Решение по дело №2040/2014 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1582
Дата: 15 октомври 2014 г.
Съдия: Станислава Пенкова Казакова
Дело: 20141100902040
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 3 април 2014 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.С., 15.10.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение,  -10 състав, в заседание при закрити врати на тридесети септември, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВА КАЗАКОВА

 

 

При участието на секретаря А.Г., като разгледа докладваното от съдия Казакова т.д.№2040 по описа за 2014г. на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл.625 и сл. от ТЗ.

Постъпила е молба от  “Н.И.” ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление: гр.С.,  жк.Б., бл.***, ет.**, ап**  в която се твърди, че  през 2011г.и 2012г. приходите на дружеството са намалели съществено, което е довело до трайни затруднения с изплащането на задълженията на  дружеството. Твърди, че  с влязло в сила решение на СГС е признато за установено, че дружеството има задължения към „С.И.”ЕАД по договор за наем, но дружеството не притежава активи, с които да акумулира средства за изплащане на задълженията си. Твърди, че има задължения и към други  кредитори, произтичащи от търговски сделки, както и публични задължения към държавата и не е в състояние да изпълни паричните си задължения поради неплатежоспособност. Твърди, че е в състояние и на свръхзадълженост, поради което моли съда да  постанови решение по чл.632 от ТЗ.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

         Молителят е представил списък на кредиторите на дружеството, както и счетоводни баланси за  периода 2010г. до  2013г. вкл., както и междинен баланс към 31.03.2014г.

          От представеното решение на СРС по гр.д.№24801/2012г. е видно, че  “Н.И.” ООД е осъдено да заплати на ЕТ”И.К.-Г.”, гр.С. на основание чл.54 от ЗЗД сумата от 560лв., ведно със законната лихва от 21.05.2012г., сумата от 20лв. мораторна лихва и сумата от 100лв. разноски. Решението е влязло в сила на  04.12.2013г.

С решение по гр.д.№23071/13г. СРС е признал за установено по предявения от „С.И.”ЕАД установителен иск по чл.422 вр. чл.232,ал.2, пр.1 от ЗЗД, че ответникът “Н.И.” ООД дължи на ищеца  сумата от 14 394,64лв., наемна цена по договор за наем от 25.02.1998г., със заканата лихва от 18.03.2013г., по иска с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.92,ал.1 от ЗЗД сумата от  4 601,55лв. неустойка за забава, по иска по чл.422 от ГПК вр. чл.232, ал.2,предл.2 от ЗЗД думата от 250лв., такса битови отпадъци, ведно със законната лихва от 18.03.2013г.,  както и сумата от 7,52лв. законна лихва. Ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 1 309,84лв. Решението е влязло в сила на 08.03.2014г.

Представен е договор за наем от 25.02.1998г., сключен между С.И.”ЕАД като наемодател и “Н.И.” ООД като наемател, по силата на който първото дружество е предоставило на второто за временно и възмездно ползване недвижим имот, находящ се в гр.С. срещу наемна цена в размер на 760 000 неденоминирани лева. Срокът на договора е 10 години. Представен е и анекс  към договора от 02.09.2009г., с който наемната цена е променена на 3 000лв.

 Молителят е представил приемо-предавателен протокол от 04.10.2013г., от който е видно, че  във връзка с прекратяването на договора за наем е  предадено фактическото владение на имота, предмет на договора за наем,  от наемателя на  наемодателя.

         От представеното удостоверение на Служба по вписванията, гр.С. е видно, че за периода 01.11.1990г. до 12.06.2014г.  са извършени  следните вписвания по партидата на  “Н.И.” ООД:  продажба на недвижим имот, като дружеството молител е приобретател,  както и продажба на същия имот,   с който молителят се е разпоредил през 2002г.

В централната база на АИС-КАТ към 16.06.2014г. няма данни за регистрирани ППС на името на дружеството, видно от удостоверение на СДВР, отдел „Пътна Полиция”.

 От представения протокол  №1411769 от 06.03.2014г. е видно, че  е извършена от служители на ТД на НАП С. проверка на “Н.И.” ООД, като е установено, че дружеството има  задължения за данъци и осигурителни вноски в общ размер на 862,59лв.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, което не е оспорено от молителя и съдът приема, се установява, че  посочените в молбата по чл.625 от ТЗ публични задължения в размер на 862,59лв. и  други задължения в размер на 22 148,36лв. са отразени в счетоводството на “Н.И.” ООД, но задължение в размер на 23 276,96лв., за което срещу дружеството е предявен установителен иск, не е намерило отражение в счетоводните баланси.  От заключението се установява, че размерът на  публичните задължения на “Н.И.” ООД е установен в резултат на извършената от ТД на НАП С. проверка във връзка с уведомление по чл.78 от ДОПК с протокол, представен по делото. Вещото лице е установило, че  за периода 01.01.-31.03.2014г. не са извършени плащания по  задълженията, посочени от “Н.И.” ООД, а последното плащане към кредитор е извършено преди 31.10.2013г. Показателите за ликвидност за изследвания период са както следва:  към 31.12.2010г.  показателите за обща и  бърза ликвидност са 0,67, а показателите за незабавна и абсолютна ликвидност са 0,17 ; към 31.12.2011г. показателите за обща и бърза ликвидност са 1,25, а тези за  незабавна и абсолютна ликвидност  са 0,50; към 31.12.2012г.  показателите  за обща и бърза ликвидност  са 1,50, а останалите два показателя са 0,75; към 31.12.2013г. показателите за обща и бърза ликвидност са 0,25, а останалите са 0,10  към 31.03.2014г. всички показатели за ликвидност са 0,095.Стойностите  на показателите за финансова автономност  за 2011г. и 2012г са в оптимални  граници, но за останалия период са отрицателни величини, които означава, че дружестовто е декапитализирано и е осъществявало дейността си  единствено  с привлечен капитал, поради което е изцяло зависимо от кредиторите си. Според заключението, към 31.12.2012г. “Н.И.” ООД е било в състояние да обслужва задълженията си  с наличните краткотрайни активи, но през 2013г. и в периода 01.01.-31.03.2014г. съотношението между активи и задължения е променено така, че размерът на  задълженията превишава  от четири  до десет пъти стойността на краткотрайните активи, т.е. същите вече са недостатъчни за осигуряване изплащането на текущите задължения. Вещото лице е установило, че “Н.И.” ООД не притежава дълготрайни активи, чиято евентуална продажба би осигурила парични средства за изплащане на всички задължения. Краткотрайните активи представляват само вземания и парични средства, като дружеството не разполага с материални запаси.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност е необходимо кумулативното наличие на  всички елементи на фактическия състав, установен в чл.608, 625 и 631 от ТЗ, а именно: 1. да е подадена молба от  някое от  лицата по чл.625 от ТЗ; 2. длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3. да е налице изискуемо  парично задължение на  длъжника, породено от или отнасящо се до  търговска  сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане; 4.  да е налице неплатежоспособност  на длъжника по смисъла на чл.608,ал.1 от ТЗ и затрудненията на длъжника  да не са временни  и състоянието да е обективно и трайно.

Молителят  е търговец по смисъла на чл.1,ал.2, т.1 от ТЗ, тъй като е търговско дружество съобразно правно-организационната си форма.

От събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, се установи, че молителят  има изискуеми  парични задължения към кредитори по търговски сделки, както и  публичноправни задължения към държавата, свързани с търговската му дейност.

От заключението на вещото лице се установи, че   стойностите на показателите за ликвидност, които отразяват възможността на дружеството да погаси краткосрочните си задължения с краткотрайните си активи,  за финансовата 2013г. и към 31.03.2014г.  са извън допустимите граници, което означава, че молителят  не може да погаси текущите си задължения с краткотрайните си активи. Стойностите на показателите за финансова автономност и задлъжнялост  за този период са отрицателни величини и  също са под оптималните граници, което означава, че дружеството е декапитализирано и зависимо от кредиторите си. Анализът на финансовото състояние на дружеството сочи, че през 2011г. и 2012г.  показателите за ликвидност и финансова автономност са в оптимални граници, но  за финансовата 2013г. и към 31.03.2014г дружеството не е в състояние да погаси краткосрочните си задължения с краткотрайните активи.  Последните за посочения период са само вземания и парични средства, като дружеството не притежава дълготрайни активи.

Молителят не е погасил задълженията си, като не са събрани доказателства, че неплащането  се дължи на временни затруднения, а също така не е установено, че длъжникът разполага с имущество, което е достатъчно да  покрие задълженията му, без да увреди интересите на кредиторите по смисъла на чл.631 от ТЗ.

С оглед изложеното, съдът счита, са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност, тъй като търговецът не е в състояние да изпълни изискуемите си  парични задължения по търговски сделки и публичноправни задължения към държавата, свързани с търговската му дейност, като  затрудненията му не са временни и   състоянието на неплатежоспособност е обективно и трайно.

За начална дата на неплатежоспособността следва да се приеме 31.12.2013г. , тъй като това е най-ранния момент, към който се установи, че молителят не е в състояние да изпълни изискуемите си публичноправни задължения към държавата и задълженията си по търговски сделки.

С оглед липсата на  налично имущество на дружеството, с което да се покрият разноските  в производството по несъстоятелност към момента на откриването му, съдът е дал срок на кредиторите да предплатят  сумата от 3000лв. за  началните разноски, на основание чл.629б от ТЗ, и им е указал последиците по чл.632,ал.1 от ТЗ, като определението е вписано в книгата по чл.634в от ТЗ. В дадения от съда срок не е предплатена определената от съда сума за покриване на началните разноски, поради което съдът счита, че  са налице предпоставките на чл.632 от ТЗ.

            Водим от горното, съдът

 

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на “Н.И.” ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление: гр.С.,  жк.Б., бл.***, ет.**, ап.** с  НАЧАЛНА ДАТА 31.12.2013г.

          ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на “Н.И.” ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление: гр.С.,  жк.Б., бл.***, ет.**, ап.**

          ДОПУСКА обезпечение чрез обща възбрана и запор върху имуществото на          “Н.И.” ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление: гр.С.,  жк.Б., бл.***, ет.**, ап.**.

          ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на “Н.И.” ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление: гр.С.,  жк.Б., бл.***, ет.**, ап.**.

          ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ “Н.И.” ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление: гр.С.,  жк.*., бл.***, ет**, ап.-**.

          СПИРА  производството по т.д.№2040/14г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-10 състав.

          Решението  подлежи на вписване в търговския регистър към Агенцията по вписванията и може да се обжалва пред Софийски апелативен съд  в седмодневен  срок от вписването му  в търговския регистър.

 

 

                                                                           СЪДИЯ: