Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 169 / 25.02.2020 година, гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд Първи граждански състав
На
двадесети януари през две хиляди и двадесета година
В
публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар
Михаела Бончева
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско
дело номер 2909
по описа за 2019 година, взе предвид
следното:
Предявени са от Д.Г.Д. с ЕГН **********,***
офис **, адв. В.Л.; против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
/ГД „ПБЗН“/ - МВР, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Пиротска” № 171А, представлявана от директора главен комисар Н.С.Н. -
обективно съединени искове с правни основания чл.187 ал.6, вр. ал.5 т.2, вр.
чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР; и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е държавен служител в МВР и работи като младши експерт на длъжността
„началник дежурна смяна" в група „Пожарогасителна и спасителна
дейност" в РС „ПБЗН" – Хасково към РД «ПБЗН»-Хасково, при ГД
„ПБЗН" - МВР - София. Работното му място било в РС „ПБЗН" - Хасково.
Работата изпълнявал на 24 часови смени /дежурства/, които имали непрекъснат
характер. Дежурствата били от по 24 часа с продължителност на работното време
от 8 до 8 часа, съгласно организацията на работа на служителите в посоченото
работно място, като включвали и положения от ищеца нощен труд от 22 часа до 6 часа или общо по 8
часа на смяна. Отработеното време се изчислявало сумирано за отчетен
период, който предвид приложимата редакция на чл. 187 ал. 3 от ЗМВР бил
тримесечен. Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР било 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна
седмица, съгласно чл. 187 ал. 1 от ЗМВР. През периода от 01.10.2016 г. до 01.10.2019 г., ищецът положил 1 600 часа нощен труд на
посочената длъжност, който труд не бил преобразуван/ преизчисляван в дневен в
съответствие с чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ, обн. ДВ от 26.01.2007г.) и получените часове
извънреден труд /след преобразуване на нощен към дневен труд/ в рамките на
работното време, допълнително не са били заплащани като извънреден труд от
работодателя. В случая приложими били разпоредбите на чл.176, чл.178 ал. 1 т. 3
и чл. 187 ал. 3, ал.5 т.2 и ал.9 от ЗМВР, както и чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ - при
наличие на непълнота в специалната уредба. Заплащането на допълнителното
възнаграждение за нощен труд вече било регламентирано в ЗМВР.
През посочения исков период, действали последователно Наредба № 8121з-407/
11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., издадени от министъра на вътрешните работи, уреждащи
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Текстовете на чл. 3 ал. 3 в посочените три наредби били идентични, че при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22 часа и 6
часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В първата от посочените наредби, в чл. 31 ал. 2, изрично било
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове
положен труд между 22 и 6 ч. за отчетния период се умножава по 0.143. Същата
била отменена с приемането на втората наредба, отменена с решение №
8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. На 02.08.2016 г. била
обнародвана третата - Наредба № 81213-776/29.07.2016 г., поради което до този
момент била действаща предходната Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. В Наредба №
81213- 592/25.05.2015 г. и Наредба № 81213-776/29.07.2016 г. липсвала изрична
разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31 ал. 2 от Наредба №
8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143.
Затова следвало да се приеме, че за исковия период е действало правилото на чл.
31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за превръщане на нощните часове в
дневни с коефициент 0.143, която запазила действието си след постановеното
съдебно решение до приемането на новата наредба. Но този ред на преизчисляване
бил неприложим за времето след отмяна на Наредба № 8121 з- 407/11.08.2014 г. за
исковия период от 01.10.2016 г.
до 01.10.2019 г. Липсата на
изрична норма, не следвала да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен и
отчитането и заплащането му като извънреден, тъй като такава забрана би била и противоконституционна.
Налице била празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Доколкото в последните две наредби било посочено, че отново се касае за сумарно
отчитане на работното време, но не бил посочен алгоритъм за преизчисляване,
налице била нормативна празнота по този въпрос.
За процесния период от 01.10.2016
г. до 01.10.2019 г. ищецът
положил нощен труд, както следва:
- За календарната 2016 година: за м. октомври - 40 часа, за м. ноември - 48
часа и за м. декември - 32 часа; всичко общо 120 часа нощен труд, който
преобразуван към дневен бил в размер на 137,16 часа;
-
За календарната 2017
година: общо за м. януари, м. февруари и м. март - 136 часа; общо за м. април.,
за м. май и за м. юни - 136 часа; общо за м. юли, за м. август и за м.
септември - 144 часа; общо за м. октомври, за м. ноември и за м. декември -144
часа; всичко общо 560 часа нощен труд, който преобразуван към дневен бил в
размер на 640,08 часа;
-
За календарната 2018
година: общо за м. януари, м. февруари и м. март- 128 часа; общо за м. април.,
за м. май и за м. юни - 128 часа; общо за м. юли, за м. август, и за м.
септември - 136 часа; общо за м. октомври, за м. ноември и за м. декември - 128
часа; всичко общо 520 часа нощен труд, който преобразуван към дневен бил в
размер на 594,36 часа;
-
За календарната 2019
година до 01.10.2019 г.: общо за м. януари, м. февруари и м. март - 144 часа;
общо за м. април., за м. май и за м. юни - 144 часа; общо за м. юли, за м.
август и за м. септември - 112 часа; всичко общо 400 часа нощен труд, който
преобразуван към дневен бил в размер на 457,2 часа;
или всичко общо за периода –
1 600 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143, възлизал на 1828,8
дневни часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд водело до извънреден
труд от 228 часа, който следвало да бъде допълнително заплатен от ответника.
При изчисляване на размера за основното месечно възнаграждение, увеличено с 50%
съгласно чл. 187 ал. 6 от ЗМВР, всеки извънреден час следвало да бъде
компенсиран от по 6 лева, т.е задължението на ответника към ищеца за исковия
период било в размер на 1 368 лева, което до момента не било изплатено.
Ответникът дължал и лихва за забава върху тази сума за същия период – от 01.10.2016 г. до 01.10.2019 г. в размер от 280 лева.
Предвид изложеното и на основание чл. 178 ал. 1 т. 3, вр. чл. 179 ал. 1 и
ал. 2, вр. чл. 187 от ЗМВР, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника, да му зплати гореописаните суми за главница и за обезщетение
за забава; ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане и направените по делото разноски.
Ответникът депозира отговор на исковата молба в
срока по чл.131 ал.1 от ГПК, като счита предявените искове за допустими, но по
същество – за неоснователни и недоказани, като се иска отхвърлянето им изцяло.
Признава, че ищецът през
процесния период е бил в служебно правоотношение с ответника ГДПБЗН - МВР, възникнало на
основание ЗМВР. Възразява, че претенцията на ищеца била неоснователна, защото
НСОРЗ се прилагала за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички
предприятия по смисъла на § 1 т. 2 от ДР на КТ, с изключение на служителите по трудово
правоотношение в държавната администрация, за които се прилагал чл. 107а КТ (чл. 2 ал. 2 от НСОРЗ). Ищецът бил държавен служител и
неговото служебно правоотношение било уредено в специалния ЗМВР. Правилото за
преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилагало за работещите по трудово
правоотношение, защото в КТ била регламентирана различна нормална
продължителност на дневния и на нощния труд - през деня до 8 часа (чл. 136 ал. 3 от КТ), а през нощта при
5-дневна работна седмица - до 7 часа (чл. 140 ал. 1 изр.ІІ от КТ). Съгласно специалния закон ЗМВР, нормалната продължителност
на работното време на държавните служители в МВР била 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица (чл. 187 ал. 1 от ЗМВР). Съгласно ал. 3 на същата разпоредба, при работа на смени
възможно било полагането на труд и през нощта между 22 ч. и 6 ч., като работните
часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което следвало, че нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа и не била налице твърдяната от ищеца
празнота на правната уредба. Да се извърши исканото
от ищеца преизчисляване, означавало да се дерогира действието на чл. 187 ал. 3 от ЗМВР. През процесния
период действали сочените от ищеца две наредби, съдържащи идентични чл.3 ал.3,
съответстващи на чл.
187 ал. 3 от ЗМВР. Ето защо не била налице празнота, а имало специфична законова уредба, различна от
общата, с която допусната била продължителност на нощния труд от 8 часа. Затова
нямало основание, да се приложи общата
разпоредба за структурата и организацията на работната заплата, а специалната
разпоредба на чл. 187 ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба в изпълнение
на същия закон. Нормалната продължителност на дневното работно време на
държавните служители в МВР била 8 часа (чл. 187 ал.1 от ЗМВР), а положеният труд през нощта бил 8 часа за всеки 24-часов
период. Следователно, съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време
(чл. 187 ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл.
187 ал. 3 от ЗМВР) бил 8 часа : 8 часа, равно на коефициент 1, а не както било по КТ - 8 часа : 7 часа,
равно на коефициент 1,143. За държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от
ЗМВР, какъвто бил ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова
продължителност, той не се трансформирал в дневен такъв, а се заплащал по смисъла на заповед № 8121з- 791/ 28.10.2014 г. на министъра
на вътрешните работи по 0,25 лв. на час. Че не е необходимо транформиране на часовете положен
нощен труд, било и виждането на министъра на вътрешните работи в хода на
процедурата по издаване на Наредба № 8121з—592/ 25.05.2015 г., възприето от
докладната записка peг. № 8121р-20741 от 30.04.2015
г., изготвена от Дирекция „Правно-нормативна дейност" в МВР. Действително, за период от около девет
месеца, който бил извън процесния, през който е действала Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (обн. ДВ, бр. 69 от 19.08.2014
г., в сила от 19.08.2014 г.) се извършвало преизчисляване на часовете положен
нощен труд към дневни, което било в несъответствие с ЗМВР. Това било поправено с Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., като същият подход бил възприет и при създаването на сега действащата Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. Ето защо твърденията на ищеца за приложимост на НСОРЗ към предмета на
този спор били несъстоятелни и искът му бил неоснователен.
Неоснователна
била и ищцовата претенция, за заплащане на нощния труд като извънреден такъв. В чл. 176 от ЗМВР изрично било посочено, че
възнаграждението на държавните служители в МВР се състои от основно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 178 от ЗМВР били посочени допълнителните
възнаграждения, които се изплащат на служителите, като сред тях в т. 3 било и възнаграждението за
извънреден труд. ЗМВР правел ясно разграничение между извънреден и нощен труд. Правото на изплащане
на допълнително възнаграждение за нощен труд било регламентирано в чл. 179 ал. 1 от ЗМВР. В ал.
2 на същия било посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се
определя със заповед на министъра на вътрешните работи, докато размерът на
допълнителните възнаграждения за извънреден труд бил определен в чл. 187 ал. 6 от ЗМВР. В ал. 5 на същата
разпоредба изрично било посочено, че извънредният труд представлява работа извън редовното
работно време до 280 часа годишно, което за служителите от категорията на ищеца
- служители, работещи на смени, се компенсирало с възнаграждение за извънреден труд в размер
на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Видно от
изложеното, законодателят ясно разграничавал извънреден от нощен труд, като
възнагражденията за извънреден труд били посочени в закона, а тези за нощен труд - в
заповед на министъра на вътрешните работи, която за
процесния период била - № 8121 з-791/ 28.10.2014 г. В т. 1 на заповедта било посочено, че за всеки
отработен нощен час или за част от него между 22 и 6 часа на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25
лв. В случая, ищецът неправилно обосновавал своята претенция с текста на чл. 187 ал. 6 от ЗМВР, като търсел допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер, получен при увеличение с 50% върху
основното месечно възнаграждение, което не му се следвало, защото по този ред се
формирал размерът на допълнителното възнаграждение за извънреден труд. Извънреден бил този труд, който се полагал от служителя по
разпореждане или без, но със знанието и без противопоставянето на работодателя
и който труд попадал извън установеното за служителя работно време. Полагането на нощен
труд, когато е в рамките на установеното работно време, не се явявал извънреден труд и с оглед
неговата продължителност от 8 часа не се преобразувал в дневен, умножен по
съответния коефициент (в случая равен на 1), а се заплащал като нощен по смисла на
т.1 от заповед № 8121з-791/ 28.10.2014 г. на министъра на вътрешните
работи. Дори и при общата хипотеза (КТ, НСОР) налично било разбирането, че часовете в повече, които се
получават при преобразуването на нощен в дневен труд не се явяват извънреден
такъв. Тези часове в повече се заплащали също по реда, определен за заплащане на
нощен труд, в каквато насока било и писмо изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП. Предвид изложеното, положеният от ищеца през процесния период нощен труд бил правилно отчетен, полагащото му се
допълнително възнаграждение било правилно определено и заплатено. Така претенцията на ищеца за
заплащане на извънреден труд била неоснователна. Претенцията за лихви имала акцесорен характер и била в пряка зависимост от
дължимостта на главницата, поради което същата се явявала неоснователна. Предвид изложеното, ответникът иска отхвърляне на предявените искове изцяло, като неоснователни и
недоказани като му се присъдят направените по делото
разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена
следната фактическа обстановка:
По
искане на ищеца, по делото бе назначена и изслушана съдебно – счетоводна
експертиза, чието заключение съдът приема като компетентно и безпристрастно
дадено. Вещото лице се е запознало с материалите по делото, както и с
допълнително предоставени му от ответника документи. То е установило, че ищецът
е назначен на длъжността „началник дежурна смяна"
в група „Пожарогасителна и спасителна дейност" в РСПБЗН - Хасково към
РДПБЗН - Хасково, като изпълнявал служебните си задължения на 24 часов сменен
режим с начален час 8 ч. и краен час 8 ч. на следващия ден за периода 01.10.2016
г. – 01.10.2019 г. За този период броят на смените и часовете експертизата е
установила в общ размер от 214 броя 24-часови дежурства по 8 броя нощни часове
на дежурство – общо нощни часове – 1 712. Вещото лице сочи, че ищецът
осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд
24-часови дежурства. В разчетно-платежните ведомости и платежни бележки,
приложени по делото, броят на смените не били отразени. Имало данни за брой часове
нощен труд, който бил заплатен по 0,25 лв. на час.
Представените по делото множество
писмени доказателства не следва да бъдат коментирани от съда, доколкото същите
са били предмет на анализ от съдебно-счетоводната експертиза, чието заключение
съдът кредитира изцяло; както и предвид спорните между страните въпроси, които
не касаят фактите, а приложимите към тях правни норми.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на
предявените искове:
Не се спори от
страните, а и от представените по делото писмени доказателства и заключението
на вещото лице се установява, че те са в служебно правоотношение, по силата
на което ищецът заема длъжността „началник дежурна смяна" в група „Пожарогасителна и спасителна дейност" в РСПБЗН - Хасково към
РДПБЗН - Хасково, като е изпълнявал служебните си задължения на 24- часов
сменен режим с начален час 8 ч. и краен час 8 ч. на следващия ден за процесния
период 01.10.2016 г. – 01.10.2019 г. Не се спори още и от заключението на
експертизата се установи, че в този период той е положил общо 214 броя 24-часови
дежурства по 8 броя нощни часове на дежурство – общо нощни часове – 1 712. Основният
спорен въпрос е, дали нощният труд следва да се преизчисли в часове дневен такъв,
така както претендира ищецът, умножавайки го по коефициент 1.143, и следва ли
резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли
и заплати като такъв. След съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства и предвид приложимата за случая нормативна уредба, както и съобразно
най-новата практика на Окръжен съд – Хасково - съдът достига до отрицателен
отговор на този въпрос.
Съгласно чл.187 ал.1
от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период.
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и
6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период (ал. 3). За положения над определеното работно време труд
държавните служители в МВР, работещи на смени, имат право на възнаграждение за
извънреден труд (ал. 5, т. 2), който се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение (ал. 6). Според чл. 187а ал. 4 от ЗМВР редът
за полагане, компенсиране и отчитане на извънреден труд над ограниченията по
чл. 187, ал. 7 се регламентира с наредбата по чл. 187, ал. 9. През исковия
период е действала Наредба № 8121з -776 от 29.07.2016 г. (ДВ бр. 60 от
02.08.2016 г.) за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители
(отм.). Преди цитираната наредба е действала Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015
г., която е отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. по адм. д. № 5450/2016 г.
на ВАС. От своя страна с Наредба № 8121з - 592 от 25.05.2015 г. е отменена
Наредба № 8121з -407 от 11.08.2014 г., чл. 31, ал. 2 от която постановява, че
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22.00 и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото
число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, каквото
правило не се съдържа в издадените впоследствие наредби. От изложеното се
налага извод, че действалата през исковия период нормативна уредба не предвижда
възможност за преизчисляване на положения нощен труд при сумарно отчитане на
работното време. В тази връзка следва да се отбележи, че с отмяната на Наредба
№ 8121з - 592 от 25.05.2015 г. с постановеното на 11.07.2016 г. решение на ВАС
не е възстановено действието на предходната Наредба № 8121з - 407 от
11.08.2014 г. макар и за времето до
влизане в сила на 02.08.2016 г. на Наредба № 8121з - 776 от 29.07.2016 г., тъй
като с отмяната по съдебен ред на подзаконов нормативен акт не се възстановява
действието на предходния акт, който е уреждал тази правна материя.
Ищецът се позовава
на разпоредбата на чл.9 ал.2 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, според която при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Целта на цитираната
разпоредба е да изравни продължителността на нощния с дневния труд при
сумарното отчитане на работното време. Поради това тя е приложима само в
случаите, когато нощното работно време е с по – малка продължителност от
дневното, както е по трудови правоотношения, при които по силата на чл.140 ал.1
от КТ нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 7 часа. Ограничението за полагане на нощен труд до 7 часа
и възможността за преизчисляването му представлява привилегия за служителите по
трудови правоотношения, която принципно е неприложима за държавните служители в
МВР, за които е изрично предвидено в специалния закон (чл.187 ал.3 от ЗМВР), че
нощният труд е до 8 часа. Възможността за преизчисляване на нощния труд е
приложима и за държавните служители в МВР, но само в случаите, когато
продължителността на нощния труд е под 8 часа, каквото обстоятелство по делото
не е установено, от събраните по делото доказателства. В тази връзка съдът
счита, че отработените от ищеца през исковия период нощни смени са по 8 часа,
от което следва, че поради липса на разлика в продължителността на нощния и
дневния труд положеният от него нощен труд не подлежи на преизчисляване, както
не може да се приеме, че е налице и извънреден труд. За да е налице
извънреден труд, следва да се установи, че реално отработеното време за
съответния период на отчитане надвишава редовното работно време за същия
период. В случая доказателства за положен извънреден труд не са представени.
Именно поради това съдът счита, че преобразуването на нощните работни часове в
дневни не може да обоснове извод за осъществен труд над установеното работно
време, тъй като самото увеличение по този начин на броя отработени часове
реално не отговаря и не съответства на действително отработените часове.
За уреждане на
заплащането на положения нощен труд от държавните служители в МВР следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 179, ал. 2 ЗМВР в редакциите й, действащи
в съответния период. Независимо от различните редакции на посочената
разпоредба, същата предвижда, че размерът, условията и редът за изплащане на
допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 до 06.00
часа се определят със заповед на министъра на вътрешните работи. Такива
заповеди, валидно действащи и установени в исковия период от време, са
съответно: Заповед № 8121з -791 от
28.10.2014 г. и Заповед № 8121з - 1429 от 23.11.2017 г. на министъра на
вътрешните работи, които предвиждат, че за всеки отработен час или част от него
между 22.00 и 06.00 часа на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лв., т.е. във всички случаи
според законовите разпоредби размерът на допълнителното възнаграждение за
положен нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи,
поради което следва да се приеме, че на държавните служители в МВР се изплаща
възнаграждение за положен нощен труд между 22.00 и 06.00 часа в размер на 0.25
лв./ч. и доколкото по делото има твърдения за наличието на празнота в законодателството относно
регламентиране на заплащането на възнаграждението на държавните служители в
МВР, съдът го намира за неоснователно.
Предвид изложеното,
съдът намира предявения главен иск за неоснователен и недоказан, и като такъв
следва да го отхвърли изцяло. Като неоснователен и недоказан ще следва да се
отхвърли и предявеният иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, предвид
акцесорния му характер и обусловеността на този иск от уважаването на главния
иск.
Предвид изцяло
отхвърлените искове и на основание чл.78 ал.3 и 8 от ГПК, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника деловодни разноски за юрисконсултското
възнаграждение в размер на 100 лв., определено по реда на чл.25 ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37 от ЗПП.
Мотивиран от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Г.Д. с ЕГН **********,***
офис **, адв. В.Л.; против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ - МВР, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Пиротска” № 171А, представлявана от директора главен комисар Н.С.Н. -
обективно съединени искове за сумата от 1 368 лв., представляваща дължимо му допълнително възнаграждение
за извънреден труд, положен в периода 01.10.2016 г. – 01.10.2019 г., в
резултат на преизчисляването на нощния му труд към дневен; както и сумата от 280 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода 01.10.2016 г. – 01.10.2019 г.;
ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане и
направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Д.Г.Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР деловодни
разноски в размер на 100 лева за
юрисконсутско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от съобщаването и
връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.