHEK 3000”, с №ARPC-0023.
При това положение, настоящият състав на съда приема за установено, че оспорената по делото заповед е издадена при наличието на фактическо основание за целта и съответно без противоречие с относимите материалноправни норми на ЗДвП.
Оспорената по делото заповед е издадена в съответствие с изискванията за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, предвид направеното посочване в същата на фактическите и правните основания, послужили за нейното издаване, както и редът за обжалването ѝ.
Процесната ПАМ е приложена за законоустановения срок, а именно- до решаване на въпроса за отговорността на жалбоподателката, но не повече от 18 месеца, като според приетата по делото нарочна справка за нарушител/водач (листи 12-13), спрямо жалбоподателката П. е издадено наказателно постановление (НП) №21-0325-000960 от 10.01.2022г., с което НП, на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, ѝ е наложена глоба в размер от 2 000,00 лева и е лишена от право да управлява МПС за срок от 24 месеца заради извършено нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 (от ЗДвП). Посоченото НП е издадено въз основа на процесния АУАН (АД92329 от 30.12.2021г.) и заверено копие от същото е прието като доказателство по делото (лист 25).
Предвид последно посоченото, настоящият състав на съда приема, че при издаване на оспорената заповед е спазен принципът за съразмерност, нормативен израз на който са нормите на чл.6 от АПК, които установяват следното: (1) административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо; (2) административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
Най-сетне, настоящият състав на съда намира оспорената по делото заповед за издадена и в съответствие с целта на закона, а именно да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения.
Ето защо, като издадена от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта, без противоречие с материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона, оспорената по делото заповед е валиден и законосъобразен административен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
По отношение на заявеното искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед, настоящият състав на съда констатира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.6 от ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.
От своя страна, с разпоредбата на чл.166, ал.4 от АПК е предвидена възможност за съда да спре допуснато предварително изпълнение на административен акт по силата на закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол на акта, и при наличието на условията по чл.166, ал.2 от АПК, а именно, ако допуснатото предварително изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.
В случая, от страна на жалбоподателката не са ангажирани каквито и да било доказателства, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената по делото заповед би могло да ѝ причини значителна или трудно поправима вреда, поради което искането за спиране изпълнението на оспорения акт, предварително допуснато от закона, се явява немотивирано и недоказано на основания, които биха се противопоставили на защитени държавни, обществени и други интереси.
Съответно, искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на ЗППАМ с №21-0325-000126 от 31.12.2021г. е неоснователно и като такова не следва да бъде уважено.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателката е неоснователно и не следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.К.П., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с №21-0325-000126 от 31.12.2021г., издадена от началник на Районно управление- Първомай при Областна дирекция на МВР- Пловдив, с която, на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявеното искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с №21-0325-000126 от 31.12.2021г.
Решението не подлежи на обжалване, а в частта му, с която е оставено без уважение искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с №21-0325-000126 от 31.12.2021г., имаща характер на определение, може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/