№ 134
гр. Сливен, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20232230201665 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от М. Й. П. с ЕГН ********** от гр.
Сливен, подадена чрез процесуален представител, против НП № 23-0804-005040 от
17.10.2023 год., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с което
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 10
контролни точки.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
процесуален представител, който поддържа жалбата, моли да бъде отменено НП и
претендира направените по делото разноски.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представител, който да изрази становище по жалбата. По делото е постъпило
писмено становище от процесуален представител на въззиваемата страна, в което изразява
становището си по съществото на делото, моли издаденото НП да бъде потвърдено като
законосъобразно и прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и
по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
На 18.08.2023 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 890917 против жалбоподателя за
1
това, че на 18.08.2023 год. около 03,20 часа в гр. Сливен, по бул. „И.В.” до бл. 86 в посока
ЖП - гара Сливен управлява собствения си лек автомобил „Алфа Ромео” с рег. № *****,
като след извършената проверка с ОДЧ се установило, че автомобилът е с прекратена
служебно регистрация поради липса на ЗГО от 24.05.2022 год. В акта било посочено, че е
нарушена разпоредбата на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен лично на
жалбоподателя на 18.08.2023 год. (л. 8 от делото).
Въз основа на акта било издадено процесното НП № 23-0804-005040 от 17.10.2023
год., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с което на
жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева
и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1
от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 год. на МВР били отнети 10 контролни точки. В НП било отразено, че
материалите по горепосочения АУАН били изпратени в РП – Сливен по данни за
престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК с писмо с рег. № 804000-9499/24.08.2023 год.,
започната била проверка, завършила с Постановление за отказ за образуване на наказателно
производство с вх. № 4319/2023 год. от 16.10.2023 год. на РП и с мнение за налагане на
административно наказание. В НП било отразено още, че на основание чл. 189з от ЗДвП за
нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН предвид високата обществена
опасност на деянието и неговият негативен отзвук сред останалите участници в движението.
НП било връчено лично на жалбоподателя на 21.11.2023 год. (л. 9 – 10 от делото).
От приложеното към административнонаказателната преписка заверено копие от
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 09.10.2023 год. на РП –
Сливен се установява, че наблюдаващият прокурор е приел, че от обективна и субективна
страна бил осъществен състава на престъплението по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, но
деянието само формално осъществявало признаците на състава на престъплението, тъй като
неговата обществена опасност била явно незначителна по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК (л. 11
– 12 от делото).
От приложената по делото служебна справка от Сектор „ПП“ към ОД на МВР –
Сливен се установява, че до жалбоподателя било изготвено Уведомление с рег. № 804р-
2807/25.05.2022 год. за служебно прекратена от 24.05.2022 год. регистрация на процесния
лек автомобил, като не са представени доказателства, че същото е изпратено и връчено на
жалбоподателя (л. 44 – 45 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от
обжалването. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на извършено от
жалбоподателя административно нарушение, като въззиваемата страна не ангажира
доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка. От събраните по
делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на посочената дата в НП
2
на жалбоподателя била извършена проверка, при която било констатирано, че същият
управлявал лек автомобил „Алфа Ромео” с рег. № *****, като автомобилът бил със
служебно прекратена регистрация от 24.05.2022 год., поради липса на ЗГО, като било
посочено, че с това е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на
пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.
574, ал. 11 от КЗ, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Следователно
с цитираната разпоредба на чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП законодателят е вменил
задължение на съответния административен орган да уведоми собственика на съответното
пътно превозно средство за прекратяването на регистрацията. В настоящия случай не се
установява по несъмнен начин собственикът на процесния автомобил жалбоподателя П. да е
бил уведомен по надлежния ред от ОД на МВР - Сливен за служебно прекратената
регистрация на ППС. От приложената служебна справка от Сектор „ПП“ към ОД на МВР –
Сливен се установява, че е изготвено уведомление до жалбоподателя, но същото не му е
било връчено по надлежния ред и жалбоподателят не би могъл да знае за прекратената
регистрация на процесното МПС. В Решение № 130/06.10.2021 год. по КАНД № 116/2021
год. по описа на СлАС е посочено, че вмененото обаче във вина на водача административно
нарушение не е съставомерно от субективна страна, доколкото по делото липсват
доказателства към датата на проверката ответникът по касацията да е бил уведомен от
ОДМВР за служебната дерегистрация на автомобила. При тази неустановеност въобще на
извършване на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, виновно от
жалбоподателя, наложеното наказание е неоснователно и трябва да бъде отменено.
Ето защо, доколкото извършеното нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не е доказано
по безспорен и категоричен начин, съдът намира, че следва да отмени атакуваното НП като
незаконосъобразно и необосновано.
В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на разноските във вид на адвокатско възнаграждение и
същите следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на
чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по -
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В
чл. 36, ал. 2 от ЗА е посочено, че размерът на възнаграждението се определя в договор
между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, както и че този размер трябва
да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В разпоредбата на чл. 7, ал.
3
2, т. 1 от Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела с определен интерес до 1000,00 лева, възнаграждението е в размер на 400,00 лева. В
с.з. процесуалният представител на жалбоподателя претендира да им бъдат присъдени
разноски, които съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие (л.
7 от делото) са в размер на 500,00 лева, поради което съдът намира, че възражението на
въззиваемата страна срещу размера на разноските, посочено в придружителното писмо и в
становището на процесуалния представител на въззиваемата страна (л. 2 и л. 52 от делото), е
основателно. Ето защо съдът следва да присъди разноски в размер на 400,00 лева, като до
претендирания размер от 500,00 лева, следва да се отхвърли, като неоснователно.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0804-005040 от 17.10.2023 год.,
издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с което на М. Й. П. с
ЕГН ********** от гр. Сливен, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца на основание чл. 175, ал.
3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-
2539 на МВР са отнети 10 контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Сливен да заплати в полза на М. Й. П. с ЕГН **********
от гр. Сливен, разноски размер на 400,00 (четиристотин) лева, представляващи платено
адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ до претендирания размер от 500,00
(петстотин) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4