№ 95
гр. Б., 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:К. В. Н.
при участието на секретаря Т.В. Б.
като разгледа докладваното от К. В. Н. Гражданско дело № 20241810100637
по описа за 2024 година
Подадена е искова молба от М. А. А., чрез пълномощник адв. В. Х. от САК, с
която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове срещу П. И.
П., с правна квалификация както следва: 1.) чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД във вр. с чл.
240, ал. 1 от ЗЗД – за сумата от 1500 лв. – главница по Договор за заем от 04.09.2021 г.,
ведно със законната лихва; 2.) чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД – за
сумата от 2000 лв. – главница по Договор за заем от 17.09.2021 г., ведно със законната
лихва и 3.) чл. 92, ал. 1 от ЗЗД – за сумата от 500 лв. неустойка по Договор за заем от
17.09.2021 г.
Ищецът твърди, че на 04.09.2021 г. в качеството си на адвокат е сключил с
ответника договор за адвокатска услуга, по силата на който бил натоварен да извършва
действия във връзка със застрахователна претенция по повод претърпени от ответника
имуществени и неимуществени вреди, вследствие на ПТП, състояло се на 02.09.2021 г.
Твърди се, че ищецът предприел действия по претенцията, включително заявил същата
пред застрахователя. На 09.12.2021 г. ответникът с писмена декларация до
застрахователя заявил, че оттегля пълномощното в полза на адв. А.. Последният счита,
че по описания начин е поставен в обективна невъзможност да изпълнява поетите
договорни задължения, поради което счита договора за развален на основание чл. 87,
ал. 2 от ЗЗД. Във въпросния договор се съдържала и клауза (чл.6.3.) за предоставяне в
заем на сумата от 1500 лв. на ответника. На 17.09.2021 г. между страните по делото
бил сключен друг договор за заем за сумата от 2000 лв., предоставена от ищеца адв. М.
А. А. на ответника П. И. П.. Заемът следвало да бъде върнат до 18.12.2022 г., но
погасяване не било извършено. В договора от 17.09.2021 г. била включена клауза за
1
неустойка в размер на 0,15 % върху стойността на невъзстановената сума за всеки
просрочен ден, но не повече от 25 %. По същество искането към съда е ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумите от 1500 лв. – главница по Договор за заем от
04.09.2021 г., 2000 лв. – главница по Договор за заем от 17.09.2021 г. и 500 лв. –
неустойка по Договор за заем от 17.09.2021 г., ведно със законните лихви върху
главниците по двата договора.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок
не е депозирал отговор.
В откритото съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител
заявява, че поддържа доводите и исканията си. Ответникът, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от Договор от 04.09.2021 г., ответникът П. И. П. е възложил на ищеца М.
А. А. (последният в качеството на си на адвокат) да извършва фактически и правни
действия по завеждане на застрахователни претенции, граждански и изпълнителни
дела във връзка с обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, претърпени
вследствие на ПТП, възникнало на 02.09.2021 г. при управление на МПС „Ф. Г.“ с рег.
№ *. Съгл чл. 6.3. от договора, при подписване на същия изпълнителят и ищец в
настоящото производство дава в заем на възложителя и ответник сумата процесната
сума от 1500,00 лв., която последният се задължава да върне в тридневен срок от
получаване на обезщетение. В чл. 7 е уговорено, че вънагражденията по предходния
член са дължими единствено след изплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от причинителя на вредата или от застрахователя.
От Договор за заем от 17.09.2021 г., сключен между страните, се установява, че
ищецът в качеството си на заемодател предава в собственост на ответника сумата от
2000,00 лв. за срок до 18.12.2022 г., като след изтичането на посочения срок заемателят
е задължен да върне същата сума, ведно с дължимата лихва, без да е нужно изпращане
на покана за плащане. В чл. 3 е разписано, че страните заявяват, че сумата от 2000 лв.
е предадена на заемателя от заемодателя, като настоящият договор служи за разписка.
В чл. 6 е уговорена неустойка при забава в размер на 0,15 % върху стойността на
невъзстановената сума за всеки просрочен ден, но не повече от 25 %.
С нотариално заверено пълномощно рег. № 9033/08.09.2021 г. по описа на
нотариус Ина И.а – Живкова рег. № 701 по РНК, с район на действие СРС, ответникът
е упълномощил ищеца да го представлява пред застрахователни компании, пред
съдилища, публични и частни съдебни изпълнителни, пред прокуратури и поделения
на МВР във връзка със застрахователни претенции.
2
Съгл. Декларация от ответника без дата, същият, считано от 09.12.2021 г.
оттегля всички предходни пълномощни, дадени във връзка с предявяване на
доброволни претенции, водене на граждански и наказателни дела, подписване на
споразумения и т. н. по повод ПТП, настъпило на 02.09.2021 г. в с. Т., обл. Софийска.
От показанията на свидетеля Т. Е. Т. се установява, че същият е колега на
ищеца, като двамата работят заедно от 2017 г. в една и съща адвокатска кантора.
Свидетелят с категоричност заявява, че е виждал един единствен път ищеца в
кантората, а именно на 04.09.2021 г. Свидетелят си спомня, че било почивен ден и
наваксвал с работата. Работел на отворена врата, като кабинетът на ищеца бил съседен
до неговия. Във въпросния ден колегата му М. А. минал покрай кабинета на св. Т.,
заедно с лице от ромски произход, с което влезли в съседния кабинет. Известно време
се чувало, че двамата разговарят, след което ищецът М. А. влязъл в кабинета на св. Т.
и го помолил да му услужи с 1500,00 лв. в брой. Обяснил, че има потенциален клиент,
който е пострадал при ПТП и има намерение да му услужи за лечение. Двамата колеги
се разбрали св. Т. да провери в касата си дали има достатъчно пари в брой, след което
ищецът се върнал в своя кабинет при клиента си. Св. Т. проверил наличността в касата
си, уверил се, че разполага със сумата, след което отишъл в кабинета на ищеца и му я
предал. Тогава последният го представил на клиента си, запознал ги. В присъствието
на св. Т. ищецът предал парите на ответника, а последният подписал документ.
Впоследствие ищецът възстановил на св. Т. сумата, с която същият му услужил. Съдът
кредитира показанията на св. Т., тъй като същите почиват на непосредствени
възприятия, подробни и хронологични са, а и кореспондират с писмени доказателства
по делото, по – конкретно с процесния договор от 04.09.2021 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1
от ЗЗД за сумата от 1500 лв. ищецът следва да докаже: 1.) наличие на валидно
възникнало правно основание (договор) с ответника; 2.) имуществено разместване въз
основа на твърдения договор (свое обедняване, респ. обогатяване на ответника в
конкретен размер); 3.) отпадане с обратна сила на правното основание.
От показанията на единствения разпитан свидетел, съвкупно разгледани с
договора от 04.09.2021 г., се установява по несъмнен начин, че ищецът е предал в брой
сумата от 2000,00 лв. на ответника (т. к. заемът е на стойност 2000,00 лв., т. е. под
5000,00 лв., то свидетелските показания са допустими с оглед разпоредбата на чл. 164,
ал. 1, т. 3 от ГПК). Фактът на плащането от една страна представлява изпълнение на
поетото от ищеца задължение за предоставяне на сумата в заем, т. е., доказва, че
същият е изправна страна. Наред с това, плащането доказва и възникването на валидно
заемно правоотношение между страните, тъй като договорът за заем е реален и
3
предаването на уговорената сума е съществен елемент от фактическия състав по
сключване на договора. Специфичното в случая е, че договорът за заем е свързан с
договора за адвокатска услуга, като неслучайно двата договора са обективирани в
един и същ документ. По – конкретно, ищецът се е съгласил да предостави заема с
оглед породените между него и доверителя му отношения по договора за адвокатска
услуга и във връзка с учредената затова представителна власт. С изричното оттегляне
на пълномощията, извършено от ответника, с обратна сила е отпаднала каузата
(основанието) за настъпилото имуществено разместване. Заемното правоотношение е
обусловено от правоотношението между доверител и довереник, като двете
правоотношения в случая са функционално свързани. Показателно е, че връщането на
заетата сума е уговорено да се извърши в тридневен срок от получаване на
обезщетение, т. е. предполага представляване на ответника от ищеца в качеството му
адвокат и извоюване на благоприятен за ответника изход по претенцията му за
обезщетение. С оттегляне на пълномощното в полза на ищеца за последния е
отпаднало и основанието да остави заетата парична сума на разположение на
ответника.
С оглед всичко гореизложено, предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД
във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1500 лв. е основателен и следва да бъде
уважен.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за
сумата от 2000 лв. ищецът следва да докаже: 1.) валидно сключен договор за заем; 2.)
реално предоставяне на сумата по заема (усвояване); 3.) настъпила изискуемост на
вземането за предоставената в заем сума.
Вторият процесен договор за заем, а именно този от 17.09.2021 г., също е
породил валидно заемно правоотношение между страните. В договора се съдържа
изрична клауза (чл. 3), имаща характер на разписка, че заемната сума от 2000,00 лв. е
реално предадена на ответника. Както бе посочено по – горе в изложението,
предаването на сумата едновременно е условие за възникването на правоотношението
по заема, както и съставлява изпълнение на задължението на заемодателя. Уговорен е
конкретен падеж за връщане на заема, а именно 18.12.2022 г. Ответникът не твърди и
не ангажира доказателства в условията на насрещно доказване да е погасил
задължението си, поради което считано от 18.12.2022 г. е в забава, поради настъпилата
изискуемост на вземането. Затова и искът за главница в размер на 2000,00 лв. по
договора за заем от 17.09.2021 г. е основателен.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 500 лв. ищецът
следва да докаже: 1.) наличие на валидна клауза за неустойка; 2.) настъпила
4
изискуемост и 3.) размер на неустойката.
Във втория процесен договор за заем от 17.09.2021 г., в чл. 6 е уговорена
неустойка върху задължението за главница за всеки ден просрочие, т. е. касае се за
мораторна неустойка. Прави впечатление, че ищецът претендира едновременно и
законната лихва за забава върху главницата от 2000,00 лв., и уговорената мораторна
неустойка в размер на 500,00 лв. Поначало кумулирането на неустойка за забава и
обезщетение в размер на законната лихва е недопустимо (в този смисъл Решение №
68/09.07.2012 г. по т. д. № 450/2011 г. по описа на ВКС, I т.о.; Решение №
230/13.07.2011 г. по т. д. № 1088/2009 г. на ВКС, ТК, II т.о.; Решение № 270/01.04.2005
г. по т. д. № 535/2004 г. на II т. о. , Решение № 157/02.11.2023 г. по гр. д. № 4321/2022
г. по описа на ВКС, III г. о. и др.). Това е така, тъй като едно и също неизпълнение би
се явило обезщетено два пъти – веднъж чрез законната лихва и втори път чрез
неустойката. Изключение от принципната недопустимост на едновременната
претенция и за двете е налице при т. нар. кумулативна неустойка (Решение №
68/09.07.2012 г. по т. д. № 450/2011 г. по описа на ВКС, I т.о.). Кумулативна неустойка
се дължи заедно, наред с обезщетението за вреди и изпълнява допълнителна
наказателна функция за неизправния длъжник. В конкретния случай страните изрично
са уговорили, че се дължи лихва (чл. 1 от договора), както и че се дължи неустойка
(чл. 6 от договора). Поради изложеното, в случая се касае за изрично уговорена между
страните кумулативна неустойка, която се дължи наред със законната лихва за забава,
с оглед принципа на договорната свобода по чл. 9 от Закона за задълженията и
договорите.
Предвид гореизложеното, основателен се явява и искът за неустойка.
По разноските
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2197,00 лв. (две хиляди сто деветдесет
и седем лева), представляваща разноски в исковото и в обезпечителното
производство, от които 195,00 лв. – държавна такса по исковете, 2,00 лв. – държавна
такса за препис от обезпечителната заповед и 2000,00 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Следва да се отбележи, че съдът присъжда с настоящото решение само
разноските в исковото и в обезпечителното производство, каквото е изискването на т. 5
от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно формираната съдебна практика на ВКС, разноски в обезпечително
производство са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково
производство, докато в останалата част (по налагане на допуснатите обезпечителни
мерки), това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез
5
съдебния изпълнител и не се присъждат в исковото производство (в този смисъл
определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,
Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК и
др.).
Така мотивиран, Б.ският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД във вр. с чл.
240, ал. 1 от ЗЗД, П. И. П. с ЕГН: **********, с адрес: с. В., общ. Б., ул. „О.“ № *, да
заплати на М. А. А. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „Л.“ № *, ет. *, сумата от
1500,00 лв. (хиляда и петстотин лева), представляваща главница по Договор за заем
от 04.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 08.04.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1
от ЗЗД, П. И. П. с ЕГН: **********, с адрес: с. В., общ. Б., ул. „О.“ № *, да заплати на
М. А. А. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „Л.“ № *, ет. *, сумата от 2000,00 лв.
(две хиляди лева), представляваща главница по Договор за заем от 17.09.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 08.04.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, П. И. П. с ЕГН:
**********, с адрес: с. В., общ. Б., ул. „О.“ № *, да заплати на М. А. А. с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., ул. „Л.“ № *, ет. *, сумата от 500,00 лв. (петстотин лева),
представляваща неустойка по Договор за заем от 17.09.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК П. И. П. с ЕГН: **********, с
адрес: с. В., общ. Б., ул. „О.“ № *, да заплати на М. А. А. с ЕГН: **********, с адрес:
гр. С., ул. „Л.“ № *, ет. *, сумата от 2197,00 лв. (две хиляди сто деветдесет и седем
лева), представляваща разноски в исковото и в обезпечителното производство, от
които 195,00 лв. – държавна такса по исковете; 2,00 лв. – държавна такса за препис от
обезпечителната заповед и 2000,00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването.
6
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
7