№ 465
гр. Ботевград, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:*****
при участието на секретаря *****
като разгледа докладваното от ***** Административно наказателно дело №
20241810200044 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Предмет на обжалване е Електронен фиш серия К №
7239032/31.12.2022г. издаден от ОДМВР-София, с който на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/ на М. Н. И., ЕГН : ********** от гр.София,ул.“*****“ No:83 ,ет.8,
ап.31 е наложена „Глоба” в размер на 600 (шестотин) лева, за извършено от
нея в условията на повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ
К/5005000 на дата 26.05.2022г., нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗдвП.
В жалбата се иска отмяна на електронния фиш като неправилен и
незаконосъобразен, като се излагат подробни съображения за това.
В с.з. въззивният жалбоподател, редовно призован, не се явява , не се
явява и упълномощен защитник , подадена е писмена защита , с която се
оспорва издадения електронен фиш като незаконосъобразен и иска неговата
отмяна.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН и в писмено становище
наказващият орган е изложил съображения за законосъобразност на ЕФ и
прекомерност на разноските в съдебното производство, като претендира и
юрисконсултско възнаграждение.
Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено
следното:
От фактическа страна, от събраните и приложени по делото писмени
доказателства, а именно: ЕФ серия К № 7239032, Протокол от проверка на
1
мобилна система за видеонаблюдение с № 52-СГ-ИСИС/10.05.2022г.;
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, Заповед №
8121з-931/30.08.2016 г., Заповед № 8121з-172/29.02.2016 г., 1 брой фотокопие
на дигитална снимка, Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство от 03.01.2023г.,ежедневна форма за отчет , справка за собственост на
МПС от ОДМВР КАТ София, справка АИС АНД за издадения електронен
фиш и датата му на връчване, писмо от АПИ, ОПУ София с приложена схема
на организация на движението на АМ „ Хемус“ в района на км.56+500 –дясно
платно с посока София-Варна които следва да бъдат кредитирани без резерви
като единни, последователни и кореспондиращи по между си, се установява
следното:
На 31.12.2022 г., в 10,04 часа, обл.Софийска ,общ.Правец ,АМ –Хемус
,км.56+500,с посока София-Варна ,извън населено място,при ограничение от
90 км/ч, въведено с пътен знак В-26, с автоматизирано техническо средство
АТСС ARH CAM S1 -120ccdd, е била установена скорост на движение от 130
км/ч, т.е превишаване с 40 км/ч над разрешената скорост от 90 км/ч, при
движение на лек автомобил , модел и марка „ МЕРЦЕДЕС Е 320 ЦДИ “ с рег.
№ СВ **** СВ.
След изтичане времето за контрол, е попълнен протокол за използване
на АТСС от 03.01.2023 г. /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г. /, подписан от съответното
длъжностно лице.
При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия
регистрационен номер на МПС, на 24.03.2023 г. бил съставен процесния
електронен фиш, серия К № 7239032, който бил връчен на нарушителя на
24.11.2023 г.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство,
с което е извършено нарушението – модел и марка „МЕРЦЕДЕС Е 320 ЦДИ „
с рег. No : СВ **** СВ, е собственост на бащата на жалбоподателката М. Н. И.
, а именно : *****, а жалбоподателката И. е ползвател.По делото липсват
данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят да е
представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало
автомобила в деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от
ЗдвП.
Поради това процесният електронен фиш ,серия № К с № 7239032
издаден от ОДМВР-София, бил издаден именно на жалбоподателя М. Н. И. и с
него на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал. 2, т.4 от ЗДвП за
нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, в условията на повторност, й била
наложена „Глоба” в размер на 600 (шестотин) лева.
По пътя на служебното начало и на осн. чл. 107, ал. 2 от НПК,
въззивният състав е поискал и получил писмена справка от Директора на
Областно пътно управление – София, от която се установява, че към датата на
2
извършване на нарушението (31.12.2022г.) обл.София,общ.Правец ,АМ-
Хемус,км.56 +500,с посока на движение София –Варна е действало
ограничение на скоростта на движение на МПС на 90 км.в час, извън населено
място, въведено с пътен знак В-26 ,монтиран на км.55+600 –дясно и среда
двсно.
От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване от
Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея,
се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че същата е
одобрена съобразно нормативните изисквания.
Обстоятелството, че лекият автомобил, посредством който е извършено
нарушението, към процесната дата е бил собственост на жалбоподателя, се
установява от приложената по делото справка за собствеността на МПС-то.
Снимката на автомобила е с ясно виждаш се регистрационен номер,
модел и марка, е заснет от достатъчно разстояние, без около него да са заснети
каквито и да било други автомобили, чиято скорост евентуално би могла да
бъде засечена вместо тази на автомобила на жалбоподателя. Снимковият
материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като
изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, съставлява веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.
От правна страна:
Административно наказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи електронни фишове е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в
електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно
да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Налице са данни, че електронния фиш е бил връчен на жалбоподателя
на 24.11.2023 г. и тя е подала жалба срещу него на дата 07.12.2023 г., като
жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е допустима. Подадена
е също така и от процесуално легитимирано лице, тъй като именно
жалбоподателят е визиран като лицето извършило посоченото нарушение по
ЗдвП.
Водим от гореизложеното съдът прие, че в конкретния случай не са
допуснати съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на
Електронния фиш на формално основание, поради което спорът следва да се
разгледа по същество.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, по следните
съображения:
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки
3
и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на
електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.Същата е
приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй
като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство/мобилната система за
видеоконтрол АТСС ARH CAM S1 с № 120ccdd, с каквито съгласно чл. 189,
ал. 4 /изм., ДВ, бр. 54 от 2017 г, в сила към датата на нарушението/, може да се
установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно § 6, т. 65 /нова,
ДВ бр. 19/2015 г. /, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди
за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат
да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е
установено и заснето процесното нарушение е мобилно многофункционално
устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
регистрационните номера и комуникации. Същото е одобрен тип средство за
измерване от Българския институт по метрология съгласно Протокол с №
52-СГ-ИСИС/10.05.2022г. от проверката на мобилна система за видеоконтрол
АТСС „ ARH CAM S1 с № 120ccdd „ а от протокола от проверката на мобилна
система за видеоконтрол се установява, че към процесната дата е и техническо
годно. Тези документи удостоверяват, че преносимата система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип
ARH CAM S1 с № 120ccdd , е вписана в регистъра на одобрените за
използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с
метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с
което е установено и заснето процесното нарушение на датата визирана в
електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за
установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, чл. 4 и чл. 5 от ЗДвП и от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението
на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на движението
му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази
насока представлява приложената снимка клип, в която са означени дата и час,
точна локация, разрешена скорост /съответстващи на данните в протокола и
ЕФ/, както и скорост на движение на заснетото превозно средство. Направения
запис на нарушението и снимковото му визуализиране е доказателствено
средство по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП за установеното нарушение, за което е
издаден електронния фиш. На снимковия материал се наблюдава именно
автомобилът визиран в електронния фиш, заснет при приближаващ трафик,
4
съответен на движението на превозното средство на жалбоподателя, поради
което всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС е изключено.
В обжалвания ЕФ ясно и недвусмислено е посочено, че нарушението е
извършено от ползвател, той и водач на посочения автомобил – М. Н. И..
Обжалваният електронен фиш съответства и на утвърдения със заповед
№ 8121з-172/29.02.2016г. и заповед №8121з-931 от 30.08.2016г. на Министъра
на МВР образец, носи лимитивно установеното в нормата на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална страна.
Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите и реда за издаване на
АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Същият се издава по
алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното протичане на която се
предпоставя единствено от съблюдаването на специалните правила и
изисквания регламентирани в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а те в случая
са спазени - отразени са данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане.
За да е законосъобразно използването на мобилно средство за
видеоконтрол, респ. издаването на електронния фиш, едно от условията за
това е да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., като надлежно се попълни протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система, съгласно приложението.
Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място за
контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от
наредбата/, съставен и подписан от обслужващия го полицейският служител, в
който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства –
идентификационен номер на използваното АТСС, точното място на контрол,
въведения за него скоростен режим, режим на измерване, посока на
задействане, началото и края на работната смяна и броя на установените
нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със съдържанието на
процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протокола е
относим към описаното в него нарушение. Означените място на използване на
техническото средство –обл.София,общ.Правец, АМ –Хемус ,км.56+500
,времето на работа с него, посоката на движение на контролираните превозни
средства, установеният скоростен режим, дават основание да се приеме
еднозначно, че на посочените в електронния фиш място, дата и час чрез
техническото средство е установено нарушение при управление на
визираното МПС, изразило се в превишаване на допустимата скорост от 90
км/ч., въведена с ПЗ В26, съгласно чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗдвП.
Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението
на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на движението
му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази
насока представлява приложената снимка, в която са означени дата и час,
5
точна локация, разрешена скорост /съответстващи на данните в протокола и
ЕФ/, както и скорост на движение на заснетото превозно средство.
Направеният запис на нарушението и снимковото му визуализиране е
доказателствено средство по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП за установеното
нарушение, за което е издаден електронния фиш. На снимковия материал се
наблюдава именно автомобилът, визиран в електронния фиш, заснет при
приближаващ трафик, съответен на движението на превозното средство на
жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало
АТСС е изключено.
Предвид горното, въззивният съдебният състав приема, че обсъдените
доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че
отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно
съответната пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на
движение, отчетеното превишение по отношение разрешената максимална
скорост и превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението, съответстват на действителното положение, интерпретирани са
обективно и са оценени правилно в съответствие с материалния закон, а оттук
- че квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е
извършено законосъобразно. Установените факти реализират състава на чл.
21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, която норма забранява превишаване на стойността
на скоростта, сигнализирана с пътния знак, когато е различна от посочената в
ал. 1. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и предвид категорията на превозното
средство, допустимата стойност на скоростта за магистрала е 140 км/ч.
С ПЗ В 26, поставен на АМ -Хемус, км.56+500,дясно платно с посока
София- Варна,в случая е било въведено ограничение на скоростта от 90 км/ч.,
съгласно възможността в чл. 73, ал. 2 от ППЗДвП, поради което именно с тази
стойност е следвало да съобразяват поведението си водачите на МПС. В този
аспект квалификацията на нарушението е правилна.
По отношение вида и размера на наложеното административно
наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената
максимална скорост извън населено място, санкцията се съдържа в
разпоредбата на чл. 182, ал. 2 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в
зависимост от стойността на превишението на скоростта. Скоростта правилно
е установено да е превишена с 40 км, стойност получена след приспадане на
допустимата техническа грешка при изчисляване скоростта на движение 3%
съгласно техническите и метрологичните характеристики на АТСС, поради
което за нарушението е приложима именно санкцията по т. 3 от визираната
разпоредба.
Поради изложените съображения, съдът намира, че правилно е
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя на
основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, доколкото посочената норма предвижда
конкретното нарушение в диспозицията си.
В ЕФ са посочени всички елементи на административното нарушение,
за което е ангажирана отговорността на нарушителя като дата, час и място на
6
нарушението, в какво точно се състои нарушението, кой е нарушителят, коя е
нарушената правна норма, както и коя е санкционната норма и какво
административно наказание се налага за така установеното по категорично
несъмнен начин административно нарушение от М. Н. И..
В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение
по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. В ЕФ е посочено, че е нарушена и нормата на чл. 182, ал.
4 от ЗДвП. Съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП "повторно" е нарушението,
извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен
срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително
и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. За да може
законосъобразно да се квалифицира нарушението като "повторно" следва
АНО да посочи фактите, които го мотивират да приеме тази квалификация, т.
е. да се посочи с кое влязло в сила НП или ЕФ е наложено наказание за същото
по вид нарушение и то в рамките на съответните времеви граници. Само така
може да се провери дали се касае до "повторно" нарушение по см. на § 6, т. 33
от ДР на ЗДвП или не. В случая АНО е посочил в обжалвания ЕФ, че
нарушението е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ
К/5005000, но не е представил доказателства за това, кога и дали изобщо е
влязъл в сила посочения ЕФ К/5005000. Посоченият пропуск в ЕФ
представлява процесуално нарушение, водещо до нарушаване правото на
защита на лицето, доколкото последното не е в състояние да разбере кои факти
обуславят подобна квалификация, а съдът няма как да провери дали този
извод е верен или не. Недопустимо е съдът да тълкува волята на АНО и да
изпълнява неговите задължения по чл. 189, ал. 4 ЗДвП, свързани с точно
описание на нарушението, вкл. неговите съставомерни признаци от
фактическа страна. Въпреки че е допуснато процесуално нарушение, същото
не е съществено и може да бъде преодоляно в настоящото производство чрез
преквалифициране на приложимата санкционна норма по основния състав на
нарушението и съответно намаляване размера на наложената глоба.
За нарушение на материалноправната норма на чл. 21, ал. 1 ЗДвП в
санкционната норма на чл. 182, ал. 4,вр.ал.2 ,т.4 ЗДвП е предвидено наказание
"глоба" от 300 /триста/ лева, за всеки който превишава разрешената
максимална скорост извън населено място от 31 до 40 km/h.Както се посочи,
пропускът на АНО във връзка с квалифициращият белег "повторност"
/непредставяне на доказателства, доказващи извършването на деянието при
условията на "повторност"/ действително представлява процесуално
нарушение, но т. к. нарушаването на материалноправната норма от страна на
жалбоподателя съдът намира за надлежно доказано в случая, не е налице
основание за отмяна на атакувания ЕФ, а за изменение на определената
санкция в благоприятен за нарушителя аспект, респ. глобата следва да се
измени от 600(шестотин) лева на 300 (триста) лева, в съответствие с размера
на наказанието, предвиден в основната санкционна норма/. В т. см. са и
постановките на т. 1 от ТР № 8/16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. на ВАС,
съгласно която в производството по реда на раздел пети, глава трета на ЗАНН
районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в
7
наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението /какъвто случай е
настоящият/, поради което атакуваният ЕФ следва да се измени в горния
смисъл. Точно фиксираният в закона размер на административното наказание
за това нарушение не позволява на съда да прави преценка на отегчаващите и
смекчаващите отговорността обстоятелства. Санкцията е определена
отнапред в закона и е във фиксиран размер, с който съдът е длъжен да се
съобрази при индивидуализиране на наказанието.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе служебно по
извършените от страните разноски. Предвид изхода на делото, съобразявайки
своевременно релевирането искане от процесуален представител на
въззиваемата страна, оказаната защита на наказващия орган, неголямата
фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че на основание чл.
63д, ал. 3 ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на
ОДМВР юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80,00 лв.
/арг. от чл. 37 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е от Наредбата за
изплащането на правната помощ/.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Eлектронен фиш, Серия К № 7239032, издаден от ОДМВР
София, с който на основание чл.189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 4 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено на М. Н. И., ЕГН :
********** от гр.София,ул.“*****“ No:83 ,ет.8, ап.31,административно
наказание "Глоба" в размер на 600 (шестотин) лева за извършено нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкционната норма в
такава по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП , И НАМАЛЯВА размера на наложеното
административно наказание "глоба" от 600 (шестотин) лева на 300 (триста)
лева.
ОСЪЖДА М. Н. И., ЕГН : ********** от гр.София,ул.“*****“ No:83
,ет.8, ап.31, на основание чл. 63д, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗАНН, жалбоподателя ,
сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство на въззиваемата страна по
АНД № 44/2024г.по опис на БРС.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен
съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
8