Решение по адм. дело №321/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е въз основа на жалба, депозирана от Р. Д. Г. от [населено място], община В. П., обл.Шумен, [улица] против Заповед № 372з-2117 от 17.06.2025г. на Директор на ОД на МВР-[населено място], с която на държавния служител, заемащ длъжността младши инспектор- старши полицай в група „Охранителна полиция“ към РУ Велики Преслав при ОД на МВР-[населено място] е наложено дисциплинарно наказание " Порицание" за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на заповедта и предупреждение, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение на чл.200 ал.1 от ЗМВР в срока на наложеното наказание, че му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание по чл.201 ал.1 т.1 от ЗМВР. В жалбата се сочи, че атакуваната заповед е издадена при съществено нарушение на административно-производствените правила, в несъответствие с целта на закона и в противоречие с материално правните разпоредби, и при неспазване на установената форма, като не се сочат конкретни пороци. Твърди се, че оспорващият не е извършил виновно вмененото му дисциплинарно нарушение, а неволно, поради което би следвало да бъде санкциониран с по-леко наказание. Иска се заповедта да бъде отменена с произтичащите от това законни последици, както и да се присъдят направените по делото разноски. В открито съдебно заседание процесуалният представител на оспорващия заявява, че поддържа жалбата, по изложените в нея аргументи.

Ответната страна- Директор на ОДМВР- [населено място], представляван в съдебно заседание от гл.юрисконсулт И. С., в придружителното писмо, с което преписката е изпратена в съда и в хода на устните състезания оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата, при наличие на посоченото в него материалноправно основание и при съобразяване на законовата цел. Моли за решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда.

Шуменският административен съд, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Р. Д. Г. заема длъжността младши инспектор- старши полицай в група „Охранителна полиция“ към РУ В. П. при ОД на МВР-[населено място]. Видно от приложената кадрова справка на стр.54 от делото, в органите на МВР е назначен на 21.01.1998г. като старшина в НС Жандармерия и преназначаван на други длъжности, като от 23.04.2015г. заема длъжността младши инспектор- старши полицай, включително към датата на нарушението. До момента на издаване на кадровата справка по отношение на оспорващия е било налагано дисциплинарно наказание „мъмрене“ да срок от един месец през 2024г. със Заповед № 372з-4642/18.12.2024г., приложена на стр.102 по делото. Бил е награждаван многократно с "Писмена похвала" и с „Индивидуална парична награда“ през 2020г.

По делото няма спор, че в лекия автомобил, ползван на 18.03.2025г. от смесен автопатрулен екип с участието на жалбоподателя- [Марка] с рег.№ [рег. номер], била монтирана система за видеонаблюдение, данните от която постъпват в съответните компетентни структури и се обработват чрез Автоматизирана информационна система „Видеозаснемане на пътен контрол“(АИС „ВОДПК“) по Указания, утвърдени със Заповед №8121з-450/12.04.2022г., приложени на стр.78. Монтираната система се състои от 3бр. видеокамери, които извършват видеозапис, като камера № 1 заснема пространството пред автомобила, камера № 2 - в купето на автомобила и камера № 3 пространството зад автомобила, както и от 2 броя безжични микрофони, които записват говора на полицейските служители, работещи с автомобила.

Повод за иницииране на дисциплинарната проверка било постъпило писмо с рег.№ 7855р-3896/27.03.2025г. на Зам.Директор на Дирекция "Вътрешна сигурност" при МВР/ л.25/, с което Директорът на ОДМВР– [населено място], бил уведомен, че при извършен преглед на видеофайлове, съдържащи информация от АИС „Видеозаснемане на пътен контрол“, било установено, че на 18.03.2025г. за времето от 10.53 до 12.06ч., служител стоящ на предна дясна седалка в автомобила закрива камера №2 и за този период липсва образ от камерата и видимостта е ограничена, което е нарушение на служебните задължения. Във връзка с получената информация и за изясняване на постъпилите данни от Дирекция „Вътрешна сигурност“, със Заповед №372з-2746 от 30.08.2018г. и Заповед №372з-1125 от 03.04.2025г. /л.26/, Директорът на ОДМВР- [населено място] разпоредил извършването на проверка, която да установи индивидуалното поведение на полицейските служители, осъществяващи контрол на пътното движение на горепосочената дата, както и да се извърши проверка на посочените трима държавни служители, включващи и жалбоподателя, за неизпълнение на служебни задължения по постъпилите данни от Дирекция "Вътрешна сигурност" при МВР. Със същата Заповед проверката била възложена на комисия с председател: старши инспектор В. В.- началник на група „Охранителна полиция“ в Районно управление- В. П. при ОДМВР-[населено място] и членове: полицейски инспектори Р. И. и М. М.- „Охранителна полиция“ в Районно управление- В. П. при ОДМВР- [населено място], която следвало в срок до 25.04.2025г. да изготви писмена справка за резултатите от проверката. Заповедта била съобщена срещу подпис на полицейските служители, които били наряд с процесния лек автомобил- жалбоподателя и свидетелите Г. Т. и А. Х.. Със Заповед №372з-1384/25.04.2025., Директорът на ОДМВР- Шумен удължил срока за извършване на проверката до 30.05.2025г., като прецизирал правната квалификация на нарушение на служебната дисциплина спрямо служителите, съобразно събраните доказателства.

В рамките на проверката членовете на назначената комисия извършили оглед на оптичния носител, съдържащ информация от АИС „ВОДПК“, изпратен от Дирекция „Вътрешна сигурност“, като били поканени служителите, чийто действия били възпроизведени на него, протоколиран с Протокол рег.№ 329р-6197/11.04.2025г. С Докладна записка от 14.04.2025г. било установено следното: На 18.03.2025г. в 10:53:39 часа, служителят Р. Д. Г., си сваля от главата черната зимна шапка, сгъва я на две и с леко подхвърляне я поставя в дясно върху арматурното табло на автомобила, която закрива лявата половина на камерата в купето на автомобила. Било предложено на Директора на ОД на МВР Шумен проверката да продължи по отношение на служителя за извършване на нарушение на служебната дисциплина наказуемо по чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР.

Видно от Писмено обяснение УРИ 323р-7309/02.05.2025г. (л.41), по повод отправена покана от административния ръководител, жалбоподателят заявил, че допуснатото от него нарушение на Инструкцията за ВОДПК на 18.03.2025г. било неволно и без умисъл.

Констатациите, направени в хода на проверката, били обективирани в Справка рег.№ 323р-8202/19.05.2025г. /стр.18-24/, в която комисията заключила, че са налице данни за дисциплинарни нарушения, извършени от мл.инспектор Р. Д. Г. и младши инспектор Г. И. Т. на служебната дисциплина. По отношение на жалбоподателя били налице данни за нарушение, представляващо неизпълнение на заповеди по чл. 194 ал.2 т.1, във връзка с по чл.200 ал.1 т.11 от ЗМВР, вр. с раздел II т.2 от Указания за работа на полицейските служители със системите за аудиозапис и видеонаблюдение, монтирани в служебните автомобили на „Пътна полиция“, Технически характеристики и правила за работа, утвърдени със заповед № 8121з-450/12.04.2022 г. на министъра на вътрешните работи, изм. и доп. с M3 № 8121з-930/13.06.2023г., според които се „Забранява.. и други действия, водещи до и/или нарушаване работоспособността на системите“), за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година. С оглед на констатираното, комисията предложила на Директора на ОДМВР-[населено място] да се издадат заповеди за налагане на съответните дисциплинарни наказания. Нарушението извършено от св.Г.Т.- старши в смесения екип било квалифицирано като допустителство по отношение на действията на жалбоподателя Р.Г. по закриване на камера в автомобила. Служителите, чиито действия били отразени в справката, включително и жалбоподателят, били запознати със същата срещу подпис, видно от попълнените реквизити на последната страница на документа.

Въз основа на материалите, събрани в хода на проверката и констатациите, отразени в обобщената справка, Директорът на ОДМВР– [населено място] с оспорената в настоящото производство Заповед № 372з-2117 от 17.06.2025г., наложил на жалбоподателя дисциплинарно наказание "Порицание" за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на заповедта и предупреждение, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение на чл.200 ал.1 от ЗМВР в срока на наложеното наказание, че му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание по чл.201 ал.1 т.1 от ЗМВР, за това, че на 18.03.2025г., в [населено място], докато изпълнява служебни задължения със служебен автомобил „Киа Сийд“ с рег.№ [рег. номер], като член на смесен екип, не е изпълнил заповед, издадена от министъра на вътрешните работи, изискваща да не се извършват никакви действия, които биха нарушили работоспособността на системите на АИС ВОДПК, включително чрез поставяне на вещи и предмети върху арматурното табло на автомобила, доколкото от записите на камера № 2 в служебния автомобил е установено, че в 10.53.39 часа същият си сваля от главата черната зимна шапка, сгъва я на две и в 10.53.42 часа с леко подхвърляне я поставя в дясно върху арматурното табло на автомобила и така шапката закрива лявата половина на камерата в купето на автомобила, в резултат на което за времето от 10:53ч. до 12:06ч. камера № 2 е частично закрита и видимостта в купето е ограничена. Прието е, че действията съставляват нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.1, във връзка с по чл.200 ал.1 т.11 предложение второ от ЗМВР, вр. с раздел II т.2 от Указания за работа на полицейските служители със системите за аудиозапис и видеонаблюдение, монтирани в служебните автомобили на „Пътна полиция“. Технически характеристики и правила за работа, утвърдени със заповед № 8121з-450/12.04.2022 г. на министъра на вътрешните работи, изм. и доп. с M3 № 8121з-930/13.06.2023г.

Заповедта била връчена на служителя на 19.06.2025г. Несъгласен със същата, Р. Г. я оспорил в законоустановения срок със жалба, подадена на 03.07.2025г. пред АдмС Шумен, видно от положения печат върху жалбата.

Като част от административната преписка по делото са приобщени писмените доказателства, събрани в хода на проверката. По искане на страните са разпитани в качеството им на свидетели другите двама служители от екипа, давал наряд на датата на нарушението. Служителите свидетелстват, че на процесната дата извършвали охрана на обществения ред чрез обход на града с патрулен автомобил, като не са видели, че жалбоподателят е поставил шапката си върху камера в автомобила, а установили това при преглед на записите по-късно.

В проведеното на 18.11.2025г. открито съдебно заседание, в присъствието на процесуалния представител на оспорващия и ответната страна, беше извършен оглед по чл.171 ал.2 от АПК на приобщените по делото веществени доказателства, представляващи оптичен диск с участието на компютърен специалист при АдмС Шумен и с помощта на служебен софтуеър. В резултат на огледа се установи следното: При стартиране на файла в горния ляв ъгъл се вижда дата- 18.03.2025г. и час- 10:29:35. В долния ляв ъгъл са изписани GPS координати, а в долния десен ъгъл е изписан номерът на служебния автомобил [рег. номер]. На записа се вижда, че в автомобила има трима полицейски служители. В 10:51:25 часа оспорващият влиза в автомобила и сяда на пасажерското място отпред и разглежда документи. В 10:53:13 часа влиза полицаят, който е водач на автомобила и заема шофьорската седалка. В 10:53:32 часа влиза и третият полицай, който сяда на седалката отзад. В 10:53:39 часа оспорващият сваля от главата си черна зимна шапка и я поставя на предното табло на автомобила. Шапката закрива лявата половина на камерата в купето на автомобила, при което видимостта в купето е ограничена. В час 11:50:36ч. на записа се вижда, че автомобилът е в движение, при което служителят Р. Д. Г. е на предната седалка в автомобила, а шапката продължава да закрива лявата половина на камерата в купето на автомобила. В 12:06:37ч. полицейският служител Р. Г. вдига шапката от таблото и в купето на автомобила има пълна видимост. В 12:10:54ч. автомобилът потегля и записът приключва в 12:17:50 часа.

От огледа на видеофайловете се установява по безспорен начин, че по време на смяна в смесен автопатрулен екип полицейският служител Р. Г.- пътник в полицейски автомобил с рег.№ [рег. номер], оборудван със система за видеоконтрол АИС"ВОДПК" закрива камера № 2, монтирана на арматурното табло чрез предмет/ шапка/, с което възпрепятства видимостта към купето на служебния автомобил за времето от 10.53 до 12.06ч. на 18.03.2025г. Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Същата се подкрепя от приобщените доказателства, представляващи административната преписка по издаване на акта.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи: Предмет на оспорване е Заповед № 372з-2117 от 17.06.2025г. на Директор на ОД на МВР-[населено място] за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца на държавен служител при ОДМВР- [населено място], издадена от Директора на ОДМВР– [населено място], която е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл.211 от ЗМВР, като жалбата е подадена от неговия адресат- надлежна страна с право и интерес от обжалване. Жалбата е депозирана в срока по чл.149 ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна, по следните съображения:

От приложените по делото кадрова справка и типова длъжностна характеристика, връчена на оспорващия на 27.09.2023г. (протокол № 372р-21296/29.09.2023г.- л.60) се установява, че в качеството си на старши полицай, заема младши изпълнителска длъжност, съгласно класификатора на длъжностите в МВР, като държавен служител в системата на МВР. Съгласно разпоредбата на чл.204 т.3 от ЗМВР дисциплинарните наказания се налагат със заповеди, издадени от „ръководителите на структурите по чл.37- за всички наказания по чл.197 за служителите на младши изпълнителски длъжности“. Оспорената заповед е издадена от Директора на ОД на МВР– [населено място], който е ръководител на основна структура по чл.37 ал.1 т.2 от ЗМВР, каквато се явява ОД на МВР Шумен и със същата е наложено наказание на служител, заемащ младши изпълнителска длъжност. С оглед на това съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган.

Заповедта съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл.210 ал.1 от ЗМВР. Същата е в писмена форма, съдържа посочване на извършителя; мястото, времето и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които те са установени; правните основания и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Деянието осъществено от жалбоподателя е квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.1, във връзка с чл.200 ал.1 т.11 предложение второ от ЗМВР– неизпълнение на заповеди. В оспорената заповед са конкретизирани и кои точно задължения и заповеди не са били спазени, а именно раздел II, т. 2 („Забранява се .. и други действия, водещи до и/или нарушаване работоспособността на системите“) от Указания за работа на полицейските служители със системите за аудиозапис и видеонаблюдение, монтирани в служебните автомобили на „Пътна полиция“, Технически характеристики и правила за работа, утвърдени със заповед № 8121з-450/12.04.2022г. на министъра на вътрешните работи, изм. и доп. с M3 № 8121з-930/13.06.2023г. В заповедта е посочена формата на вината, при която е извършено нарушението, като е прието, че е осъществено при небрежност. Дисциплинарно-наказващият орган е определил наказание в минималния допустим от закона срок- "6 месеца" във видът предвиден в ЗМВР- "порицание". В съответствие с разпоредбата на чл.210 ал.2 от ЗМВР, заповедта за дисциплинарното наказание е връчена на държавния служител срещу подпис, като е отбелязана и датата на връчване. С оглед изложеното, съдът приема, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на изискванията за форма.

Спазен е и срокът за налагане на дисциплинарно наказание. Съгласно нормата на чл.195 ал.1 от ЗМВР, възможността административният орган да упражни правомощието си за налагане на дисциплинарно наказание, е ограничена в рамките на двумесечен срок от откриването на дисциплинарното нарушение. Легално определение за понятието „откриване на дисциплинарно нарушение“ е дадено в чл.196 ал.1 от ЗМВР- дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган и органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение, както и е установена самоличността на извършителя. В настоящия казус, съдът приема, че заповедта е издадена в рамките на установените в чл.195 ал.1 от ЗМВР срокове– двумесечен от откриване на нарушението и едногодишен от извършването му.

В рамките на дисциплинарното производство, дисциплинарно наказващият орган е изпълнил задълженията, разписани в чл.206 от ЗМВР и раздел II от Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи. Видно от приложените по делото доказателства, преди налагане на наказанието жалбоподателят е имал възможност да даде обяснения, както и другите служители, по отношение на които са били налице данни са осъществено дисциплинарно нарушение и това е било сторено своевременно от жалбоподателя. Изпълнено е и изискването по чл.49 и чл.59 от Инструкцията, според който текст проверката по чл.205 ал.2 от ЗМВР приключва с изготвяне на писмена обобщена справка, с която държавният служител, срещу когото се извършва проверката, се запознава, което обстоятелство се удостоверява с подпис и отбелязване на дата и час. В случая е налице такова удостоверяване- върху писмената справка е положен подпис на служителя, дата и час на запознаване. Поради което съдът приема, че дисциплинарно наказващият орган е изпълнил и вмененото по чл.206 ал.4 от ЗМВР задължение да събере и оцени всички доказателства, преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.

Жалбоподателят твърди, че оспореният акт е издаден при съществени нарушения на административно производствените правила, обосноваващи основание за отмяна по смисъла на чл.146 т.3 от АПК, но липсват изложени конкретни нарушения. Съдът намира, че производството по издаване на оспорвания индивидуален административен акт е проведено при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила, регламентирани в ЗМВР и в АПК. Поради което, съдът приема, че Заповед № 372з-2117 от 17.06.2025г. на Директор на ОД на МВР-[населено място] е валиден акт, издаден в надлежна форма и при липса на съществени нарушения на процедурните правила.

По съществото на спора съдът счита, че оспореният административен акт е постановен в съответствие с материалния закон и неговата цел, като се констатира съответствие между фактическите обстоятелства и приложените правни норми в рамките на изложените от административния орган мотиви. Предмет на проверка е индивидуален административен акт, с който на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание по чл.197 ал.1 т.3 от ЗМВР „порицание“ за срок от 6 месеца за дисциплинарно нарушение на чл.194 ал.2 т.1, във връзка с чл.200 ал.1 т.11 предложение второ от ЗМВР– неизпълнение на заповеди на министъра на вътрешните работи. Приобщените писмени и гласни доказателства, приложени към административната преписка и събрани в съдебното производство, преценени в контекста на изложените от административния орган правни и фактически основания, сочат на обоснованост и законосъобразност на атакуваната заповед. Нормативно определените предпоставки за възникване на дисциплинарна отговорност, независимо от основанието, предполагат виновно действие или бездействие на служителя, с което е допуснато нарушение на служебните задължения, свързано със заеманата длъжност.

В жалбата се твърди, че са били изпълнени коректно и точно всички служебни задължения, което не се подкрепя от приобщените доказателства по делото. Безспорно е установено по делото, че на 18.03.2025г. по време на смяна в смесен автопатрулен екип полицейският служител Р. Г. извършва действия, с които закрива камера №2, монтирана на арматурното табло на полицейски автомобил с рег.№ [рег. номер], оборудван със система за видеоконтрол АИС "ВОДПК" чрез предмет, с което възпрепятства видимостта към купето на служебния автомобил за време от около един час. Посочените факти се установяват от показанията на полицейските служители, участвали в екипа и от огледа на видеозаписите, направени от монтираната в полицейския автомобил система за видеонаблюдение. В раздел II т. 2 от „Указания за работа на полицейските служители със системите за аудиозапис и видеонаблюдение, монтирани в служебните автомобили на „Пътна полиция“. Технически характеристики и правила за работа“, утвърдени със заповед № 8121з-450/12.04.2022г. на министъра на вътрешните работи/стр.78/, изм. и доп. с M3 № 8121з-930/13.06.2023г. е посочено „Забранява се системите да бъдат изключвани чрез прекъсване на проводници на ел.захранването или по какъвто и да било друг начин, както и други действия, водещи до повреждане и/или нарушаване работоспособността на системите“. Цитираните Указания, с оглед начина на тяхното утвърждаване, по своята правна същност представляват юридически акт- заповед на министъра на вътрешните работи и са задължителни за изпълнение от служителите на МВР след запознаването им с тях. Следователно, осъщественото деяние представлява нарушение на указанията, с които жалбоподателя е бил запознат срещу подпис, видно от приложения списък на стр.76 от делото, в който под т.14 фигурира името и подписът на служителя Р.Г..

С оглед установените факти, правилно и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби дисциплинарно-наказващият орган е приел, че с поведението си Р. Г. е нарушил виновно т.2 от раздел II от Указанията за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобили. Следователно, в съответствие с установените факти и при правилно приложение на материалния закон дисциплинарно- наказващият орган е достигнал до извода, че са налице достатъчно основания действията на жалбоподателя да бъдат квалифицирани като нарушение на служебната дисциплина по чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР, а именно неизпълнение на заповед на министъра на вътрешните работи. Съставомерността на деянието е доказана, както от обективна, така и от субективна страна, тъй като дисциплинарната отговорност на служителите от МВР е отговорността, която те носят при извършване на нарушение на служебната дисциплина– за противоправно деяние, което е извършено умишлено или по непредпазливост от служител на МВР и е обявено за наказуемо от ЗМВР. В случая нито се твърдят, нито се доказват обстоятелства, изключващи вината на служителя. По отношение на посоченото в жалбата неволно осъществяване на действията по закриване на камерата за видеорегистрация, съдът намира, че това е било съобразено от административния орган и се потвърждава от събраните доказателства. Съгласно константната правна теория, деянията се делят на умишлени/ пряк и косвен умисъл/, каквато вина в процесния казус не е установена и непредпазливи /самонадеяност и небрежност/. Именно форма на вината- небрежност е налице в процесния казус, понеже извършителят не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат на преустановяване на видеозаписа в част от обхвата на камерата, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, понеже е запознат с указанията за работа с АИС, както и с мястото на монтираната камера № 2. При това положение, съдът намира за установени действията на жалбоподателя, квалифицирани като нарушение на служебната дисциплина по чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР, за което законът предвижда налагане на дисциплинарно наказание "порицание" съгласно чл.200 ал.1 т.11 предложение второ от ЗМВР. Наказващият орган, съобразявайки цялостното поведение на младши инспектор Р.Г. по време на службата му, който е бил награждаван многократно, но има и наложено наказание „Мъмрене“ за срок от 1 месец, което не е заличено по силата на чл.213 ал.1 от ЗМВР, правилно е определил минимално установения от закона срок за този вид наказание- 6 месеца. По изложените съображения съдът приема, че атакуваният административен акт е издаден в съответствие с материално-правните разпоредби. Същият е съобразен и с целта на закона, доколкото с въздигането в дисциплинарно нарушение на служебните задължения се цели служителите на МВР да изпълняват своите задължения съвестно и отговорно. Целта на дисциплинарното наказание е да въздейства поправително-възпитателно и предупредително- възпиращо както по отношение на жалбоподателя, така и по отношение на неговите колеги и да осъществи превенция по отношение на действия насочени срещу упражняването на контрол чрез видеозапис. При постановяване на своето решение, настоящия състав съобрази практиката на ВАС по отношение на дисциплинарни нарушения, свързани с работоспособността на АИС- Решение № 15498 от 18.12.2017г. на ВАС по адм. д. № 10045/2016г., Vо., Решение № 14373 от 27.11.2017г. на ВАС по адм.д. № 8358/2016 г., Vо. и др.

В оглед на гореизложеното, съдът приема, че Заповед № 372з-2117 от 17.06.2025г. на Директор на ОД на МВР-[населено място], с която на държавния служител Р. Г., заемащ длъжността младши инспектор- старши полицай в група „Охранителна полиция“ към РУ В. П. при ОД на МВР-[населено място] е наложено дисциплинарно наказание " Порицание" за срок от 6 месеца, е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно производствените правила и в пълно съответствие с материално-правните разпоредби, както и с целта на закона, поради което жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода от спора и поради своевременното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника, на основание чл.143 ал.4 от АПК, жалбоподателят дължи заплащане на направените от ответната страна разноски по делото. В случая съдът намира, че с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото в полза на държавното учреждение ОДМВР-[населено място] (в чиято структура е Директорът на ОД на МВР- [населено място]) следва да се присъдят разноски, представляващи юристконсултско възнаграждение в размер на минималния 200.00 лева, определено съобразно чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Р. Д. Г. с [ЕГН] от [населено място], община В. П., обл.Шумен, [улица] против Заповед № 372з-2117 от 17.06.2025г. на Директор на ОД на МВР-[населено място], с която на държавния служител, заемащ длъжността младши инспектор- старши полицай в група „Охранителна полиция“ към РУ Велики Преслав при ОД на МВР-[населено място] е наложено дисциплинарно наказание " Порицание" за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на заповедта и предупреждение, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание, че му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.

ОСЪЖДА Р. Д. Г. с [ЕГН] от [населено място], община Велики Преслав, обл.Шумен, [улица] да заплати на Областна дирекция на МВР- [населено място], разноски по делото в размер на 200 (двеста) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване чрез Административен съд- Шумен пред Върховен административен съд на РБ- София в 14-дневен срок от съобщаването му.

На основание чл.138 ал.1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.