№ 233
гр. Кюстендил, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Хр. Костадинова
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Гражданско дело №
20221500100148 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в съда искова
молба, предявена от „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Оборище, ул. „***“ № 19 срещу П. Б. /***/, с адрес в
РБългария: гр. Кюстендил, ул. „***“ № 5 за присъждане на сумите: 31 272.52 лв.-
главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 7 734.04 лв.- договорна
(възнаградителна) лихва, дължима за периода от 21.12.2019 г. до 27.03.2022 г. (вкл.) и
сумата 399.12 лв.- обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава), дължима за
периода от 21.12.2019 г. до 27.03.2022 г. (вкл.), които суми произтичат от неизпълнение
на Договор за кредит за текущо потребление от 20.04.2018 г. Претендират се и
разноски по делото.
В писмения отговор на ответника не се оспорват обстоятелствата, на които се
основават предявените срещу него искове. Изразява се становище за основателност на
претенциите за заплащане на договорна (възнаградителна) лихва в размер на 7 734,04
лева и на обезщетение за забава в размер на 399,12 лева, и частична неоснователност
на предявения иск за заплащане на главница за разликата над сумата от 27072,52 лева
до пълния претендиран размер от 31 272,52 лв.
В съдебно заседание страните изразяват становище за постановяване на решение
съобразно представените по делото доказателства.
ОС-Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени
същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК,
намери за установено следното от фактическа страна и правна страна:
Пред ОС Кюстендил са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
1
Страните не спорят относно обвързаността им от процесното облигационно
правоотношение. Не е спорно също така, че с Договор за кредит за текущо
потребление от 20.04.2018 г. ищцовата банка е предоставила кредит на ответника в
размер на 35 000 лева, със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на
неговото усвояване, и падеж 20.04.2028 г., съгласно погасителен план - приложение №
1 към договора за кредит.
Не се спори, че кредитът е предоставен при условията по Договор за ползване на
пакети „Частно банкиране" и тъй като кредитополучателят към датата на
предявяването на исковете - 28.03.2022 година не е погасил 27 броя месечни вноски с
общ размер 13 620,66 лева, е нарушил условията за ползване на преференциите, и
приложимият лихвен процент е увеличен чрез увеличаване на надбавката.
Не се спори, че банката е упражнила предвиденото в т. 19.1.1 от общите условия
към процесния договор право да превърне кредита в предсрочно изискуем, с
предявяване на исковата молба. На тази плоскост съдът съобразява константната
съдебна практика, намерила отражение в редица актове на върховната инстанция,
между които и Решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, I т. о.,
където е прието, че релевантен по съществото на спора по осъдителен иск за вземане
въз основа на договор за банков кредит поради упражнено от страна на банката право
да обяви кредита за предсрочно изискуем е фактът на съобщаване на длъжника от
страна на банката на това нейно изявление, като същото може да се обективира в
самата искова молба и поражда правни последици с връчването на препис от нея на
ответника по иска.
Не се оспорва и дължимостта и размера на претенциите за договорна
(възнаградителна) лихва и обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава).
По делото е безспорно установено, че към датата на предявяване на иска
ответникът не е изплатил претендираните суми, което обуславя правния интерес на
банката от предявяване на настоящия иск, с който се претендира и законната лихва за
забава от момента на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумите, както и направените съдебни разноски.
В хода на съдебното производството на 05.05.2022 г. е извършено от страна на
ответника плащане на част от претендираната главница в размер на 4 200 лева, поради
което на основание чл.235, ал.3 ГПК, ще съдът ще се съобрази с този факт, при което
ще приеме искът с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ за
дължима по кредита главница за основателен за сумата от 27 072.52 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 28.03.2022 г. до окончателното й
изплащане, като за разликата от уважения размер до претендирания такъв от 31 272.52
лева, ще отхвърли иска, като неоснователен.
Исковете за възнаградителна лихва в размер на 7 734.04 лева и обезщетение за
забава в размер на 399.12 лева ще бъдат изцяло уважени.
По разноските:
На ищцовата банка се следват изцяло заплатените в производството разноски на
основание чл.78, ал.1 ГПК. Съдът счита, че в случая е неприложима разпоредбата на
чл.78, ал.3 ГПК. Преценката за частична неоснователност на иска за главница съдът
направи въз основа на настъпил в хода на делото факт - плащане на дължимата сума от
страна на ответника, с което същия е погасил частично задължението си. Към момента
на подаване на исковата молба и до посочения момент за плащане погасяване на
задължението не е извършено и ищецът е следвало да предяви горепосочения
2
осъдителен иск, както и да стори разноски по делото. Несъмнено в случая ответникът с
поведението си е дал повод за завеждане на делото, тъй като претендираната сума не е
била платена своевременно, което е наложило да се иска принудително
удовлетворяване на вземането, чрез предявяване на осъдителната искова претенция.
Разноските в полза на ищцовата банка ще бъдат присъдени в пълния претендиран
размер, съгласно приложен по делото списък по чл.80 ГПК, а именно: 1576.23 лева за
заплатена държавна такса и 450.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Б. /***/, с ЛНЧ ********** и адрес в РБългария: гр. Кюстендил, ул.
„***“ № 5, да заплати, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430, ал.1 и ал. 2 от ТЗ и
чл.86, ал.1 ЗЗД на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Оборище, ул. „***“ № 19 сумите, произтичащи от
Договор за кредит за текущо потребление от 20.04.2018 г., а именно: 27 072.52 лева
(двадесет и седем хиляди седемдесет и два лева и петдесет и пет ст.) главница, ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на исковата молба –
28.03.2022 г. до окончателното изплащане; сумата от 7 734.04 лева (седем хиляди
седемстотин тридесет и четири лева и четири ст.) възнаградителна лихва, дължима за
периода от 21.12.2019 г. до 27.03.2022 г. включително и сумата от 399.12 лева (триста
деветдесет и девет лева и дванадесет ст.) обезщетение за забава, дължима за периода от
21.12.2019 г. до 27.03.2022 г. включително, като за разликата над присъдената главница
в размер на 27 072.52 лева до претендираната такава от 31 272.52 лева ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П. Б., с ЛНЧ ********** и адрес в РБългария: гр. Кюстендил, ул. „***“
№ 5, да заплати, на основание чл.78, ал.1 ГПК, на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. „***“ № 19 сумата от
2026.23 лева (две хиляди двадесет и шест лева и двадесет и три ст.) сторени в
производството деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд – София
в 2- седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
3