Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………
Гр.ПЛЕВЕН 01.10.19 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД наказателна колегия в публично заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
ЕМИЛ БАНКОВ
КРИСТИНА ЛАЛЕВА
при секретаря АЛЕКСАНДРА СЕРГЕВА и в присъствието на прокурора КРАСИМИР ЯЧЕВ, като разгледа докладваното от съдията Банков ВЧНД № 573 по описа за 2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 441/21.06.19г., постановено
по НЧД № 1188/19г. Районен съд-Плевен наложил на основание чл.24а, ал.4, т.1 от ЗБППМН възпитателна мярка по чл. 13,
ал. 1, т. 11 от ЗБППМН – настаняване в Социално-педагогически интернат с.***,
община Тутракан, обл.Силистра за срок от една година по отношение на малолетния Н.К.К., ЕГН**********.
Недоволен от постановения съдебен акт е останал защитникът на малолетния, която го обжалва, като навежда доводи, че същият е неправилен. Сочи, че ЗБППМН предвижда и други възпитателни мерки, които не изискват отделяне на детето от семейната среда, които съдът не е обмислил, а също и, че при тези обстоятелства отдел „Закрила на детето“ има компетентност да се намеси и да настани детето при роднини или в приемно семейство. Моли въззивния съд да отмени решението на Районния и да постанови ново, с което да наложи друга възпитателна мярка или да сезира отдел „Закрила на детето“.
Постъпил е отговор на въззивната
жалба от МКБППМН-гр. Долна Митрополия, в който органът е ангажирал мнение, че
въззивната жалба е неоснователна, а постановеното решение е правилно.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен изразява становище, че жалбата е неоснователна, а постановеното от РС решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съдът,като прецени доказателствата по делото и взе предвид доводите на страните,констатира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.24а,ал.5 от ЗБППМН и от легитимирана страна, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
От събраните в хода на
производството пред първоинстанционния съд доказателства се установява,че на основание чл.16 от ЗБППМН в МКППМН – гр.
Долна Митрополия било образувано
възпитателно дело спрямо малолетният Н.К.,
ЕГН********** с оглед данни за извършени кражби,
счупване прозорци на частни домове и други противообществени прояви.
След извършване на
дейност по събиране и обобщаване на доказателства по случая / в т.ч. изготвяне
на възпитателен доклад/, след изслушване на посочените в закона лица, комисията
взела Решение №9 от 31.05.2019г., с което предложила на РС- Плевен да наложи
възпитателна мярка по чл.13, ал.1, т.11 от ЗБПММН на малолетния Н.К., а именно „ Настаняване в
социално педагогически интернат в с. ***, за срок от една година“.
От приложения към делото възпитателен доклад са установява,
че Н.К. произхожда от многодетно семейство, като бащата по документи се
води неизвестен. Има още седем сестри и
един брат /според Социален доклад №МКБППМН06-48/30.05.19г./. Живее при лоши социално-битови условия. Относно здравето му няма данни за здравословни
проблеми. За него както и за другите живеещи в едно
домакинство деца не се полагат грижи, контрола
е занижен, упражняван единствено от
голямата сестра- 13-годишна и Н.К. извършва множество противообществени прояви. Въпреки това,
майката неглижира ситуацията, и не
упражнява необходимия родителски
контрол по отношение на поведението и действията на сина си, както и на другите си деца. Същата през
големи периоди от време отсъства от къщи, като обяснява, че работи в чужбина.
Представящият се за биологичен баща също не полага грижи за малолетния,
заявявайки, че той е неконтролируем.
До
момента за Н.К. са разгледани две възпитателни дела:
-24.10.2018год. по сигнал на РП гр.Плевен за счупени прозорци на частен
дом.
-08.04.2019г. сигнал от ОУ „Св.СВ.Кирил и Методий“ /председател на
училищната комисия ЗППМН/, за това, че малолетният когато е в училище е
агресивен, но от ІІ учебен срок трайно не посещава училище, скита в селото и на
14.03. е видян да чупи стъкла в частен дом. Не може да бъде открит в дома.
Наложени до момента на Н.К.
възпитателни мерки са: предупреждение, надзор от обществен възпитател,
консултации в ЦОП - Долна Митрополия и предупреждение с 6-месечен изпитателен
срок за настаняване във ВУИ. По данни на мл. полицейски инспектор, през месец
април е разкрита кражба от частен дом извършена от Н.К. и сестра му ***.
Взетото решение от възпитателното дело месец април не може да се изпълнява,
защото бащата нехае за съдбата на сина си, не го води на консултации с педагог
и заявява, че не може да го контролира. Същите обяснения дава и когато
представители на училището, където е
записан като ученик малолетния посещават дома, за да върнат детето в класната
стая. Подобно е и отношението на майката.
По възпитателното дело след беседа, извършена от Комисията
се установило, че малолетният К. няма връзка с родителите си, не изпитва обич
към никого от членовете на семейството си, освен към най-малкото дете -пет
месечното бебе ***. Според Социалния доклад, малолетният проявява привързаност
към дядото по бащина линия, но това чувство е породено от желание да живее
извън семейството си. Майката през известни периоди отсъства от дома и работи в
чужбина. К. живее с чувството,че е нежелано и отхвърлено дете, бяга от къщи
поради липса на подкрепа и грижи от семейството си. В хода на проведеното пред
първоинстанционния съд съдебно следствие майката и бащата заявяват, че не могат
да контролират сина си, който редовно бяга от къщи и се скита безпризорен.
Съобразявайки доказателствата РС е преценил,че досегашните мерки за въздействие върху малолетния не са коригирали поведението му /напротив същият не е променил възприетия начин на живот/, поради което спрямо него следва да се приложи именно мярката „Настаняване във СПИ“.Настоящата инстанция напълно се солидаризира с това мнение.Единствено по този начин малолетният ще посещава училище, ще се образова и квалифицира, ще бъде под надзора на педагози, които ще се ангажират с възпитанието му.
В този ред на мисли въззивният съд преценява като неоснователно възражението на защитника на малолетния, че спрямо последния могат да бъдат наложени други мерки по ЗБППМН, които да не го отделят от семейната му среда. На първо място, както бе изяснено и по-горе спрямо малолетния са налагани вече три от предвидените в цитирания нормативен акт мерки, които не са дали резултат. Освен това от проведената беседа с малолетния е установено, че той няма желание да живее със семейството си, затова често бяга от него, а от друга страна родителите му заявяват, че не могат да го контролират и не изразяват никакво желание да се ангажират с възпитанието и образованието му.
Що се отнася до възражението на защитника на малолетния, че в конкретния случай е по-удачно да се сезира отдел „Закрила на детето“ и спрямо него да се приложи някоя от предвидените в ЗЗД мерки, следва да се отбележи, че по делото е приложен социален доклад от ДСП-Долна Митрополия, отдел ЗД, който подробно изследва средата, в която живее малолетния и неговото поведение и в заключение органът предлага да се наложат възпитателни мерки по ЗБППМН.
Предвид изложеното по-горе Окръжният съд счита,че въззивната жалба е неоснователна,а постановеното от Районния съд решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 441/21.06.19г., постановено по НЧД № 1188/19г. по описа на Районен съд-Плевен.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: