№ 238
гр. Перник, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Михаил Анг. Алексов
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело №
20241720104171 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба подадена от М. М. Г., ЕГН
**********, с адрес: с. ****, чрез адв. М., срещу следните ответници, както следва:
1/ срещу „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Витоша“ 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес център България, иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД да бъде признато за установено, че Договор за паричен
заем № 2223991/26.04.2020 г. е нищожен поради заобикаляне на закона /нормата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК/, съединен в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД да бъде признато за установено, че Договор за паричен заем №
2223991/26.04.2020 г. е нищожен, поради противоречието му със закона /нормите на чл. 19,
ал. 4 и чл. 11, ал. 1, т 10 ЗПК/, съединен в условията на евентуалност с иск с правно
основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП да бъде признато за установено, че клаузата на чл. 4,
ал. 1 от договор за паричен заем № 2223991/26.04.2020 г., предвиждаща задължение за
потребителя да сключи договор за поръчителство, е нищожна като неравноправна, съединен
в условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД - че клаузата на
чл. 4, ал. 1 от договор за паричен заем № 2223991/26.04.2020 г. е нищожна поради
противоречие със закона, съединен в условията на евентуалност с иск с правно основание
чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД - че клаузата на чл. 4, ал. 1 от договор за паричен заем №
2223991/26.04.2020 г. е нищожна поради заобикаляне на закона,
2/ кумулативно съединен с иск срещу „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес
център България, с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД да бъде признато за
1
установено, че Договор за предоставяне на поръчителство към паричен заем №
2223991/26.04.2020 г. е нищожен поради накърняване на добрите нрави, кумулативно
съединен с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца сумата 5,00 лв., предявен като частичен иск от общо 237.80 лв.,
представляваща платено без основание вземане.
С молба рег. № 1116/15.01.2025 ищеца е направил искане за изменение по чл. 214
ГПК, което с протоколно определение от 16.01.2025г.е допуснато изменение на четвъртия
поред иск от исковата претенция, като същият се счита предявен не както е посочено
първоначално в исковата молба за сумата от 5,00 лв., частичен иск от общо 237,80 лв. –
платена сума без основание, а за сумата от 6,00 лв. – частичен иск от общо 237,80 лв .
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД чрез юрк. Б. е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Признава, че е
сключил с ищеца договор за потребителски кредит с № 2223991/26.04.2020 г., по силата на
който на ищеца е предоставена сумата 500,00 лв., подлежаща на връщане на 5 месечни
погасителни вноски с ГПР в размер на 43.34%, ГЛП 36,55%, както и че по силата на договор
за поръчителство „Ай Тръст“ ЕООД се задължил срещу възнаграждение да стане поръчител
на ищеца по договора за кредит. Признава, че в ГПР не е включено възнаграждението на
поръчителя, както и че в случай, че бъде включено, ГПР ще надхвърли пет пъти законната
лихва. Оспорва твърденията, че вземанията на „Ай Тръст“ ЕООД е следвало да се включат в
ГПР съгласно чл. 19 ЗПК, тъй като договорът за предоставяне на поръчителство е
незадължителен и се сключва след договора за кредит и към момента на сключването на
договора за кредит не е имало информация относно размера на дължимото възнаграждение
по него. Оспорва твърденията за нищожност на договора на посочените основания. Моли за
отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените разноски за производството, вкл.
юрисконсултско възанграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД чрез юрк. С. е депозирал
писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни. Признава, че на 26.04.2020 г.
е сключен договор за поръчителство във връзка с обезпечаване на договор за потребителски
кредит с № 2223991, по който е предоставена главница на ищеца в размер на 500,00 лв.,
подлежаща на връщане за срок от 5 месеца заедно с възнаграждение за ползването й
съгласно погасителен план, както и че ищецът е изплатил изцяло търсената сума от 5,00 лв.
Признава, че в ГПР не е включено възнаграждението на поръчителя, както и че в случай, че
бъде включено, ГПР ще надхвърли пет пъти законната лихва. Оспорва твърденията за
нищожност на договора, както и че сумата е дадена без основание. Твърди, че договорът за
поръчителство е сключен след договора за кредит и не е било задължително за
кредитополучателя, поради което уговореното по него възнаграждение не следва да бъде
включено в ГПР. Сочи, че съгласно чл. 8, ал. 5 от договора „Кредисимо“ ЕАД е овластен да
получи плащанията за „Ай Тръст“ ЕООД, но съгласно ал. 4 кредитополучателят може да
извърши плащанията и в по сметка на поръчителя. Признава, че „Кредисимо“ ЕАД е
едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД, но отбелязва, че двете дружества
2
са самостоятелни юридически лица, с отделно имущество и всички организационни
характеристики, поради което „Кредисимо“ ЕАД само получава плащането за сметка на „Ай
Тръст“ ЕАД, но не е титуляр на вземането, поради което не е налице заобикаляне на закона.
Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и да му бъдат присъдени
разноските за производството, включително юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищеца редовно призован, не изпраща представител,
чрез процесуалния си представител, посредством писмено становище моли да бъде уважена
изцяло и бъдат присъдени направените по делото разноски за което представя списък по чл.
80 от ГПК.
Ответниците, в открито съдебно заседание редовно призовани, не изпращат
представител, процесуалните им представители представят писмени становища по
съществото на спора, в които молят исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло като
неоснователна и недоказана.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
На 26.04.2020г. между ’’КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК: *********, като кредитодател и
М. М. Г., ЕГН: **********, като кредитополучател бил сключен договор за потребителски
кредит № 2223991 от 26.04.2020 г. по силата, на който ответникът е предоставил на
ищцата сумата от 500.00 лв., която се задължила да я върне в срок от 5 месеца, на 5 броя
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 109.32 лв. Лихвеният процент по кредита
бил уговорен на 36.55 %. Годишният процент на разходите е 43.34%. Взетите предвид
допускания, използвани при изчисление на ГПР били посочени в общите условия.
По делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните с
определение на съда е обявено, че между страните по делото е сключен договор за
потребителски кредит № 2223991 от 26.04.2020 г., по който е отпуснат кредит в размер
на 500.00 лева на ищцата М. М. Г., която сума е изцяло усвоена от последния. По
горепосочения договор за кредит № 2223991 от 26.04.2020 г., както и по договор за
поръчителство, сключен на 26.04.2020 г. между „Ай Тръст“ ЕООД и М. М. Г., последния е
изплатил на ответното дружество сумата в общ размер на 784.39 лева.
От клаузите в договора - чл. 4, ал. 1-3 е видно, че ако кредитополучателят е заявил
обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя "Кредисимо" юридическо лице
поръчител, в срок от 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на
заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непредставяне обаче на
посоченото обезпечение, ще се счита, че заявлението не е одобрено. Ако е заявен кредит без
обезпечение срокът за произнасяне е 14-дневен от подаването му.
От представените по делото договор за предоставяне на поръчителство от
26.04.2020 г., ведно е Приложение № 1 към него се установява, че между ищеца и "АЙ
ТРЪСТ" ЕООД е бил сключен договор, озаглавен – Договор за предоставяне на
поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да сключи договор за
3
поръчителство с "Кредисимо" ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното
солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя,
възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит,
срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно – 546.60
лева месечно за периода на действие па договора за кредит, което възнаграждение е
дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния
план по т. I. 4. Същевременно в същото приложение е посочено, че възнаграждението за
поръчителя е в размер на 47.56 лева месечно.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че
"Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, като двете
дружества са с един адрес на управление. Съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне
на поръчителство, "Кредисимо" ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя
извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя.
Съгласно Справка от профил за движение по кредит, извършените плащания от М.
М. Г. по процесния договор за потребителски кредит са в размер на 784.39 лева.
Вземайки предвид размера на отпуснатия кредит на М. М. Г., без начислените
допълнителни суми по Договор за поръчителство от 26.04.2020 г., между „Ай тръст” ЕООД и
М. М. Г., действителният размер на ГПР по Договор за потребителски кредит №2223991 от
26.04.2020 година, между „Кредисимо”ЕАД, и М. М. Г., е 43.34%.
Вземайки предвид размера на отпуснатия кредит на М. М. Г., с начислените
допълнителни суми по Договор за поръчителство от 26.04.2020 г., между „Ай тръст” ЕООД и
М. М. Г., действителният размер на ГПР по Договор за потребителски кредит №2223991 от
26.04.2020 година, между „Кредисимо”ЕАД, и М. М. Г., е 154.52%.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че
"Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, като двете
дружества са с един адрес на управление. Съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне
на поръчителство, "Кредисимо" ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя
извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от
правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът, като съобрази Решение на СЕС по дело C-321/22, според което чл. 7, § 1 от
Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че „не се допускат национална правна
уредба и нейното тълкуване в съдебната практика, съгласно които предявеният от
потребител иск за установяване на непротивопоставимостта на неравноправни договорни
клаузи...се отхвърля, а потребителят се осъжда да заплати съответните съдебни разноски,
4
тъй като липсва правен интерес поради наличието на друг способ за защита, позволяващ
събирането на сумите, които вече са платени на този продавач или доставчик въз основа на
посочените клаузи“, намира, че отнесено към настоящия случай, следва да се приеме, че
предявените установителни искове са допустими независимо от извършените плащания по
договорите.
По основателността:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 33Д за прогласяване нищожността
на Договор за паричен заем № 2223991/26.04.2020 г., поради заобикаляне на нормата на чл.
19, ал. 4 ЗПК:
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне.
Съгласно чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/ договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече.
По делото е безспорно, което е обявено и с доклада, приет за окончателен, че чрез
средства за комуникация от разстояние ищецът е сключил с ответника „Кредисимо“ ЕАД
Договор за заем № 2223991/26.04.2020 г., поради което следва, че ищецът има качеството
потребител на финансови услуги, предоставени от разстояние.
Нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, регламентира какво представлява годишнияt
процент на разходите, а разпоредбата на § 1, т.1 от ЗР на ЗПК, разписва определение какво
представлява „общ разход по кредита за потребителя. Съгласно посочената разпоредба „общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Чл.
19, ал. 4 от ЗПК, предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
5
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Алинея 5 от чл.
19 от ЗПК регламентира по императивен начин, че клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, се считат за нищожни.
Предвид изложеното, е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите
на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Целта на цитираната разпоредба е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите,
които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи.
В конкретния случай в Приложение № 1 към договора е посочено, че ГПР е 43.34%,
но от съдържанието му не може да се направи извод за това по какъв начин е формиран
самият ГПР. Посочено е, че взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
ГПР, са посочени в Общите условия, но по делото липсват доказателства, че ищецът се е
съгласил с представените Общи условия за предоставяне на кредити, поради което
съдържанието им не следва да бъде обсъждано.
В случая бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика
обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и
дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, т.е. липсва
яснота какъв е действителният ГПР по договора за кредит.
На следващо място, по делото е безспорно установеното, че договорът е обезпечен с
договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, както и че
възнаграждението, уговорено в полза на поръчителя по договора за обезпечение, не е
включено в ГПР, а в случай, че бъде включено, ГПР ще надхвърли пети пъти законната
лихва.
Съгласно решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 СЕС, с оглед на
съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде
възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед
на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3,
буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не
отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи
обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. В
същото решение се посочва, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към
договор за потребителски кредит, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита
за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "ГПР", когато
закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния
кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните
разходи по този кредит.
От съдържанието на чл. 4 от договора за кредит е видно, че предоставянето на
обезпечение, отговарящо на определени условия, е задължително за сключването на
6
договора за заем, а видно от датата на сключването на договора за поръчителство и начина
на уговаряне на възнаграждението на поръчителя, че е дължимо на вноски, съвпадащи с
погасителните вноски по договора за кредит.
При извършена служебна справка в Търговския регистър се установява, че
едноличен собственик на капитала на дружеството „Ай Тръст“ ЕООД е „Кредисимо“ ЕАД -
кредитор на длъжника. След като кредиторът е едноличен собственик на капитала на
дружеството- поръчител, то очевидно с договора за поръчителство не се цели реално
обезпечаване на договора за заем, сключен с „Кредисимо“ ЕАД, доколкото, плащайки
задължението на потребителя де факто кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Този
извод се подкрепя и от факта, че претендираното възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство произтича от договор, който е свързан с падеж на главните
задължения към кредитора „Кредисимо“ ЕАД. В този смисъл със сключването на договора
за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително
възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с
цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Допълнителен аргумент в подкрепа
този извод е, че в договора за заем ГПР е уговорен в размер на 43.34%, като при включване
на възнаграждението, предвидено по договора за предоставяне на поръчителство,
действителният ГПР значително би надвишил този размер, като и че възнаграждението на
поръчителя е платимо по сметка на кредитора "Кредисимо" ЕАД, което е признато от
ответника.
От изложеното следва извод, че при сключването на договора за потребителски
кредит е постигнат забранен от закона резултат, а именно годишен процент на разходите,
надхвърлящ законовоустановения максимален размер, предвиден в чл. 19, ал. 4 ЗПК.
По горните съображения, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.
26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изложеното не е налице процесуалното условие за разглеждане на
предявените в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
да бъде признато за установено, че Договор за паричен заем № 2223991/26.04.2020 г. е
нищожен, поради противоречието му със закона /нормите на чл. 19, ал. 4 и чл. 11, ал. 1, т 10
ЗПК/, иск с правно основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП да бъде признато за установено,
че клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за паричен заем № 2223991/26.04.2020 г., предвиждаща
задължение за потребителя да сключи договор за поръчителство, е нищожна като
неравноправна, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД - че клаузата на чл. 4, ал. 1 от
Договор за паричен заем № 2223991/26.04.2020 г. е нищожна поради противоречие със
закона, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД - че клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор
за паричен заем № 2223991/26.04.2020 г. е нищожна поради заобикаляне на закона.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД да бъде прогласен за нищожен
Договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, поради
противоречие с добрите нрави:
7
Според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009
г., ОСТК добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието
на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от
тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските
правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.
Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора. Според Решение № 1291 от
03.02.2009 г. по гр. д. № 5477/ 2007 г., ВКС, V г. о., когато се преценява дали една сделка
противоречи на добрите нрави съдът не може да се ограничи само до нейното формално
съдържание, а поради естеството на сочения порок следва да съобрази дали последиците,
крайният резултат на сделката, са съвместими с общоприетите житейски норми за
справедливост и добросъвестност. Тогава, когато сделката и съпътстващите я други
обстоятелства, преценени комплексно, са довели до неоправдано разместване на
имуществени права, при което едно лице очевидно търпи значителна загуба, която то не е
желало и очаквало, има основание да се счита, че сделката е проява на недобросъвестност и
накърнява добрите нрави.
От приетия по делото Договор за предоставяне на поръчителство от 26.04.2020 г. се
установява, че „Ай Тръст“ ЕООД и М. М. Г. са се съгласили „Ай Тръст“ ЕООД да сключи
договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно с
М. М. Г. пред „Кредисимо“ ЕАД за изпълнението на всички негови задължения съгласно
договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията по договора, срещу възнаграждение в размер на 109.32 лв. на месец, дължими
на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с
„Кредисимо“ ЕАД.
С доклада по делото е обявено за безспорно, че договорът за поръчителство е
сключен във връзка с договор за потребителски кредит, сключен между ищеца и
„Кредисимо“ ЕАД на 26.04.2020 г.
От доказателствата по делото се установява, че договорът за поръчителство е
сключен от ищеца с ответника „Ай Тръст“ ЕООД в изпълнение на задължението си по чл. 4
от договора за потребителски кредит, сключен с „Кредисимо“ ЕАД.
При действието на чл. 138 от ЗЗД поръчителят се задължава пред кредитора на
друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Поръчителството е
безвъзмездна сделка, т.е. поръчителят не получава възнаграждение и само при изрично
договаряне на страните може да бъде включена клауза за заплащане на такова.
От установеното по-горе, че със сключването на договора за поръчителство се цели
допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение,
единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като при включване
8
на възнаграждението, предвидено по договора за предоставяне на поръчителство,
действителният ГПР значително би надвишил уговорения в договора за кредит ГПР от
43.34% и максималният размер на ГПР, предвиден в чл. 19, ал. 4 ЗПК, следва, че
потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които следва да
прави по обслужване на заема.
Като резултат, сключвайки договора за поръчителство, ищецът се е задължил да
заплати още едно възнаграждение в полза на кредитора си „Кредисимо“ ЕАД, който е
едноличен собственик на капитала на дружеството-поръчител „Файненшъл България“
ЕООД, а последният всъщност не е поел задължение по договора, тъй като реално
обезпечава задължението сам пред себе си. Изложеното води до извод, че последиците на
сделката са несъвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и
добросъвестност. Налице е неоправдано разместване на имуществени права, при което едно
лице очевидно търпи значителна загуба, а друго се обогатява, заобикаляйки императивни
разпоредби на закона, поради което съдът приема, че сключеният договор за поръчителство
накърнява добрите нрави.
По изложените съображения съдът прави извод, че предявеният иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да бъде осъден „Ай Тръст“
ЕООД да заплати на ищеца сумата 6,00 лв., предявен като частичен иск, представляваща
платено без основание вземане:
Съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
С доклада по делото е обявено за безспорно, че ищецът е заплатил на „Ай Тръст“
ЕООД възнаграждение по договора за поръчителство в размер на сумата 5,00 лв. С отговора
си ответника „Ай Тръст“ ЕООД изрично е заявил, че цялата сума, която се претендира като
платена по договора за поръчителство е действително платена от настоящия ищец. Предвид
това процесуално поведение и анализирайки събраните по делото писмени доказателства по
делото безспорно се установява, че сумата от 6.00 лв., която се претендира в настоящето
производство като частичен иск от сумата от 237.80лв. е платена от ищеца и получена от
ответника „Ай Тръст“ ЕООД.
С оглед изложеното и предвид извода, че договорът за поръчителство е нищожен, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ответникът „Ай Тръст“ ЕООД дължи връщане на
полученото.
По горните съображения предявеният частичен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.
По разносите:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените разноски за държавна такса в размер на 50,00 лв., от които
9
„Кредисимо“ ЕАД да бъде осъден да заплати 50,00 лв. /държавната такса по предявения
срещу него иск/ и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да му заплати сумата 50,00 лв. /държавна такса /.
На осн. чл. 38 ЗАдв. ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на адв. М.
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна защита на ищеца. Съобразно
приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС, съдът не е обвързан от
минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при
определяне на адвокатското възнаграждение, а е свободен да определи справедлив размер на
адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството
на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото /в същия
смисъл е определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС,
Търговска колегия, първо отделение и определение № 343 от 15.02.2024 г. по т. д. № 1990 по
описа за 2023 г. на ВКС, Търговска колегия, второ отделение, относими по аналогия и в
настоящия случай/. Посочената практика се поддържа и от въззивната инстанция в
Определение № 571/05.08.2024 г. по ч.в.гр.д. № 413/2024 г. на ОС-Перник. С оглед
изложеното, цената и броят на исковете, приключване на делото в две открити съдебни
заседания, като пълномощникът на ищеца е взел становище с писмени молби, и
извършените процесуални действия по събиране на доказателствата, съдът намира, че
справедливият размер на възнаграждението, дължимо от всеки от ответниците, възлиза на
300.00 лв. платими от първия ответник и 450.00 платими от втория ответник. Върху така
определеното възнаграждение следва да бъде начислен ДДС, предвид представеното
доказателство, че дружеството е регистрирано по ЗДДС, поради което възнаграждението на
адвокат М. възлиза на 360,00 лв., платими от „Кредисимо“ ЕАД, и 540.00 лв., платими от
„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА Договор за потребителски кредит № 2223991/26.04.2020 г., сключен
между М. М. Г., ЕГН **********, и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, за нищожен поради
заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.
ПРОГЛАСЯВА Договор за предоставяне на поръчителство от 26.04.2020 г., сключен
между М. М. Г., ЕГН **********, и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, за нищожен поради
накърняване на добрите нрави, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Витоша“ 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес център България, ДА ЗАПЛАТИ на М.
М. Г., ЕГН **********, с адрес: с. *****, сумата 6,00 лв. /шест лева/, представляваща
частично вземане от платената без основание сума в размер на 237.80 лв. по Договор за
предоставяне на поръчителство от 26.04.2020 г.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
10
гр. София, бул. „Витоша“ 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес център България, ДА ЗАПЛАТИ на М.
М. Г., ЕГН **********, с адрес: с. ****, сумата 50,00 лв. /петдесет лева/ - представляваща
разноски за производството, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Витоша“ 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес център България, ДА ЗАПЛАТИ на М.
М. Г., ЕГН **********, с адрес: с. ****, сумата 50,00 лв. /петдесет лева/ - представляваща
разноски за производството, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Витоша“ 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес център България, ДА ЗАПЛАТИ на
Еднолично акционерно дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под№ *********,
чрез адв. Д. М. М., сумата 360,00 лв. /триста и шестдесет лева/, представляваща
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца с включен ДДС, на осн. чл.
38 ЗАдв.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Витоша“ 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес център България, ДА ЗАПЛАТИ на
Еднолично акционерно дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под№ *********,
чрез адв. Д. М. М., сумата 540,00 лв. /петстотин и четиридесет лева/, представляваща
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца с вкл. ДДС, на осн. чл. 38
ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Пернишки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
11