№ 12562
гр. София, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110176698 по описа за 2024 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от М. К. Ц. срещу
ЮЛ, с която е предявил срещу ЮЛ отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК с искане да се признае за установено спрямо
ответника, че ищецът не му дължи сумата от 2997.43 лв., представляваща
остатък от главница, за която сума е издаден изпълнителен лист от 10.04.2012
г. по ч.гр.д. № 15654/2012 г. по описа на СРС, 40 състав, поради погасяването
им по давност.
Ищецът твърди, че на 10.04.2012 г. по ч.гр.д. № 15654/2012 г. по описа на
СРС, 40 състав срещу нея бил издаден изпълнителен лист за непогасени
задължения по кредит. Било образувано изпълнително дело за процесната
сума представляваща непогасен остатък от главницата, като останалите суми
били погасени през периода 2013-2016 г. Посочва, че било образувано изп. д.
№ ************ по описа на ЧСИ **********, като последното изпълнително
действие било извършено на 11.03.2016 г. и делото е прекратено на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 11.03.2018 г. Посочва, че погасителната давност била
изтекла на 18.05.2021 г., въпреки това било образувано ново изпълнително
дело № **********. Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Пред
съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба,
претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че в
хода на изпълнителните дела давността е прекъсвана многократно. Твърди, че
давността не била текла с приемане на Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение. Моли съда да отхвърли иска. Претендира
разноски. Пред съда страната не изпраща процесуален представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
1
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че срещу срещу М. К. Ц. е издаден изпълнителен лист от
10.04.2012 г. по ч.гр.д. № 15654/2012 г. по описа на СРС, 40 състав.
По делото е представен препис от изп. д. № ************ по описа на
ЧСИ **********, от което се установява, че същото е било образувано с молба
подадена от ********* на 14.04.2012 г., като с молбата на съдебният
изпълнител му е възложено да предприеме конкретни действия срещу
длъжника. Към молбата за образуване е приложен изпълнителен лист от
10.04.2012 г. по ч.гр.д. № 15654/2012 г. по описа на СРС, 40 състав.
На 27.04.2012 г. са изпратени двадесет и три броя запорни съобщения до
търговски банки, с които е наложен запор върху всички сметки на длъжника
М. К. Ц. открити в банките. От представените доказателства се установява, че
на 02.05.2012 г. /датата на получаване на запорното съобщение от третото
задължено лице/ е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в
банките.
На 20.03.2013 г. е подадена молба от ЮЛ, с която се иска да бъде
конституирано дружеството като взискател по делото, тъй като на 12.07.2012
г. бил сключен договор за цесия с ********* и процесното взмеане било
прехвърлено на това дружество. С постановление от 20.03.2013 г. на съдебния
изпълнител на основание чл. 429 ГПК ЮЛ е бил конституиран като взискател
по изпълнителното дело.
Със запорно съобщение от 07.08.2013 г. изпратено до ЮЛ е наложен
запор върху трудовото възнаграждение, което ще бъде изплащано на М. К. Ц..
С предводно нареждане от 30.05.2014 г. М. К. Ц. е заплатила по
изпълнителното дело сумата в размер на 100 лв.
На 21.05.2021 г. е подадена молба от ЮЛ, с която се иска да бъде
конституирано дружеството като взискател по делото, тъй като на 21.10.2020
г. бил сключен договор за цесия с ЮЛ и процесното взмеане било прехвърлено
на ответника.
По делото видно от отбелязванията на съдебният изпълнител по
изпълнителния лист на 17.10.2013 г., 31.10.2013 г., 04.03.2014 г., 30.05.2014 г.,
25.08.2014 г., 01.10.2014 г., 31.10.2014 г., 01.12.2014 г., 06.01.2015 г., 05.03.2015
г., 05.05.2015 г., 30.07.2015 г., 22.12.2015 г. и 11.03.2016 г. е извършил
разпределение на суми в полза на взискателя по изпълнителното дело, като
видно от отбелязванията съдебният изпълнител е превел на взискателя сума в
общ размер от 2500 лв.
Други изпълнителни действия частният съдебен изпълнител не е
извършвал.
По делото е представен препис от изп. д. № ********** по описа на ЧСИ
**********, от което се установява, че същото е било образувано с молба
подадена от ЮЛ на 17.07.2024 г. Към молбата за образуване е приложен
изпълнителен лист от 10.04.2012 г. по ч.гр.д. № 15654/2012 г. по описа на СРС,
2
40 състав.
На 14.10.2024 г. са изпратени два броя запорни съобщения до търговски
банки, с които е наложен запор върху всички сметки на длъжника М. К. Ц.
открити в банките. От представените доказателства се установява, че на
16.10.2012 г. /датата на получаване на запорното съобщение от третото
задължено лице/ е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в
банките.
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са
настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл
давностен срок), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право
на ответника. Предвид наведеното единствено основание за недължимост на
сумата ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав счита, че при осъществяването на
принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение,
какъвто е и настоящият случай, изпълняемото право е облечено в
изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът служебно издава
изпълнителен лист. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416
ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и
длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков
ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са
преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен
спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и
намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата
давност е всякога пет години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на
вземането от длъжника по чл. 116, б. „а“ ЗЗД – целта на регламентираното в
действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали
претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде
изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в
достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на
конкретен дълг към кредитора – виж например Решение № 100 от 20.06.2011 г.
на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 131 от 23.06.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК.
Според разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК,
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като
3
примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия,
прекъсващи давността, в т. ч. насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане
за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа
висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. В изпълнителния процес давността не спира, именно
защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа
/да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само
декларативен, а не конститутивен характер.
В контекста на изложеното съдът приема, че с оглед нормата на чл. 117,
ал. 2 ЗЗД, считано от датата влизането в сила на процесната заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 15654/2012 г. по описа на СРС, 40 състав е
започнала да тече нова петгодишна давност, която не е изтекла към момента
на предприемането от страна на кредитора на действия за принудително
изпълнение на вземанията по изпълнително дело № ************ по описа на
ЧСИ **********, чрез подаване на молбата за образуване на изпълнителното
дело – на 14.04.2012 г. В разглеждания случай от представения по делото
препис на изпълнително дело № ************, се установява, че същото е
било образувано въз основа на подадена молба на 14.04.2012 г. с приложен
към нея - процесния изпълнителен лист. Съгласно мотивите към
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС, не прекъсва давността образуването на изпълнителния процес,
представляващо действието на съдебния изпълнител, който образува
изпълнителното дело в качеството му на процесуален орган. Това обаче не
важи за подаването на редовна молба за образуване на изпълнителното дело, а
такава е и молбата, съдържаща овластяване, която прекъсва давността. В
настоящия случай в молбата по чл. 426 от ГПК съдържа изрично възлагане,
поради което с нея може да се приеме, че е била прекъсната давността.
Следващите изпълнителни действия, годни да прекъснат давността по
отношение на М. К. Ц. са запор от 02.05.2012 г. /датата на получаване на
запорното съобщение/ върху всички сметки на длъжника в двадесет и три
банки, молба от 20.03.2013 г. за конституирането на нов взискател ЮЛ
съдържащо изрично искане за предприемане на изпълнителни действия, запор
от 12.08.2013 г. /датата на получаване на запорното съобщение/ върху
трудовото възнаграждение от ЮЛ, доброволно плащане на 30.05.2014 г. от
страна на длъжника, молба от 21.05.2021 г. за конституирането на нов
4
взискателЮЛ, като други действия годни да прекъснат давността по това
изпълнително дело не са били извършени. Следващите действия годни да
прекъснат давността по отношение на М. К. Ц. са били извършени по изп. д.
№ ********** по описа на ЧСИ **********, чрез запор от 14.10.2024 г.
/датата на получаване на запорното съобщение/ върху всички сметки на
длъжника в две банки.
Настоящият състав намира, че когато се касае до първоначално приети
тълкувателни решения и постановления те имат обратно действие и даденото
с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, като
се счита, че тя още тогава е имала съдържанието, посочено в тълкувателните
актове. Възможно е след издаването на първоначалния тълкувателен акт да
настъпи промяна в тълкуваната норма или свързани с нея други правни норми,
или в обществено-икономическите условия, които да правят вече даденото
тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона.
В тези случаи при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се
изоставя предходното тълкуване на същата правна норма и се възприема
различно тълкуване, последващото тълкувателно решение няма подобно на
първоначалното обратно действие, а се прилага от момента, в който е
постановено и обявено по съответния ред. От този момент престава да се
прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. В тази
хипотеза, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се
осъществили факти, които са от значение за спорното между страните
правоотношение и са породили правните си последици, то тези последици
следва да бъдат преценявани с оглед обвързващото им тълкуване, дадено и
действащо към момента на настъпването им. В противен случай би се придало
същинско обратно действие на новия тълкувателен акт, което е недопустимо,
освен съгласно чл. 14 ЗНА по изключение и въз основа на изрична разпоредба
за това. За заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК
производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях
факти до посочената дата следва да намери приложимост задължителното
тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето
на изпълнителното производство – от датата на образуването му, до датата на
приемане на последващия тълкувателен акт /придаващ различно обвързващо
тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния
процес/, погасителната давност е спряла. Такова разрешение се даде и с
тълкувателно решение № 3от 28.03.2023 г. постановено по тълк. д. № 3/2020 г.
съгласно което погасителната давност не тече докато трае изпълнителният
процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС. Както доктрината, така и съдебната практика несъмнено са
приемали, вкл. и преди ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради т. нар. „перемпция“ и то по силата
на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление в
този смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно действие. Различието е
5
относно датата, от която започва да тече новата погасителна давност за
вземането в тези случаи /според постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г.
на ВКС, ОСГТК това е датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие/. Ако е налице осъществен състав
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г., новата
погасителна давност за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от
датата на изтичане на горния релевантен /двугодишен/ срок, като при съдебно
установено вземане срокът е всякога пет години /чл. 117, ал. 2 ГПК/ в този
смисъл решение № 252 от 17.02.2020 г. постановено по гр. д. № 1609/2019 г.
по описа ма ВКС.
В случая настоящият състав след като взе предвид обстоятелството, че
между изпълнителното действие от 30.05.2014 г. г. и подаване на молба от
взискателя от 21.05.2021 г. за конституирането му, които са извършени по
изпълнителното дело № ************ по описа на ЧСИ **********, то е
изтекъл период по-голям от две години, в който взискателят не е поискал
извършване на изпълнителни действия, респективно изпълнителни действия
не са извършвани от съдебния изпълнител. Тъй като обаче това е преди
приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК, по отношение на
погасителната давност следва са се приложи тълкуването, че от 27.06.2015 г. е
започнал да тече нов петгодишен давностен срок, който е изтекъл към
момента на предприемане на изпълнителни действия, годни да прекъснат
давността, а именно налагането молбата от 21.05.2021 г. за конституирането
на нов взискател. С оглед на гореизложеното вземанията на ответника се
явяват погасени по давност, което води до основателност на исковата
претенция.
За пълното следва да бъде посочено, че релевантно обстоятелство се
явява и доколко претенцията е допустима. Видно от направените
отбелязвания по процесния изпълнителен лист по изп. д. № ************ са
извършени частични плащания, които платени суми не са предмет на
настоящото производство, тъй като не са включени в размера на задълженията
изп. д. № ********** по описа на ЧСИ **********, тъй като същото е
образувано за сумите от 2997.43 лв., представляваща главница, както и сумата
от 3184.33 лв. представляваща мораторна лихва /законна лихва/, поради което
не може да се приеме, че са погасени вземания предмет на настоящото
производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и
направените и претендирани в настоящото исково производство разноски в
размер на сумата от 119.89 лв. заплатена държавна такса и 540 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на спора на ответника не се
дължат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. К. Ц., ЕГН
6
**********, със съдебен адрес *************, чрез адв. И. Д. срещу ЮЛ,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: **************, иск с
правно основание чл. 439 ГПК, че М. К. Ц. не дължи на ЮЛ сумата от 2997.43
лв., представляваща остатък от главница, за която сума е издаден
изпълнителен лист от 10.04.2012 г. по ч.гр.д. № 15654/2012 г. по описа на СРС,
40 състав, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
**************, да заплати М. К. Ц., ЕГН **********, със съдебен адрес
*************, чрез адв. И. Д., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от
659.89 лв., представляваща разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7