№ 550
гр. Дупница, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Румяна М. Агонцева
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20241510100217 по описа за 2024 година
А. А. Щ., ЕГН **********, С. Г. В., ЕГН ********** и Е. Г. П., ЕГН **********,
са предявили срещу В. С. Г., ЕГН ********** и М. Й. Г., ЕГН **********, искове с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.537, ал.2 ГПК. Искането е за признаване за установено
по отношение ответниците правото на собственост на ищците върху ½ ид. част от:
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 62520.34.33 по КККР на село Ресилово,
община Сапарева баня, област Кюстендил, одобрени със Заповед РД-18-272/07.10.2020
година на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: село Ресилово,
местност „Воловски път“, площ: 1001,00 квадратни метра, трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 6, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план 034033, при съседи на поземления имот:
62520.34.30; 62520.34.31; 62520.34.34; 62520.34.45; 62520.34.53; 62520.27.246;
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 6252038.42 по КККР на село Ресилово,
община Сапарева баня, област Кюстендил, одобрени със Заповед РД-18-272/07.10.2020
година на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: село Ресилово,
местност „Комино“, площ: 1400,00 квадратни метра, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 6, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план 038042, при съседи на поземления имот:
62520.26.227; 62520.38.43; 62520.38.29; 62520.38.59; 62520.38.58 и
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 62520.27.2 по КККР на село Ресилово,
община Сапарева баня, област Кюстендил, одобрени със Заповед РД-18-272/07.10.2020
1
година на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: село Ресилово,
местност „Над селото“, площ: 967,00 квадратни метра, трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 6, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план 027002, при съседи на поземления имот:
62520.27.1; 62520.27.3; 62520.27.5; 62520.27.343;
- на основание чл.537, ал.2 ГПК да бъдат отменени изцяло, при условия на
евентуалност – за размер от ½ ид. част нотариален акт № 27, том II, рег.№ 3453, дело № 209
от 2013 г. на нотариус С. М. и нотариален акт № 62, том I, рег.№ 0808, дело № 58 от 2023 г.
на нотариус С. М.. Претендират се и направените разноски.
Ищците твърдят, че са собственици на основание наследство от П.П.Щ., починал
на 27.03.1998 г., на ½ ид. част от гореописаните имоти. Ответникът В. С. Г. също притежава
по наследство ¼ идеална част от правото на собственост върху тези имоти, но е признат за
техен единствен собственик на основание придобивна давност, както следва: с нотариален
акт № 27, том II, рег.№ 3453, дело № 209 от 2013 г. на нотариус С. М. – за ПИ с
идентификатор 6252038.42 и ПИ с идентификатор 62520.34.33, а с нотариален акт № 62, том
I, рег.№ 0808, дело № 58 от 2023 г. на нотариус С. М. - за ПИ с идентификатор 62520.27.2.
Твърдяната придобивна давност е текла по време на брака между В. С. Г. и М. Й. Г..
Ищците сочат, че след възстановяването на собствеността върху процесните
имоти /с решение № 3 на ПК - Сапарева баня от 04.09.1995 г., влязло в законна сила на
24.03.1999 г. за полска култура от 0,967 декара, шеста категория, местност „Над селото“,
имот № 027002, понастоящем ПИ с идентификатор 62520.27.2; с решение № 3/14.12.2006 г. –
за нива от 1,001 декара, 6-та категория, в местността „Воловски път“, имот № 034033,
понастоящем ПИ с идентификатор 62520.34.33; с решение № 3/28.02.2007 г. – за нива от
1,400 декара, 6-та категория, в местността „Комино“, имот № 038042, понастоящем ПИ с
идентификатор 62520.38.42/ от 1998 г. до 2021 г. лично и чрез трети лица са стопанисвали
процесните имоти, в последните години ги ползвали като ливади и няколко пъти годишно ги
косили и прибирали сено, след 2021 г. – само събирали плодовете от дърветата в имотите.
През целия период никой не се е противопоставял на владението им и не е оспорвал правото
им на собственост. Едва през 2023 г. ищците разбрали за снабдяването на ответника В. С. Г.
с описаните нотариални актове.
В постъпилия писмен отговор искът се оспорва като неоснователен и се твърди, че
след възстановяването на собствеността върху имотите на П.П.Щ. неговите наследници Г. П.
Щ. /баща на ищците/ и Й.. П.а Г. /майка на ответника В. Г./ неформално поделили имотите,
като процесните били в дела на Й.. П.а Г. и били владени само от нея и нейното семейство.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
Видно от представеното удостоверение за наследници изх. № 79/09.05.2023 г. на
община Сапарева баня, П.П.Щ. е починал на 27.03.1998 г., като неговите наследници по
закон са Г. П. Щ. /син, починал на 06.12.2017 г. и оставил за наследници по закон ищците А.
А. Щ., С. Г. В. и Е. Г. П./ и Й.. П.а Г. /дъщеря, починала на 14.11.2011 г. и оставила за
наследници по закон С.С. Г., починал на 03.12.2014 г., Е. С.а С. и ответника В. С. Г./.
2
С доклада по делото е прието за безспорно, че процесните имоти са били собственост
на П.П.Щ., като с т. 7 от решение № 3 на ПК - Сапарева баня от 04.09.1995 г., влязло в
законна сила на 24.03.1999 г., на наследниците на П.П.Щ. е възстановено право на
собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху полска култура от
0,967 декара, шеста категория, местност „Над селото“, имот № 027002 /понастоящем ПИ с
идентификатор 62520.27.2/; с решение № 3/14.12.2006 г. на ОСЗ - Сапарева баня на П.П.Щ. е
възстановено право на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници
върху нива от 1, 001 декара, 6-та категория, в местността „Воловски път“, имот № 034033
/понастоящем ПИ с идентификатор 62520.34.33/; с решение № 3/28.02.2007 г. на ОСЗ -
Сапарева баня на П.П.Щ. е възстановено право на собственост в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници върху нива от 1,400 декара, 6-та категория, в
местността „Комино“, имот № 038042 /понастоящем ПИ с идентификатор 62520.38.42/.
С нотариален акт № 62, том I, рег.№ 0808, дело № 58 от 2023 г. на нотариус С. М. на
20.03.2023 г. В. С. Г. е признат за собственик на основание давност на ПИ с идентификатор
62520.27.2.
С нотариален акт № 27, том II, рег.№ 3453, дело № 209 от 2013 г. на нотариус С. М. на
21.12.2013 г. В. С. Г. е признат за собственик на основание наследство и давностно владение
на имот № 038042 /понастоящем ПИ с идентификатор 62520.38.42/ и имот № 034033
/понастоящем ПИ с идентификатор 62520.34.33/.
От показанията на свидетелите Р.Д. и С.К. се установява, че процесният имот в м.
„Воловски път“ не е обработван от около 15 години и се е самозалесил; процесният имот в
м. „Над селото“ не е обработван от никой след 2003 г.; процесният имот в м. „Комино“,
както и останалите имоти в тази местност, от много години не се обработват.
Според свидетеля С.Й. имотите в м. „Воловски път“ и в м. „Над селото“ са
стопанисвани от В. С. Г. и родителите му /първият имот е ползван за ливада, а вторият – за
градина/ до смъртта на бащата на В. С. Г.. Всички имоти в м. „Комино“ не се стопанисват.
Свидетелят И.Д. също е виждал бащата на В. С. Г. да коси тревата в имота в м. „Воловски
път“, според свидетеля – след 2015 г., като и трите процесни имота са стопанисвани приживе
от бащата на В. С. Г., впоследствие – от В. Г. до преди 2-3 години.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Предявен е положителен установителен иск за собственост, който е допустим –
правният интерес от предявяването му произтича от обстоятелството, че ответниците със
снабдяването с посочените нотариални актове и с направеното възражение за изтекла в
тяхна полза по време на брака им придобивна давност оспорват, че ищците са собственици
на посочените в исковата молба идеални части от процесните имоти. Ищците следва да
докажат чрез способа на главното и пълно доказване качеството си на собственици на
процесните имоти, съобразно твърдяното придобивно основание. Ответниците носят
доказателствена тежест за установяване на фактите, на които основават възраженията си
относно упражняваната фактическа власт върху имотите в периода, за който претендират да
3
са ги придобили по давност.
Не е спорно и се установява от доказателствата, че ищците и ответникът В. С. Г. са
наследници на П.П.Щ., който е бил собственик на процесните имоти при внасянето им в
ТКЗС и поради това собствеността върху тях е възстановена с горепосочените решения на
него, респ. – на неговите наследници.
По делото не се установи наследодателят да е извършвал каквито и да е
разпореждания с имотите. Във връзка с твърдяното в писмения отговор, че наследниците на
П.П.Щ. - Г. П. Щ. /баща на ищците/ и Й.. П.а Г. /майка на ответника В. Г./ неформално
поделили имотите, като процесните били в дела на Й.. П.а Г., не бяха ангажирани
доказателства.
Следователно по делото е безспорно установен наследственият характер на
процесните имоти.
Презумпцията на чл.69 от ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима,
но следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена
фактическата власт, показва съвладение /Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК/. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да
упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо
владението на останалите, намерението му за своене се предполага. Тогава е достатъчно да
докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в сроковете по чл.79 от ЗС.
Когато обаче основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение и
съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като
обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се
счита за оборена.
По отношение на ползването на процесните имоти и в исковата молба, и в писмения
отговор се твърди, че ищците, респ. – ответниците са стопанисвали имотите допреди 2-3
години. Тези твърдения не се подкрепят от събраните гласни доказателства. Според всички
свидетели имот № 038042 в местността „Комино“ /понастоящем ПИ с идентификатор
62520.38.42/ не е стопанисван от много години, подобно на всички имоти в тази местност.
Според свидетелите Р.Д. и С.К. имот № 034033 в местността „Воловски път“ /понастоящем
ПИ с идентификатор 62520.34.33/ не е обработван от около 15 години, а имот № 027002 в
местността „Над селото“ /понастоящем ПИ с идентификатор 62520.27.2/ не е обработван от
никой след 2003 г. Свидетелят С.Й. твърди, че имотите в м. „Воловски път“ и в м. „Над
селото“ са стопанисвани от В. С. Г. и родителите му до смъртта на бащата на В. С. Г., а
според свидетеля И.Д. и трите процесни имота са стопанисвани приживе от бащата на В. С.
Г., впоследствие – от В. Г. до преди 2-3 години. Този свидетел обаче твърди, че е виждал
бащата на В. Г. в имотите след 2015 г., което очевидно е невъзможно, предвид датата на
смъртта на С.С. Г. /починал на 03.12.2014 г./. Поради това съдът не кредитира неговите
показания.
Въз основа на съвкупния анализ на събраните гласни доказателства съдът приема за
4
установено, че никой от наследниците не е стопанисвал имот № 038042 в местността
„Комино“ /понастоящем ПИ с идентификатор 62520.38.42/, че ищците не са стопанисвали
имот № 034033 в местността „Воловски път“ /понастоящем ПИ с идентификатор
62520.34.33/ и имот № 027002 в местността „Над селото“ /понастоящем ПИ с
идентификатор 62520.27.2/ след 2003 г., а посочените два имота са стопанисвани от В. С. Г. и
родителите му до смъртта на бащата на В. С. Г. /С.С. Г./ – до края на 2014 г.
Предвид наследствения характер на процесните имоти основанието, на което е
установена фактическата власт от родителите на В. С. Г. върху имотите в местността
„Воловски път“ и в местността „Над селото“ показва съвладение – след смъртта на П.П.Щ.
през 1998 г. Й.. П.а Г. заедно със семейството си е започнала да владее собствената си
идеална част от имота в местността „Над селото“ /възстановен с решение № 3 на ПК -
Сапарева баня от 04.09.1995 г., влязло в законна сила на 24.03.1999 г./, респ. собствената си
идеална част от имота в местността „Воловски път“ /възстановен с решение № 3/14.12.2006
г., влязло в сила на 07.02.2007 г./ и от имота в местността „Комино“ /възстановен с решение
№ 3/28.02.2007 г., влязло в сила на 11.04.2007 г./. По отношение на идеалната част на другия
наследник тя е държател.
Поначало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на
което е започнало, докато не бъде променено. За да придобие по давност правото на
собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец,
следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия
трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици.
Ответниците не ангажираха доказателства за извършването преди 2013 г. на такива
действия, с които Й.. П.а Г. /починала през 2011 г./ да е престанала да държи идеалните части
от вещта за другия съсобственик и да е започнала да ги държи за себе си с намерение да ги
свои, като тези действия да са доведени до знанието на съсобственика – Г. П. Щ.. Не е такова
действие стопанисването на имотите, без да са ангажирани доказателства за довеждане до
знанието на останалите наследници, че ползващият имотите ги счита за свои.
Установи се, че ответниците са демонстрирали намерение да владеят целите
наследствени имоти посредством снабдяването с нотариален акт № 27, том II, рег.№ 3453,
дело № 209 от 2013 г. на нотариус С. М. - за имот № 038042 /понастоящем ПИ с
идентификатор 62520.38.42/ и имот № 034033 /понастоящем ПИ с идентификатор
62520.34.33/ на 21.12.2013 г. Впоследствие владение върху тези имоти е упражнявано едва
до смъртта на бащата на В. С. Г. /С.С. Г./ – до края на 2014 г. Поради това не може да бъде
прието, че в полза на ответниците е изтекла придобивната давност по чл.79, ал.1 ЗС.
По отношение на ПИ с идентификатор 62520.27.2 снабдяването с нотариален акт - №
62, том I, рег.№ 0808, дело № 58 от 2023 г. на нотариус С. М. е извършено от В. С. Г. на
20.03.2023 г. До датата на предявяване на иска по чл.124, ал.1 ГПК /с който е прекъсната
давността на основание чл.84 ЗС вр. с чл.116, б. «б» ЗЗД/ - 01.02.2024 г., давностният срок по
чл.79, ал.1 ЗС не е изтекъл.
5
Неоснователен е доводът за погасяване на правото на иск по давност – исковете за
собственост не се погасяват по давност, тъй като правото на собственост не се губи с
простото му неупражняване, а само ако друг го придобие или собственикът се откаже от
него.
Поради гореизложеното съдът приема, че процесните имоти не са изгубили
съсобствения си характер и ищците, като наследници на П.П.Щ., се легитимират като
собственици на идеална част от имотите, съответстваща на наследствения дял на Г. П. Щ.
/син на общия наследодател, починал на 06.12.2017 г./ – ½ ид. част, съобразно представеното
удостоверение за наследници. Следователно искът е основателен за претендираното право
на собственост върху ½ ид. част от имотите.
Искът с правно основание чл.537, ал.2 ГПК е несамостоятелен, защитата по чл.537,
ал.2 ГПК намира приложение само като последица от уважаването на вещен иск и с оглед на
резултата от неговото разглеждане. Предмет на предявения положителен установителен иск
за собственост е правото на собственост на ищците върху претендираните идеални части. За
тях липсва правен интерес за исканата отмяна на издадените нотариални актове в полза на
ответника В. С. Г. за размера над ½ ид.ч., независимо от вписаното основание за
придобиване на право на собственост от ответника. Поради това искането за отмяна изцяло
на нотариален акт № 27, том II, рег.№ 3453, дело № 209 от 2013 г. на нотариус С. М. и
нотариален акт № 62, том I, рег.№ 0808, дело № 58 от 2023 г. на нотариус С. М. е
недопустимо и производството в тази му част следва да се прекрати.
С оглед на обстоятелството, че ответниците не са придобили по давност идеалната
част от процесните имоти, съставляваща наследствения дял на ищците, следва да се уважи
като основателно искането по чл.537, ал.2 от ГПК за съответна отмяна на нотариален акт №
27, том II, рег.№ 3453, дело № 209 от 2013 г. на нотариус С. М. и нотариален акт № 62, том I,
рег.№ 0808, дело № 58 от 2023 г. на нотариус С. М. - за размер от ½ ид.ч. от процесните
имоти.
Съобразно изхода на делото, направеното искане и на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците разноски по производството за
адвокатско възнаграждение и за внесени държавни такси в размер общо на 2130 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. С. Г., ЕГН ********** и М. Й.
Г., ЕГН **********, че А. А. Щ., ЕГН **********, С. Г. В., ЕГН ********** и Е. Г. П., ЕГН
********** са собственици на основание наследство от П.П.Щ., починал на 27.03.1998 г., на
½ ид. част от:
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 62520.34.33 по КККР на село Ресилово,
община Сапарева баня, област Кюстендил, одобрени със Заповед РД-18-272/07.10.2020
година на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: село Ресилово,
местност „Воловски път“, площ: 1001,00 квадратни метра, трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 6, предишен
6
идентификатор: няма, номер по предходен план 034033, при съседи на поземления имот:
62520.34.30; 62520.34.31; 62520.34.34; 62520.34.45; 62520.34.53; 62520.27.246;
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 62520.38.42 по КККР на село Ресилово,
община Сапарева баня, област Кюстендил, одобрени със Заповед РД-18-272/07.10.2020
година на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: село Ресилово,
местност „Комино“, площ: 1400,00 квадратни метра, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 6, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план 038042, при съседи на поземления имот:
62520.26.227; 62520.38.43; 62520.38.29; 62520.38.59; 62520.38.58 и
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 62520.27.2 по КККР на село Ресилово,
община Сапарева баня, област Кюстендил, одобрени със Заповед РД-18-272/07.10.2020
година на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: село Ресилово,
местност „Над селото“, площ: 967,00 квадратни метра, трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 6, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план 027002, при съседи на поземления имот:
62520.27.1; 62520.27.3; 62520.27.5; 62520.27.343.
ПРЕКРАТЯВА производството по искането за отмяна изцяло на нотариален акт № 27,
том II, рег.№ 3453, дело № 209 от 2013 г. на нотариус С. М. и нотариален акт № 62, том I, рег.
№ 0808, дело № 58 от 2023 г. на нотариус С. М. като недопустимо.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт № 62, том I, рег.№ 0808,
дело № 58 от 2023 г. на нотариус С. М., с който на 20.03.2023 г. В. С. Г. е признат за
собственик на основание давност на ПИ с идентификатор 62520.27.2. за размер от ½ ид.
част, както и нотариален акт № 27, том II, рег.№ 3453, дело № 209 от 2013 г. на нотариус С.
М., с който на 21.12.2013 г. В. С. Г. е признат за собственик на основание наследство и
давностно владение на имот № 038042 /понастоящем ПИ с идентификатор 62520.38.42/ и
имот № 034033 /понастоящем ПИ с идентификатор 62520.34.33/ за размер от ½ ид. част.
ОСЪЖДА В. С. Г., ЕГН ********** и М. Й. Г., ЕГН **********, да заплатят на А. А.
Щ., ЕГН **********, С. Г. В., ЕГН ********** и Е. Г. П., ЕГН **********, деловодни
разноски в размер на 2130 лв.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Окръжен съд – Кюстендил с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му, а в частта, в която е прекратено
производството по делото, има характер на определение и може да бъде обжалвано с частна
жалба в едноседмичен срок пред Окръжен съд – Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7